Доматено хапче за здраво сърце

Домата е уникално растение, за което е известно, че преработен е по-полезен отколкото здрав. Не разбирайте грешно написаното - пресният домат е пълен с винатмини, съединителни влакна и минерали, но преработените домати предпазват сърцето и прогонват рака. Ето защо хапче, разработено на основата на химическо вещество, срещано в танжерските домати, ще ни предпазва от сърдечни заболявания и инсулт

Химическото вещество ликопен е червеният пигмент, който се съдържа в доматите. То предпазва от запушване на артериите и от много време е известно, че има благотворен ефект върху здравето ни.

Предишни опити то да бъде разработено като хранителна добавка се провалиха заради трудностите да накараме тялото да го абсорбира. Сега учените твърдят, че са се справили с този проблем, като са използвали по-силна форма на ликопен, извлечена от танжерски домати, които растат в Италия.

Хапчето, наречено Атеронон, ще бъде представено днес в Лондон на международния конгрес на специалистите по кардиология. Клинични изследвания показват, че то намалява вредните промени, водещи до "лош" холестерол с над 90%, само за два месеца. Ако не се лекуван, този холестерол може да причини атеросклероза, сърдечен удар и инсулт.

екомедия.бг

Мъжете да пазат сърцето, а жените гърдите си

Мит или реалност е, че мъжете и жените боледуват по различен начин? Смята се, че причината за това не е толкова в психологията, колкото в различния начин, по който функционират много от органите при двата пола.

Женските хормони предпазват от инфаркт. Кръвта при мъжете е средно с 10% по-гъста, което е предпоставка за по-лесното образуване на тромби. Женското сърце е по-малко от мъжкото и затова бие по-бързо. При мъжете то извършва средно 60-70 удара в минута, а при жените - 80-90. Представителите на силния пол 3 пъти по-често получават инфаркти или инсулти, особено във възрастта между 40 и 55 години. По-често те се срещат при типа “мачо”, т.е. при най-сексуалните и агресивните мъже. Самотните мъже, според изследванията, имат по-издръжливо сърце.

Всичко опира до хормоните. Женският полов хормон - естрогенът е един вид природен защитник на кръвоносните съдове. Колкото повече е той, в толкова по-добър тонус са съдовете. Затова женските кръвоносни съдове са по-пластични и по-малко се подложени на атеросклероза. В периода на менопаузата ситуацията се променя - естрогенът се изработва в по-малки количества, еластичността на съдовете намалява, капилярите стават крехки.

Ако мъжете са склонни към ранни и внезапни инфаркти, то при жените “инфарктното” време започва след 60-65-годишна възраст. Тогава повечето жени страдат от хипертония, диабет и т.н. Затова през този период от живота си те понасят по-тежко сърдечните пристъпи и по-често умират от тях. Според статистиката на Американската асоциация за здраве, като цяло 54% от умиращите от сърдечно-съдови заболявания са жени.


глобулнюз.нет

При стенокардия намалете физическото натоварване

Интервю с д-р Михаил Моллов, началник на кардиологичното отделение на I МБАЛ в София.
Д-р Моллов, какви са симптомите, че настъпва инфаркт?
Остра внезапна болка, по-продължителна. При стенокардията тя трае 10-20 минути докато при инфаркта може да продължи часове.

Има ли разлика в силата на болката?
При инфаркта е по-остра, но пациентът няма как да различи това. Има и вегетативна симптоматика – изпотяване, гадене, повръщане.

Променя ли се честотата на пулса?
Може да бъде ускорена. При някои инфаркти обаче се забавя. Пациентът не може да се справи сам.

А каква е правилната реакция?
Да извика бърза помощ.

Има ли препоръчителна поза? В седнало, в легнало положение...
Не. Може да се сложи таблетка нитроглицерин под езика, после още една. Или да използва спрей „Изокет”. Но това предполага някаква медицинска информираност, повечето хора нямат вкъщи необходимите препарати.

Имат ли достъп такива пациенти до модерно лечение?
В София и в големите центрове – Варна, Пловдив, сега и Плевен – да. Но в останалите места достъпът е бавен, труден.

Споменахте за стенокардията. Какъв е рискът от инфаркт при пациенти с нестабилна стенокардия?
Доста голям. Понякога настъпва в рамките на часове или дни, в зависимост от това как реагира човек.

Какви са симптомите, че човек страда от стенокардия?
Когато става дума за нестабилна стенокардия - стягаща болка в гърдите с изтръпване на ръцете, която ирадиира към шията, към долната челюст. Трябва да се потърси лекар веднага.

Другото, ежедневното, е симптоматиката на стабилната стенокардия, която хората си знаят, че имат и при определено усилие получават болка, взимат нитроглицерин или си пръскат „Изокет” и продължават обичайния си начин на живот, след като им премине болката.

Как трябва да живее един пациент със стенокардия, така че да сведе до минимум риска от инфаркт?
Да бъдат ограничавани тежките физически усилия. Съответните рискови фактори да бъдат сложени под контрол. Кръвното налягане да бъде стабилизирано, да няма повишено тегло, да не пуши, да не приема алкохол повече от 200 мл вино и 100 мл концентрат. Да си пие лекарствата.

Какви са рисковите фактори на тези заболявания?
Тютюнопушене, захарен диабет, дислипидемия, повишен холестерол, триглицериди. Те могат да бъдат и унаследени – например диабетът и дислипидемията. Стресът играе допълнителна роля.


хелтх.бг

Шоколадът срещу сърдечините проблеми

Ново интересно откритие направиха учените - хората, преживели сърдечен удар, които ядат шоколад два или повече пъти седмично, намаляват риска от смърт от сърдечен удар около три пъти повече спрямо онези, които не докосват шоколад.

Това сочат данните от ново изследване, публикувано в Journal of Internal Medicine. Според него малките количества шоколад предлагат лека защита, но все пак повече, отколкото крайното въздържане от шоколада. По-ранни изследвания установиха силната връзка между шоколадовите изделия и ниското кръвно налягане или подобряването на потока на кръвта. То показва, че шоколадът намалява смъртността от сърдечни удари при по-стари здрави мъже и жените след менопауза. Но новото изследване, ръководено от Имре Янзски от Каролинския университет в Стокхолм, сочи, че употребата на шоколад може да предотврати леталния изход при лица, преживели остър инфаркт на миокарда. "Тези характеристики са специфични за шоколада, не открихме тези свойства при сладките изделия като цяло. Изглежда, че антиоксидантите в какаото са вероятен кандидат за животоспасяващите качества", заяви Кенет Мукамал, изследовател в медицинския център "Beth Israel Deaconess” в американския град Бостън и един от авторите на изследването. Антиоксидантите са вещества, които защитават клетките от увреждания, причинени от различни свободни радикали. Това са молекули, които се събират в тялото, може да увредят клетките и се смята, че имат роля за развитието на сърдечни болести, рак, както и при процеса на стареене. В изследването участват 1 169 мъже и жени на възраст между 45 и 70 години, които са преживели сърдечен удар. Участниците са били анкетирани за техните хранителни навици в предишни години, включително за количеството изяден от тях шоколад. Резултатите са били валидни за мъже и жени от всички възрастови групи, включени в изследването. Други фактори, засягащи сърдечната дейност - употребата на алкохол, напълняването, тютюнопушенето, също са били взети под внимание. "Нашите изследвания подкрепят доказателството, че шоколадът е богат източник на благоприятни биоактивни съставки", е заключението на изследователите.


нюз.сутрин.ком

Пийте често! Но по малко

Хората, които редовно пият по една чашка, умират по-рядко от болести на сърдечно-съдовата система отколкото онези, които посягат рядко към алкохола, но когато го правят, изпиват големи количества. Това показа проучване на учени от САЩ, изследвали 44 000 души.

Въпросът как се отразяват алкохолните напитки на здравето занимава учените от дълги години. Изследователският екип на Розалин Брезлов от Националния институт за изследване на алкохолната зависимост и алкохолизма (National Institute on Alcohol Abuse and Alcoholism) и Бари Брубор от Националния институт за изследване на рака (National Cancer Institute) анализира честотата и количеството на консумацията на спиртни напитки. И стига до изненадващи резултати.

Брезлов и Брубор проследяват съдбата на 44 000 души, взели участие в здравна анкета през 1988 година. Тогава близо половината от тях са заявили, че пият алкохол. До края на 2002 година над 2500 от анкетираните са починали. Сега медиците анализират връзката между причините за смъртта им и заявеното количество алкохол, което са приемали. При което установяват, че количеството и честотата влияят различно върху вероятността да се почине от сърдечно-съдови заболявания. Колкото повече алкохол наведнъж са пиели мъжете, толкова повече се е повишавала опасността да умрат от инфаркт или от проблеми със сърцето. За мъжете, които са изпивали по пет или повече напитки на ден, рискът бил с около 30 процента по-висок, отколкото за мъжете, които са си позволявали само по едно питие. По същия начин с увеличаването на количеството алкохол се е покачвала и вероятността да се почине от рак.

Умерените пиячи пазят сърцето си

Колкото по-често обаче са посягали мъжете към алкохола, толкова по-нисък е ставал рискът от смъртоносни сърдечно-съдови заболявания. За онези, които през 1988 година са заявили, че пият алкохол между 120 и 365 дни в годината, имало с 20 процента по-нисък риск за сърдечно-съдовата система, отколкото при връстниците им, които пийвали бира, вино, ракия или други напитки най-много 36 дни в годината. При жените се оказало, че по-честото пиене намалява риска от ракови заболявания. С увеличаването на дневното количество алкохол обаче рискът от смърт от подобна болест отново се покачвал.

Досегашните изследвания показваха, че умереното пиене намалява риска от смърт от сърдечно-съдови заболявания, докато многото пиене застрашава здравето. Те обаче се позоваваха само на средната консумация на алкохол. Сега става ясно, че има сериозни разлики между хората, които пият по-често, но по-малки дози, и онези, които посягат рядко към бирата, виното или ракията, но пък изпиват големи количества. „Изследването ни е първото, което отчита както количеството, така и честотата на пиене”, подчертава Розалин Брезлов. Американските стандарти в храненето съветват мъжете да не пият повече от две напитки на ден, а жените трябваше да се ограничат до една чаша.

Учените публикуваха резултатите от изследването в новия брой на специализираното списание Alcoholism: Clinical and Experimental Research.

е-вестник.бг

Малките кръвоносни съдове могат да се възстановят и без лекарства

Лечебните бани дали поразителен ефект Д-р Залманов взел съвсем просто решение, което впоследствие се оказало гениално.

Той предложил, с профилактична цел, да се правят лечебни бани с добавена в тях терпентинова емулсия от смола на иглолистни дървета. Това дало поразителен лечебен ефект. По този повод ученият заявил следното: “Нарушението на физиологията на капилярите е много разпространено и се среща достатъчно често. Ето защо то не трябва да се смята за второстепенно явление, а напротив - за един от основните елементи на органичните нарушения при болния човек, и то почти при всяка болест. Отворете запушените капиляри на всички болни. Възстановете проходимостта на протоците, а организмът сам ще извърши останалото”. Тук ще отбележим, че др Залманов практикувал основно на Запад и първата си клиника по капиляротерапия открил в Париж. Всички, които се лекували в нея, не само оздравели, но и се почувствали по-млади.

В Италия и Германия също са създали такива санаториуми и клиники и съответно интерес към тях проявили водачите на Третия Райх, естествено, без да се интересуват, че всичко това е измислено и прилагано от руснак. Чудодейните свойства на иглолистните дървета.

Освен споменатите лечебни бани съвременните учени създали съответно и нови препарати. Те представляват биологично активни вещества, получени от смолата на иглолистни дървета. Спектралните анализи на смолата от иглолистните дървета показали, че в дървесните влакна на хвойновите растения се съдържат голямо количество активни вещества. И те, както и баните с терпентин, отлично въздействат на стените на кръвоносните съдове. Само че се приемат вътрешно, а някъде се предлагат и във вид на таблетки. Ако тези таблетки се приемат редовно, е напълно достатъчно да се изчисти и подмлади капилярната мрежа на човека. Но с това полезното действие на иглолистните дървета не свършва. Учените изяснили, че те съдържат и вещество, което помага при бронхит, белодробна недостатъчност, силно главоболие, мигрена, неврози, свързани със спазми на съдовете. Това вещество е отличен “очистител” и на дробовете на пушачите. Но основната негова роля е, че препаратите на тази основа са незаменими при комплексното лечение на сърдечни болести - стенокардия, исхемична болест, сърдечна недостатъчност, хипертония. Тези, които са прекарали инфаркт или инсулт, бързо се вдигат на крака.


чудеса.нет

Секс след инсулт или инфаркт

Инсултът и инфарктът са състояния, които се случват, когато мозък или сърцето не са достатъчно добре снабдени с кръв и кислород. Те не са лечими, но претърпелите удар могат да подобрят състоянието си и дори да се възстановят напълно.
В периода след прекарания инсулт или инфаркт се изискват множество корекции на начина наживот, както за пострадалия, така и за неговата/нейната съпруга/съпруг. Ударът по принцип е обезсилващ и възстановяването протича с месеци (дори години). Сред многото последствия от здравословния проблем е и безпокойството дали сексуалният живот ще се норамлизира и ще бъде както преди.
Инсултът или инфарктът могат да повлияят по много начини на сексуалните функции и желания. Някои мъже и жени се опасяват да подновят активния си полов живот поради риска от повторение на заболяването. Други хора пък губят сексуалното си желание след претърпян удар. Трети може би имат сексуални влечения, но изпитват проблеми с "представянето" си в леглото (за мъжете – липса на ерекция, оргазъм и еякулация, за жените липса на овлажняване и аноргазмия). Секспози, които преди са били удобни и силно удовлетворяващи могат да се окажат трудно изпълними или невъзможни. Медикаментите, които се изписват след прекаран инсулт или инфаркт също могат да повлияят отрицателно върху сексуалните функции и поведение. Както при всяко сериозно заболяване, съществуват и физиологически фактори, които затрудняват половия живот и емоционалните взаимоотношения между партньорите.
Има ли опасност да се води полов живот след прекаран удар? "Не е открито, че сексуалната дейност може да бъде фактор, причиняващ инсулт или инфаркт", казва д-р Робърт Бътлър от Ню-йоркския медицински институт и съавтор на "Любов и секс след 60-те". "Освен това сексът не причинява други щети на хората, прекарали исхемична болест", допълва д-р Бътлър.
В зависимост от сериозността на удара може да мине повече време до възобновяването на сексуалния живот, от колкото до други ежедневни дейности. Ако пациентът не се чувства добре той/тя може да получава или доставя по алтернативен начин сексуална наслада, като орален секс, взаимна мастурбация, целуване и прегръщане.
Защо някои губят сексуално желание след прекаран инсулт? Когато човек загуби либидото си след удар е трудно да се определи дали ударът е пряката причнина (засягайки частите на мозъка, които отговарят за генерирането на сексуалните отговори) или има други фактори, които го причиняват. Например специално изследване е показало, че повече от половинат жени прекарали инфаркт или инсулт се оплакват от загуба на сексуално желание. Изследователите обаче са установили, че жени с това оплакване приемат антикоагуланти, които могат да бъдат фактор за липсата на либидо. Някои други съпътстващи медикаменти могат също да имат негативен ефект върху желанието и представянето в леглото. Любопитното е, че повечето от жените с инфаркт или инсулт нямат проблеми с овлажняването или достигането на оргазъм. Следователно до голяма степен загубата на либидо е в резултат както на медикаментозно лечение, таки и на психо-емоционален стрес. Дори и сексуалните функции да не са засегнати понижаването на самочувствието, неувереността и депресията могат да обосноват емоционалната причинност за липса на желание.
Друго специализирано изследване е показало, че между шест и седем седмици са необходими за възстановяването на нормалния полов живот у мъжете, получили удар. Разбира се, тези срокове могат да варират в зависимост от степента на удара. До голяма степен бързото възстановяване зависи от условията (физиологически и емоционални), в които се провежда възстановяването.
Мъжете и жените, които продължават да изпитват последищите от загубата на либидо месеци след прекаран инфаркт или инсулт трябва да се консултират с лекар-специалист сексолог, който да диагностицира причините за симптомите. Ако причините бъдат открити в приема на специфични лекарства лекар и пациент могат да работят заедно по откриването на удачна формула със субститиращи медикаменти или промяна в дозировката. Ако проблемът обаче се крие в психологическото състояние, най-подходящо за пациента е да се консултира с психолог или семеен терапевт.
Частичната парализа или слабостта, от които част от прекаралите инфаркт или инсулт пациенти се оплакват, могат да възпрепятсват пълното възстановяване на сексуалния живот между партньорите. Това е подходящ момент за усвояването на нови техники и упражняването на алтернативни форми на секс.
Когато половият живот след инфаркт или инсулт се поднови и двамата партньори извличат ползи. Някои дори твърдят, че физическата и емоционална близост играят благоприятна роля във въстановяването им.
Разумният и задоволителен полов живот никога не може да бъде вреден. Хубавият секс има доказани лечебни свойства, но както с всеки медикамент, злоупотребата може да има негативни последици.


докторбг.ком

Сърдечните проблеми

Измерването на протеините, които пренасят холестерола в кръвта може да се окаже по-добър критерии от измерването на холестерола според ново проучване.

Проучването е фокусирано върху два от протеините, наречени аполипротеин B100 (ApoB) и аполипротеин А1 (ApoA). Международен екип от учени, изследвал данни на над 27 000 души, намира, че отношението на аполипротеин B100 към аполипротеин А1 определя 54 процента от риска от инфаркт. За контраст, стандартното отношение на „лошия” (LDL) към „добрия” (HDL) холестерол, има отражение само при 37 процента от случаите.

Холестерола и аполипротеините са тясно свързани – протеинът, който пренася LDL холестерола е ApoB, а протеинът пренасящ HDL холестеролът е ApoA1. Разликата между двата метода на тестване се вижда само когато се направят голям брой изследвания.

Откритието директно противоречи на предишно изследване, което заключава че отношението ApoB/ApoA1 не допринася за определяне риска от инфаркт чрез стандартния тест за нивата на холестерола. Изследването обаче е проведено над много по-малък брой пациенти - 3300 мъже на средна възраст, 291 от които са развили сърдечни заболявания за период от 15 години.

По-новото изследване има по-голяма статистическа сила, тъй като е базирано на над 10 000 случая.
Фактът, че изследването е проведено не само над голям брой хора, но и в 52 държави и различни етнически групи също добавя към стойността на откритието.

Но разнообразието само по себе си би могло да бъде слабост, смятат специалисти. Друга слабост на изследването е, че то обхваща само хора които вече са имали инфаркт и според някои специалисти данните не могат да се използват за оценяване на риска преди да е претърпян инфаркт.

На последно място изследванията са направени със замразени кръвни проби, докато холестеролът се отчита най-добре при пресни проби.

Въпреки тези недостатъци, новото откритие навежда на мисълта, че тестването на аполипротеините вероятно ще играе съществена роля в бъдещите клинични изследвания, като може да се използва и при тестването на пациенти с диабет.

Дори новият тест на холестерола да е по-добър от съществуващите, ще отнеме време методът да бъде въведен в медицинската практика. Съществуващите тестове за холестерола са надеждни и медиците все още нямат необходимият опит в използването на новите тестове в клинична обстановка.

Вече съществуват автоматизирани аполипротеинови тестове и някои специалисти ги използват като добавка към конвенционалните изследвания на холестерола.


медикал.бг

Омега-3 срещу коронарна смърт

Рискът от внезапна коронарна смърт е с по-ниски стойности при мъжете, които редовно консумират богати на омега-3 мастни киселини риби и рибни продукти. Следователно приемът на изобилстваща от омега-3 риба може да ви предпази от коронарно заболяване с фатални последствия.

Трябва обаче да знаете, че периодичната консумация на сьомга или друг вид мазна риба, не може да осигури желания ефект. Единствено подлагането на редовна рибна диета за продължителен период от време може да даде задоволителни резултати.

В сравнение с мъжете на възраст 40 години, които не приемат редовно богата на мазнини риба, тези които консумират средно 6 грама омега-3 мастни киселини под формата на рибни продукти дневно са около 55 пъти по-слабо изложени на риск от внезапна смърт в следствие на коронарно заболяване.

От здравословна гледна точка дългосрочната консумация на богати на омега-3 мастни киселини храна е най-ползотворна за мъжете на възраст до 50 години.


медикал.бг

Хронична дяснокамерна сърдечна недостатъчност

Тя представлява състояние, при което дясната сърдечна камера недостатъчно ефикасно изтласква към белодробния съдов ствол постъпилата от венозната система кръв. Най-честата причина за развитието на това състояние са хронични обструктивни заболявания на бронхите и белите дробове /хроничен бронхит, белодробен емфизем, хронична пневмония, бронхиектазии, пневмофиброза и други/. Тя е често усложнение на късния стадий на лявокамерната сърдечна хронична недостатъчност.

Много важен признак на това болестно състояние е подуването на шийните вени и усилване на тяхните пулсации. Черният дроб се увеличава и се опипва уплътнен и леко болезнен в дясното подребрие. В последствие постепенно се развива чернодробна фиброза и цироза с поява на асцит /набиране на течност в коремната кухина/. По краката се появяват умерено изразени отоци. В много случаи отоците са по-разпространени и обхващат гърба, кръста и половите органи. Поради намаления кръвоток в бъбреците диурезата намалява /олигурия/. По видимите лигавици се наблюдава цианоза.r

Лечението се състои в подобряване и излекуване на основните заболявания, които причиняват появата и развитието на това болестно състояние, както и отстраняване на предразполагащи и предизвикващи фактори. Лекарственото лечение включва прилагане на кардиотоници, диуретици, спазмолитици, витамини, кислород, отхрачващи и антибактериални средства. При подобрение се предприема климатолечение, физкултура и физикални процедури.
Прогнозата е сериозна. При чести изостряния на причинните заболявания и развитие на чернодробна цироза прогнозата е крайно неблагоприятна.

Профилактиката се състои в предпазване от хронични бронхобелодробни заболявания, водещи до поява и развитие на дясностранна сърдечна недостатъчност. Забранява се тютюнопушенето.


по материал от интернет

Остра лявокамерна сърдечна недостатъчност /кардиална астма/

Острата лявокамерна сърдечна недостатъчност настъпва бързо. Най-честата причина са бързото покачване на артериалното налягане /хипертонична криза/ и острият инфаркт на миокарда. Кардиналната астма настъпва най-често нощем или при физическо усилие. Болните се събуждат от задух с дразнеща кашлица.

В хода на асматичния пристъп те отделят белезникави и кръвенисти пенести храчки, отначало единични, а по-късно - обилни. Със или без лечение кардиналната астма преминава за минута или за няколко часа, като дишането постепенно се нормализира, кашлицата и храчките намаляват и изчезват. Не винаги се наблюдава белодробен оток.

Лечението на кардиналната астма и на белодробния оток се провежда по правило в интензивно болнично отделение. Прилагат се диуретици, кардиотоници, кислород, спазмолитици, по показание - антихипертензивни и аналгетични медикаменти. В хода на интензивното лечение се изяснява произходът на острата лявокамерна сърдечна недостатъчност, вкл. развитие на миокарден инфаркт, хипертонична криза, остър миокардит и други заболявания.

Прогнозата е сериозна. Тя се подобрява при трайно подобрение на основните причинни заболявания, предизвикващи кардиална астма.
Профилактиката се състои в грижливо отношение към всички болестни състояния, предразполагащи и причиняващи остра лявокамерна сърдечна недостатъчност, ефективно лечение на заболявания, които водят до отслабване на миокарда на лявата камера, провеждане на закалителни процедури, подходящо климатолечение, физкултура с тренировъчен характер, поддържане на нормално артериално налягане


по материал от интернет

Дяволска уста (Leonotis leonurus)

Разпространение:
По тревистите и буренливи места и край пътищата из цяла България.

Описание: Многогодишно, високо до 120 см тревисто растение с четириръбесто, червено виолетово кухо стъбло, покрито с власинки. Листата са срещуположни, длановидно нарязани, едро назъбени, отгоре са по-тъмни, отдолу светлозелени. Цветовете са светлочервени, разположени по няколко в горните листа.

Използваема част. Надземната част, брана през време на цъфтежа – юли, август. Суши се на сянка, изсушената билка е със зелен цвят без миризма и със слабо нагарчащ вкус. Опакова се в бали или чували, запазва се в сухо и проветриво помещение.

Химичен състав. Стръковете съдържат танин, следи от етерично масло, алколоида леунорин, един кисел гликозид, сапонини, горчиви вещества, дъбилни вещества, плодови киселини, витамин С, алколоидите леонурин и леонуринин.

Лечебно действие и приложение. Билката притежава свойството да регулира сърдечната дейност и да разширява кръвоносните съдове. Регулира менструацията и действа пикочогонно. Прилага се при сърцебиене, гръдна жаба, климактерични смущения и др. Препоръчва се още при гуша, безплодие, малария, умствена преумора, нервни болести, главоболие, маточни кръвоизливи и др.

Външно се прилага за компреси при изгаряне и рани. Начин на употреба. 2 супени лъжици от билката се киснат 2 часа в 0,5 л вряла вода. Пие се по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.

секснейчър.орг

Консумацията на мазнини и сърцето …

Консумацията на мазнини е директно свързано със сърдечната недостатъчност, а холестеролът категорично се счита за убиец номер едно.

Натрупаният холестерол в артериите и кръвоносните съдове силно затруднява преминаването на кръвта и принуждава сърцето да работи много по-усилено. Той се натрупва във вид на плака върху вътрешните стени на артериите. Ако човек води заседнал живот и е на възраст, кръвните му пътища са стесняват и възпрепятстват преминаването на кръвта, а капилярите загубват еластичността си. Получава се запушване на капилярите, което предизвиква значителен спад в притока на кръв.

Сърдечносъдовата система наподобява маркуч за поливане

Преносът на кръв към работещите мускули и към цялата система, включително и мозъка, принуждава сърцето да работи много по-усилено, което често води до неговото претоварване. Положението наподобява задръстването с кал на градинския маркуч. За да получим необходимата водна струя или усилваме оборотите на помпата /в организма помпата е сърцето/, или просто прочистваме пътя на водата /вените и артериите в организма/, за да дадем възможност на кръвта да тече нормално.

Проблемите, свързани с намаления приток на кръв

Намаленият приток на кръв води до форсиране на сърдечната дейност. Сърдечният пулс се ускорява, за да осигури необходимия прилив на кръв и преноса на кислород в кръвта в системата на газообмена. Системата се затруднена и не може да оползотвори кислорода, който преминава през нея. Необходимостта от кислород предизвиква ускоряване на сърдечния ритъм. Сърцето се уголемява и кръвното налягане се повишава, тъй като сърцето е принудено да изтласква кръвта през задръстената система.

Сърце, обвито в мастна тъкан

Сърцето, освен това, се претоварва и поради яката хватка, в която го държи натрупаната около него мастна тъкан. То не разполага с достатъчно пространство, за да извършва цялостно контракциите. В резултат на това се получава много слаба контракция, което води до най-обичайното отклонение – уголемяване на сърцето. Синдромът разширено сърце не бива да се бърка със спортното сърце с уголемена мускулатура. Спортното сърце може да произвежда мощни сърдечносъдови импулси при пълненето и изпразването на вентрикула.

Негативните отклонения при синдрома разширено сърце

Синдромът разширено сърце, който произтича от необходимостта сърцето непрестанно да форсира задръстената сърдечносъдова система, за да осигурява достатъчно приток на кръв, представлява слабо сърце. Слабо сърце е това, което не работи ефективно и не осигурява силни сърдечносъдови импулси на пълнене и изпразване на вентрикула. Сърцето не може да удовлетвори нуждата на организма от кръв/кислород/. Поемането на мазнини директно води до нарушаване на сърдечната функция. Препоръчваната дневна дажба /ПДД/ от 300 mg холестерол на ден е изключително голяма и е много по-разумно да я намалим наполовина. Такова колиество холестерол се съдържат в един голям жълтък например!

Така че, умната с мазнини покрай Празниците! Всичко опитайте, но по малко.

белчохристов.ком

Значение на сърдечносъдовата система

Нормалната дейност на сърдечносъдовата система адекватно покрива нуждата на организма от хранителни вещества, витамини, минерали, хормони и изнася непотребните продукти. Сърдечносъдовата система се намира в много тясна връзка с всички органи и системи в човешкия организъм:

• мозък - един от органите с най-голяма консумация на кислород за минута. Той консумира около 20% от кислородната набавка на организма при условия на покой. При прекратяването на кръвоснабдяването в мозъка след няколко минути започват морфологични промени и клетъчна смърт.

• сърце - за да изпълнява помпената си функция, сърцето също се нуждае от постоянен приток на кръв. Нарушенията в миокардното кръвoснабдяване са най-честата причина за инфаркт на миокарда.
• бял дроб - това е единственият орган с двойно кръвоснабдяване. От една страна, кръвта, която достига до белия дроб, се използва за неговите жизнени нужди, а от друга, се оксигинира (обогатява на кислород). Нарушеното белодробно кръвоснабдяване (най-често поради тромбемболии) води до тежки състояния, които инвалидизират индивида.
• бъбреци - те получават около 20-25% от минутния обем на сърцето. Този голям кръвоток осигурява отделянето на токсичните и непотребни вещества, в съответствие с нуждите на организма. Една част от хипертониите са именно с бъбречна генеза.
• черен дроб – той е биохимичната лаборатория на организма. Той е богато кръвоснабден поради факта, че всяко едно вещество, преди да се използва от организма, се преработва в него.
• храносмилателна система - богатата съдова мрежа на храносмилателната система осигурява изнасянето на смлените хранителни вещства и разнасянето им до всички клетки на организма.

протекция.ком

Кръвоносни съдове

Кръвоносните съдове представляват тръбната система, по която преминава кръвта, за да достигне до всички части на тялото. Те имат голямо значение за нормалното функциониране на органите и системите в човешкото тяло.

Съществуват следните типове кръвоносни съдове:

• артерии
• артериоли
• капиляри
• венули и вени

Артерията представлява голям кръвоносен съд, изнасящ богата на кислород (артериална) кръв от сърцето към органите и тъканите. Артериите са с голям диаметър и дебели еластични стени и издържат много високо кръвно налягане. Преди да се съединят с капилярите, артериите се разделят на по-тънки разклонения, наречени артериоли.

Капилярите са най-малките кръвоносни съдове, които съединяват артериолите с венулите. Благодарение на много тънките стени в капилярите протича обмен на хранителни и други вещества (кислород, въглероден окис) между кръвта и различните тъканни клетки. В зависимост от нуждите от кислород и други хранителни вещества, различните тъкани имат различно количество капиляри.

Вените са разположени почти паралелно на артериите и пренасят обратно към сърцето богата на въглероден диоксид (венозна) кръв от органите и тъканите.

Венулите са миниатюрни съдове, съединяващи капилярите с вените.

протекция.ком

Сърдечносъдова система

Сърдечносъдовата система осигурява непрекъснат поток на кислород, хранителни вещества, хормони и витамини до всяка клетка в човешкия организъм. В обратна посока тя транспортира отпадните продукти от обмяната на веществата. Нормалната кръвна циркулация е от голямо значение за пълноценния живот на всеки човек.













СЪРЦЕ
Циркулацията на кръвта в човешкото тяло се осигурява от нормалната дейност на сърцето. То представлява кух мускулест орган, в който се вливат вените и от който излизат артериите. Сърцето се състои от две предсърдия и две камери. Двете предсърдия (ляво и дясно) се съкращават едновременно, малко преди да се съкратят двете камери. Под влияние на електрически импулси предсърдията и камерите извършват съкращение (систола), последвано от отпускане в период на покой (диастола). Всяка камера има по две клапи. През едната по време на диастола камерите се пълнят с кръв от предсърдията, а през другата по време на систола кръвта се изтласква от сърцето.


КРЪВООБРАЩЕНИЕ
Движението на кръвта в кръвоносната система е обусловено главно от сърдечни съкращения. Има два кръга на кръвообръщение - малък и голям.

* Големият кръг, наричан още системен, започва от лявата камера на сърцето. По него кръвта достига до всички органи и системи, като след това се връща обратно в сърцето, вливайки се в дясното предсърдие.
* Малкият кръг започва от дясна камера, кръвта преминава през белия дроб, където се обогатява на кислород и се връща обратно в сърцето, вливайки се в лявото предсърдие.



протекция.ком

Исхемична болест на сърцето (ИБС)

Най-честата проява на ИБС е стенокардията.

Стенокардията е внезапна болка или дискомфорт в гръдната област, предизвикани от недостатъчно снабдяване с кръв на определен участък на сърцето.
В преобладаващите случаи стенокардията се явява една от формите на проява на исхемичната болест на сърцето. В основата й е атеросклерозата на сърдечните артерии.
В много случаи болката в гръдната област се наблюдава и при други заболявания (вродени и придобити сърдечни пороци, миокардити и възпалителни поражения на коронарните артерии (васкулити)).

Стенокардията се класифицира като стабилна и нестабилна (прогресираща) и/или вазоспастична станокардия. Исхемичната болест на сърцето (ИБС) може да протече като безсимптомна (тиха) миокардна исхемия.

Стенокардията е стабилна, ако симптомите възникват веднъж на няколко седмици без значително влошаване. Най-често се проявяват при дейности, изискващи повишено количество от кислород за миокарда. Дори при стабилна стенокардия, характерът на симптомите може да се мени.

Счита се, че стенокардията е нестабилна при внезапно влошаване на съществуваща стабилна стенокардия без видима причина. Тази форма на стенокардия обикновено е свързанa с отлагане на плака от стените на кръвоносния съд и последващо образуване на тромб. Характеризира се със следните симптоми:
болка – често първият симптом на нестабилната стенокардия е болката в областта на сърцето и гърдите. Мнозина описват това усещане като стягане, притискане, дискомфорт, тежест. Болката често обхваща лявото рамо и лявата ръка. Тя е с различна продължителност и може да намалее или изчезне от прием на нитрогрицерин.

* задух – обикновено е второстепенен симптом, по-типичен за по-възрастните хора.
* сърцебиене
* ритъмно-проводни нарушения
* гадене, повръщане
* изпотяване

Важен фактор за стенокардията се явява и спазъмът на коронарните артерии (вазоспастична стенокардия).
Исхемията на миокарда понякога се развива без субективно усещане за дискомфорт или болка, т. нар. тиха исхемия. Тази исхемия може да се диагностицира само с технически средства (Холтер мониториране, ехокардиография или тест с натоварване).

Стенокардията означава ли инфаркт?
Запомнете - пристъпът на стенокардия не е инфаркт! Това е само временна проява на недостиг на кислород за работещия сърдечен мускул. Преминава след приемане на нитроглицерин.



протекция.ком

Медът е най-вкусното лекарство

Преди повече от 50 милиона години фауната на нашата планета се обогатила с още един биологичен вид - малки, симпатични и, общо взето, безобидни насекоми. Хората ги нарекли пчели и, разбира се, обърнали внимание на удивителния продукт, произвеждан от тези миниатюрни труженици. Трябва да се отдаде дължимото на мъдростта и проницателността на нашите предци: те открили лечебните свойства на меда практически едновременно с неговите вкусови качества. Неслучайно съобщения за меда като лекарство може да се прочетат в най-древните трактати, отнасящи се до човешкото здраве.

Забележително е, че древните хора смятали меда не само за отлично средство срещу простудата, а за лечение на рани и гнойни възпаления. Нерядко гнойните рани водели до печален изход, което карало лечителите да търсят ефективни лечебни методи. И медът се оказал един от тях. Манускриптите на древните гърци, асирийци, китайци съдържат информация за меда като отлично средство за лечение на всякакви рани и язви. Аристотел смятал меда за чудесен балсам за лечение на "очни възпаления", а мюсюлманският пророк Мохамед препоръчвал с мед да се лекуват стомашни разстройства и възпаления на тъканите на половия член след ритуално обрязване. Според една от най-древните китайски медицински книги "дългата употреба на мед закалява волята, придава лекота на тялото, съхранява младостта, увеличава продължителността на живота".

Фактът, че и днес народната медицина в много страни е съхранила древните традиции в използването на меда в качеството на лекарство, свидетелства за изключителната ценност на това средство. Например в Индия "лотосовият" мед и досега се смята за панацея при лечението на възпалителни заболявания на очите. Народни лечители от страни с най-различни културни традиции са единодушни в своето отношение към меда като към твърде ефективно "природно" средство за лечение на инфектирани рани, остри възпаления на дихателните пътища, язва на стомаха.

На този фон може да ни изглеждат малко странни дискусиите за принципната терапевтична полезност на меда, които понякога се разгръщат в официалните медицински кръгове. Някои представители на медицинската наука съвсем не са склонни да разглеждат меда в качеството му на лекарствено средство. Например в един от броевете на известното американско списание "Архиви по вътрешна медицина" медът е отнесен в категорията на "безполезните, но безопасни" средства. Очевидно е, че това е твърде категорично и неотговарящо на действителността твърдение за едно средство, което от хилядолетия се използва успешно в народната медицина. Още повече, че до днес са натрупани немалко резултати от научни изследвания, посветени на механизмите на терапевтичното въздействие на меда върху човешкия организъм.

Всъщност медът представлява страничен резултат от пчелната дейност по преработка и концентрация на цветния нектар. Той се използва от пчелите като продукт за собствено изхранване. Както е известно, освен пчелите, "почитатели" на този продукт са мечките и хората. За да "произведе" само един-единствен килограм мед, пчелният рой трябва да извърши наистина титанична работа - да направи 120-140 хиляди пчелни полети и да събере нектар от 5 000 000 цветчета. В тялото на пчелите нектарът се обогатява с липиди, минерални вещества и ферменти, които се образуват в специални жлези и имат принципно важно значение за превръщането на нектара в мед. По-нататък процесът на образуване на меда продължава във восъчните кутийки вътре в кошера или гнездото. Известни са множество медоносни растения, но с най-голяма популярност се ползва медът, който пчелите събират от цветовете на липата.

Що се отнася до лечението на рани, то лечебните свойства на меда са обусловени от няколко фактора. Първо, медът се състои главно от глюкоза и фруктоза, които заедно с водата образуват гъст сироп. Тази толкова висока концентрация на захар създава условия за "изсмукване" от страна на меда на течности от раните и възпрепятства жизнената дейност на микроорганизмите, които предизвикват загнояването. Второ, пресният мед съдържа ферменти, които образуват водороден прекис, притежаващ антисептично действие. Впрочем тези ферменти се разрушават под въздействието на светлината и високата температура. Ето защо медът, пастьоризиран и подготвен за търговско използване, не притежава такива полезни ферменти. Накрая, съдържащите се в пресния мед цветен прашец, прополис, някои етерични масла притежават антимикробно действие и освен това допринасят за бързата регенерация на увредените тъкани. И още - наблюденията на народни лечители по отношение на успешното използване на меда за лечение на язва на стомаха, неотдавна намерили научно потвърждение. Учени от Нова Зеландия открили, че медът влияе пагубно на микроорганизма Хеликобактер пилори, който играе важна роля в пораждането на язвената болест.

Пчелният мед е широко употребявано домашно лечебно средство при простудни заболявания. Особено полезен е липовият мед, който предизвиква най-силен потогонен ефект. При простуда се препоръчва медът да се приема с чай или мляко, с лимонов сок или със сок от други лекарствени растения, притежаващи потогонно или отхрачващо действие. При това се наблюдава взаимно усилващ се лечебен ефект на меда и лекарственото растение.

Не бива обаче той да се приема с твърде горещ чай, тъй като тогава губи до голяма степен своите лечебни свойства, тъй като при 50-60 градуса се разрушават всички негови ценни вещества: ферменти, витамини и др. Ако се сложи мед във врящ чай, от него ще останат само вода, глюкоза и захар. А пък при температура до 40 градуса медът съхранява всичките си лечебни свойства.

И още един важен момент. Ако медът се сипва в чаша с чай, той понякога се усвоява доста лошо. Но ако се сложи лъжичка мед на езика и след това се отпие чай или вода - усвояването е прекрасно. Това се обяснява с факта, че езикът е много добре снабден с кръв, в него има много съдове и веществата попадат директно в кръвта.

Денонощната доза мед за възрастен човек е 100 грама, максимално - 200. Добре е да се знае, че медът не е "диетичен" продукт. В 100 грама мед се съдържат 330 калории, а в 100 грама захар - 390. Както се вижда, разликата не е голяма. В същото време той в по-голяма степен, отколкото захарта, подхожда на нашия организъм в качеството на източник на енергия.

За лечебни цели е най-добре медът да се прилага в разтворен вид, тъй като така значително се облекчава проникването на неговите съставни части в кръвното русло, а след това и в клетките и тъканите на организма.

При изучаване на ролята на меда в профилактиката на сърдечносъдовите заболявания е било отбелязано, че той стабилизира показателите на липидния обмен и артериалното налягане. Медът не предизвиква дразнене на храносмилателния тракт, повишава работоспособността, бързо възстановява изгубената енергия, притежава отпускащо и успокояващо действие. Той се усвоява отлично от мускулните клетки благодарение на наличието в неговия състав на гликутил, поддържа мускулния тонус, поради което още от времето на първите олимпийски игри е бил любима "напитка" за спортистите. Благодарение на съдържанието на желязо, магнезий и фолиева киселина медът допринася за повишаване равнището на хемоглобин в кръвта. Неслучайно в Япония в продължение на 1200 години медът се препоръчва за лечение на анемия и забавяне на физическото развитие при децата. Между впрочем съгласно препоръките 30 грама мед дневно могат да бъдат много полезни за всеки, който прекарва много време пред монитора на компютъра. И, накрая, медът притежава още едно полезно свойство - той се явява уникална основа за разтваряне на други биологично активни вещества. Някои изследователи твърдят, че гликозидите на женшена се усвояват по-добре от човешкия организъм, ако те предварително са сложени именно в мед.

Всичко казано дотук за плюсовете на меда се отнася само за добрия пчелен продукт, т.е. за този, който е еквивалентен на произвеждания от пчелите в природата. Медът, който може да се закупи от пазарите или магазините, нерядко се отличава с доста ниско качество. За съжаление пчелният мед е един от продуктите, които най-лесно се фалшифицират. И тъй като задължителните сертификати, които трябва да придружават предлагания за продажба мед, също могат да се фалшифицират, най-добре е човек да се ориентира по външните признаци. Първо, медът от всеки сорт, когато няма изкуствени добавки, е прозрачен. Ако в него е добавена захар, той бързо помътнява. С времето, разбира се, и истински мед може да се "захароса" - но в този случай продавачът не трябва да ви убеждава, че "медът току-що е изваден от кошера". Второ, истинският мед се отличава с тънка и нежна консистенция - той лесно може да се размаже между пръстите и бързо попива в кожата. Подправеният мед не попива, а образува миниатюрни бучки между пръстите. За да се определи дали в меда е добавена захар, трябва върху лист хартия, добре попиваща вода, да се капне мед. Ако при разтичането на меда върху хартията се образуват влажни петна, то в него има добавки. Медът следва да се съхранява в стъклени, порцеланови или дървени съдове, но в никакъв случай в метални. Тъй като той е хигроскопично вещество, поглъщащо страничните миризми, не бива да се съхранява близо до остро миришещи продукти.

Все пак, независимо от всички свои великолепни свойства, медът не бива да се смята за панацея. И в някои случаи той дори може да навреди. Поради това, ако имате желание да използвате за лечение само мед - непременно обсъдете този въпрос с добър лекар.



лечител.бг

Представиха нов метод за лечение на сърдечна недостатъчност

В болница "Света Екатерина" в София бе представен модерен начин, който удължава живота на пациентите със сърдечна недостатъчност.

Според специалистите новият метод дава надежда, когато лекарствата не помагат. До сърцето се поставя апарат за електрокардиосимулация.

"Вид пейсмейкър - вид електрическо устройство, което предизвиква синхронното съкращение на двете половини на сърцето и по този начин подобрява силата на съкращението. Това е изключително ефективен метод", обясни доц. Юлия Джоргова., цитирана от БНР.

Тази ресинхронизираща терапия не е подходяща за всеки болен, но вече се прилага във Военна болница и в болниците във Варна и е една от добрите алтернативи за болните със сърдечна недостатъчност.

нюзибокс.ком

Тотална (двустранна) сърдечна недостатъчност

Определение
Обикновенно двустранна (двукамерна) сърдечна недостатъчност се развива на основата на лявокамерна сърдечна недостатъчност, която в последствие се усложнява и с дяснокамерна сърдечна недостатъчност. В някои случаи тя се дължи на заболявания, засягащи едновременно двете камери - исхемична болест на сърцето, миокардит, миокарден инфаркт, аортно-митрален порок, хронична обструктивна бронхобелодробна болест, белодробна болест, белодробна тромбоемболия с белодробен инфаркт и други.

Клинична картина
Характерните признаци са задух, отоци, цианоза по видимите лигавици, намалена диуреза, увеличен черен дроб, асцит, съчетани с признаците на основните белодробни и сърдечно-съдови заболявания, довели до развитие на тотална сърдечна недостатъчност.

Лечението се провежда в болнично заведение. Прилагат се диуретици, кардиотоници, кислород , антибактериални и отхрачващи средства, бронхолитици, витамини, по показание - кортикостероидни и други медикаменти.
Прогнозата е неблагоприятна.
Степени на сърдечната недостатъчност
Лявокамерната сърдечна недостатъчност се разделя на три степени:
I степен болните получават задух при обикновено физическо натоварване;
II степен - болните получават задух при незначително физическо натоварване (II А), и в покой (II Б);
III степен - наличие едновременно на лявокамерна и дяснокамерна сърдечна недостатъчност с асцит, чернодробна цироза, отоци, дихателна недостатъчност, цианоза по видимите лигавици.
Болестното състояние при III степен на сърдечната недостатъчност не се поддава на лечение, то е необратимо и завършва със смърт.

доктор.бг