Памуккале се намира на около 225 км от Мармарис.На път през Мала Азия през 1765 г. англичанинът Ричард Чандлър първи забелязва Памуккале като белеещ се в далечината склон.Приближавайки,той "съзира с удивление... огромна замръзнала каскада с вълниста повърхност, сякаш водата изведнъж е застинала или е била внезапно вкаменена в стремителния си път".
Същото чувство на удивление изпитват и съвременните посетители на Западна Турция при вида на белостенните, надвиснали една над друга тераси с раковинообразни ръбове.Подобните на памук стенисе отразяват във водните вирове, а из целия район има сталактити като замръзнали водопади, чиито тънки колони изпъкват сред алените олеандри.Зад тях като драматичен фон се издигат тъмни, обрасли с борови гори планини, и белите образувания, блестящи на ярката слънчева светлина, изпъкват по-отчетливо.
Според местния фолклор името "Памуккале" (Крепост от памук) произтича от пухкавите на глед стени и тераси, а други легенди разказват как в древни времена гиганти сушали памуковата реколта върху терасите.
Стените, терасите и сталактитите заемат район с ширина 0,5 км и дължина 2,5 км.Те са образувани от горещите вулканични извори, които избликват от платото над тях.Водата в изворите е наситена с калциев карбонат и други минерали, разтворени от дъждовете.
Почти всичко, което се потопи в изворните води, придобива бял варовиков налеп и изпуснатите там предмети се превръщат в камък за няколоко дни.Когато изтича през ръба на платото, водата наслагва варовик по стените на хълмовете.
В течение на хилядолетият този процел е образувал блестящите в бяло стени, тераси и сталактити.На горещите минерални извори от хилядолетия се приписват лечебни свойства.Твърди се, че са излекували болни от ревматизъм, високо кръвно налягане и сърдечносъдови проблеми.Репутацията им е известна още през 190 г. пр. н. е. Тогава Евмен II, царят на гръцкия град Пергам, близо до западното крайбрежие на Турция, основал град Хиераполис на платото, откадето извират изворите.Той кръщава града на името на Хиера, съпруга на легендарния основател на Пергам Телефос.
През 129 г. пр. н. е. Хиераполис става част от Римската империя и се прочува като популярен балнеолечебен курорт, посещаван и от много императори, включително от Нерон и Адриан. По време на управлението на Нерон през 60 г. градът е разрушен от земетресение. Построили го отново на същото място и той станал по-голям и по-великолепен с широки улици, театър, обществени къпални и къщи, снабдени с топла вода, която минавала по специална канализация.
Къпалните от II в. съдържали помещения с различна температура, които се използвали последователно. Най-напред се започвало със студения фригидариум, после следвал топлият тепидариум, където тялото се намазвало с масло, а накрая идвал горещият, изпълнен с пара калдариум, кадето маслото и мръсотията се смъквали от кожата с помощта на специално приспособление (стригил). Част от къпалнята сега е превърната в музей с прекрасна колекция от статуи и старинни предмети, сред които медицински инструменти и бижута.
Една от най-интересните находки в града е светилището на Плутон, бога на подземния свят, построено до храма на Аполон, бога на слънцето, музиката, поезията и медицината.Те били разположени един до друг, за да се неутрализират взаимно със своите божествени тъмни и светли сили.
Тъмните сили на Плутон действително ужасявали древните, защото от една пещера наблизо излизали отровни газове, които по думите на гръцкия географ и историк Страбон можели незабавно да умъртвят бик.Те се свързвали със злите духове и се считало, че единствено евнусите, пазачи на входа на пещерата, можели да влязат в нея невредими. Сега е известно, че изпаренията идват от горещ извор и те все още предизвикват сълзене и парене в очите.
Извън градските стени е разположено просторно гробище с 1200 масивни и богато украсени гробници. Те свидетелстват за множеството богати римляни, които посещавали града в търсене на лек, но не успявали да го намерят. Днешните туристи идват да се къпят в топлите вирове, един от които има на дъното си счупени римски колони, и да се наслаждават на блестящобелите тераси по хълма под руините на града.
нмг.бг
КОПЪР
