Laprilen и артериална хипертония

Високото артериално налягане (АН) е поставено на първо място от 26-те найчести рискови фактори, като причина за смърт в световен мащаб. 62% от мозъчно- съдовите заболявания и 49% от исхемичната болест на сърцето се дължат на неконтролираната артериална хипертония.

Основната цел при лечението на пациенти с повишено артериално налягане е намаляване систолното и диастолнато АН под 140/90 мм и до по-ниски стойности, ако са добре поносими от пациента. Тази цел може да се постигне с медикаменти от различни фармакологични групи: диуретици, АСЕ-инхибитори, АТ II- блокери, калциеви антагонисти, бета- блокери и други лекарствени средства. АСЕ-инхибиторите се препоръчват като средство на първи избор при пациенти с артериална хипертония и някое от следните придружаващи заболявания: сърдечна недостатъчност, намалена левокамерна систолна функция, захарен диабет, затлъстяване, преживян миокарден инфаркт или инсулт, както и болни с висок риск за исхемична болест на сърцето. Те могат да се назначават като монотерапия или в комбинация с медикаменти от друга фармакологична група.

Медикаментът Laprilen e с активна субстанция Enalapril maleate, приема се двукратно под формата на таблетки от 5 мг и 10 мг, с постепенно повишаване на дозата до 20 мг, 30 мг или 40 мг дневно. Продължителността на лечението се определя от клиничната картина.

Показание за приложение на Laprilen е артериална хипертония - изолирана или в комбинация със затлъстяване, захарен диабет, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност, левокамерна дисфункция.

Клиничен случай. Жена на 47 години с оплаквания от главоболие, на моменти шум в ушите, измерено АН няколко дни последователно до 160 -170 / 90 мм. Съобщава, че инцидентно от 2-3 години са зарегистрирани повишени стойности на артериалното налягане до 170/ 90 мм. Приемала по свое усмотрение по 1 т. Nifedipin или 1 т Chlophazolin при нужда.

Пациентката е с дългогодишно наднормено тегло. Фамилно обременена с артериална хипертония и затлъстяване - майка.

От статуса: Добро общо състояние. Подкожна мастна тъкан добре изразена, отложена предимно по андроиден типИТМ 34,5 кг/м2. Хиперстенен гръден кош, сонорен перкуторен тон, везикуларно дишане с удължено издишване. Сърдечни граници перкуторно разширени наляво.

Ритмична сърдечна дейност, фреквенция 88/мин, акцентуиран втори аортен тон. Артериално налягане - 160/90 мм. Черен дроб на ребрената дъга, палпаторно неболезнен. Крайници без отоци, запазени пулсации на периферните съдове.

От изследванията: ХБ-138 g/l: еритроцити - 4,8 T/l: левкоцити - 6,5 g/l: кр. захар - 5,2 mmol/l: общ холестерол - 6.2 mmol/l, триглицериди - 3.8 mmol/l.

Очни дъна: Ангиопатия ретине хипертоника gr. I.

ЕКГ- синусов ритъм, електрокардиографски данни за левокамерна хипертрофия.

2- часов Холтеров запис на артериално налягане: максимални стойности до 170/100 мм за деня, пулс 89/мин, за нощния период 140/85 мм, пулс 76/мин. Диагноза: Хипертонична болест II. Затлъстяване I ст. Дислипопротеинемия.

Назначено бе лечение с Laprilen 2 пъти дневно по 10 мг. В края на втората седмица от включването на медикамента, който пациентката понесе добре, артериалното налягане достигна стойности 135-140 / 80-85 мм.

В заключение: Лечението с Laprilen в двукратен дневен прием, намалява стойностите на артериалното налягане, редуцира неговата лабилност и допринася за добър 24-часов ритъм.


хелтх.бг

Лекарство за артериална хипертония е ефикасно и за дрепаноцитоза

Молекула, използвана в борбата с белодробната артериална хипертония, може да помогне при лечение на дрепаноцитоза /сърповидноклетъчна анемия/, сочат резултатите от експеримент на френски и италиански изследователи, цитирани от Франс прес.

В индустриалните страни това заболяване се открива при раждането. Ако не се вземат бързи мерки, заболяването, дължащо се на малформация на червените кръвни телца, може да се окаже смъртоносно вследствие на увреждането на малки кръвоносни съдове.

Изследователи от Френския национален здравен институт и университета на Верона са открили механизъм, който допринася за появата на тези увреждания.

Освен това извършеният от същите изследователи експеримент върху мишки е показал, че лекарството босентан, използвано срещу белодробната артериална хипертония, е ефикасно и при лечение на дрепаноцитоза.

Въпреки постигнатите успехи в борбата с това заболяване, в богатите страни продължителността на живота на пациентите, засегнати от дрепаноцитоза, е около 42 години за мъжете и 48 години за жените, а в Африка е още по-малка.

Резултатите от изследването са публикувани в Journal of Clinical Investigation.

актуално.ком

Статините в профилактиката на сърдечно-съдовия риск и хипертонията

Страната ни е на предпоследно място по отношение на използването на статини. Причината е в много голяма степен икономическа. Докато в държавите от бившия източен блок като Словения, Чехия и Полша статините се заплащат от здравните каси почти 100 процента, у нас този процент е много нисък.

За да се постигне контрол на дислипидемията, който да се свърже с таргетните стойности, различни за отделните пациенти, всеки трябва да приема и различни количества статини, съобразени с конкретната патология и риск. Често се налага интензифициране на дозата, но това означава и по-големи инвестиции от болния. Затова нашите пациенти в голям процент въобще не се лекуват, казва доц. Гочева.

Според нея под 30% взимат статини, а от тях много малък процент достигат стойностите на холестерола, съобразно ръководството на европейското кардиологично дружество. Това е огромен проблем на българския пациент, защото за статините съществуват абсолютни доказателства, че могат да намалят честотата на сърдечно-съдовите усложнения.

Впечатленията на доц. Нина Гочева са, че българските лекари имат добри теоретични познания за европейските и за националните ръководства за добра медицинска практика в областта на кардиологията. Причината ние да сме на незавидни места по отношение на вторичната профилактика по-скоро се свързва с икономически проблеми и с манталитета на българския пациент. Особено по-младите не са склонни да се лекуват така, както ги учи техният лекар.

В България пациентът трябва да изпитва осезателен дискомфорт, за да предприеме активни мерки. А и хипертонията, и дислипидемиите, често протичат тихо и безсимптомно дълго време. Настройката е за лечение по няколко дни, седмици и в най-добрия случай - месеци. От това не произтичат добри резултати.

хелтх.бг

Артериалната хипертония - съвремие и стрес Част 2

При хипертония най-често няма оплаквания.

Това е и причината, поради която трябва редовно да следите кръвното си налягане.

Понякога хората с високо кръвно налягане имат следните симптоми:

* главоболие
* замаяност
* замъглено зрение
* гадене

При 5-10% от хората, високото кръвно налягане се предизвиква от друга болест (т.нар. вторична хипертония). В тези случаи ако подлежащата причина се излекува, то кръвното налягане се връща в нормални стойности. Такива причинители са:

* хронична бъбречна болест
* тумори или други увреждания на адреналните жлези
* коарктация на аортата – стеснение на аортата, което е вродено и може да предизвика високо кръвно налягане в ръцете
* бременност
* използване на хормонална контрацепция
* алкохолна зависимост
* дисфункция на щитовидната жлеза

В останалите 90% от случаите, причината за появата на високото кръвно налягане не е известна (първична хипертония). Въпреки, че не се знае конкретната причина, множество фактори са признати като предразполагащи към хипертония.

* възраст - с напредването на възрастта се увеличава вероятността за развитието на високо кръвно налягане, и особено систолично. Това се дължи до голяма степен на артериолосклерозата или "втвърдяването на артериите".
* раса - афро-американците имат по-често високо кръвно налягане от европеидната раса. Те развиват високо кръвно налягане в по-млада възраст и стигат до усложнения по-рано.
* социално-икономичен статус -високото кръвно налягане се среща по-често сред групите с по-нисък образователен и социално-икономичен статус.
* фамилна обремененост (наследственост) - съществува тенденция за предаването на високото кръвно налягане в семейството.
* пол - при мъжете вероятността за поява на хипертония е по-висока. Тази вероятност варира според възрастта и етническата принадлежност.

Наднормено тегло (затлъстяване) - затлъстяването се определя като тегло с 30% или повече над здравословното за ръста. Има много тясна връзка между него и високото кръвно налягане. Медицнските специалисти силно препоръчват хората със затлъстяване да отслабнат, така че теглото им да не преминава повече от 15 % от здравословното. Отговорният за Вас лекар може да Ви помогне да изчислите Вашите здравословни граници на теглото.

Чувствителност към натрия (солта) - някои хора имат висока чувствителност към натрия (солта) и тяхното кръвно налягане се повишава ако използват сол. Намаляването на приема на сол води до понижение на кръвното налягане. Бързата храна и полуфабрикатите съдържат особено високи концентрации натрий. Много медикаменти, като например обезболяващите, съдържат голямо количество натрий. Четете етикетите, за да разберете колко натрий се съдържа в хранителните продукти. Избягвайте тези с високо съдържание.

Употреба на алкохол - пиенето на повече от 1-2 чаши алкохол на ден увеличава риска от хипертония.
Хормонални противозачатъчни хапчета (орални контрацептиви):
Липса на физическа активност - заседналият начин на живот допринася за затлъстяването и високото кръвно налягане.

Медикаменти - някои медикаменти като амфетамини (стимуланти), хапчета за диети, някои противогрипни и антиалергични лекарства повишават кръвното налягане.

С увеличанатето на телесната маса кръвното налягане се увеличава.

* при затлъстелите хора вероятността за развитие на хипертония е 2-6 пъти по-голяма в сравнение с хората, чието тегло е в норма

* важна е не само степентта на затлъстяване, но и начинът, по които тялото акумулира излишните мазнини. Някои хора натрупват мастна тъкан в областта на корема (централен тип затлъстяване) докато други затлъстяват за сметка на бедрата и ханша (крушовидно затлъстяване). Централния тип затлъстяване носи по-големи здравни рискове в сравнение с крушовидния тип.

Усложненията на хипертонията са вторични състояния, симптоми и други разстройства, които се предизвикват от хипертонията. В много случаи разрганичаването на симптомите на хипертонията и нейните усложненията е неясно или спорно.

Високото кръвно налягане кара сърцето Ви да работи по-усилено и след време може да увреди кръвоносните съдове в цялото тяло. Ако се увредят съдовете на Вашите бъбреци, те може да спрат да премахват отпадните вещества и излишните течности на Вашето тяло. Тези течности от своя страна можгат да увеличат кръвното налягане. Това е един порочен и опасен кръг.

Някои от усложниенията на хипертонията са:

* бъбречна недостатъчност – хипертонията е втората най-честа причина за бъбречна недостатъчност (след диабета)
* втвърдяване на артериите – атеросклероза
* гръдна жаба (ангина пекторис)
* инфаркт
* хипертрофия на лявата камера
* сърдечна недостатъчност
* инсулт
* мозъчен кръвоизлив
* зрителни усложнения – увреда на ретината

Използва се надуваема маншета, която се поставя на предмишницата. Ако резултатите покажат високо кръвно налягане, тестът трябва да се извърши отново след няколко дена, за да се потвърдят данните.

Единственият начин, по който можете да определите, дали кръвното Ви налягане е високо, е да се консултирате с лекар.

Можете да контролирате кръвното си налягане докато сте вкъщи. Ето някои допълнителни неща, които трябва да спазвате когато измервате кръвното си налягане в домашни условия:

* седнете по такъв начин, че гърбът Ви да е облегнат и да сте стъпили на пода
* положете ръката си на маса, която е на нивото на сърцето
* направете две измервания, с пауза поне 2 минути между тях и усреднете резултатите

Свържете се с Вашия личен лекар ако при рутинно измерване на кръвното налягане установите систолно налягане над 140 mm Hg, диастолно налягане над 90 mm Hg, или и двете.

Уведомета личния си лекар ако имате някой от следните симптоми:

* необяснимо силно главоболие
* внезапна или постепенна промяна на зрението
* замаяност
* гадене съпроводено със силно главоболие
* болка в гръдния кош или недостиг на въздух при усилие

Промени в начина на живот:

* загуба на тегло – при наднормено такова
* диета с ниско съдържание на натрий/сол. Диетични подходи за ограничаване на хипертонията – хранете се по здравословен начин с диета, която включва много плодове и зеленчуци и е с ниско съдържание на мазнини. Диета с ниско съдържание на кофеин и мазнини.
* правете редовно физически упражнения
* избягвайте алкохола
* откажете цигарите
* справяне със стреса - масаж, релаксираща терапия – опитайте техники за релаксиране

Антихипертензивни медикаменти:

* диуретици - тези лекарства помагат на тялото Ви да елиминира излишния натрий и течности, така че в съдовете Ви да няма твърде много кръв
* бета-блокери - тези медикаменти блокират ефекта на адреналина
* алфа-блокери - помагат кръвоносните да останат отворени
* АCE инхибитори - предотвратяват стесняването на съдовете чрез блокиране на продукцията на ангиотензин II. Ангиотензин II е химически агент, който стеснява съдовете
* блокатори на калциевите каналчете (калциеви антагонисти) - тези медикаменти предотвратяват стеснението на кръвоносните Ви съдове чрез възпрепятстване на навлизането на калция в клетките
* директни вазодилататори - тези лекарства релаксират (разширяват) кръвоносните съдове, което позволява на кръвта да се движи под по-ниско налягане.


ххоспитал-стгеорге.орг

Понижаването на сърдечната честота при хипертония води до повишена смъртност...?

Понижаването на сърдечната честота с бета-блокери при пациенти с хипертония е свързано с повишен риск от сърдечносъдови инциденти и смърт, сочи анализ на проучвания. Според анализа колкото по-ниска е честотата, толкова рискът от инциденти е по-голям.

Главният автор на анализа обяснява, че е установено, че при редица състояния забавянето на сърдечната дейност удължава очакваната продължителност на живота. При сърдечна недостатъчност, след миокарден инфаркт забавянето на сърдечната честота е свързано с по-добра прогноза. Настоящият обзор обаче сочи, че при хипертония нещата може би не стоят по същия начин. "Нашият анализ сочи, че при хипертония забавянето на сърдечната честота с бета-блокада води до по-лоша преживяемост, повече сърдечни атаки, сърдечна недостатъчност, повече инсулти", казва д-р Franz Messerli. Неговото обяснение е просто: забавянето на сърдечната честота с бета-блокери повишава централното налягане, като последното е един от факторите за развитието на инсулт или сърдечна атака.

Друг експерт в областта на хипертонията - д-р John Cockcroft (Wales Heart Institute, Великобритания), не е съгласен с тезата на колегите си от St Luke's Roosevelt Hospital. За получените данни той обвинява не забавянето на сърдечната честота, а атенолола - препаратът, използван при повечето проучвания, включени в анализа. Д-р Cockcroft смята, че е от изключителна важност да се установи кой фактор води до по-лоша преживяемост - забавянето на сърдечната честота или атенололът. Това е много важно, тъй като съществуват други агенти, понижаващи сърдечната честота, които не са бета-блокери - например ivabradine (Procoralan, Servier).

Брадикардията и кардиопротекцията не са синоними при хипертония

В настоящия анализ били включени 9 рандомизирани контролирани проучвания, изследващи ефектите на бета-блокерите при хипертония. Били обхванати 34 096 пациенти, приемащи бета-блокери, 30 139 пациенти, приемащи други антихипертензивни препарати, и 3987, приемащи плацебо. Бета-блокерното рамо включвало атенолол (78%), окспренолол (9%), пропранолол (1%) и 12% atenolol/metoprolol/pindolol или hydrochlorothiazide.

Парадоксално, по-ниската сърдечна честота била свързана с по-висока обща и сърдечносъдова смъртност, инфаркт на миокарда, инсулт и сърдечна недостатъчност. За разлика от пациентите със сърдечна недостатъчност и инфаркт на миокарда, при хипертония бета-блокерите били свързани с повишен риск от инциденти.

В интервю за Heartwire д-р Messerli обяснява: "В миналото термините кардиопротекция и брадикардия бяха синоними - колкото по-изразена брадикардия има пациент, толкова сърцето му е по-добре протектирано. При хипертонията обаче това правило не важи. Брадикардията е добре дошла при сърдечна недостатъчност или след миокарден инфаркт, но при хипертонията - не!"

В рецензионна статия д-р Norman M Kaplan от University of Texas Southwestern Medical Center в Далас се съгласява с д-р Messerli, като отбелязва, че бета-блокерите ще останат индикирани при сърдечна недостатъчност, пост-ИМ състояния и тахиаритмии, но не и при хипертония (с изключение на наличие на изброените преди състояния).

Все още е трудно да се генерализира извън рамките на атенолола

Д-р Messerli отбелязва, че са необходими допълнителни проучвания, които да установят причинността на по-горните резултати. Тъй като главното използвано средство във включените проучвания е атенолол, то екстраполирането на резултатите към другите бета-блокери, включително към новите вазодилатиращи бета-блокери, трябва да се извършва с повишено внимание.

Много клиницисти смятат, че понижаването на сърдечната честота е полезно, тъй като в последствие се намалява цикличния стрес върху аортата. В същото време обаче се повишава централното аортно налягане и нещата се компенсират. Атенолол е сравняван с по-новите вазодилатиращи бета-блокери и бе установено, че атенолол повишава централното аортно налягане за разлика от nebivolol.

По-новите вазодилатиращи бета-блокери биха могли да нямат отрицателните ефекти на атенолола. Тъй като действат вазодилатиращо, те компенсират намаляването на сърдечната честота чрез намаляване на отразяването на вълните от периферията, а освобождаването на азотен окис има антиатерогенен ефект.

За и против бета-блокадата

Коментарът на Messerli относно ролята на бета-блокерите при хипертония е следният: Бета-блокерите не са много полезни при хипертония и ако се наложи използването им, евентуално може да се прибегнe до карведилол или небиволол.

Cockcroft е съгласен донякъде, но според него бета-блокадата е важна, тъй като голям брой от пациентите с хипертония имат и ангина и се нуждаят от бета-блокер. Освен това, има данни, че по-младите пациенти с хипертония се повлияват по-добре от бета-блокери спрямо по-възрастните пациенти, тъй като имат различна хемодинамична форма на хипертония. Той съветва да се избягва атенолола.

Централното налягане на фокус

Според Cockcroft най-големият проблем е да се установи коя е причината за лошите резултати на този анализ - намаляването на сърдечната честота или атенололът. Проучването с ivabradine BEAUTIFUL доведе до много негативни резултати. Все пак Cockcroft е на мнение, че атенололът има някакви други ефекти освен известните такива. Според него фармацевтичната индустрия трябва да се фокусира върху централното налягане, тъй като различните медикаменти, особено бета-блокерите, имат различни ефекти върху него, а от проучването Strong Heart Study се знае, че централното аортно налягане е по-добър прогностичен фактор от налягането в ръката.

докторбг.ком

Аспиринът сваля високия холестерол

“Има ли лекарство, което да замести малките дози аспирин, които се вземат срещу атеросклероза? Стомахът ми не понася аспирин! И вярно ли е, че аспиринът свалял холестерола?"

Апиринът няма заместител, той е уникално лекарство, което действа срещу много заболявания. Но напоследък се откри, че той понижава и нивото на високия холестерол в кръвта. При това се понижава нивото на липидите с малка плътност, т.е. - "лошия" холестерол, като се запазва нивото на липидите с висока плътност, т.е. - "добрия" холестерол.
Учени от САЩ и Канада твърдят, че високият холестерол се повлиява още по-добре при редовно вземане на фолиева киселина с аспирин.

здраве.биз

Клинични акценти на Bisogamma

ЕСЕНЦИАЛНА ХИПЕРТОНИЯ

Bisogamma® е изключително подходящ медикамент за лечението на артериална хипертония (АХ), комбинирана с исхемична болест на сърцето (ИБС), конгестивна сърдечна недостатъчност, бременност и тахиаритмии. Използван като монотерапия за лечението на АХ, оптималният му антихипертензивен ефект се разгръща след едноседмично приложение като се проявява еднакво добре и независимо от възрастовата граница на пациентите. За лечението на АХ се препоръчва използването на ниски дози от 2,5 до 10 мг дневно. Изключително подходящ е като начална монотерапия при хипертоници, страдащи и от ИБС, сърдечна недостатъчност, захарен диабет тип 2, тахиаритмии, а така също и при бременни.

ИСХЕМИЧНА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО

Като кардиоселективен β-блокер без ВСА, Bisogamma® има изразен антиисхемичен ефект, дължащ се на понижаването на кислородната консумация на миокарда при физическо усилие и в покой. Това довежда до:

*намаляване интензитета и честотата на исхемичните пристъпи;
*намаляване на дневните нитроглецеринови нужди;
*ограничаване зоната на острия миокарден инфаркт;
*намаляване честотата на реинфарктите;
*намаляване риска от внезапната сърдечна смърт.

СЪРДЕЧНА НЕДОСТАТЪЧНОСТ

Проучванията CIBIS І и особено CIBIS II доказват безспорната роля на бизопролол* при лечението на пациенти със сърдечна недостатъчност (независимо от нейната етиологията). Извънредно съществен е фактът, че бизопролол* е имал поносимост, съизмерима с плацебо-групата. Тези данни въвеждат съвсем основателно бизопролол* в глобалната терапевтична схема на сърдечната недостатъчност. Препоръчва се началната доза да бъде 2,5 мг Bisogamma® дневно, като през 3 - 4 дни се увеличава с по 2,5 мг дневно до постигането на максималната поносима доза за пациента. За този контингент се очертава средна терапевтична доза между 5 и 10 мг дневно. Титрирането е лесно и нискорисково по отношение на нежелани и странични реакции.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Както и другите представители на групата (атенолол и метопролол), Bisogamma® е β1-селективен адренергичен блокер, без вътрешна симпатикомиметична активност.
Отличава се обаче с:

*изключително висока кардиоселективност (доказано най-висока за групата на селективните β1-рецепторни блокери без ВСА) с минимален риск от нежелани и странични реакции при дози до 20 мг дневно;
*много добра поносимост от пациентите;
*възможност за приложение еднократно дневно, независимо преди или след хранене;
*двоен път на елиминация с възможност за безопасна употреба при бъбречна и чернодробна недостатъчност, без да се коригира дозата му до 10 мг дневно;
*не повлиява въглехидратната и мастната обмяна и е безопасен за употреба при диабетици и пациенти с дислипедимии;
*лесно титриране на дозата до достигане на оптималната

Тези качества на Bisogamma® я правят удачен избор за лечение на болни с артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, сърдечна недостатъчност и тахиаритмии. Благоприятните клинични ефекти на Bisogamma® при тези болни са доказани при оптимален профил на безопасност и поносимост

Целта на тази статия е информативна.

www.woerwagpharma-bg.com

Bisogamma - един модерен бета-блокер

Съвременната кардиология използва за лечение на артериална хипертония и исхемична болест на сърцето основно кардиоселективните бетаблокери без вътрешна симатикомиметична активност (ВСА). Те имат значителен успех и при лечението на сърдечната недостатъчност, където проведените големи двойно-слепи рандомизирани проучвания CIBIS II и MERIТ-HF доказаха, че при такива пациенти значително понижават общата и сърдечно-съдовата смъртност. Основните представители на тази група са бизопролол, метопролол и атенолол. Независимо, че принадлежат към една и съща група, помежду им има съществени фармакокинетични и фармакодинамични разлики, които в много случаи са решаващи за избора на един от тях в конкретния клиничен случай.
През 2003 год. в България беше регистриран медикаментът Bisogamma® от групата на бизопролол и така представянето на тази лекарствена група у нас вече е пълноценно

ФАРМАКОЛОГИЧНИ АКЦЕНТИ

Още през 1986 г. Wellstein и съавтори публикуват в “Journal of Cardiovascular Рharmacology” и по-късно също и в “European Heart Journal“ резулатите от изследването на β1-селективността на различни β-блокери. Те доказаха, че в изселдваните експериментални модели бизопролол има най-висока β1-селективност (фиг. 1). Това го прави подходящ за лечение на артериална хипертония, исхемична болест на сърцето и сърдечна недостатъчност, както и за периоперативна профилактика при много нисък риск от нежелани реакции като бронхоспазъм, периферна вазоконстрикция и хипогликемия.

Именно високата му кардиоселективност обуславя и възможността да се използва дори при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ) и астма, като рискът от бронхоспазъм е съизмерим с този при плацебо, за разлика от атенолола. Високият му афинитет към β1-рецепторите (на практика най-високият в групата на кардиоселективните бета-блокери без ВСА) е причина и за неговата метаболитна неактивност – Bisogamma® не повлиява липидния и въглехидратния метаболизъм. Това я прави предпочитаният β-блокер при пациенти със захарен диабет тип 2 (фиг. 2).

Bisogamma® притежава междинна позиция по отношение липофилност/хидрофилност. Това й дава следните неоспорими предимства в групата:

*висока гастро-интестинална резорбция (над 90 %); храната не повлиява резорбцията и Bisogamma® може да се приема, както преди, така и след хранене. В сравнение с другите представители на групата, ефектите на атенолола се разгръщат пълноценно, само ако се приема на гладно, а тези на метопролола - само ако се приема след нахранване;
*дълъг плазмен полуживот (около 10-12 часа) и ефективно действие около 24 часа; това дава възможност за еднократен дневен прием;
*слаб ефект върху централната нервна система: при приложението на Bisogamma®, рискът от поява на депресии, кошмарни сънища, обща отпадналост, нарушено либидо и т.н. е много нисък;
*балансирана екскреция: 50% от приетата Bisogamma® се екскретира през бъбреците и 50% се деактивират в черния дроб. Това я прави лесена за използване при бъбречна и чернодробна недостатъчност - до 10 мг дневно не се налага корекция в дозата;
*нисък first–pass effect в черния дроб - под 10% от резорбирания Bisogamma® се дезактивира в черния дроб;
*максимална плазмена концентрация се достига 1 до 3 часа след приложението, което осигурява бърз терапевтичен отговор.

www.woerwagpharma-bg.com

Rapilysin 10 U

Рапилизин 10 U
прах и разтворител за инжекционен разтвор

- Лекарственото вещество на Rapilysin е ретеплаза ( reteplase ). Един флакон съдържа 0.56 g прах за инжекционен разтвор с 10 U reteplase ( INN ).

- Другите съставки във флакона са транексамова киселина, двукалиев кисел фосфат, фосфорна киселина, захароза и полисорбат 80.

- Предварително напълнената спринцовка съдържа 10 мл вода за инжекции.


Притежател на разрешението за употреба:

F. Hoffmann-La Roche Ltd., Grenzacherstrasse 124, 4070 Basel, Switzerland Производител, отговорен за освобождаване на партидите

Roche Diagnostics GmbH

Sandhofer Str. 116

D-68305 Mannheim

Germany


1. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА RAPILYSIN И ЗА КАКВО СЕ ИЗПОЛЗВА

Rapilysin се произвежда под формата на прах и разтворител за приготвяне на инжекционен разтвор. Всяка опаковка съдържа 2 флакона с прах за инжекционен разтвор, 2 предварително напълнени спринцовки, съдържащи 10 мл разтворител, както и 2 шипа и 2 игли, които се използват за приготвяне на инжек­ционния разтвор.

Преди инжектиране прахът трябва да се.разтвори във водата за инжекции, доставена в предварително .напълнени спринцовки. Rapilysin , (рекомбинантен активатор на плазминогена) е тромболитично лекарство, използващо се за разнасяне на кръвните съсиреци, които са се образували в някои кръвоносни съдове, и за възстановяване на кръвотока в тези запушени: съдове ( тромболиза).

Rapilysin се използва след остър инфаркт на миокарда (сърдечен пристъп), за да разтвори кръвния съсирек, който е предизвикал сърдечния пристъп. Той се дава до 12 часа след появата на симптомите.


2. ПРЕДИ ЛЕКАРЯТ ДА ВИ ДАДЕ RAPILYSIN

Преди да Ви даде Rapilysin , лекувашият лекар ще Ви зададе въпроси, за да разбере дали имате повишен риск от кървене. Непременно!трябва.да:кажете'на медицинския персонал ако:

- сте алергични към ретеплаза или някоя от другите съставки на Rapilysin .

- имате заболяване, свързано с кървене

- вземате лекарство за разреждане на кръвта (орални антико-агуланти, напр. варфарин)

- имате мозъчен тумор или малформиран кръвоносен съд или разширена съдова стена (аневризма) в мозъка

- имате други тумори, свързани с повишен риск от кървене

- сте имали инсулт;

- Ви е правен външен сърдечен масаж през последните 10 дни;

- имате силно неконтролирано повишение на кръвното налягане (хипертония);

- имате язва на стомаха или тънките черва;

- имате разширени кръвоносни съдове – в хранопровода (често предизвикани от чернодробно заболяване);

- имате тежко чернодробно или бъбречно заболяване;

- имате остро възпаление на панкреаса или перикарда {торбич­ката около сърцето) или инфекция на сърдечния мускул (бакте­риален ендокардит); .

- имате проблеми с ретината на очите, дължащи се на диабет или друго очно състояние, което предизвиква кървене;

- през последните 3 месеца сте" имали тежко-кървене, голяма травма или голяма операция (напр. байпас на коронарна артерия или операция или травма на главата или гръбначния стълб), раждали сте или Ви е правена органна биопсия или някоя друга медицинска/хирургическа манипулация.

Докато Ви се прилага Rapilysin , трябва да се обърне специално внимание на следното:


Кървене

Най-честият нежелан ефект на Rapilysin е кървенето. Поради това Rapilysin трябва да се прилага само в присъствието и под указанията на лекар с опит в спешната медицина.

Обърнете особено внимание на всички възможни места на кървене (напр. местата на инжектиране). Хепарин, който се прилага едновременно с Rapilysin , може също да засили кървенето.

Рискът от лечение с Rapilysin може да се увеличи, ако имате някое от следните състояния:

• заболяване на кръвоносните съдове в мозъка;

• систолично артериално налягане по-високо от 160 mmHg ;

• кървене от стомашно-чревния или пикочо-половия тракт през последните 10 дни ;

• висока вероятност за наличие на кръвен съсирек в сърцето (напр. като резултат от стесняване на сърдечната клапа или предсърдно трептене);

• септично възпаление на вена: с кръвен съсирек (септичен тромбофлебит) или запушен кръвоносен съд на инфектирано място;

• възраст над 75 години;

• всяко друго състояние, при което кървенето може да бъде особено опасно или може да възникне на място, където ще бъде трудно-да се контролира.

Засега има малко данни за употреба на Rapilysin при пациенти с диастолично артериално налягане по-високо от 100 mm Hg .


Нарушен сърдечен ритъм (аритмии)

Тромболитичното лечение може да накара сърцето да бие неритмично. Поради това незабавно кажете на медицинския персонал, ако почувствате сърцебиене или неритмична сърдечна дейност.

Повторно приложение

Досега няма опит с повторно приложение на Rapilysin . Поради това повторното приложение не се препоръчва. Не е наблюдавано образуване на антитела към молекулата на ретеплазата.


Приложение при деца

Безопасността и ефективНбстта на Rapilysin при деца не са установени. Лечение на деца с Rapilysin не се препоръчва.


Бременност

Няма опит с приложение на Rapilyin на бременни жени. Порадитова той не трябва да се използва освен при живото-застрашаващи ситуации. Трябва да кажете на лекуващия си лекар ако сте бременна или мислите, че сте бременна. Вашият лекуващ лекар може да Ви осведоми за рисковете и ползата от прилагането на Rapilysin по време на бременност.


Кърмене

Не трябва да кърмите бебето си по време на лечение с Rapilysin , тъй като не е известно, дали Rapilysin се отделя в майчината кърма. Кърмата трябва да се изхвърля през първите 24 часа след тромболитичното лечение. Обсъдете с лекуващия си лекар кога може да започнете да кърмите отново.


Приемане на други лекарства с Rapilysin

Хепарин и други лекарства, които разреждат кръвта (антикоагуланти) и ацетилсалицилова киселина (аспирин) мрже да увеличат риска от кървене.

Моля, информирайте лекуващия си лекар или фармацевт, ако вземате или наскоро сте вземали някои други лекарства, дори и тези, които не са Ви предписани от лекар.

За информация относно лекарствата, които не трябва да се смесват физически с Rapilysin инжекционен разтвор ( виж раздел 3 Как да се прилага Rapiiysin ) .



3. КАК ДА СЕ ПРИЛАГА RAPILYSIN

Обикновено Rapilysin се прилага в болница. Лекарството се произвежда във флакони под формата на прах за инжекции. Преди употреба прахът за инжекции трябва да се разтвори във вода за инжекции, която се доставя в предварително напълнени спринцовки, приложени в опаковката. Не трябва да се прибавя друго лекарство. Полученият разтвор трябва да се приложи веднага. Разтворът трябва да се изследва, за да бъдете сигурни, че се инжектира само бистър безцветен разтвор. Ако разтворът не е бистър и безцветен, той трябва да се изхвърли. Лечението с Rapilysin 10 U трябва да започне, колкото е възможно no -скоро след началото на симптомите на сърдечния пристъп.

Хепарин и Rapilysin не могат да се смесват в един раз­твор. И други лекарства може да не се смесват добре с Rapilysin . Не трябва да се добавя друго лекарство към инжекционния разтвор (виж по-долу). За предпочитане е Rapilysin да се инжектира през интравенозна система, която се използва само за инжектиране на Rapilysin . Други лекарства не трябва да се инжектират през системата, запазена за Rapilysin , както по същото време, така и преди и след инжектирането на Rapilysin . Това се отнася за всички продукти, включително хепарин и ацетилсалицилова киселина (аспирин), които трябва да се прилагат преди и след приложението на Rapilysin , за да се намали рискът от ново образуване на кръвен съсирек. Ако се използва същата система, тя (включително Y -образна систе­ма) трябва да се промие обилно с 0.9% натриев хлорид или 5% разтвор на декстроза преди.и след инжектирането на Rapilysin .


Дозировка на Rapilysin

Инжектира се Rapilysin 10 U , последвано от втора инжекция ;на 10 U след 30 минути (двойна болус инжекция).

Всяка инжекция трябва да се прави бавно до 2 минути. Инжектирането не трябва да се прави по погрешка извън вената.

Поради това непременно кажете на медицинския персонал, ако изпитвате болка по време на инжектирането.

Хепарин и ацетилсалициловата киселина (аспирин) се прилагат преди и след Rapilysin , за да се намали рискът от образуване на нов кръвен съсирек.


Дозиране на хепарина

Препоръчваната доза хепарин е 5000 I . U ., приложена като еднократна инжекция преди Rapilysin , последвана от инфузия на 1000 1. U . на час след втората инжекция Rapilysin . Хепарин трябва да се прилага поне 24 часа, за- предпочитане 48-72 часа, като целта е да се поддържат стойности на аРТТ 1.5 до 2 пъти по-високи от нормалните.


Дозиране на ацетилсалицилова киселина

Дозата на ацетилсалициловата киселина (аспирин), приета преди Rapilysin , трябва да бъде не по-малка от 250-350 mg и трябва да се последва от 75-150 mg дневно поне до изписването от болницата.


Инструкции за употреба/работа с продукта

През цялото време използвайте асептична техника на работа.

1. Свалете предпазната капачка от флакона с Rapilysin 10 U и почистете гумената запушалка със спирт.

2. Отворете опаковката с устройството за приготвяне на разтвора и свалете предпазните запушалки на флакона и шипа на устройството.

3. Вкарайте шипа през гумената запушалка във флакона на Rapilysin 10 U .

4. Извадете спринцовката от 10 ml от опаковката. Махнете капачката от върха на спринцовката. Съединете спринцовката с шипа на устройството за приготвяне на разтвора и изтеглете 10 мл от разтворителя във флакона на Rapilysin 10 U .

5. Без да отделяте шипа и спринцовката от флакона, леко го завъртете до разтваряне на Rapilysin 10 U прах. НЕ РАЗ­КЛАЩАЙТЕ.

6. Полученият разтвор е бистър и безцветен. Ако разтворът не е бистър и безцветен, той трябва да се изхвърли.

7. Хепарин и Rapuysin са несъвместими, когато се комбинират в разтвор. Може да съществуват и други несъвместимости. Не трябва да се добавят други лекарства към инжекционния разтвор. .

8. Изтеглете обратно в спринцовката 10 ml от разтвора с Rapilysin 10 U . Във флакрна може да остане малко количество течност поради препълване.

9. Отделете спринцовката от шипа на устройството за приготвяне на разтвора и поставете приложената стерилна игла. Приготве­ната доза е готова за венозно приложение.


Ако е приложен повече Rapilysin отколкото е необходимо:

В случай на предозиране може да се повиши рискът от кървене.



4. ВЪЗМОЖНИ НЕЖЕЛАНИ РЕАКЦИИ

Както всички лекарства, Rapilysin може да има нежелани реак­ции. Най честите нежелани ефекти са:


Кървене

• предимно: на мястото на инжектиране, напр. кърваво подуване (хематом);

• понякога: в храносмилателния тракт (напр. повръщане на кървави или черни материи или изхождане на кървави или черни изпражнения), от венците или от пикочо-половия тракт.

• рядко: (всяко под 1% от случаите) кървене около сърцето; в корема или мозъка, под кожата, от очите или носа или под формата на изкашляла кръв.

При пациенти със систолично артериално налягане над 160 mm Hg има повишен риск от кървене в мозъка. Рискът от вътречерепно кървене и от смъртоносно вътречерепно кървене нараства с увеличаване на възрастта. Рядко се е налагало кръвопреливане. Смърт и трайно инвалидизиране: са често съобщавани при пациенти, които са прекарали инсулт (включително кървене в мозъка) или други сериозни проблеми с кървене.

Сърце и кръвообращение

Както и при другите тромболитични лекарства, следните неже­лани ефекти се съобщават като последица от сърдечен пристъп или приложение на тромболитични средства.

• често: болка в гръдния кош/стенокардия, ниско кръвно налягане и сърдечна недостатъчност/задухът може да се появи отново

• понякога: могат да се появят неправилен сърдечен ритъм (аритмии), спиране на сърдечната дейност, колапс на кръвооб­ращението или друг сърдечен пристъп.

• рядко: може да се появят увреждане на сърцето или.сърдечните клапи или кръвен съсирек в белите дробове, мозъка или други части на тялото.

Тези сърдечно-съдови събития могат да бъдат живото-застрашаващи и да доведат до смърт.


Нервна система

• отделни случаи: събития, свързани с нервната система (напр. епилептичен гърч, гърч, нарушения на говора, объркване).

Възможно е тези реакции да се причиняват от кървене или кръвни съсиреци в мозъка.


Място на инжектирането

• Може да изпитате чувство на парене, когато се инжектира Rapilysin .


Свръхчувствителност

• рядко: свръхчувствителност (т.е. алергични реакции)

• изолирани случаи: тежка алергична реакция, предизвикваща шок или колапс.


Наличната информация за Rapilysin позволява да се направи заключение, че в тези реакции не участват антитела. Непременно кажете на болничния персонал, ако се появят тнякби от тези симптоми. Ако забележите някои нежелани ефекти, които не са споменати в тази листовка, моля кажете на лекуващия си лекар или фармацевта.


5. СЪХРАНЕНИЕ НА RAPILYSIN

• Съхранявайте Rapilysin на място, където децата не могат да го стигнат и да го видят.

• Не съхранявайте при температура над 25 °С.

• Съхранявайте във външната картонена опаковка, за да предпа­зите продукта от светлина.

• Не използвайте след датата на изтичане на годността, отбеля­зана на външната опаковка и на етикета на флакона.

• Когато се разтвори според указанията, разтворът трябва да се използва веднага.


6. ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ

За всякаква информация относно този.лекарствен продукт моля свържете се с Представителството на Hoffmann - La Roche в България.


чайкафарма.ком

Груби лекарски грешки в областта на лекарствената терапия

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Алфа-метил-допа (симпатиколитик) при чернодробни заболявания и паркинсон.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Амидофен при деца. От една страна има опасност от миелотоксичен ефект, а от друга, възможно е да стимулира хипертермичен гърч, поради собствената си склонност да предизвиква гърчове в токсични дози.

Груба лекарска грешка е: Съвместното инжектиране посредством една спринцовка на Аминогликозиди с пеницилини (особено карбоксипеницилини). Дезактивират се аминогликозидите.

Груба лекарска грешка е: Комбинирането на цефалоспорини І-во поколение с Аминогликозиди. Повишава се нефротоксичността им.

Груба лекарска грешка е: Предписването на бременни, кърмещи майки и малки деца на Аминогликозидите канамицин, амикацин - увреждащи слуха и стрептомицин, тобрамицин, гентамицин - увреждащи равновесния апарат, особено ако това стане на фона на предхождаща терапия с етакринова киселина, фуроземид или полимиксини.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Амиодарон при вътрекамерен и AV-блок.

Груба лекарска грешка е: Бързото венозно инжектиране на Аналгин. Честа реакция в такива случаи е екстремната хипотензия до шок. Затова парентералните апликации на аналгина трябва да се осъществяват с 50% разтвор и скорост на въвеждане 1 ml/min.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Аналгин при болни с левкопения или подлежащи на химио- и лъчетерапия, както и при възрастни хора.

Груба лекарска грешка е: Комбинираното приложение на Аналгин и Амидофен с трициклични антидепресанти, перорални контрацептиви и алопуринол, защото изброените медикаменти имат инхибиращ ефект върху ензимите метаболизиращи пиразолоновите деривати.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Бета-блокери при сърдечна недостатъчност.

Груби лекарски грешки в областта на лекарствената терапия, лекарства, терапия, лекарски грешки

Груба лекарска грешка е: Рязкото спиране на Бета-блокерите. Може да доведе до инфаркт. По принцип спирането им трябва да става постепенно за 2 седмици.

Груба лекарска грешка е: Комбинирането на Верапамил с бета-блокери.

Груба лекарска грешка е: Венозното приложение на Vit. В12.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Vit. В12 при тромбоемболия и еритремия.

Груба лекарска грешка е: Съвместното прилагане на Vit.В12 с Vit В6 и Vit В1 в една спринцовка. Vit.В12 разрушава другите два.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Гликокортикоидни препарати при:

*
язвена болест
*
сърдечна декомпенсация
*
хипертонична болест
*
инфекциозни заболявания
*
психози
*
диабет
*
остеопороза
*
глаукома
*
рецидивиращи херпесни заболявания

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Дигитоксин съвместно с фенобарбитал, фенитоин, фенилбутазон, рифампицин, тъй като последните са индуктори на ензимите разграждащи дигитоксина. В резултат намалява ефекта от лекарството, дава се завишена доза и при внезапно спиране на ензимния индуктор се развива дигитоксинова интоксикация.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Дизопирамид (антиаритмик) при уринна задръжка, глаукома, артериална хипотония.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Диклофенак при язвена болест.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Дипиридамол (коронародилататор) при генерализирана коронаросклероза със стеноза на коронариите.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Еритромицин в общ разтвор с пеницилини, цефалоспорини, аминогликозиди, тетрациклини, хлорамфеникол, колистин, барбитурати, фенитоин, хепарин, фенотиазини, рибофлавин, витамини от групата В и витамин С. Еритромицинът е несъвместим с изброените препарати.

Груба лекарска грешка е: Комбинирането на Еритромицин с неорганични солеви разтвори при венозна апликация.

Груби лекарски грешки в областта на лекарствената терапия, лекарства, терапия, лекарски грешки
Груба лекарска грешка е: Прилагането на Етамбутол (противотуберкулозен препарат) при деца под 13 год. Съществува опасност от увреждане на очите (ретробулбарен неврит).

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Изониазид (противотуберкулозен препарат) при бременност. Има ембриотоксично действие.

Груба лекарска грешка е: Комбинираното изписване на Салицилати с Индометацин. Едновременно се намалява чревната резорбция на Индометацина и се повишава улцерогенността му.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Индометацин при бременност, лактация, язвена болест, паркинсонизъм, епилепсия, психози. Поради факта, че повишава артериалното кръвно налягане, не се дава на хипертоници.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Инхибиторите на моноаминооксидазата- ИМАО (антидепресанти) в комбинация:

*
с резерпин - предизвикват състояние на възбуда и повишаване на артериалното кръвно налягане.
*
с норадреналин или други адренергични амини - предизвикват хипертензивни кризи или рязко понижение на артериалното кръвно налягане, както и нарушения в сърдечната дейност.
*
с барбитурати - усилват и удължават подтискащото им действие

При чернодробни заболявания, както и при импотентност и проблеми с еякулацията въобще не бива да се изписват ИМАО.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Калий-отмиващи диуретици при болни от подагра, тъй като водят до хиперурицемия.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Каптоприл (инхибитор на ренин-ангиотензиновата система) при бременни, при кърмачки, при болни с неутропения, тромбоцитопения, анемия, аортна стеноза.

Груба лекарска грешка е: Комбинирането на Колистин (антибиотик от групата на полимиксините) с аминогликозиди.

Прилагането на Кумаринови индиректни антикоагуланти при бременност.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на тиазидни диуретици в комбинация с Литий, тъй като се стига до кумулация на лития и интоксикация.

Груба лекарска грешка е: Въвеждането в анестезия с инхалационния анестетик Метоксифлуран на пациент приемащ тетрациклини. Двата препарата потенцират голяма нефротоксичност.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Морфин при бронхиална астма. Морфинът засилва бронхиалната секреция и увеличава тонуса на бронхиалната мускулатура.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Морфин при болки със спастичен характер. Сам морфинът има спазмогенно действие.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Морфин при деца до 7 години, старци и при болни с нарушения в дишането. Морфинът подтиска дихателния център.

Груба лекарска грешка е: Изписването на Морфин при бременни и раждащи. Морфинът преминава плацентарната бариера и може да увреди плода или да го направи зависим с абстинентен синдром след раждането при фетуса и новороденото.

Груба лекарска грешка е: Използването на Наркотан (инхалационен общ анестетик) заедно със симпатикомиметици и катехоламини. Наркотанът сензибилизира миокарда към катехоламини. Ефектът може да е смъртоносен.

Груба лекарска грешка е: Комбинирането на транквилизаторите и невролептиците с Наркотици без намаляване на дозата на наркотика. Транквилизаторите и невролептиците потенцират действието на наркотиците.

Груба лекарска грешка е: Комбинирането на Na-оксибутират с всички средства подтискащи централната нервна система, без да се вземе предвид, че той потенцира действието им.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Неселективни бета-блокери ( напр. пропранолол) при астматици, поради свойството им да предизвикват тежка дихателна обструкция.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Нитроглицерин (антистенокардно средство) при мозъчен кръвоизлив, повишено интракраниално налягане, глаукома.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Норакин (антипаркинсоново средство) при епилепсия, глаукома, хипертрофия на простатата.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Парацетамол при болен черен дроб (хепатити, цирози), поради хепатотоксичния му ефект.

Груба лекарска грешка е: Съвместното инжектиране посредством една спринцовка на аминогликозиди с Пеницилини (особено карбоксипеницилини). Дезактивират се аминогликозидите.

Груба лекарска грешка е: Използването на Пентран (инхалационен общ анестетик) без да се има предвид, че сензибилизира миокарда към катехоламините.

Груба лекарска грешка е: Предписването на тетрациклини при пациенти приемащи Перорални контрацептиви. Намалява активността на контрацептивите.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Пиразинамид (туберкулостатик) при болни с бъбречни-, чернодробни заболявания или диабет.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Пироксикам при бременност, при деца и при язвена болест.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Прокаинамид при:

*
хематологични нарушения
*
склонност към алергични реакции
*
AV-блок
*
miastenia gravis
*
бъбречна недостатъчност

Груба лекарска грешка е: Предписването на Простагландин F2 при болни с глаукома, хипертония, бронхиална астма.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Резерпин при астматично болни, поради свойствата на препарата да предизвиква спазъм на бронхите и да увеличава бронхиалната секреция.

Груба лекарска грешка е: Комбинирането на Рифампицин (антибиотик) с цефалоспорини. Антагонизират действието си.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Рифампицин при бременност и при непроходимост на жлъчните пътища.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Салицилати (аспирин и др.) при деца до 5 год. възраст, поради опасност от развитието на синдром на Рей: остра невъзпалителна енцефалопатия - съчетана с дегенеративни промени във вътрешните органи, особено паренхимните и висок % на смъртност.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Салицилати (включително аспирин) при бременни, тъй като преминават плацентарната бариера и могат да увредят плода, предизвиквайки билирубинова енцефалопатия у новороденото. Отделно довеждат до хипопротромбинемия на майката със засилване склонността към кръвотечения особено по време на раждането.

Груба лекарска грешка е: Комбинирането на Салицилати с кумаринови антикоагуланти, гликокортикоиди, пеницилини, сулфонамиди, метотрексат или сулфанилурейни противодиабетични средства, тъй като по този начин изброените по-преди медикаменти биват изместени от албуминовите молекули в серума и дори в нормална доза могат да предизвикат токсичен ефект.

Груба лекарска грешка е: Предписване на Сулфанилурейни препарати (антидиабетични) при бременност, поради тератогенния им ефект.

Груба лекарска грешка е: Предписването на прокаинамид в комбинация със Сулфонамид, поради намаляване ефекта на сулфонамида.

Прилагането на Стрептокиназа при:

*
хеморагични диатези
*
следоперативни състояния
*
постпуерперален период
*
тежка хипертония
*
endocarditis lenta
*
бременност

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Сулфонамиди при болни с глюкозо-6-фосфат-дехидрогеназна недостатъчност. Развива се хемолитична анемия.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Сулфонамиди при:

*
тежки бъбречни заболявания
*
тежки чернодробни заболявания
*
сърдечна декомпенсация
*
увреди на кръвотворния апарат
*
бременност (особено първите 3 месеца и 1 седмица преди раждането)
*
новородени
За последните две подточки съществува опасност от развитие на билирубинова енцефалопатия.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Сулфонамиди съвместно с локални анестетици от групата на естерите и парааминобензоената киселина.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Сърдечни гликозиди съвместно с препарати на лития.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Сърдечни гликозиди при успоредно парентерално аплициране на калциеви препарати, магнезиеви препарати, терапия с карбеноксолон, резерпин, трициклични антидепресанти, адреномиметици.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Сърдечни гликозиди при бъбречна недостатъчност, хипертиреоидизъм или хипопротеинемия.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Сърдечни гликозиди при камерни аритмии поради опасност от превръщане на камерната тахикардия в камерно мъждене.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Тетрациклини при лечение на инфекции причинени от Proteus, Pseudomonas aeruginosa, Providencia, Seratia, Protozoa и вируси, срещу които медикаментите от тази група не са активни.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Тетрациклини на бременни и деца до 7 год. възраст.

Груба лекарска грешка е: Въвеждането в анестезия с инхалационния анестетик метоксифлуран на пациент приемащ Тетрациклини. Двата препарата потенцират голяма нефротоксичност.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Тиазидни диуретици в комбинация с литий, тъй като се стига до кумулация на лития и интоксикация.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Тиамазол (тиреостатик) при бременност, тъй като преминава плацентарната бариера и може да предизвика хипотиреоидизъм у плода.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Триамтерен (калийсъхраняващ диуретик) при предразположеност към бъбречно-каменна болест.

Груба лекарска грешка е: Използването на Трилен (инхалационен общ анестетик) за обезболяване на раждане, без да се вземе предвид факта, че той има свойството да кумулира в плода.

Груба лекарска грешка е: Комбинираното приложение на Фенилбутазона с толбутамид, фенитоин, кумаринови антикоагуланти, перорални антикоагуланти, морфин, кодеин, ацетилсалицилова киселина или ПАСК, без да се вземе предвид потенциращото действие на първия върху останалите медикаменти.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Фенилбутазон при налична язва на стомаха или дванадесетопръстника, поради подчертания му улцерогенен ефект.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Фенилбутазон при болни от струма. Фенилбутазонът потиска фиксирането на йода в щитовидната жлеза, с което изявява струмигенен ефект.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Фенилбутазон при бременност. Медикаментът може да предизвика билирубинова енцефалопатия на фетуса и новороденото.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Фенитоин (антиепилептично средство) при бременни. Фенитоинът има тератогенен ефект.

Груба лекарска грешка е: Използването на Фенобарбитал и Барбитал (сънотворни) в комбинация с косвено действащ антикоагулант (неодикумарин, синкумар и др.), антиепилептични средства или сулфанилурейни противодиабетични средства, без да се отчита факта, че като индуктори на чернодробните ензими, те намаляват ефекта на гореизброените медикаменти.
При децата, поради ускоряване разграждането на Vit.D, може да се стигне до рахит.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Фолиева киселина при левкемия.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Фуроземид (мощен диуретик) с други ототоксични лекарства (аминогликозиди, цефалоспорини, полимиксини), поради драстично увеличаване на риска от настъпване на трайна глухота.

Груба лекарска грешка е: Въвеждането на епилептици в наркоза с Халотан, без да се вземе предвид, че фенитоинът забавя метаболизма на халотана в черния дроб и удължава действието му.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Хепарин при:

*
хемофилия
*
тромбоцитопения
*
тежка хипертония
*
вътречерепни кръвоизливи
*
активна туберкулоза
*
язвена болест
*
левкоза

Груби лекарски грешки в областта на лекарствената терапия, лекарства, терапия, лекарски грешки
Груба лекарска грешка е: Прилагането на Хинидин (антиаритмично средство) при артериална хипотония.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Хинидин съвместно с нитрати, празозин, хидралазини, поради опасност от рязко спадане на артериалното кръвно налягане.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Хинидин при бременност, поради големия риск от AV-блок.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на 4-Хинолони за лечение на стрептококови-, анаеробни-, гъбни-, рикетсийни- и вирусни инфекиции. Не са ефективни срещу изброените причинители.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на 4-Хинолони при бременност или при деца под 12 години. Предизвикват задръжка в развитието на хрущялите на дългите кости.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Хлоразин (невролептик) при неврози и психози с депресивна компонента. Поради подтискащия ефект на медикамента върху емоционалната сфера, той има свойството да задълбочава депресията.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Хлорамфеникол при инфекции с Pseudomonas aeruginosa. Хлорамфениколът не е активен против този бактерий.

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Хлорамфеникол при недоносени и новородени. Поради недостатъчна активност на глюкуронилтрансферазата в тази възраст, може да се предизвика бледа цианоза, фатален вазомоторен колапс (синдром на "сивото бебе").

Груба лекарска грешка е: Прилагането на Хлорамфеникол за повече от 10 дни, както и за повторен курс.

Груба лекарска грешка е: Комбинираното прилагане на Хлорамфеникол и линкомицин. Двата медикамента конкурентно се антагонизират.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Цефалоспорини с N-метил-тиотетразолов пръстен (Cefamandol, Latamoxef, Cefoperazon, Cefmenoxin, Cefotetan) при болни с нарушения в кръвосъсирването. Гореспоменатите медикаменти предизвикват склонност към кръвотечения, ефект свързан с потискане синтезата на Vit К- зависимите фактори на кръвосъсирването, инхибиране на Vit К-епоксиредуктазата и нарушение функциите на тромбоцитите. Отчасти този страничен ефект се обяснява и с повишеното излъчване на тези антибиотици чрез жлъчката и унищожаване на Vit К-продуциращата чревна флора.

Груба лекарска грешка е: Комбинирането на Цефалоспорини І-во поколение с аминогликозиди. Повишава се нефротоксичността им.

Груби лекарски грешки в областта на лекарствената терапия, лекарства, терапия, лекарски грешки
Груба лекарска грешка е: Комбинирането на Цефалоспорини с бактериостатиците: тетрациклин, хлорамфеникол, сулфонамиди, поради намаляване ефекта на първите.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Цефалоспорини І-во поколение за лечение на мозъчни-, на простатата и вътреочни възпаления, тъй като медикаментите от тази група въобще не проникват в посочените органи.

Груба лекарска грешка е: Лечението на инфекциозни енцефалити с Цефамандол, тъй като той много слабо прониква през хемато-енцефалната бариера.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Цефоперазон на бременни, кърмещи майки и новородени.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Цефотаксим през първото тримесечие на бременността.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Цефотаксим при инфекции със Staphilococcus aureus, поради слаба ефективност против този бактерий.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Цефтазидим при бременни (особено в първия триместър) и кърмачки.

Груба лекарска грешка е: Предписването на Цефтриаксон по време на бременност, особено през първото тримесечие.

Груба лекарска грешка е: Изписването на Циметидин заедно с кумаринови антикоагуланти, фенитоин, теофилин, фенобарбитал, диазепам, хлордиазепоксид, пропранол, имипрамин. Циметидинът инхибира чернодробната смесено функционираща оксидаза (СФО) и забавя метаболизма на гореизброените лекарства. Препоръчва се използването на Ранитидин, който в много по-малка степен проявява инхибиращи свойства.


стомашнипроблеми.блогспот.ком

Възможно е като първа стъпка в лечението на високото кръвно да се използват АСЕ-инхибитори

70% от хората, които имат проблеми с високо кръвно налягане, знаят, че имат такова. Между 50-58% вземат някакви медикаменти за повлияването му и едва под 30% успяват да постигнат прицелните нива на коригирано кръвно налягане, това сподели доц. Нина Гочева - специалист от Националната кардиологична болница.

Тенденциите в лечението и овладяването на артериалната хипертония са фиксирани от 7-я доклад на Американската Асоциация на кардиолозите, според който вече е възможно като първа стъпка в лечението на високото кръвно да се използват и т.н. АСЕ-инхибитори, какъвто е българският препарат Ренаприл.

Според специалистката това е медикамент, който след дългогодишни проучвания върху над 50 хил. души е доказал своята ефективност и безопасност, както и възможнастта да блокира и забавя развитието на атеросклероза.


слкбг.ком

Витамин ли е аспиринът?

Обикновено витамини се наричат съединенията, които са необходими за обмяната на веществата. Те не се изработват в организма на човека в такова количество, колкото е необходимо. Затова трябва да ги набавяме от храната.

Английският учен Гарет Морган предлага аспиринът да бъде отнесен към витамините, съобщава Би Би Си. Защо? Аспиринът съществува вече над 100 години. Фирмите го произвеждат под различно наименование, но по своята същност това е ацетилсалицилова киселина. Базирайки се на резултатите от своите изследвания, Морган предлага аспирина да се смята за витамин S.

Той посочва няколко причини за това. Първо аспиринът не само облекчава болката, намалява температурата и премахва възпалението. Оказва се, че той намалява и съсирването на кръвта. Затова в малки количества той предотвратява опасността от инсулт и инфаркт. Втори факт е, че редовният прием на малки дози аспирин намалява вероятността за развитие на рак на дебелото черво и гърдата с 20-30%. И не на последно място благодарение на аспирина се намалява и вероятността за старческо слабоумие - болестта на Алцхаймер. Морган смята, че ако човек на 50 години започне ежедневно да приема аспирин в малки количества, той удвоява своите шансове да доживее до 90 години без сериозни заболявания.

Разбира се като всяка теория и тази има своите противници. Те смятат, че недостигът на ацетилсалициловата киселина в храната и нейните аналози не се изразява в такива ярки форми, както недостига на други витамини. При особено чувствителните хора аспиринът може да провокира астма, алергична хрема и обрив на кожата. А такива сериозни странични ефекти няма при нито един от витамините.

Идеалната алтернатива за организма е приемането на аналозите на аспирина чрез растителната храна. За получаването на оптимална доза от този "витамин" е необходимо дневно да се изяждат не по-малко от 5 броя сурови зеленчуци или плодове.


докторбг.ком

Аспиринът е нож с две остриета

Статистиката сочи, че всяка година се упот­ре­бя­ват око­ло 80 ми­ли­ар­да таб­лет­ки от най-масовото лекарство в света - ас­пи­рина. Пием го при простуда, махмурлук, за предпазване от сър­дечносъдови заболявания и пр., и пр. Но дали наистина аспиринът е толкова универсален?

Мо­ля ви да ми обяс­ни­те как­ви са пол­зи­те и вре­ди­те от упот­ре­ба­та на ас­пи­рин. В раз­лич­ни­те из­да­ния че­та про­ти­во­ре­чи­ви све­де­ния. Ин­те­ре­су­ва ме при как­ви за­бо­ля­ва­ния по­ма­га и ко­га не тряб­ва да се при­е­ма?
То­дор Сте­фа­нов, Хас­ко­во

Пре­па­ра­тът се е по­я­вил през 1893 г. и до днес се про­да­ва без ре­цеп­та. Ос­нов­но­то дей­с­т­ва­що ве­щес­т­во на ас­пи­ри­на е аце­тил­сали­ци­ло­ва­та ки­се­ли­на. Тя вли­за в със­та­ва и на дру­ги ле­кар­с­т­ва: цит­ра­мон, се­дал­гин, ибуп­ро­фен, дик­ло­фе­нак и още над 400 пре­па­ра­та.
Пок­рай из­вес­т­ни­те на всич­ки свой­с­т­ва уче­ни­те са от­к­ри­ли и но­ви - по­лез­ни и не тол­ко­ва по­лез­ни.

Ето някои от тайните на аспирина

- Пул­мо­ло­зи­те: мо­же да се из­пол­з­ва за пре­дот­в­ра­тя­ва­не на раз­ви­ти­е­то на ас­т­ма­та.
- Он­ко­ло­зи­те: мо­же да се из­пол­з­ва при ле­че­ние на ра­ка в на­чал­ни­те му ста­дии. Уче­ни­те са ус­та­но­ви­ли, че ас­пи­ри­нът пре­пят­с­т­ва фор­ми­ра­не­то на съ­до­ве­те, ко­и­то хра­нят на­рас­т­ва­що­то ра­ко­во об­ра­зу­ва­ние. Пред­по­ла­га се, че то­ва се дъл­жи на про­ти­во­въз­па­ли­тел­но­то му дей­с­т­вие.
- Сто­ма­то­ло­зи­те - не го дъв­че­те!
Ле­ка­ри­те са ус­та­но­ви­ли, че оказ­ва па­губ­но вли­я­ние вър­ху здра­ве­то на зъ­би­те, ако не се при­е­ма пра­вил­но. Спе­ци­а­лис­ти­те раз­каз­ват за два слу­чая, ко­га­то при па­ци­ен­ти са се по­я­ви­ли проб­ле­ми със зъ­би­те по­ра­ди пос­то­я­нен при­ем на ас­пи­рин. Но то­ва ня­ма­ше да се слу­чи, ако бя­ха пи­ли раз­т­во­ри­ми таб­лет­ки или - с во­да, но не и да ги дъв­чат. Как­то вся­ка ки­се­ли­на, и ас­пи­ри­нът раз­ру­ша­ва емай­ла на зъ­би­те.
Ос­вен то­ва не се пре­по­ръч­ва при­е­ма­не­то му ка­то бол­ко­ус­по­ко­я­ва­що, ако зъ­бо­бо­лът е прид­ру­жен с кър­ве­не на вен­ци­те. От ас­пи­ри­на то мо­же да се уси­ли, за­то­ва по-доб­ре из­пий­те един ибуп­ро­фен и по­тър­се­те ле­кар.
- Кар­ди­о­ло­зи­те - пред­пис­ват го в ми­ни­мал­ни ко­ли­чес­т­ва.
Ми­ли­о­ни хо­ра го пи­ят про­фи­лак­тич­но сре­щу за­пуш­ва­не на кръ­во­нос­ни­те съ­до­ве, ин­фаркт и сър­де­чен прис­тъп, тъй ка­то той раз­реж­да кръв­та и съ­от­вет­но по­ни­жа­ва рис­ка от въз­ник­ва­не­то на тром­би.
Раз­би­ра се, то­ва тряб­ва да се пра­ви са­мо по пред­пи­са­ни­е­то на ле­кар, спаз­вай­ки оп­ре­де­ле­на­та до­за.
- Оф­тал­мо­ло­зи­те: са­мо­ле­че­ни­е­то мо­же да при­чи­ни сле­по­та.
Ве­че спо­ме­нах­ме за спо­соб­ност­та на ас­пи­ри­на да раз­реж­да кръв­та, а то­ва мо­же да до­ве­де до кръ­во­из­лив в очи­те при те­зи, ко­и­то го при­е­мат ре­дов­но.
Кръ­во­из­ли­вът мо­же да до­ве­де как­то до по­ни­жа­ва­не на зре­ни­е­то, та­ка и до пъл­на сле­по­та.

И все пак - ас­пи­ри­нът е бе­зо­па­сен за по­ве­че­то от хо­ра­та, ако се спаз­ва до­зи­ров­ка­та (мо­же да я на­ме­ри­те в ин­с­т­рук­ци­и­те на опа­ков­ка­та).

Не при­е­май­те ас­пи­рин, ако

- при­е­ма­те дру­ги пре­па­ра­ти, раз­реж­да­щи кръв­та (та­ки­ва са ле­кар­с­т­ва­та за ле­че­ние на тром­бо­за);
- има­те яз­ва на сто­ма­ха;
- има­те за­бо­ля­ва­ния на чер­ния дроб и бъб­ре­ци­те;
- ако пи­е­те по­ве­че от три ча­ши ал­ко­хол на ден.

Не се пре­по­ръч­ва да­ва­не­то на ас­пи­рин на де­ца до 12 го­ди­ни, за по­ни­жа­ва­не на тем­пе­ра­ту­ра­та: мно­го ряд­ко, но все пак мо­же да въз­ник­не ед­на мно­го опас­на фор­ма на бъб­реч­на не­дос­та­тъч­ност - син­д­ром на Рей.


блитц.бг

Аспиринът е също толкова ефикасен за профилактика на инсулт колкото и по-скъпите медикаменти

Аспиринът има също толкова добър ефект при лечение на инсулт отколкото другия антикоагулант уорфорин, който има същото действие, но е много по-скъп, сочи изследване, публикувано в САЩ.

"Клиничните опити показват, че едно основно и евтино лекарство е също толкова ефикасно, колкото друг медикамент, изискващ медицинско наблюдение и дозировка, а освен това е и скъпо",каза д-р Джон Марлър, който е един от ръководителите на изследването. Резултатите от него бяха публикувани в "Ню Инглънд Джърнъл ъф медисин" от 31 март.

Сравнени са две групи болни от 59 болници в САЩ, със стеснение на кръвоносните съдове в мозъка - едните лекувани със скъпия антикоагулант уофарин, а другите - с 1 300 мг. аспирин, приемани всекидневно. Учените установили, че онези, които приемат аспирин получават по-рядко инсулт отколкото лекуваните с друг антикоагулант.


слкбг.ком

Използването на антибиотици намалява риска от инсулт

Български медицински журнал - Използването на антибиотици, по-специално пеницилин, е свързано с намален риск от инсулт. Данните са представени в доклад, публикуван в броя от 8 август на Stroke: Journal of the American Heart Association.

Новите данни съответстват с увеличаващия се брой съобщения, свързващи инфекцията с атеросклерозата и тромбозата. За да се проучи тази връзка, екипът на д-р Пол Брисар от Роял Викториа Хоспитал в Монреал анализира данните от 1888 пациента с инсулт и 9440 съответстващи контроли, лекувани за хипертония.

Скорошната или през последната година употреба на антибиотици е свързана с намален риск за инсулт с 20%. При мултивариационен анализ, няколко антибиотични класа са свързани с намален риск от инсулт, но само един показва значима връзка – пеницилина.

Наскоро използвалите пеницилин са с намален риск от 47% да получат инсулт в сравнение с неизползващите. Приемането му и в миналото също е от полза, макар и не така показателна. Това негово действие вероятно се дължи на широкия му спектър, не само срещу C. pneumonia, но и срещу други микроорганизми, оказващи влияние на процеса на атеросклероза.

Възможно е същото действие да имат макролидите и флуороквинолоните, но броят на пациентите е малък и не позволява получаването на статистически достоверни резултати. В момента са в ход три рандомизирани клинични изпитания, които трябва да определят дали употребата на АБ снижава риска от кардиоваскуларни инциденти при пациенти с миокарден инфаркт.


слкбг.ком

Препаратът “Диротон” е сред най-ефикасните при лечението на артериалната хипертония

Медикаментите, с които се лекува заболяването артериална хипертония /високо кръвно налягане/, условно се разделят на две групи: “стари” /навлезли в практиката преди около 50 г./ и “нови” /използвани от около 25 г./.

Това заяви кардиологът проф. д-р Светла Торбова, началник на Клиниката по кардиоревматология в Национална многопрофилна транспортна болница – София. “Старите” само понижават налягането, докато “новите” имат и допълнителни качества, които се изразяват в защита на прицелните органи като мозъка, сърцето, бъбреците, съдовете.

Стремежът на специалистите е винаги да бъде избран медикамент от новата група и ако е необходимо – да бъде допълнен с медикамент от старата група, поясни проф. д-р Светла Торбова. Едно от най-ефикасните лекарства, които могат да се използват вече и в нашата страна, е “Диротон”, стана ясно още от разговора.


слкбг.ком

Аспиринът не предпазва жените от инфаркт

Резултатите от изследване на специалисти от университета на Британска Колумбия, Канада, показват, че ефективността на аспирина е различна при двата пола, като при жените той не осигурява достатъчна защита от инфаркт, предаде Ройтерс.

"Жените с нисък или среден риск от инфаркт вероятно не трябва да взимат аспирин като превантивно средство", казва д-р Дон Син от изследователския екип. В рамките на изследването си върху ефективността на лекарството за предотвратяването на инфаркт, специалистът и колегите му анализирали 23 клинични изпитания, обхванали общо 113 494 души.

Изследователите установили, че като цяло аспириновата терапия намалява умерено риска от инфаркт с нелетален изход, но не и този с фатален край. Специалистите наблюдавали по-голямо понижение на риска в рамките на изследванията, които включвали предимно мъже.

В проучванията, в които участвали предимно жени, не било установено значително намаляване на риска от сърдечен удар с нелетален изход. "Тези данни подкрепят схващането, че аспиринът е по-малко ефикасен при жените, както и че те са по-податливи на аспиринова резистентност", казват изследователите.

здравница.ком

Фолиевата киселина може да намали уврежданията след инфаркт

Фолиевата киселина - витамин В9, може да бъде използвана, за да ограничи уврежданията след инфаркт, заявиха американски учени, цитирани от ЮПИ.

Изследване върху животни показа, че витамин В9 намалява уврежданията вследствие на инфаркт.

Трябва да отбележим, че би било необмислено хора да започнат да приемат големи дози фолиева киселина, заяви главният автор на изследването д-р Дейвид Кас от медицинския институт "Джонс Хопкинс" в Балтимор.

Но ако тестове върху хора се окажат също толкова ефикасни, големи дози фолиева киселина ще може да се приемат от хора от рисковата група като превантивна мярка срещу инфаркт или от хора, които са получили инфаркт.

Не знаем обаче каква е подходящата доза, предупреди той. Д-р Кас припомни, че голямата доза може да доведе до непредсказуем страничен ефект и че предишни изследвания са свързали добавките фолиева киселина с увеличаване на случаите на рак на простатата и на дебелото черво.

актуално.ком

Медикаменти за понижаване на LDL

Понижаващите нивото на холестерола лекарства са 5 групи. Повечето хора имат нужда от прием на един препарат от поне две групи, за да има ефект.

- статини – те понижават производството на холестерол от черния дроб;

- медикаменти, които улесняват организма при изолирането и изхвърлянето на холестерола. Те са от групите на хорестирамин (cholestyramine), колестипол (colestipol) и колесевелам (colesevelam);

- ниацин – медицината все още не е обяснила докрай по какъв именно механизъм тази форма на витамин В намалява холестерола, но се смята, че той води до намаляване на производството му в черния дроб. Много често ниацинът се изписва в комбинация с медикамент от групата на статините.

- Холестерол-инхибитори – те са модерна група медикаменти, които предотвратяват абсорбирането на холестерола в тънките черва. Най-често също се комбинират със статини.

- Фибрати – те намаляват нивото на триглицеридите, като същевременно увеличават добрия (HDL) холестерол

Лекарствата от всички изброени групи са по лекарско предписание и не бива да се приемат без консултация с личния лекар или специалист.


здраве.бг

Хомеопатия и лечение на високото кръвно

Моята майка е на 53 години, с нормално телесно тегло, от около половин година поддържа много високи граници на кръвното налягане, които варират през деня - сутрин около 90/180, а вечер 110/220 до 240, бихте ли ме посъветвали за хомеопатично средство, което да използва, много Ви моля! Кристина Карлева, гр. Русе

Хомеопатичните препарати подходящи за високо кръвно са:
Nux vomica 15 CH- 10 зрънца всяка неделя Baryta carbonica 15 CH- всеки четвъртък

Но може да не е достатъчно.
Да спазва и следните стратегически правила:

Системно лечение:
1.Най- важно е да се пие достатъчно вода или чай. Отводняващ ефект имат топлите течности - 60 – 80 ° по Целзий. Норма - поне 2 л дневно. Водата се пие на малки порции през целия ден. Така сърцето не се претоварва. Това е стандартно количество! -само с този принцип имах пациент на 3 таблетки Хлофадон и закова кръвното на 4. ден на 120/80.

2. Ленено семе - смила се в електрическа кафемелачка. Приготвя се каша с вода, нектар или компот. Приема се след обед или вечер. Дневна доза - 2 супени лъжици.Когато кръвното продължава да се задържа високо, прибавяме и сок от картофи 2 пъти дневно до стабилизиране.

3. Сок от картофи - 2 пъти дневно по 50 грама. И това, ако не е достатъчно, добавяме и един плодово оризов ден- 1,5 кг диня, ябълки, пъпеш или друго според сезона и 1- 2 чаши ориз, сварен с 2- 4 чаши вода.

4. Един ден седмично- ябълково оризов, при упорити случаи, 2- 3 дни седмично.
системно 1 разтоварителен ден в седмицата- на 1вода (топла) ≥ 2 л, да вдига пара- 60- 80 ° С; 2плодове {1- 2 кг, разпределени на 4- 5 приема}
и 3варен ориз). 1- 2 чаши ориз + 2- 4 чаши вода, 20- 30 мин. варене. Може да се добавят копър, магданоз, щипка диетична сол, къри, лимонов сок.


мама.бтв.бг