Гладолечение е лекът на разширените вени

Из книгата на Лидия Ковачева "Гладът - приятел и лекарство" в "Глава Седма: Видиш ли - добро разкажи го" - случай 13

СЛУЧАЙ 13
За мен това беше много специален случай, тъй като пациентката, дошла за консултация, бе представител на ортодоксалната медицина.
Д-р Вергиния Георгиева, 36-годишна, научен сътрудник от БАН. Специалист по вътрешни болести и фармакология. Видът й беше изключително болезнен -бледа, депресирана и абсолютно обезверена, че по света съществува начин да бъде излекувана. А ето и нейните заболявания:
1. ХРОНИЧЕН ХЕПАТИТ - след прекарани два остри хепатита — тип А и тип Б
2. ХРОНИЧЕН ПИЕЛОНЕФРИТ - КАМЪК В ДЕСНИЯ БЪБРЕК
3. ПОЛИАЛЕРГИЯ - лекарствена и хранителна
4. ХРОНИЧЕН ХИПЕРТРОФИЧЕН ГАСТРИТ
5. СПАСТИЧЕН КОЛИТ
6. РАЗШИРЕНИ ВЕНИ С ТРОМБОФЛЕБИТ
7. АДЕНОМ НА ГЪРДАТА
8. РЕАКТИВНА ДЕПРЕСИЯ
Разговорът ни не беше дълъг. Изключително интелигентна, тя лесно ме разбра, въпреки явните противоречия между принципите на нейната и на моята медицина. А ето и нейните думи:
„Но нека ви разкажа как аз тръгнах по новия път на природолечебната медицина, водена от сигурната ръка на Лидия Ковачева. Срещата ми с нея беше моята щастлива случайност (а може би и съдба) точно когато бях напълно отчаяна и обезверена - след 10-годишно лутане по кабинети, консултации с професори, болнично лечение, почти непрекъснато приемане на лекарства. И сега мога да кажа, че
НАЙ-ТРУДНАТА ПОБЕДА Е ПОБЕДАТА НАД СЕБЕ СИ,
а още и това, че няма по-верен път от ПЪТЯ КЪМ ПРИРОДАТА - ЕДИНСТВЕН, КОЙТО ВОДИ КЪМ ИСТИНСКОТО ПЪЛНОЦЕННО ЗДРАВЕ.
Като млад лекар бях изпратена на работа по разпределение в красивия планински град Елена. През 1983 г. в целия Търновски район избухна хепатитна епидемия от воден произход - тип А. Постоянният ежедневен контакт с инфекциозно болните и прегледите месеци наред доведоха до заразяването ми от хепатит. Бях приета на лечение в много тежко състояние със силно увеличен дроб и далак, непрекъснато гадене и повръщане, температура до 39 градуса, силна отпадналост. Въпреки положените грижи от моите колеги състоянието ми се влошаваше. Това наложи включване на кортизон във високи дози, прилаган мускулно. Два месеца бях на легло с включване на системи - глюкоза, левулоза, витамини, хепатопротективни средства (лекарства, подобряващи чернодробната дейност). Стойностите на трансаминазите (биохимични изследвания за чернодробната функция) бяха над 800. Болките в областта на черния дроб и далака бяха постоянни. Бях изписана със слабо подобрение и с температура 37,5 градуса, с указания за „силна храна" и лечение с кортизон. И бях диспансеризирана.
За нещастие при изследванията на контролните прегледи по кръвен път бях заразена с втори хепатит (тип Б). И започна... ходене по мъките. Бях отчаяна. С използването на кортизона увеличих теглото си с 15 кг. Пет месеца по-късно, след консултации с водещи професори в областта на гастроентерологията, постъпих за изследване и уточняване на състоянието ми в Медицинска академия. Направената биопсия на черния дроб доказа хроничен хепатит. Продължавах да се лекувам с всички възможни средства на традиционната медицина - глюкоза, левулоза, карзил, катерген, есенциале форте (мускулно), преднизолон, невробекс, ациди фолици, витамини. Бях изписана с препоръки да продължа с лекарствата и с настояване след 6 месеца отново да ми бъде направена чернодробна биопсия.
Продължавах да вземам лекарства и „силна храна" - ежедневно мляко, извара, месо (пилешко, телешко), салам, сирене, кашкавал.
Сега, когато животът ми е променен благодарение на лечебното гладуване и природното хранене, мога да си дам сметка какво огромно натоварване на организма е било приемането на толкова много лекарства и едновременно с това с изобилна храна, богата на животински белтъчини. След три месеца отново бях приета в Медицинска академия с нови оплаквания - болки в областта на бъбрека, температура 37,5 градуса и ясна кръв в урината. След едномесечно лечение с антибиотици и проведени изследвания бях изписана с диагноза хроничен пиелонефрит. Камък в десния бъбрек. Имах съвсем ясна представа накъде водят тези заболявания.
Състоянието на бъбреците продължи периодично да се влошава. Антибиотиците от своя страна влошиха дейността на черния дроб. Като лекар аз все още вярвах във възможностите на традиционната медицина. Състоянието ми продължаваше видимо да се влошава - аз бях по-болна от моите пациенти. Но бях принудена да работя, тъй като нямах повече болнични. Продължих да приемам скъпи лекарства. Като допълнителни заболявания през това време се явиха: тежка полиалергия към храни и лекарства, хроничен гастрит, спастичен колит, разширени вени по двете подбедрици с прекаран тромбофлебит. Поради постоянните болки и тежест в подбедриците, огромните отоци, кръвоизливите и варикозните разранявания се принудих да се подложа на склерозираща терапия (склерозиране на вените чрез вкарване на лекарство директно във вената; функцията на склерозираните вени се поема от другите вени). За съжаление след 2-3 месеца обходните вени също се разшириха - грозни, виещи се като змии по двата крака.
Тежка венозна недостатъчност беше причина за лимфен застой и огромни отоци. Всички тези заболявания и постоянното приемане на лекарства ме бяха довели до тежко депресивно състояние, постоянно безсъние, намалена способност за концентрация, трудно запомняне. Вече бях напълно отчаяна - навършиха се десет години непрекъснато лечение. Точно в този момент съдбата ме срещна с Лидия Ковачева.
ПЪРВАТА СРЕЩА С ЛИДИЯ КОВАЧЕВА
Впечатлението беше силно. Пред мен стоеше човек енергичен, с лъчиста усмивка, топлота, вдъхващ доверие и надежда. Преборила се със смъртта, разполагаща с 40-годишен опит, тя усети отчаяното ми състояние и каза: „ЖИВОТА, ЗДРАВЕТО И ЩАСТИЕТО ЗАСЛУЖАВА ТОЗИ, КОЙТО УМЕЕ ДА СЕ БОРИ ЗА ТЯХ! Заедно ще победим болестите."
От този ден започна нашето приятелство, обща работа и наистина борба. Пред мен Лидия разкриваше тайната сила на една нова за мен и непозната медицина - неограничените възможности на природата и лечебното гладуване. Тогава си казах: „След като тя е успяла да излекува неизлечимите според установената медицина тежки заболявания: милиарна туберкулоза и цироза на черния дроб, язва на дванадесетопръстника, анемия, трябва и аз да се справя с моите болести." И чудото стана.
Първото гладуване беше само 10 дни, от което веднага получих леко подобрение въпреки ограничения курс. След второто, 20-дневно гладуване, изхвърлих безболезнено камък от десния бъбрек. Последваха периодично курсове на гладуване, захранване и неголеми интервали на природосъобразното хранене с млечно-вегетарианска храна в продължение на цяла година. След всеки проведен курс на гладуване изследванията на кръв и урина се подобряваха. Курсовете на гладуване бяха по 20 и 28 дни. Отслабнах 15 кг и възстанових нормалното си тегло. Едва след шестото гладуване температурата се нормализира, отоците намаляха, общото състояние се подобри, но... тогава открих бучка на. дясната гърда с големина на малък орех. Силно разтревожена, споделих това с Лидия, а тя ме успокои с думите: „ВЯРВАЙ В СИЛАТА НА ПРИРОДНИЯ ЛЕКАР, ТОЙ Е У ВСЕКИ ОТ НАС И КОГАТО МУ ДАДЕМ ВЪЗМОЖНОСТИ, ТОЙ ЗНАЕ КОГА И КАК ДА ЛЕКУВА. НЯМА НЕЛЕЧИМА БОЛЕСТ, ИМА НЕЛЕЧИМ БОЛЕН."
В подобни случаи официалната медицина насочва болния към задължителни изследвания - мамографии, хормонално лечение и най-често операция. Изпаднах в колебание. Консерватизмът на лекаря говореше у мен, но въпреки това реших и продължих лечебния глад.
Начинът ми на хранене се състоеше от лека вегетарианска диета с изключване на месото, яйцата, сиренето, млякото, кашкавала. Предимство в диетата ми имаха плодовете и зеленчуците в сурово състояние. След поредното гладуване, което беше 43 дена, биохимичните показатели, характеризиращи функцията на черния дроб, бяха в норма. Болките в областта на бъбреците, далака и черния дроб напълно изчезнаха. Кожата на лицето, която винаги беше бледа, с жълтеникавокафяв оттенък, с чернодробни петна, възвърна нормалния си естествен цвят. Сърбежите и обривите по цялото тяло изчезнаха напълно. Бучката на гърдата се разтопи.
От разширените вени на двете подбедрици, които в продължение на 10 години бях лекувала с всички възможни средства, вече нямаше следа. Ехографското изследване показа нормални размери на черния дроб, бъбреците и далака. Бъбречната функция беше вече нормална. Алергията, от която страдах с години, вече не ме измъчваше. Хроничният гастрит и колит също не напомняха за себе си. Година след започване на лечението аз съм вече здрава.
На дълъг път се тръгва с бавна крачка, всеки иска да оздравее бързо, но забравя, че темповете на природата са бавни - тя не търпи насилие. Не може да бъде излекувано тежко хронично заболяване със скъпо рекламирано хапче или чудодейна билка. Стъпка по стъпка, ден след ден, с търпение се стига до здравето. Усилията, които ще се положат, няма да бъдат напразни, болестта ще отстъпи.
Безкрайно съм благодарна на Лидия, тя ме превърна от отчаяна, болна и обезверена в напълно здрава и пълноценна жена. Гладът е уникален метод на безлекарствено лечение и може да помогне на всеки, изпаднал в моето положение."
Действително след всичко казано от Вергиния коментарите са излишни! Това, което има да се добави, е малко. Тя вече е една истински здрава и хубава жена, пълна с живот и инициативност. Когато дойде при мен, беше преждевременно остаряла, с оредяла коса, тромава с подпухналите си крака. Днес е млада, косата й сгъстена и лъскава, краката са в нормалната си стройна и стегната форма, кожата е с естествената си приятна и хващаща погледа розовина. С хубавия си здрав вид тя вдъхва доверие и у своите болни.
За случая, който следва, искам да разкаже самата д-р Вергиния Георгиева, тъй като здравето на пациентката беше постигнато с нейното ценно съдействие.


хепатит - бг.ком