Здравейте, мъжът ми 34 г. от известно време го боли глава. Отиде на лекар и му премериха кръвното 180 на 130. Кардиограмата му е добра. Препоръчали са му консултация за бъбреците. Въпросът ми е какво е каква е връзката на бъбреците с високото кръвно. В какво се съмняват. Мъжът ми отлага прегледа, не знам дали не е спешно....Добре е да се направи консулнтация с нефролог. Връзката на хипертонията с бъбреците е т.н. реновазална хипертония - стеноза на бъбречната артерия -> повишено коричество ренин -> повишено количество ангиотензиин -> свиване на телесните съдове -> повишено налягане.
Реновазалната хипертония (РВХ) е вторична артериална хипертония, която е причинена от стеноза на бъбречната артерия, водещо до намаление на бъбречното перфузионно налягане. Функционално значима е стенозата на бъбречната артерия над 50%. Честота.та на РВХ е от 1 до 5% от болните с артериална хипертония, но при селекционирани болни тази честота достига до 30%. Установи се, че атеросклеротичната стеноза на бъбречните артерии е причина за бъречна недостатъчност в 5 до 15% от болните на възраст над 50 години, които се включват на диализа всяка година.
Най-честата морфологична форма е атеросклеротичната стеноза. Фибромускулната дисплазия на артерията е втората по честота морфологична форма. Други причини за стеноза на бъбречната артерия са аортоартерит и артерит на бъбречните артерии, тромбоза и емболия на артерията, бъбречни кисти, ретроперитонеални тумори, ретроперитонеална фиброза, аневризма на абдоминалната аорта, вродена стеноза и хипоплазия на бъбречната артерия.
Патогенеза.
Бъбречната хипоперфузия води до повишено отделяне на ренин от миоепителните клетки на аферентната артериола. Следва повишено образуване на ангиотензин I и II. Ангиотензин II е мощен вазоконстриктор и води до задържане на вода и натрий. Прогресивно намалява бъбречния кръвоток. Връзката с бъбречната исхемия и бъречна недостатъчност се оценяват едва през последните години.
І.Клинична картина. Няма много точна клинична разлика между есенциалната хипертония и РВХ. Клиничните признаци, предполагащи реновазална хипертония са:
1. Поява на хипертония преди 30 и след 50 години;
2. Тежка или резистентна на лечение хипертония;
3. Акцелерирала или малигнена хипертония;
4. Липса на фамилна анамнеза за артериална хипертония;
5. Анамнеза за сърдечносъдова, периферносъдова болест;
6. Необяснима протеинурия;
7. Злоупотреба с тютюн;
8. Влошаване на бъбречната функция при лечение с АCЕ- инхибитори;
9. Често белодробен оток;
10. Латероумбиликален шум;
11. Напреднали очни промени;
12. Хипокалиемия;
13. Разлика в дължината на бъбреците >15мм.
Това е едното, другото:
Ренопаренхимната хипертония се наблюдава в 2,5% до 5% от хипертониците и около половината от случаите с вторична хипертония. Честотата на РПХ е различна при отделните бъбречни заболявания и при различните стадии на увредена бъбречна функция. Основните патогенетични механизми включват задръжката на натрий и на вода и системата ренин-ангиотензин.
РПХ е усложнение при остри и хронични имунни нефропатии, при автоимунни нефропатии, при диабетна нефропатия, при интерстициални нефрити (поликистоза, пиелонефрит, радиационен нефрит) и при хронична бъбречна недостатъчност независимо от бъбречното заболяване. Хипертонията при паренхимните бъбречни заболявания е свързана със засягане на малките бъбречни съдове.
Възможните и целесъобразни диагностични методи в доболничната помощ включват:.
Анамнестични данни:
1. Поява на отоци;
2. Намаляване на дурезата и/или промени в цвета на урината;
3. Прояви на захарен диабет (полидипсия, полиурия, полифагия);
4. Наличие на ставни болки, немотивиран фебрилитет, кожни изменения;
5. Данни за чести вирусни, бактериални или възпалителни заболявания;
6. Симптомите на хипертонична болест (главоболие, шум в ушите, световъртеж, стенокардини оплаквания) се срещат по-рядко при РПХ;
7. Фамилна анамнеза за артериална хипертония.
Диагностични методи:
1.Проследяване динамиката на артериалното налягане през денонощието;
2. Общо изследване на урината ( белтък, седимент);
3. Количествено определяне на протеинурията;
4. Определяне на клирънс на креатинина;
5. Изследване на натриурезата;
6. Изследване на кръвна захар, серумен креатинин, урея, общ белтък и албумин, натрий, калий, пикочна киселина, мастен профил;
7. Ехографско определяне на размерите на бъбреците, симетричност, наличие на дифузни бъбречни промени;
При наличие на данни за бъбречно заболяване, което е причина за хипертонията, болният се насочва към нефролог или специализирано лечебно заведение.
ІІ. Лечение на ренопаренхимната хипертония.
Лечението на ренопаренхимната хипертония трябва да бъде комплексно – лечение на основното заболяване, използване на антихипертензивни средства, спазване на хигиенно-диетичен режим.
От съществено значение е провеждането на системен контрол на състоянието на пациента и мониториране на лабораторните показатели, с оглед своевременно насочване към специалист за лечение на бъбречните инфекции, корекция на патогенетичното лечение при имунни и автоимунни нефропатии, инсулиновите нужди при болни със захарен диабет и бъречната функция при болни с ХБН.
Антихипертензивното лечение се определя от специалист, а въз основа на редовния контрол на артериалното налягане, общопрактикуващият лекар коригира дозировката на прилаганите медикаменти и следи за спазването на хигиенно-диетичния режим.
форум.пулс.бг
