Холистичната медицина

Д-р Евтимова – е един от най-известните енерготерапевти в страната.Нейните търсения за лечението на сериозните болести отдавна са увенчани с успех. За нея страданията започват от проблемите на съзнанието. В четиримерната скала на холистичната медицина – лечение на физично, енергийно, астрално и ментално ниво, болестните усещания се стопяват, за да остане накрая здрав и духовно извисен индивид. Нейната популярност е отдавна извън пределите на страната.Пациенти от цяла Европа (Франция, Сърбия, Чехия, Полша, Германия, Испания, България, Турция) и Америка са й благодарни за отличните усилия, положени за излекуването им. Нейният символ е ЛЕЧЕБНАТА БОГОРОДИЦА от манастирите! Приема в Медицински център „Квантова сила”, Пловдив ул.Мали Богдан 66, тел.032/26 55 58 и GSM: 0898/484 154, Е-mail: dr.evtimova@abv.bg,

Д-р Валерия Евтимова не носи бяла престилка и не приема в класически медицински кабинет. Седи до бюро, на което ароматна свещичка грее. На тиха, отпускаща музика ти започваш да разказваш болестните си патила. И тя дълго те слуша и се усмихва.Затова записва пациентите си през часове. После тя започва да говори и не за болести и лекарства, а за вас, за вашите емоции, скрити страсти и напрежение, за вашия светоглед. Това е нещо твърде различно от подхода в поликлиники и болници - "отворете уста", "дишайте", "къде ви боли". За какво всъщност става дума? Отговорът е: това е холистична медицина. Болестта е приятел, а не враг ! Нарича се холистична от гръцкия термин холос, който означава цялост. За холистичната медицина човек не е диагноза или съвкупност от органи, които внезапно и кой знае защо "се повреждат". Всеки човек е индивидуалност, микрокосмос, биоенергийна система, част от енергията на Вселената. Затова холистичната медицина се нарича още енергийна. От холистична гледна точка болестта се появява в тялото в резултат от възпрепятствана енергия, която създава напрежение на психично ниво. Болестта е един полезен, прецизен сигнал, който ни показва къде грешим в начина си на живот, в светогледа си, какво трябва да променим. Болестта е сигнал и в този смисъл тя ни е приятел, както смятат древните китайски лечители, а не враг. В подсъзнанието ни винаги има една холограма на здравия човек, която трябва да се активира. Това не може лекарят да свърши, това трябва всеки да направи сам. Всеки трябва да се научи да познава себе си - това е основната ни специалност и мисията ни на тази земя. Да се вслушваме в себе си, в тялото си. Да му помогнем да се излекува само. Холистичният подход включва няколко метода, които взаимно се допълват, винаги са ефикасни и безвредни и освен това са едновременно и профилактични, и лечебни. Съсредоточени са в една цел - да се активира вродената самоизцелителна система у човека. Това е едната страна на въпроса изцеление. Или просто казано се включват всички сили на организма, които той има по природа, за да участват в лечението. Духовното просвещение в случая е най-същественото, за се конструира правилно менталния и астралния модел за отделния човек. Това е дълъг процес, в който личността се променя и изяснява поведението, ценносната си система, набира смелост да разреши болезнените въпроси на своя живот, научава се да издържа на повече псистресове, как да ги преодолява и запазва душевната си хармония. Другата посока е енергийното попълване, зареждане, корегиране на телесните енергийни канали (меридиани), центрове. Енергийното въздействие върху засегнатите органи помага да се прочистят клетките и клетъчните мембрани, освежаване на вътрешната енергийна система в клетките (митохондриите), както и освежаване дори на квантово ниво, където не се търпи болестна промяна. Използването на енергийната система Сейким или Сириус е енергийното лечение от космическия първоизточник във Вселената. Сейким помага за осъществяване не само на лечение, но и на духовно възвисяване, лечението и на душата. Нещата придобиват по-завършен смисъл. Проблемите на съзнанието се съчетават с духовно просвещение и енергийната стимулация се хармонизира с духовната същност на човека. Тази завършена смислова комбинация вече се изправя пред една не само идеално завършена форма за лечение и издигане на човешката същност, а и толкова съвършена завършеност светът не познава. Д-р Валерия Евтимова е завършила хуманна медицина през 1979 г. 12 години е била в академичните поликлинични среди. Практикувайки медицината на първия фронт, тя научава, че много болести академичната медицина не може да лекува и не й достигат сили да се справи и превръща пациенитте си в медикаментозно зависими хроници. Почти 100% от хората на години си дават голям процент от пенсията да не кажем и почти цялата за лекарства. Задавала си е много пъти въпроса:”Какъв е този живот на старини с лекарства, а старостта е дълга”. Лекувала е всички възрасти постоянно и въпреки, че придобила специалност по детски болести, продължила да лекува всички възрасти.Сменила пет участъка, поработила в предбалкана, на морето, в Балкана, в низината, тя стига до заключението, че трябва да промени целия си подход и разбиране на лечението и пъропричинността на болестите. Особено това се затвърдило, когато започнала да изучава и китайски и тибетски начини за лечение. В съзнанието й пробляснало, че лечебните масажи по-добре се справят, особено ако са съчетани с енергия. По-късно започва да проучва чувствата и менталните модели на човека, когато започва да практикува холистична медицина. Още като млад лекар се е интересувала от процесите в мозъка, с часове е провеждала интересни разговори и с физици и приятели. Едва по-късно намира отговор на търсенията си, че проблемите започват от съзнанието на човека. И там се крият много загадки.Естествено факторите на околната среда и социалните условия също не са за подценяване. Те обаче били вече известни на академичната медицина. Но съзнанието, този невероятен продукт на мисленето вече я превзело. Особено акцентуирала вниманието си на факта, че всяка мисъл е съпроводена с чувство. Ето защо китайците говорят толкова за чувствата, които предизвикват болестите. Направила и една друга връзка. Как мозъкът е поел контрол над останалите части на тялото, той не само интегрира вътрешните процеси, но и определя цялостния начин на живот на всички вътрешни и външни проявления, разбирания на човека. Защо в мозъка само 5-15% от невроните изпълняват активно функции, а какво правят останалите? Има ли начини да се включат в работен режим и тези останалите неврони? Вероятно не са случайно там в мозъчния компютър. В биологичното е известно, че нищо не се държи ей така. Това, което не се употребява, веднага закърнява. А никъде не се е чуло тези клетки да закърняват. Какво става тогава с тях? И наблюдавайки живота и смъртта, наблюдавайки стресовете у хората, техните болки и страдания, станало й ясно, че при по-интензивни мозъчни процеси като хронична умора, стрес или други неприятни положения в мозъка се включват и част от тези „почиващи клетки”. При активни емоционални състояния като гняв, силен страх, караници или други убийци на телесните клетки емоции, се включват и други неврони, които отделят много повече енергия. И ако нашите преживявания са лоши, тази насочена навън енергия действа пагубно не само на нашите телесни клетки , но и на други близки на нас хора, с които сме в контакт, така и на тези в работата ни, нашите приятели и т.н. Обсегът е по-голям за други хора, ако нашата професия е обществена и има досег с повече хора. Това е като вирусно заболяване, при което нямаш температура, но след това се чувстваш отпаднал, изчерпан, слаб, с главоболие и други негативни прояви. Последствията са тежки не само защото ти си се изчерпал, но защото си загубил интерес към работата си, семейството си, към творческите си търсения и др. На теб ти се отнема правото на широка активност, да не кажем, че ставаш половин човек. И от стреса не се излиза за 2-3 дни, а са необходими месеци за възстановяване. И ако в това време стане отново тягостно преживяване и едно след друго се трупат в банковата ти памет лоши мисли и приживявания. А те убиват клетките. С кого водиш войните, най-напред със себе си и после с другите. Не случайно в библията се споменава, че основното божие искане към нас е да се обичаме, да обичаме дори и враговете си. Защото тягостните и агресивни чувства, които изпитваме ни разболяват. Това е истината. И когато моите колеги лекуват възрастните си пациенти, които са натрупали твърде много неприятни преживявания, затова и не могат да ги излекуват. Просто стигат до някъде и това състояние поддържат с лекарства. И след толкова години грешки, никой ли не се замисля как става така, че тези хора остават болни, хронично болни. Защо в китайската и тибетската медицина монасите в манастирите са стройни, свежи бързоподвижни и при това на много години. Защо някъде по света може и старите да са здрави, а някъде не може. За съжаление и у нас се допускат грешки, не се обръщат внимание на сериозни постановки като храненето, начина на живот , положителното мислене, да се научим да контролираме емоциите си, да се радваме на всички ежедневни неща в живота. Днес сред природата детето е направило 2-4 стъпки и това да ни е радост, утре сме успели да свършим трудни неща, нека пак да е радост и задоволство, трети ден сме се видяли с приятели и сме изкарали добре, нека заспим с усмивка и т.н. Малките неща правят живота доволен, радостен, с приятни чувства на всемирна любов и удовлетворение. Външните фактори също имат значение, но най-голямото значение има факта как хабим енергията си за работа, в къщи, сред приятели. Ако искаме да успеем и да се съхраним здрави, трябва да се научим да съхраняваме енергията си. Колкото повече енергия хабим, толкова по-болни ставаме. Не случайно стари болни хора получават влошавания и кризи, точно когато обсъждат проблемите около смъртта на някой и тогава немунуемо вечерта хвърчат лекари и сестри да помагат на болния. Трябва да осъзнаем и още един солиден факт, че нищо случайно не ни се случва. Тези безкрайни комбинации на контакти с други хора, както и възможността да преценяме как да постъпим, как да се чувстваме, са всъщност всемирни решения и ние сме подложени на уроци всеки ден. И урокът ще се повтаря, докато го осъзнаем и нещо в себе си променим.Най-важната ни мисия на земята е да се усъвършенстваме и духът ни да се примири. Много хора смятат, че ще излезат извън програмата, ама бъркат. Не само са вътре в нея, но и си получават заслуженото като се правят, че не разбират и постъпват неправилно. Като игнорираме проблема, той не се решава. А води до последствия. Всеки знае, че една причина води следствие от събитие или събития и т.н Следва съждение или заключение. Това е най-елементарната логика. Значи ли като пренебрегваме причините, ще избегнем съждението или следствието. Тези процесите си вървят извън нашата вяра и приемане. Много е смешно, когато чуя от някой, че не вярвал в това или онова, особено за съществуването на енергиите. Та камъкът до него също излъчва енергия, малката тревичка в краката му също. Преди години един автор снима енергийното лъчение от лист и то вече е известно в науката като Кирлиянова фотография. А има и друга логика. Всички живи и ниживи неща са изградени от молекули. А има ли вече молекула, то тя излъчва енергия и съответно променя действията си в околното пространство не само като се мести, но и като излъчва енергийни вълни. Дори Брауновото движение на частиците, както казва един мой приятел физик, не е случайно. В него пътят или траекторията е следствие от закона за Е е равна на масата на квадрат по скоростта, с която се двигжи частицата. Така и тук живото или неживото не се ограничава с притежание спрямо нашата вяра и незнание, а си я има независимо от всичко. И след като ние сме устроени от толкова много клетки, които излъчват енергия, изводът е един – притежаваме енергия и толкова. По-нататък опираме до по-сложни композиции. Какъв е пътят на тези енергии в нашето тяло и как то влиза във взаимоотношения с околния и вътрешен свят. Могат ли околните и вътрешни енергии да го разболяват и да го лекуват. Кои и как? Интелигеннтното интерпретиране на тези сложни взаимоотношения ни дават като крайни възможности, че можем като сме неграмотни да се разболяваме по-често и като научим как да се справяме- да оздравеем и да поддържаме здравето си. Това е смисълът на холистичната медицина, да разглежда организмът като едно цяло, а не съставен от отделните му части. Принципът на лечение се променя. Ние не лекуваме само вече отделния болен орган, а целия организъм. Лекарят трябва да започне с връщането на надеждата у човека отсреща, много често съзнателно убита. Знам случай, в който пациентка с множествена склероза в начален стадий е накарана от лекуващия лекар да седне в инвалидна количка, за да свиква с нея. Това е равносилно на магия вуду. Това е омагьосване. Основна част от консултацията е да разбера кои точно емоции вредят на пациента. Къде е дисбалансът, къде е пропукана ценностната му система. Когато мислим прекалено по човешки, бъркаме. А смисълът на човешкия живот е много прост - в поредица от прераждания човек да изравни човешката си логика на мислене с божествената. Единственият ориентир е любовта. Изневериш ли на закона на любовта, бъркаш и се явяваш на поправителен. Повлияването на физично ниво свързвам с храненето., защото както казват йогите, „каквото ядеш – това си ти”. В тази графа могат да бъдат подавани билки, лекарства, хранителни добавки и др. Но от всички съм избрала въздействието върху организма чрез лечебното хранене. То се разглежда като среща на две енергийни системи на човека и храната, като съчетаване на определени цветове и като баланс. На хората трябва да се обяснява като приемат определени храни, какво точно се случва. 99% от всичките ни заболявания са причинени от прекалената ни неуравновесеност. Много искаме. Желанията ни са много остри и агресивни. Ако човек се опита да превърне скромността, която не е красотата на човека, в смирение, тогава става по-различен животът. Холистичната медицина приема, че човек е болен, защото е нещастен, макар и да не го осъзнава. Дори едно вирусно заболяване идва отвътре, от емоциите. Задавали ли сте си въпроса защо при една епидемия никога 100% от хората не се заразяват. Има такива, при които вирусът не действа. Същият е принципът и при функционалните разстройства - създадена е определена психосоматична ситуация. Например: една моя пациентка накара насила мъжа си да замине с нея в чужбина. След две седмици семейството се върна в България, похарчило 2/3 от парите и изпокарани, стигащи почти до развод. Тя ме потърси, за да се лекува, защото бяха заболели бъбреците й. Явно проблемите в партньорството с мъжа й бяха нарушени и затова личните й отношения се бяха пренесли на телесно ниво – болни бъбреци. Въпросът беше сложен, трябваше не само да се лекуват бъбреците, а и да се коригират проблемите на партньорството. След полезни съвети за интимността, отношенията в семейството им се оправиха и болната сравнително бързо оздравя с енерготерапия, психотерапия и малко билки.. Основният ни враг е страхът да погледнем в себе си. Основният ни враг в крайна сметка е страхът. В това число и страхът да погледнем вътре в себе си. Но страх не се изтръгва, страх се преодолява. Стъпка по стъпка. Така се върви и към изцелението. Започва се с детоксикация, продължава се с регенерация. Докторът и пациентът се хващат ръка за ръка и започват да вървят по пътя на болестта към духовно усъвършенстване. Така имах една пациентка, която имаше болезнен страх от улицата, тя просто не можеше сама да излиза на улицата, дори и с децата. В миналите си прераждания беше изживяла страховит момент, когато тълпата я беше пребила с камъни, защото в средните векове тя е излекувала човек с билки и грижи. После разходката в миналите прераждания подсказа, че тя в много прераждания е била магьосница и от силна власт в първобитните общества, била прокудена в средните векове, както и немотия и първичен живот в малко по-късно време, когато е унищожила човек с магия. Дали сегашното й прераждане всъщност не е едно изпитание, страхът от улицата се е явявал просто една защитна предпазна реакция да не случи нищо лошо. Вече съпруга с две деца, след проведеното лечение с енерготерапия, пътуване във времето и духовно издигане, тя преодоля първичния страх. Животът й придоби други измерения, когато се разгъна нейната осъзната вътрешна сила и възможността в този живот да прави добро, само добро – живот с изкупление! По-важното за мен е да намеря духовния корелат. Затова разпитвам пациента за детството му. Искам да разбера какъв е, за да знам какъв го иска Бог. Научете се да бъдете щастливи! Може да ви звучи смешно, но най-простите неща се оказват най-важни. Когато човек се научи да бъде щастлив от това, че е част от Космоса, той оздравява. Човек оздравява тогава, когато сутрин му се пее и изпитва чувство на благодарност. Щастлив е ей така, само защото чува птиците. Това е холистичната медицина. Тя е едно преосмисляне на живота. Предлагам на пациентите си едно ново отношение към живота, облечено в думи, с които да работят. "Моето тяло е изпълнено с хармония и любов, всички мои клетки работят цялостно в обща система, една за друга, органите ми функционират и божествената мъдрост на моето подсъзнание изпраща свежа жизнена сила и целебна мощ навсякъде, където има нужда от нея." Уча пациентите да се отнасят с достойнство към болестта, която е техен приятел. Това е един от сериозните уроци, които учим - обичайте болестта, защото само тогава тя напуска тялото. Важно е и да не споделяш болестните си проблеми с роднини и приятели - в България е прието да се оплакваш непрекъснато. От енергийна гледна точка това е много вредно. Мисълта за вашата болест влиза в главата на сестра ви, която много ви обича. По този начин тя поддържа болестния процес на мисловно ниво, а това е най-сигурното ниво. Всички започват да вибрират около вашата болест, поддържайки я. Ако ние познавахме механизмите, по които работи подсъзнанието, щяхме да мислим и действаме по съвсем друг начин. Когато една баба вика на внучето си "Не тичай, че ще паднеш", тя го кара да падне. Човек трябва да споделя проблемите си с този, който е вътре в него и чака да поеме товара - Господ вътре в нас. Но и това се прави не по друг начин, а с благодарност: "Благодаря ти, Боже, за тази болест, която е моят учител…" И всеки ден му разказвам за болестта и докъде съм стигнала в учението си. Животът е просто нещо - само трябва да оставиш приоритетите на Бога да си ги върши той. Само че трябва да му благодарим предварително за свършената работа. Не дай ми, а благодаря ти, че ме излекува, че ми намери тази прекрасна работа и т.н. Когато благодариш превантивно, означава, че вярата ти е стопроцентова. Тя такава трябва и да бъде."

алтернативна-медицина.далир.нет