«Центърът на тежестта» на изследванията на стреса от областта на ендокринологията и хормоналните фактори се премести в областта на измененията в психиката, в която се развиват основните патологични явления при емоционалния стрес . За да се разбере механизмът на емоционалния стрес обаче, не е възможно да се изхожда от досегашните знания за промените в хипофизата, надбъбреците, тимуса и лимфатичната система.Емоционалните реакции са чувствителен компонент в психичната съвкупност на човека и животните. Те се съпровождат от специфичен спектър на вегетативни и ендокринни промени, между които съ рдечно-съдовите промени заемат основно място.
Проблемът за стреса във физиологията и медицината бе поставен преди много години,а емоционалният стрес привлича вниманието на неврофизиолози,психолози, социолози, педагози, лекари от практическата медицина и др. Интересът към него не е случаен. Емционалното пренапрежение, което се засили с нарастване на темповете на живот, урбанизацията, информационната претовареност, динамиката, тютюнопушенето, алкохолизмът са фактори за увеличаване на неврозите и за зачестяване на сърдечносъдовите заболявания .
Артериалната хипертония, инфарктът на миокарда, стенокардията, кардиогенният шок, мозъчният инсулт са основна причина за тези проблеми. Исхемичната болест на сърцето е причина за смъртта от сърдечносъдови заболявания.
Някои лекари считат, че основната причина за емоционалното пренапрежение в съвременния етап на развитие на човечеството е научно-техническата революция. Техническият прогрес обаче, който се разви за кратки срокове, създаде само предпоставки за увеличаване на нервно-психичните и сърдечносъдовите заболявания. Не може да се отрече, че техническият прогрес ускори темпа на живот, увеличи нуждата от усвояване и преработване на важна информация. Това емоционално претоварва съвременния човек. Утежняващ фактор са повишеното ниво на радиация и електромагнитни излъчвания, увеличаването на шума в ежедневния живот, замърсяването на въздуха и др.
Учените съветват след периода на напрежение да следва период на отдих. Сърдечно-съдовите заболявания, както и другите прояви на емоционалния стрес, като и някои стомашни болести, възникват само при определени условия, когато липсва отдихът Водещи лекари определят като фактор на хипертоничната болест пренапрежението и травматизацията в емоционалната сфера, във висшата нервна дейност, т. е. това са емоционалните преживявания, които имат отрицателен характер .Емоционалният стрес е основното условие за «отключване» на подобна предразположеност по отношение на артериалната хипертония, язвата на стомаха , еластичния колит и т. н.
Стресът се разглежда като физиологично явление, настъпило в резултат на необикновено, продължително дразнене, което изисква от организма напрежение. Стресът е адаптивна реакция, защото поддържа тонуса на организма.
Следователно за стрес като физиологично явление се говори тогава, когато няма патологични изменения в организма. Напротив, организмът среша извънредните изисквания и се приспособява.
Дистресът е пряко продължение на стреса. При него в резултат на силен или продължителен стрес се получават болести и изменения в организма. Затова в медицината се говори за две групи стрес.
Стрес, който завършва с повишаване на адаптацията на организма, или еустрес.
Стрес, който предизвиква нарушаване на адаптацията, в резултат на което се появява заболяване. Това състояние се нарича дистрес.
Твърди се, че без стрес няма живот, че стресът е неотменна характеристика на живота. Със свършване на живота изчезва и стресът. Неспокойствието, създавано от стресорите, е стимул за живот, стига да не води до болестни изменения или до дисстрес. Стресът може да протече като стадийна реакция, всеки стадий от която ясно се разграничава. Фазата на шока е първото реагиране на един силен стресор. В състояние на шок спада кръвното налягане, нарушава се дишането, изчерпват се депата на кортикостероиди в надбъбречната кора. След фазата на шок следва фазата на контрашок с мобилизация на всички възможности на организма. Фазата на контрашок по време съвпада със стадия на резистентност .
Каква е продължителността на контрашока и стадия на резнстентност? Колкото по-голяма е резистентността на организма по отношение на стресорите, колкото по-слаби и краткотрайни са стресовите въздействия, толкова по-дълготраен е стадият на резнстентност. Несъмнено тук оказва влияние и генетичната предразположеност. Генетично е кодирано по-голямо или по-малко съпротивление на един орган, на една функционална система. Стресорите често пъти предизвикват силни изменения в реактив постта на организма н всичко завършва до стадия на шока. Така става в случай на силен травматичен шок. При редица случаи обаче даже и силни стресори предизвикват максимално мобилизиране на силите на организма, поради което резистентността към стресора надделява. Стадият на изтощение настъпва тогава, когато средни по сила стресори са действували толкова дълго време, че са предизвикали изтощение на организма.
Когато се изработва повишена реактивност към глад, студ, кръвоизлив, инжектиране в организма на малки дози адреналин, способността на организма да се съпротивлява към един стресор се отразява по отношение на неговата съпротивителна способност към друг стресор. Следователно в организма съществува «кръстосана реактивност». Когато се изработва резистентност към един дразнител, тогава се повишава съпротивата и към сродни или далечни по характер На тази основа е изградена и цялата подготовка на организма да бъде устойчив към студ, физическо натоварване и др., което увеличава устойчивостта му към кръвозагуба, инфекции или психично претоварване.
Учението за стреса дава възможност да се разбере не само механизмът на общия адаптационен синдром като един филмов кадър на различни стадии, през които преминава реактивността на организма, но и да се разработи правилна тактика за повишаване на защитните сили на организма.
Емоционалният стрес е свързан с психичния климат в обществото, със сигурността или несигурността в утрешния ден, със стимулите и наказанията в местоработата, което от своя страна създава страх от загубване на работното място. Той зависи от внезапни нещастни случаи в семейното или приятелското обкръжение и от напредването па възрастта.
стрес.ком
Светът ни става все по-объркан и забързан. Както се казваше в един филм от 80-те - "Съвременните хора успяха да направят живота си толкова сложен, че обричат децата си на 15 до 20 години учене, само за да разберат как да се оправят в него.". Така че не се чудете защо проучванията показват, че един от всеки трима днес е засегнат сериозно от стреса, а цифрите продължават да растат. За пръв път състоянието "стрес" е дефинирано едва преди около 80 години, но новите изследвания на учените от Университета в Западен Онтарио, САЩ доказват че това стресът не е бил нещо непознато дори на нашите прадеди отпреди 3 000 години!
