Трябва да пазим виртуозните филтърчета на бъбреците

Нашите бъбреци са два невероятни органа, които ни служат по най-различни начини. Те регулират нивото на кръвното ни налягане и участват в производството на витамин Д. Но най-важната им жизнена функция е да изхвърлят отровните отпадъци от тялото и запазват всички ценни съставки и белтъци на кръвта.

Здравите бъбреци изпълняват тази важна пречистваща дейност, като използват милиони на брой филтърчета, наречени гломерули.

Всеки отделен гломерул е микроскопично кълбенце от капиляри (тънки кръвоносни съдчета), през които кръвта се филтрира с невероятно висока избирателност. Тази фантастична избирателност се постига благодарение на вътрешната пореста обвивка, с която са покрити капилярите, наречена базална мембрана.

Неувредената базална мембрана пропуска отпадъците и отровните вещества и задържа белтъците, защото техните молекули са твърде големи, за да минат през фините пори (процепи) на филтъра.

Гломерулите на бъбреците са мястото, където нашата кръв естествено се филтрира и пречиства

Всяко гломерулно кълбенце е изградено от входящ капиляр, който доставя кръвта във филтърните пространства и изходящ капиляр, който дренира пречистената от отпадъци кръв. В резултат на това постоянно филтриране се произвежда урина, която се изпраща в пикочния мехур, за да се извърли вън от тялото. А в дренираната кръв се запазват нужните на организма ни белтъци (градивни елементи), глюкоза (енергиен източник) и минерали.

ЕДНО ИНЖЕНЕРНО ЧУДО НА ИЗОБРЕТАТЕЛНАТА ПРИРОДА
Всяка минута през човешките бъбреци минават около 1.3 литра кръв, всеки ден - около 180 литра, като от цялата тази течност се произвеждат само 1.5 литра урина, която се изхвърля навън.

Когато филтърчетата на бъбреците се повредят, те губят своята способност да съхраняват белтъците, които поради това се появяват в урината – при начално увреждане в много малко количество (микроалбуминурия), а по-късно - при прогресиране на увреждането – в по-голямо количество (протенурия).

При задълбочаване на повредата, филтърчетата започват да губят и способността си да пречистват кръвта от ненужните отпадъци (креатинин и урея). Тогава се налага периодично да се използва изкуствен външен филтър. Лекарите наричат тази животоподдържаща процедура при хората с напреднала бъбречна недостатъчност диализа.
Тъй като външната филтърна машина не притежава фантастичната избирателност на здравите естествени гломерули, то тя изхвърля вън от тялото не само ненужния и отровен боклук, но пропуска и малки количества ценни съставки – белтъци, минерали и витамини. Затова лекарите се опитват да заместят външния филтър с присаждането (трансплантирането) на бъбреци от имунно-подходящи донори.

Дългогодишният и лошоконтролиран захарен диабет предизвиква различни промени в бъбреците, но първоначалното увреждане, което се наблюдава под микроскоп, засяга базалната мембрана на гломерулите.Белег на това увреждане е появата на микроалбуминурия.

Микроалбуминурията (начална нефропатия) показва, че високата избирателна пропускливост на базалната мембрана на филтърчетата започва да страда. Причината е, че тази деликатна обвивка постепенно задебелява и молекулярната й архитектура се променя.

Обратно на формалната логика: колкото е по-голямо задебеляването на гломерулната базална мембрана, толкова тя става по-пореста и по-лесно пропусклива за белтъците от кръвта. Ако не се вземат навреме мерки за спиране на началното увреждане на гломерулите, през следващите няколко години в урината се изхвърля все по-голямо количество белтъци (протеинурия). Нарушението се изявява и с повишаване на кръвното налягане (артериална хипертония).

Микроалбуминурията се открива чрез измерване на съотношението албумин: креатинин (вид отпадъчен белтък) в проба със сутрешна урина, взета преди закуска.

Микроалбуминурията трябва да се потвърди с най-малко две-три положителни проби в рамките на шест месеца.

# Лабораторният контролен тест трябва да се провежда един път годишно: при всички диабетици тип 1 при навлизане в пубертета и продължителност на заболяването 5 години

# при всички диабетици тип 2 в момента на откриването на заболяването поради “скритата“ предистория от няколко години

Тестът е:
- отрицателен при по-малко от 30 мг албумин/1 г креатинин
+ положителен при потвърдена стойност 30-300 мг албумин/г креатинин

! Проучване, обхванало 1000 общопрактикуващи лекари в САЩ показа, че на контролно изследване за микроалбуминурия се изпращат ЕДВА ПОЛОВИНАТА от пациентите, които имат медицински показания за неговото провеждане

При диабетиците с потвърдена микроалбуминурия трябва:
+ да се затегне контролът на кръвната глюкоза и
+ пушачите трябва да се опитат да спрат цигарите, тъй като
- тютюнопушенето ускорява прогресирането на диабетната нефропатия

При хората с диабет тип 1 и потвърдена микроалбуминурия (но не при бременни жени!) се препоръчва включване на лечение с препарати от групата на АКЕ-инхибиторите (инхибитори на Ангиотензин-Конвертиращия Ензим), които обичайно се дават за контрол на повишено кръвно налягане. Защо?

Клинични проучвания доказаха, че:

+ АКЕ-инхибиторите забавят прогресирането на бъбречното увреждане при половината от хората с диабет тип 1 и микроалбуминурия.

При диабетиците с начална нефропатия изглежда, че налягането в гломерулите може да бъде повишено, без налягането на кръвта в големите артерии да е високо.

+ Научни изследвания показаха, че инхибиторите на ангиотензин-конвертиращия ензим специфично понижават вътрегломерулното налягане, тъй като отпускат капилярите, дрениращи филтърчетата.

АКЕ-инхибиторите имат доказан защитен ефект за бъбреците при хора с диабет тип 1 и микроалбуминурия, дори и в случаите без повишено кръвно налягане.

Данните при хората с диабет тип 2 са по-малко убедителни, тъй като 20-годишното британско проспективно проучване UKPDS не посочи специфични предимства на АКЕ-инхибиторите в сравнение с друга група лекарства за контрол на кръвното налягане.
За хората с диабет тип 2 и артериална хипертония е най-важно кръвното налягане да се поддържа трайно в желаните безопасни граници, тъй като тази мярка отбременява бъбреците.

Протеинурията (изявена нефропатия) се открива със стандартно изследване на урината чрез специална тест-лентичка за улавяне на албумин. ! Положителният, потвърден резултат налага агресивно вмешателство за съхраняване на бъбречната функция (виж по-долу в текста)

След поставяне на диагнозата “захарен диабет тип 2“, лекарите трябва да проверят контролно урината за протеинурия с тест-лентичка и при отрицателен резултат да проведат по-чувствителното изследване за микроалбуминурия. То трябва да се повтаря контролно един път годишно или по-често в бъдеще, ако е необходимо.

КОИ СА РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ?
# дългогодишна продължителност на заболяването (най-малко 5 години, по-голям риск след 10-15 години)

# дълготраен лош контрол на кръвната глюкоза (поддържане на висок гликиран хемоглобин)

# трайно повишено кръвно налягане

# тютюнопушене

СЕДЕМ ВАЖНИ СТЪПКИ
Как можем да предпазим филтърчетата на бъбреците от увреждане? Как можем да спрем или да забавим прогресирането на бъбречното усложнение в случаите, когато лекарите са открили микроалбуминурия (начална нефропатия) или дори протеинурия (изявена нефропатия)? Седем важни мерки зависят от пациентите и лекуващите ги лекари:

1. Контрол на кръвната глюкоза
2. Контрол на повишеното кръвно налягане
3. Изследване за микроалбуминурия един път годишно при рисковите групи (виж по-горе)
4. Включване на АКЕ-инхибитор
5. Контрол на мазнините в кръвта
6. Спиране на тютюнопушенето
7. Контрол върху вноса на белтъци с храната.

антидиабет.ком