Рани от залежаване при инсулт

Това е най-разпространеното усложнение. Наистина, когато човек лежи в леглото неподвижно или почти неподвижно, неизбежно по бедрата, задните части, кръста, лактите и глезените му се появяват петна със синьо-червен цвят, върху които след това се развива некроза, тоест умъртвяване на тъканите. Това е много неприятно и болезнено; излекуването му може да стане само след дълги и сложни процедури. Ето защо най-добре е раните от залежаване да бъдат предотвратени. За това не е нужно кой знае какво. На интервали, не по-рядко от 4 часа, трябва да се сменя положението на тялото и да се следи внимателно по спалното и долното бельо на болния да няма гънки или шевове, допиращи се до тялото; в леглото да няма трохи от храна или други странични предмети. Освен това, раните от залежаване могат да бъдат предизвикани от повишена влажност, затова следете и за нея!

Впрочем при заплаха от появяване на такива рани освен спазване на хигиената могат да ви помогнат и такива прости приспособления като надуваем пояс (може да бъде обикновен детски надуваем пояс, но без гумички, ремъци и украшения) или гумена лодка. Тези предмети се подлагат под кръста и опашната кост или под лопатките, като предварително се покриват с изгладен чаршаф. Има и едно отлично народно средство за предотвратяване на раните от залежаване: болният се слага да лежи на дюшек, напълнен със сушено сено, а местата на възможните рани се мажат с камфоров спирт


"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Усложнения при инсулта

Този въпрос е много важен, особено при втория (сред-) вариант на протичане на болестта.

Човек излиза от болницата, където грижите за него са се извършвали при спазване на всички правила, и се оказва сам, единствено със своите близки, които по правило са твърде далече от истинското разбиране за неговите проблеми. Тук не говорим за самотните и стари хора; тяхното положение по някакъв начин е и по-просто, и по-сложно. Но и едните, и другите трябва да изпълняват самостоятелно всички предписания на лекарите, а това никак не е лесно.

При инсулта има множество предписания. Освен това е необходимо да се спазва диета и непременно да се прави гимнастика. Да се прави всичко това вкъщи е изключително сложно, още повече, че и състоянието на болния все още е много нестабилно.

"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Повторен инсулт

Вероятността от повторен инсулт е твърде висока, особено през първата година след излекуването. А в повечето случаи (около 70%) повторният инсулт води до смърт.

Затова трябва да се предприемат сериозни профилактични мерки, които ако не стопроцентово, то в значителна степен намаляват риска от подобно повторение.

> редовно вземане на предписаните от лекаря лекарства;

> борба с повишеното артериално налягане; пълноценно хранене; лечебна гимнастика; физическа активност;

> отстраняване на всички рискови фактори, в това число тютюнопушенето и алкохола; борба със стреса; редовно посещение при лекаря.

"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Как се лекува инсулт?

Традиционната медицина познава само два пътя на борба с инсулта - профилактика и симптоматично лечение на последствията от болестта. За профилактиката ще говорим по-късно, а сега да поговорим закова, което се случва в първите часове и дни след „удара .

Необходимо е болните, получили инсулт, спешно да бъдат хоспитализирани в неврологично отделение, в което има зала за интензивна терапия. Трябва обаче да се помни,че на превозване до болница не подлежат болните, изпаднали в дълбоко безсъзнание и с нарушени жизненоважни функции. Като първа мярка на болния, прекарал инсулт, се инжектира някакъв препарат, подобряващ мозъчното кръвообращение (еуфилин, нимодипин, окситрал, кавинтон и др.) или стимулиращ метаболитните процеси в мозъка (нимодипин, церебролизин, пирацетам, ноотропил). Освен това могат да му се инжектират препарати, нормализиращи артериалното налягане (клофелин, аделфан, атенобене и др.).

Напоследък интензивно започна да се прилага нов препарат, наречен кортексин. Той помага много добре при нарушения в мозъчното кръвообращение не само при инсулт, но и при епилепсия, енцефалит, нарушения на паметта и различни форми на детски церебрален паралич. Този препарат се отнася вече не към цитамините (регистрирани като хранителни добавки), а към цитомедините, т. е. към лекарствените вещества.

Според професор В. Хавинсон, един от създателите на кортексина, този препарат в момента е най-значимият от всички цитомедини. Независимо от това, че по лечебните си свойства той е подобен на церебролизина, ефективността му е три пъти по-висока от тази на това прекрасно, доказало себе си в практиката, лечебно средство. Освен това курсът на лечение с кортексин предполага само 10 инжекции, вместо 30 с церебролизин, но дори и в този случай резултатите от лечението с кортексин са много по-високи.

Кортексинът се прилага не само мускулно, но и във вид на назален спрей (т. е. впръсква се в носа). При това, както е показала практиката, при втория начин на използване се постига незабавен резултат. Веднага след впръскването само на една доза кортексин през носа главоболието преминава, изчезва усещането за преумора, главата се прояснява, снабдяването с кръв на главния мозък се нормализира. Най-главното преимущество се състои в това, че кортексинът, както и всички цитамини и цитомедини, няма странични действия и противопоказания.

По-нататък, с подобряването на състоянието на болния, му се предписва лечебна физкултура и физиотерапия.

Профилактиката на инсулта включва системно наблюдение на състоянието на болните със съдови заболявания, организация на режима им на хранене, почивка и бит, регулиране на съня, рационално и своевременно лечение на сърдечносъдовите заболявания, особено на атеросклерозата и хипертонията.

Остротата на развитие на инсулта зависи от множество фактори както от вътрешен, така и от външен характер. Прието е да се различават три варианта на протичане на болестта: благоприятен, среден и неблагоприятен. В първия случай нарушените функции на болния постепенно се възстановяват. Във втория протичането на болестта се усложнява от повторни удари или други болести, например пневмония. Състоянието на болния периодично се влошава, лечението се проточва и не винаги се стига до пълно възстановяване на функциите, макар че може да се очаква и по-благоприятен изход. В третия случай болестта се развива прогресивно и завършва със смърт.

Трябва да отбележим, че в основни линии прогнозата за протичане на инсулта зависи от възстановяването на съзнанието: ако болният се върне в съзнание след няколко минути или дори няколко часа, изходът ще бъде по-скоро благоприятен. Ако болният не идва в съзнание в продължение на три или повече денонощия, прогнозата е крайно неблагоприятна.

Сроковете за оздравяване също са твърде индивидуални. В зависимост от грижите, лечението, общото физическо състояние, интензивността на удара, както и от личната нагласа на болния, болестта може да се проточи със седмици и дори с месеци.


"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Симптоми на инсулт

Началните признаци на хеморагичния инсулт са внезапното и интензивно главоболие, повръщане, разстройство на съзнанието - от зашеметяване до пълната му загуба. Наличието на парализирани места, както вече разбирате, зависи от мястото на кръвоизлива: при поражение на дясното или лявото полукълбо се получава парализа на ръцете и краката от противоположната страна на тялото, при поражение на мозъчния ствол парализата е по-лека, но се нарушава инервацията на лицето. Появяват се гримаси (тикове), лицето се изкривява. Активните движения на цялата засегната половина от лицето спират, усилва се отделянето на слюнка.

Исхемичният инсулт най-често се развива за няколко часа. Постепенно се усилва изтръпването и слабостта в ръката и крака от едната страна на тялото. Тези явления се съпровождат с изтръпване и на половината от лицето, нарушения на говора (при процес в лявото полукълбо), световъртеж, главоболие.

Понякога и при исхемичния, и при хеморагичния инсулт може да се получи припадък с гърчове, водещ до изменение на психиката.

Други симптоми на инсулта могат да бъдат внезапно нарушение на говора и разбирането на това какво става, загуба на координацията на движенията и на равновесието, както и влошаване на зрението на едното или и на двете очи.

> внезапно изтръпване или загуба на подвижността на лицето, на ръка или крак, и то от едната страна на тялото;

> неочаквана поява на затруднения в артикулацията или възприемането на говор или текст;

> рязко влошаване на зрението на едното или двете очи;

> внезапно нарушаване на координацията на движенията, несигурна походка, световъртеж;

> внезапно рязко и необяснимо главоболие.


"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Развитие на инсулта

Леморагичният инсулт се развива най-често във възрастта между 45 и 60 години, като честотата му е почти еднаква за мъжете и жените. По правило той се появява внезапно, денем, обикновено след вълнение, силна преумора или физическо напрягане. Понякога е предшестван от прилив на кръв към лицето, главоболие, виждане на предметите в червен цвят.

Исхемичният инсулт се наблюдава най-често сред по-възрастни хора, но се случва да засегне и по-младите. Понякога е възможно да се установи връзка между началните му прояви и предшестващи ги физическо натоварване, въздействия от емоционален характер, употреба на алкохол, след гореща вана и др. Исхемичният инсулт може да се развие ; по всяко време на денонощието, но най-често това се случва призори или през нощта. Нерядко е предхождан от световъртеж, разстройство на съзнанието (полуприпадъчно състояние), притъмняване пред очите. Прогнозата за състоянието на болния до голяма степен се определя от това какви части на мозъка са пострадали.


"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Устройство на човешкият мозък

Мозъкът се състои от две полукълба - ляво и дясно. Дясното „отговаря" за възприемането на формите и размерите на телата и положението им в пространството. Лявото -за говора и интелектуалните способности. Кората на главния мозък „отговаря" за висшите интелектуални функции - говор, анализ, управление на сложните съзнателни движения. Малкият мозък - за координацията на движенията и поддържането на равновесието. Мозъчният ствол - за координацията на движението на очите, регулирането на кръвното налягане и дишането.

Мозъкът се снабдява с кръв по следния начин: две сънни артерии водят до предната част на главния мозък, а по-тънки гръбначни артерии - към малкия мозък, мозъчния ствол и задната част на полукълбата.

За устройството на мозъка, в основни линии, това е достатъчно. Главното, което сега ни е необходимо да знаем е за какво именно отговарят едни или други участъци на нашия мозък. Да поговорим за това малко по-подробно. Лявото полукълбо, както вече отбелязахме, управлява дясната половина на тялото, а дясното - лявата. В нормално работещо състояние двете полукълба се уравновесяват и допълват едно друго. Дясното ръководи емоционалното, образно възприемане на живота, лявото - логическото мислене. Лявото полукълбо анализира събитията, ставащи във времето, дясното ги синтезира; лявото преработва новата информация, а десният му двойник по-добре разпознава
вече познатата.

По такъв начин съзнанието на човека е нещо като сливане на два „Аз"-а: „говорещ" и „чувстващ", логически и емоционален.

Ако болестта засегне лявото полукълбо, се затруднява говорът; човек започва да произнася само кратки, шаблонни фрази. Слухът се запазва както преди, но се губи способността да се възприемат думите и понякога на болния изобщо не му се говори. Затова пък светът му се изпълва със звуци: пеене на птици, горски шумове, ромолене на ручеи - звуци, които при нормалната работа на двете мозъчни полукълба са само приятен фон. Сега всичко това придобива самостоятелно значение.

Най-често обаче инсултът не засяга цялото полукълбо, а само малка негова част. И макар че огнището на поражение може да бъде съвсем малко, неговите последици понякога се оказват невъзвратими. Защото мозъкът не е просто сбор от нервни клетки, а преди всичко съвкупност от зони, отговарящи за едни или други функции на организма. Затова и загубите, макар да зависят от конкретното място на засегнатия участък, оказват по косвен начин негативно влияние върху работата на мозъка като цяло.

И така, в областта на предните централни гънки се намират центровете за управление на движенията: в дясното полукълбо - за движенията на лявата ръка и левия крак; в лявото полукълбо - на лявата ръка и левия крак. Ако кръвообращението бъде нарушено в тези области на мозъка, се получава пареза (ограничение движенията на съответстващите крайници) или паралич (пълна липса на движение на съответстващите крайници).

Ако бъде засегнат центърът на моторната реч (център на Брока), се нарушават говорът и писането - болният или не може да каже нито дума, или произнася само отделни
думи и прости фрази, като често ги изкривява до неузнаваемост. Същевременно способността му да разбира чуждия говор се запазва. При частично поражение на центъра на Брока болният говори трудно, речта му придобива т. нар. телеграфен стил, като от нея напълно изчезват глаголите и връзките.

В теменния дял е разположен центърът на общите видове чувствителност. Нарушението на кръвния поток в това място води до разстройване на чувствителността и варира от неприятни усещания като изтръпване, бодежи, „лазене на мравки", до пълна загуба на усещането за болка, топлина и други видове усещания в противоположната страна на
тялото.

На същото място се намира и центърът на т. нар схема на тялото - засягането му нарушава представата на болния за пространствените съотношения и размери на собственото тяло, може да се появи усещане за излишни крайници, да не се разпознават собствените пръсти и т. н.

В слепоочния дял са центровете на сензорната реч, слуха,вкуса и обонянието. Центърът на сензорната реч (за пишещите с дясната ръка - в лявото полукълбо, за пишещите с лявата - в дясното) осигурява разбирането на устна реч.

Болният възприема насочения към него говор като поток от неясни звуци, не разбира въпросите и задачите а в собствения си говор допуска произволна замяна на букви й думи - това свидетелства, че е засегнат дадения център. Тези болни често не осъзнават своя дефект, обиждат се на околните за това, че не ги разбират и говорят прекалено много.

"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Системата на кръвообръщението

Сърцето е нашият мотор, кръвта - горивото, а кръвоносните съдове - маркучите, по които това гориво се движи. Впрочем това са алегории. Когато разглеждаме такъв съществен въпрос, какъвто е инсултът, трябва да говорим сериозно.

И така, сърцето е кух мускулен орган, който се състои от три слоя: ендокард, миокард и перикард. За изпомпването на кръвта отговаря вторият слой, наричан миокард. Миокардът се свива автоматично, без каквито и да било импулси от страна на нервната система, и изтласква кръвта по артериите. Артериалните стени се състоят от три обвивки; в тях завършват разклоненията на чувствителни нерви, по които в централната нервна система (която по-нататък ще наричаме съкратено ЦНС) постъпват сигнали за химическия състав на кръвта и нивото на кръвното налягане. Кръвта се връща в сърцето по вените. Движенията, ходенето и всяка друга дейност на мускулите облекчава протичането на кръвта по вените и придвижването на кръвта към сърцето.

Най-малките кръвоносни съдове се наричат капиляри. Те съединяват артериите и вените; техните стени са изключително тънки, така че кислородът и хранителните вещества постъпват през тях направо в тъканите.

Както казахме в началото, основната маса на сърцето се състои от миокарда, който е своеобразен мускул. Плътна надлъжна преграда разделя сърцето на дясна и лява половина, а всяка половина на свой ред се състои от две кухини: горна (предсърдие) и долна (камера). В разделящата ги преграда има отвор с клапи. Клапи има и там, където от сърцето излизат големите кръвоносни съдове - аортата и белодробната артерия.

Всички клапи се отварят само в посоката, в която се движи кръвта. Благодарение на това движението на кръвта при свиване на съответните кухини се извършва само в една посока: от предсърдието в камерата, от камерата - в аортата и в белодробната артерия.
За работата си миокардът се нуждае от обилно снабдяване с кръв. Многобройните му кръвоносни съдове образуват гъста мрежа от коронарни съдове. От началото на аортата излизат две (а понякога и три!) коронарни артерии, пронизващи целия слой на миокарда.
От дясната камера излиза белодробната артерия, по която кръвта от сърцето преминава към белите дробове. В капилярите, обгръщащи белите дробове с гъста мрежа мехурчета (алвеоли), кръвта се обогатява с кислород и се освобождава от въглеродния диоксид, който излиза при издишване на въздуха. След това по белодробните вени кръвта попада в лявото предсърдие и в лявата камера. Това се нарича малък кръг на кръвообращението.
Лявата камера изпълнява най-отговорната работа и затова има най-силна мускулатура в сравнение с останалите части на сърцето. От нея излиза аортата, а от аортата -редица големи артерии, разклоняващи се на по-малки съдове, преминаващи в капиляри. След обмяната на веществата между кръвта и тъканите, кръвта постъпва от капилярите в малките вени, от тях - в по-големите и се връща отново в дясното предсърдие, а от него - в дясната камера. Това е големият кръг на кръвообращението, благодарение на който се осигурява храненето на тъканите и отделянето на продуктите на обмяната.
Сърцето, което тежи средно само 300 грама, извършва колосална работа - за една минута, в състояние на покой, всяка камера изтласква в артериите от 3 до 5 литра кръв, а при физическо натоварване - до 25 литра! За 70 години човешкото сърце се свива 2600 милиона пъти и изпомпва 155 милиона литра кръв! Такава огромна работа е по сили¬те на сърцето ни само защото периодите на свиването му постоянно се редуват с периоди на отпускане, по време на които миокардът си почива и успява да възстанови силите си. Какво осигурява този завиден постоянен ритъм на работа на нашето сърце?

Работата е там, че в мускула на миокарда се намират струпвания на клетки и снопчета влакна, притежаващи особени свойства, благодарение на които се осъществява регулирането на сърдечните свивания. Процесът на свиване става автоматично и се разпространява от едни влакна към други, като обхваща целия миокард. След всяко свиване, продължаващо едва няколко десети от секундата, настъпва отпускане. Честотата, ритъмът и силата на тези свивания са подчинени на влиянието на ЦНС, а нервните възли на миокарда са свързани с нервите на главния и гръбначния мозък. Благодарение на това се осъществява приспособяването на сърдечносъдовата система към различни промени както в самия организъм, така и в заобикалящата среда.

"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

инсултът не е заболяване, което може да се лекува в домашни условия!

Запомнете:инсултът не е заболяване,което може да се лекува в домашни условия,непременно потърсете лекарска помощ!

Това е много важно, още повече, че човек, прекарал инсулт, не може адекватно да оцени ситуацията сам. Нито едно друго заболяване не е в състояние така мигновено и безвъзвратно да разруши всичко в човека: съзнанието, паметта, интелекта, способността за свободно самостоятелно движение. Постинсултното съществуване може да продължи с години и дори с десетилетия, а най-печалното е, че инсултът и последвалата го инвалидност са тежко бреме, което се стоварва върху плещите на роднините и близките.

И така, уважаеми читатели, сега вече вие по-отчетливо си представяте какво е апоплектичният удар. Обикновено така наричат инсулта, който бива два вида: с кръвоизлив в мозъка (хеморагичен) или със запушване на съдовете (исхемичен). Исхемичните поражения на мозъка са преобладаващи. По данни от международни мултицентърни изследвания, съотношението между исхемичните и хеморагични инсулти е средно 5:1 (85% и 15%). Нещо повече, вие вече знаете, че инсултът не е нещо „неочаквано", а резултат от постепенното развитие преди всичко на два вида заболявания: хипертонията (за първия) и атеросклерозата (за втория), както и на някои други болести, на които ще се спрем по-нататък.

Но най-напред ще разкажем малко по-подробно за самия инсулт. Затова ще бъде необходимо, макар и накратко, да се запознаем с устройството на системата, в която става „пробив" в случай на инсулт: системата на кръвообращението в нашия организъм, чийто главен орган е неуморното ни сърце.

"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Видове инсулт - Исхемичен инсулт

Исхемичен инсулт, или мозъчен инфаркт - представлява запушване от тромб на артерия, подхранваща мозъка с кислород. Най-често се получава при атеросклероза, но може да бъде причинено и от хипертонична болест, както и от мъждукаща аритмия. В този случай кръвоносният съд запазва целостта на стената си, но движението на кръвта по него се прекратява заради спазъм или запушване от тромб. Тромбите могат да запушат кръвоносен съд във всеки орган, предизвиквайки инфаркт на сърцето, бъбреците, мозъка и т. н. Запушването на съда можеда стане и от късче мастна тъкан, попаднала в общата циркулация на кръвта, например при счупване на дългите тръбовидни кости или при операции на телесни кухини при дебели, затлъстели хора. Възможна е и газова емболия - запушване на съдовете от газови мехурчета, - която може да се получи при операция на белите дробове. При това такава „тапа" може да достигне до мозъчните съдове от всяко, включително най-отдалеченото, ъгълче на организма.

Грижите и стреса, колебанията в атмосферното налягане и микроклимата, преумората, вредните навици (алкохол и тютюнопушене), наднорменото тегло, рязкото колебание на нивото на кръвна захар - това са фактори, които могат да доведат до продължителен спазъм на съдовете на главния мозък с всички атрибути на исхемичния инсулт.
Исхемичният инсулт най-често засяга по-възрастните хора. Настъпва през нощта или рано сутринта; може да се развива постепенно в течение на няколко дни; може да има и преходен характер (малък инсулт, микроинсулт). Исхемичният инсулт обикновено е предшестван от определени нарушения в мозъчното кръвообращение. Започва с главоболие, световъртеж, появява се залитане при ходене, слабост или изтръпване на крайниците, болки в сърдечната област, припадъци. Исхемичният инсулт обикновено не се развива толкова бързо, колкото хеморагичният, и човек успява да забележи влошаването на състоянието си и да се обърне към лекар с оплаквания от рода на слабост в ръцете или краката, световъртеж и гадене.

Скоро настъпва парализа на крайниците отляво или отдясно, в зависимост от областта на мозъчното поражение.

Последствията и от този вид инсулт са разрушителни: движението на кръвта в запушения участък се прекратява. Обезкървеният участък на мозъка загива и вече не може да изпълнява функциите си, което води до нарушения в говора, съзнанието, координацията на движенията, зрението и чувствителността и до парализа.

Ако нарушението на кръвообращението е засегнало дясното полукълбо на мозъка, парализата и нарушението на чувствителността засягат лявата половина на тялото. Когато пък е повредена лявата част на мозъка, същите явления се наблюдават в дясната половина на тялото. Най-опасното място на локализация на инсулта е мозъчният ствол: именно там се намират жизненоважните центрове. Инсултът на мозъчния ствол се съпровожда най-често от световъртеж, нарушение в координацията на движенията, раздвояване на образите, гадене и многократно повръщане.

Отокът на главния мозък води до притискане на жизненоважни участъци. В случаите, когато не успяваме да се справим с отока, могат да възникнат нарушения на дишането и сърдечната дейност, водещи до пълното им прекратяване.

"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Видове инсулт - Хеморагичният инсулт

Има два основни вида инсулт: хеморагичен, който се получава при разкъсване на кръвоносни съдове (кръвоизлив в мозъка, под мозъчната обвивка и в мозъчните камери (вентрикули), и исхемичен, който се получава при запушване на съдовете (тромбоза или емболия на мозъчните съдове).

Хеморагичният инсулт, или както е по-известен - кръвоизлив в мозъка, представлява усложнение на хипертоничната болест. Това е най-тежкият вид инсулт и представлява крайна проява на предизвикващите го заболявания. По правило засяга хора с повишено артериално налягане, най-често на фона на хипертонична криза. Не са редки и случаите на разкъсване на стените на артериите в онези места, където те са твърде тънки. Вина за това имат аневризмите - вродени или придобити изтънявания на стените на кръвоносните съдове. Кръвоносният съд се разкъсва, тъй като не може да издържи повишеното налягане върху стената си. Подобен инсулт се получава най-често след труден, напрегнат ден. Привечер главата ви буквално се цепи от болка. Започвате да виждате предметите в червен цвят, появяват се гадене, повръщане, главоболието става все по-силно - така изглеждат страшните предвестници на удара. Симптомите на този вид инсулт се появяват внезапно и нарастват стремително. Нарушават се движенията, говора, чувствителността; пулсът е рядък и напрегнат, артериалното налягане и темпера¬турата се повишават, човек се чувства леко зашеметен. Това състояние се съпровожда с приток на кръв към лицето, с избиване на пот по челото, с внезапна загуба на съзнанието може да се стигне до кома; човек усеща удар вътре в главата си губи съзнание и пада - това вече е самият инсулт. Кръвта от разкъсания съд попада в мозъчната тъкан. След няколко минути тя вече може да напои и смачка мозъчното вещество, което води до неговото отичане и гибел.

Външно картината на инсулта също не изглежда привлекателна. Появява се усилено пулсиране на кръвоносните съдове на шията, клокочещо, хрипливо, шумно дишане. Може да започне повръщане. Понякога се вижда как очните ябълки започват да се отклоняват по посока на огнището на поражението или - значително по-рядко - в противоположна посока. Възможно е да се парализират горните и долни крайници от противоположната на поражението страна. При масивен кръвоизлив здравите крайници започват да се движат непроизволно.

"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Брюксел се оля

Това, че ние, зрелите вече хора, няма да доживеем до 2060 година е повече от ясно, но на Европейската комисия не й пука дори за децата и внуците ни, като предложи те да не се пенсионират преди навършване на 70-годишна възраст през 2060 година. Ашколсун, машалла, аферим!

Заради нарастващия брой на по-възрастните хора ще се наложи средната пенсионна възраст да бъде вдигната до 67 години през 2040 година и до 70 години през 2060 година, за да бъде запазена сегашната пенсионна система, обяснява на нас с гайдите Европейската комисия. По този начин ужким ще бъдат подпомогнати пенсионните фондове, изпитващи недостиг на средства. Но у нас парите никога не са достигали, няма да достигат и в бъдеще и тези, дето цял живот са блъскали и са се осигурявали пенсионно, реално получават не от своите пари, а някакви жалки подаяния.

Въпреки това в България се предвижда увеличаване с три години на осигурителния стаж за пенсиониране от догодина. Така жените ще работят поне 37 г., а мъжете - 40 г. Промените в пенсионната система ще бъдат уточнени със синдикати и работодатели до есента. Предвижда се и ограничаване на ранното пенсиониране и повишаване на контрола върху инвалидните пенсии. За тези, които продължават да работят след навършване на необходимите стаж и възраст за пенсиониране, пък ще има по-големи добавки към пенсията.

Всъщност целта на Брюксел е доста прозрачна - да работиш като вол, докато пукнеш, без да вземеш и цент пенсия, а парите от пенсионните фондове да потънат в алчните гърла на еврочиновниците. В момента у нас продължителността на живота при жените е 76,3, а при мъжете - 69,2 години и бъдете сигурни, че няма да нараства, а напротив.

Варикоза - Част 1

Определение
Вариакозата касае се за заболяване при което се разширяват венозните съдове /най-често с удължаване и нагъване/ в една или повече анатомични области, което се придружава с изменение в стените на вените и загуба функционалността на клапния апарат.

Ако изменението /разшерението/ засяга малка част от вената или неин сегмент се нарича - варикс. Когато разширението засегне вената на голямо протежение и равномерно се говори за флебектазия/венектазия/.

Телеангиектазии – траино дилатирани микроциркулаторни съдове – капиляри, венули и евентуално артериоли., единични или групирани.

Варикозата се характеризира с едновременно наличие на множество варици.

Вариците могат да са навсякъде по тялото където има венозни съдове. Най-често обаче се локализират /намират/ на повърхностните вени на долните краиници.Варикозата може да бъде едностранна и/или двустранна, а според вида биват :

* стволови /неразклонени/
* пръснати
* смесени
* метличковидни /интрадермални, микроварици/

На второ място по честота са хемороидите т.е. варикоза на вените на хемороидалният плексус.

Варикоза с друга локализация са варици на вулвата при бременност, които обичайно след раждането изчезват, варици на хранопровода /при чернодробна цироза/, , и т.нар. капут медузе които изхождат от вените в облстта на пъпа плексус пампиниформис – варикоцеле, могат да се наблюдават по коремната стена при болни с прекаран тромбофлебит на тазовите вени или на долна празна вена, както и при болни с портална хипертензия. Появата на варикозни промени на горните краиници обикновенно е резултат на прекарани тромбофлебити или на ангиодисплазии.


бг.медифармауики.ком

Варикоза - Част 3

Диагноза
* Оглед

* Палпация

* Функционални тестове

Определят се тип и тежест на варикозата При обективно изследване се установяват разширени и змиеобразно нагънати повърхностно разположени вени. Най-често те са разположени по хода на вена сафена магна и нейните магистрални клонове на подбедрицата и долната част на бедрото вътрешната страна. В по-късните стадии на заболяването се установяват уплътнение на подкожието и трофични язви.Варикозните рани първоначално са разположени над вътрешния и по-рядко над външния глезен а в последствие могат да обхванат и циркулярно долната част на подбедрицата. Тя по принцип не създава затруднения.Освен лесно установимите при оглед варикозно разширени вени, се налага да се изясни проходимостта на дълбоката венозна мрежа и състояниет она клапния апарат. За тази цел се използват няколко клинични проби и тестове:

1. Проба на Хакенбрух /Hackenbruch/ - при кашлица в право положение ако има инсуфициенция на клапите на вена сафена магна, обратната вълна се усеща с палпиращата ръка върху варикознопроменените вени на голямо разстояние.
2. Палпаторно-перкусионна проба на Шварц /Schwarz/ - в изправено положение с пръст се перкутира леко върху вена сафена магна в зоната на устието и а едновременно с пръстите на другата ръка се палпира обратната вълна.
3. Проба на Тренделенбург - /Trendelenburg/ - в хоризонтално положение се притиска с пръсти устието на вена сафена магна във фоса овалис и така болният се изправя. Нормално вените се изпълват от долу на горе за около 30сек. Отстраняването на натиска веднага след изправянето на болния не ги изпълва ако клапите им функционират добре. Ноако са инсуфициентни вените мигновенно се изпълват вследствие на обратния кръвоток.

С тези три проби се установява функционалната годност на клапите на повърхностните вени.

1. Проба на Бароу-Шейнис – повдигаме крайника нагоре и в това положение се поставят 3 есмархови турникетав горната трета на бедрото над и под коляното.След изправянето на болния ако някъде между турникетите се появят изпълнени варикозни вени това говори че там има инсуфициенция на перфорантните вени.
2. Проба на Прат /Pratt/ - при вертикално издигнат крак се намотава еластичен бинт от ходилото до основата на бедрото а над бинта се слага есмапхов турникет. Болният се изправя и бавно се развива бинта , като се наблюдава за появата на разширена вена. Последната се маркиа и се продължава по-нататък. Още по-точно се локализират перфорантните вени ако след развиването на 1-2намотки от първият бинт започне започне едновременно навиване на друг бинт в обртна посока отгоре надолу, така че между двата бинта остава свободна малка част от кожата.

Това са проби за проверка на перфорантните вени.

1. Проба на Делбе-Пертес /Delbet-Perthes/ - в изправено положение и при добре изпълнени вени се поставя на бедрото турникет след което болният се движи 5-10мин. Ако разширените вени изчезнат значи има добра проходимост на зълбоките и перфорантните вени, но ако вместо това същите се изпълнят още повече значи дълбоките са непроходими.
2. Проба на Майо-Прат /Mayo-Pratt/ - върху издигнат крак се навива от пръстите до бедрото стегнат еластичен бинт. Болният става и ходи 20-30мин. При нормална проходимост на вените той понася добре превръзката, а при непроходимост същият започва да изпитва разпъваща болка.

В диференциалнодиагностично отношение трябва да се имат следните заболявания –

1. Вродени ангиодисплазии
2. следфлебитен синдром
3. веностаза от централно притискане на магистрална вена
4. трофични язви от артериален или неврогенен произход идр.

Компликации /Усложнения/

1. Варикофлебити
2. Руптури и подкожни хеморагии
3. Улкус крурис с възпалителна индурация в тяхната околност

бг.медифармауики.ком

Какво е инсултът?

От гледна точка на съвременната медицина инсултът е тежко и много опасно съдово поражение на централната нервна система.

Известно е, че за поддържането на жизнената дейност на главния мозък е необходим постоянен приток на обогатена с кислород артериална кръв. Мозъчните клетки са много чувствителни към недостига на кислород и бързо загиват без него. Затова природата е създала широка мрежа от мозъчни артерии, които осигуряват интензивно кръвообращение. Именно при запушване или разкъсване на тези съдове се получава инсулт, т. е. загиване на някакъв участък от главния мозък.

И така, инсултът (от лат. тзико - скачам) е тежко нарушение на мозъчното кръвообращение (кръвоизлив и др.), водещо до гибел на мозъчна тъкан.


"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Храната като здраве

Храненето е метод за лекуване, но трябва да се знае каква храна да се употребява и кога да се храни човек

По време на боледуване и след оздравяване от дадена болест човек се нуждае от специфична храна. Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна. Едно трябва да се знае: всеки плод има своето велико предназначение. Следователно, ако се храниш с ябълки, ще придобиеш едно качество, ако се храниш със сливи, ще придобиеш друго качество. Каквато храна яде човек, такъв става.

Продълговатите плодове представят интелигентност, а валчестите, кръглите – живот и чувства.

Плодовете не са нищо друго, освен съвкупност от енергии, които функционират в тия форми.

Ябълката се е създала в астралния свят, а крушата и лимонът – в умствения. Като погледнете формата и цвета на домата, ще установите, че той е останал назад в развитието си. По-далеч от живота на стомаха той не е отишъл. Материалистите са подобни на доматите.

Черешата представлява символ на природата. Червената череша, като и всички червени плодове, излязоха от рая. Ако искате да подобрите кръвообращението си или сте малокръвен, яжте череши. В тях се крие законът на свободата.

Картофите придават само едно качество на човека - правят го доволен, да се задоволява с малко. Ябълката прави човека благ, мек, снизходителен към хората. Ябълките влияят добре за тонизиране на нервната система.

Орехите влияят добре на мозъка като храна,

а житото влияе добре на сърцето. Ако искаш да бъдеш сладък, благ - яж грозде.
Ако детето е малокръвно, давайте му повече круши; ако е грубичко по характер, хранете го с ябълки; ако му липсват благородни чувства, хранете го с череши. Какво дават дренките? Ако сте безхарактерен, отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост в характера. Те доставят желязо в кръвта.

При малокръвие – яжте краставици. Някой казва: имам неврастения! Яж грах! Друг казва: страдам от хипохондрия. Яж жито! Казват за някого, че е много сприхав. Дайте му да яде царевица! Еди-кой си не обича да устоява на своите задължения. Дайте му да яде ръж! В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко – като влезе в човека, създава висок идеал.
Който иска да бъде здрав, ще яде непържен лук и да яде готвено от човек, който обича. Лукът е лековит, когато се яде суров, печен или варен, но не и запържен. Когато се нареже на ситно и се запържи, той губи своята магнетична сила.

Краставицата действа благотворно върху нервната система,

но да се яде сутрин и на обяд. Яде ли се вечер, тя се отразява зле върху стомаха. Заболее ли човек от атеросклероза, да яде по възможност по-проста и чиста храна, да се храни с варено жито, с варен ориз и плодове.

Който иска да лекува хрема, да яде по три-четири пъти на ден праз лук. За очите ще ядете леща. За бъбреците – фасул. За хубав тен на кожата – грах.

Ако изпаднете във физическо неразположение, ще трябва да изпиете сока на два-три лимона със захар, а след това да изпиете сока на няколко портокала. Яжте повече спанак и коприва, за да почерните косите си. Ако стомахът ви е разстроен, сварете дренки или пък ги яжте пресни. Дините, дренките, тиквите регулират стомаха.

Плодовете изобщо развиват благородни чувства. Само че не трябва да се преяжда, да се претоварва стомахът.

дар-център.ком

Варикоза - Част 2

Анатомия

Вени на долни крайници
Разделят се на повърхностни, дълбоки и комунициращи Повърхностните се разполагат в подкожния слой,а дълбоките в субфасциалното пространство мужду мускулите и придружават артериите. В областта на подбедрицата и ходилото повърхностните вени са по-силно развити.

Етиология
Варикозната болест се разделя от страна на етиологията на първична /есенциална/ и вторична. При вторичната варикоза причините са известни, като най-често се касае за прекарана дълбока венозна тромбоза. Варикоза при бременност – тя е хоромнално обусловена /прогестерон/. Като последица от намаления тонус на вените, но и поради нарастващия по време на бременност обем на кръвта се развива първоначално релативна клапна недостатъчност, която по-късно може да доведе и до дистрофична варикоза. През последното тримесечие големият утерус притиска илиачните вени, с което се ограничава дренажа на вените от долните краиници. Вариците при бременност са най-често от ретикуларен или метличковиден тип, но могат да обхванат и големите вени. Чести но обратими са вариците в областта на вулвата. Няколко седмици след раждането обикновенно изчезват, но невинаги напълно. Вариците на хранопровода - развиват се при чернодробна цироза.

Първичната варикоза е конституционално обусловена на субкутанните вени като последица от биохимични промени в съдовата стена – намаляване на контрактилитета и увеличаване на съединително-тъканните елементи. Роля играят, вероятно хормонални промени, но също така и механични фактори – затлъстяване /по-често при жени/ раждания професии и др.

Субективните оплаквания могат да са различно изразени и зависят от стадия в които се намира болестта, индивидуалността на индивида и придружаващите заболявания. В стадии на компенсация /началото/ може дълги години да няма никакви оплаквания /но не е изключено и да има характерните за варици оплаквания без да има външни промени/, а в стадия на декомпенсация най-често се появяват лесна уморяемост, тежест, чувство за напрежение, парестезии и тъпи болки в краката. нощни крампи и сърбеж. Оплакванията се засилват привечер, вечер след работа. Появяват се отоци които се засилват постепенно през деня и след нощен покои намаляват или изчезват на сутринта. В още по-напредналите стадии се появяват и трофични промени в долната трета на подбедриците – най-напред петнисти, а после и дифузна кафява пигментация, изтъняване на кожата, индурация на подкожието. Може да се развие сърбеж и истински застоен дерматит и дори генерализирана екзема. В зоната на малеолите промените са най-изразени. Там най-често се появяват и варикозни язви, които много трудно зарастват

Форми на варикоза
1. Стволова варикоза – на вена сафена магна, вена сафена парва – към 20-40%
2. Клончеста – към 30-50%
3. Ретикуларна – към 60-70%
4. Перфорантна /комуникантна – към 5-16% 5. Метличковидна – към 30-40%

бг.медифармауики.ком

Варикоза - Част 4

Лечение

Оперативно и неоперативно.

* Хирургично

По принцип лечението на вариците е хирургично. Показания за хирургично лечение са силно рзширени вени, при недостатъчност на клапния апарат и при наличие на трофични промени, рецидивиращи варикофлебити и кървене от варикозни вени Противопоказания има при бременни жени, възрастни хора и тези с други сериозни заболявания. Свежда се до отстраняване на цялата засегната подкожна вена заедно с всички неини варикозно променени клонове и прерязване между лигатура на инсуфициентните перфорантни вени. Прилаганета днес рутинно операция се нарича стрипинг /stripping/. Принципът е следният – в основата на бедрото се разкрива и скелетира дъгата на вена сафена магнанепосредствено преди вливането и във вена феморалис. Пред вътрешният малеол се отпрепарира най-дисталния край на вената, от където през целия лумен на вената се вкарва специален екстрактор. Предварително маркираните варикозни клонове и перфорантни вени се отстраняват с отделни малки надлъжни кожни разрези. Накрая се изтръгва цялата вена сафена отдолу нагоре. Оперирания краиник се бинтова с еластичен бинт. По същиа начин се оперира и вена сафена парва. При добре извършена операция резултатите са много добри. Рецидиви се получават само при недобре лигирани колатерали в основата на бедрото и при ниеткрити и непрерязани инсуфициентни перфоратори. Болните започват да ходят 4-6часа след операцията с Превръзките с еластичен бинт и чорап намират място при профилактиката на вариците и тяхното прогресиране и намаляване на субективните оплаквания. Те могат да се прилагат и при противопоказания за хирургично лечение. Според сегашното състояние на коронарната и съдова хирургия собствени вени се използват често като съдо-заместител. Поради това все по-често днес хирурзите прибягват до резекция само на инсуфициентната част от вена сафена магна и съхраняват ин локо здравата, която остава проходима и рядко склерозира.


* Склерозираща терапия – предизвиква се по химичен път се предизвиква коагулация на кръвта във вената и асептичен възпалителен процесс последваща облитерация.Като самостоятелен метод склерозиращата терапия се използва в отделни случай – при валки пръснати варици, при резидуални варици като допълнение към хирургичното лечение и пнри метличковидни варици. Използват се различни склерозиращи вещества – Aethoxyselerol, Variglobin, Neosclerol, Trombovar и др.

Първична склерозираща терапия се предпочита при клончести, ретикуларни и метличковидни варици. Тя е успешна и при инсуфициенция на комунициращите вени както и при варикоза на вена сафена парва.

* Медикаментозно – тонизиращи венозната стена средства

Венотонизиращи медикаменти – Троксевазин, Гливенол, Венорутон.не отстраняват заболяването но намаляват капилярни пермеабилитет и подобряват микроциркулацията, поради което са показани в стадиите с отоци и субективни оплаквания, при които не се придвижда оперативно лечение. Венотониците, капиляроукрепващите средства /екстракти от диви кестени, рутини и флавоноиди/, и дигиталисови гликозиди упражняват действието си предимно върху здрави венозни стени. Друг медикамент от венотонизиращите е дихидроерготаминът /алфа-рецепторен блокер/ - прилага се пер ос /забранява се и.в. приложение/. Нестероидни противовъзпалителни средства - те намират ограничено приложение, тъи като не повлияват патологичните механизми на варикозата, но със своя универсален болкоуспокояващ и противовъзпалителен ефект могат да се използват, особенно ако има данни за възпаление - при тромбофлебити. Реологични срества - това са средства които подобряват циркулаторните своиства на кръвта и по този начин указват положителен ефект на веннозният оток. Представители - Трентал,......

* Компресионна терапия

Лечение на затлъстяването /ако има такова/, заболявания на двигателния апарат и др. Диуретиците /обикновенно комбинация от тиазиден и алдостеронов/ могат да се използват в малки дози за редукция на едема.

Троксевазин Индовазин Венорутон Флебисцин Детралекс Ендотелон Лиотон 1000 Матсан-Дойч Хепароид Пайлекс Хемогел Венен гел Веналот и др.

Апаратни изследвания –

1. доплерово изследване /доплер сонография на венозната система на краиниците.
2. Радиоизотопни методи – изотопна флебография, 125J-фибриноген тест.
3. Термография
4. Оксихемометрия
5. Флебодинамометрия
6. Плетизмография

бг.медифармауики.ком

Немедикаментозно лечение на Артериална хипертония

Немедикаментозната терапия трябва да се започва след консултация с лекар. Ако вие сте с наднормено тегло, употребявате много сол, имате слабо физическо натоварване и силно психическо, то по-долу изложените препоръки ще имат много добър ефект по отношение на хипертонията.

* Намаляване на телесното тегло. Спадане с 10кг. води до намаляване на артериалното налягане - систолното с 20mmHg, а диастолното с 10mmHg.

* Намаляване употребата на готварска сол.
* Оптимално физическо натоварване /в зависимост от общото здравословно състояние на пациента/.
* Психическа почивка, разтоварване, медитация и др.
* Подходящ диетичен режим - повече плодове и зеленчуци /пресни по възможност/, намаляване на мазнините, алкохола и кафето. Употреба на повече продукти съдържащи К+, Са+, Mg+.

* Балнеологично лечение.

бг.медифармауики.ком

Етиология и Патофизиология на артериалната хипертония

Етиология - Патоанатомия

Патоанатомичните промени зависят от давноста на хипертонията, протичането и евентуалните усложнения.Те могат да се разделят в зависимост от стадийте на АХ. Функционален стадий - Той е с продължителност от няколко месеца до 2 и повече години.В този стадий имаме епизоди на повишаване на АН, като през това време не се наблюдават морфологични промени в органите,но понякога може да се развие хипертрофия на лява камераособено ако хипертонията протича с по-високи стойности и по-чести пикове на АН. Стадий на съдови изменения - настъпва след продължителна хипертония и вече има промени в съдовете, както малките така и средните и големи артерии.В стените се среща плазморагия, фибриноидна некроза, хиалиноза. Причината за това са най-вече съдовия спазъм /най-вече на артериолите/. Колкото са по-силни тези спазми и по-чести толкова са по-изразени промените.Артериолоспазмът води до исхемия и хипоксия освен в органите и в самите съдови стени. Храненето им се нарушава, което води до разкъсване на базалната мембрана, повишава се прониецаемостта и се изливат в нея плазмени белтъци /развива се плазморея/.Нарушава се трофиката и може да се развие некроза. Нахлулите при плазмореята белтъци се приципитират и уплътняват.Развива се хиалиноза и артериосклероза.Некрозата в малките съдове и артериолите и фибриноиден тип т.е. касае се за процес на разграждане на колагенните влакна и разпадане на мускулните влакна с участието на фибрин. Фибриноидната некроза е характерна за злокачествената форма на хипертоничната болест. Също така може да се развият и кръвоизливи.

Първите промени са повече или по-малко изразена хипертрофия на лява камера,
както и увеличаване на мускулния слои на артериите /предимно малките/.

По-късно настъпват исхемични и цикатриални промени в миокарда, както и оточност и белтъчна инфилтрация в стените на артериолите. В интимата на съдовете се натрупва хиалин и липиди, луменът се стеснява и се развиват атеросклеротични промени. Тези промени са най-изразени в артериолите на бъбреците и значително по-слабо в другите органи.

Патофизиология - Клинична картина

В началните етапи на хипертонията най-често болните нямат оплаквания. Постепенно с времето с повишаване на стойностите и фиксиране на АН се появяват и оплаквания. На първо място е главоболието и чувство за тежест в тила. Пациентите са по-раздразнителни, по-бързо се уморяват, трудно се концентрират. Често съобщават и за безсъние или непълноценен сън, шум в ушите (бучене). Други оплаквания са, сърцебиене, пулсации в области с големи кръвоносни съдове, притъмняване пред очите, променливо настроение.

При обективно изследване: в ранните стадии освен повишени стоиности на АН други промени може да не се установят. Колкото по-голяма е давноста и по-високи стойностите толкова по-отчетливо се установяват следните промени - Сърдечния удар става разширен и повдигащ, а сърдечният връх се измества наляво и надолу. При аускултация се установява акцентуиран втори аортен тон, като при напреднала атеросклероза има и звънлив характер. Над сърдечния връх се чува систоличен шум в резултат на разширение на лява камера и релативна митрална инсуфициенция. По-рядко може да се чуе диастоличен шум, поради релативна аортна инсуфициенция. Ако има галопен ритъм това е белег за напреднали дистрофични промени и левостранна недостатъчност. Пулсът на радиалис е по-твърд и трудно се потиска.

Електрокардиографски промени. Електрокардиограмата дава косвенни данни за хипертонията. По-точно за промените в сърцето в резултат от хипертонията /миокарда, проводната система и коронарните съдове/. Доказва се хипертрофия на лява камера - височината на R-зъбците във V5-6 се увеличава над 26мм, а сборът от дълбочината на S-зъбците и височината във V1 на R5 е по-голям от 35мм. Сегментът ST във V5-6 е изместен под нулевата линия а вълните T в същите отвеждания са негативни, на нулева линия или ниски. Могат също да се установят и различни ритъмни и/или проводни нарушения.

бг.медифармауики.ком

Класификация на хипертонията

Класификация на АХ според Световната здравна организация и международното дружество по хипертония при индивиди на възраст над 18г.

o Оптимално <120 <80
o Нормално <130 <85
o Високо нормално 130-139 85-89
o Гранична 140-149 90-94
o Хипертония 1ва степен 140-159 90-99
o Хипертония 2ра степен 160-179 100-109
o Хипертония 3та степен над 180 над 110
o Изолирана систолна хипертония над 140 под 90
o Подгрупа - гранична за изолирана систолна – 140-149 под 90

Класификация на АХ на СЗО според тежестта на органите увреди.
o Първи стадии – АХ без белези за органни увреди
o Втори стадии – АХ с поне един от следните белези за органно увреждане – лявокамерна хипертрофия, структурни съдови промени
o Трети стадии – АХ с органни увреждания като :
+ Лявокамерна сърдечна недостатъчност, стенокардия, инфаркт на миокарда
+ Хипертонична енцефалопатия, мозъчен инсулт, ПНМК
+ Промени в очните дъна /хеморагии и ексудати с или без едем на папилата/
+ Бъбречна недостатъчност
+ Съдови усложнения

* Физиологична хипертония
* Есенциална хипертония /първична/
* Симптоматична хипертония /вторична/


бг.медифармауики.ком