
Ето моят въпрос: страдах от хроничен двустранен пиелонефрит, но прерасна в двустранна бъбречна недостатъчност. Пишете ми конкретно, с какво може да се поддържа нормалното отделяне на урина, а и как трябва да протича самото лечение? Славка Иванова, Смолян
В зависимост от това дали бъбречната недостатъчност е резултат на остро, бързо развиващо се заболяване, или е последица на бавно и дълго протичащо увреждане, различаваме остра и хронична бъбречна недостатъчност.
Острата бъбречна недостатъчност
е тежко, драматично състояние, при което бъбреците внезапно преустановяват образуването на урина и болният престава да уринира. Това се случва при различни заболявания и наранявания - тежки остри бъбречни заболявания, големи кръвозагуби, тежки наранявания с шок, обезводняване (неспирни повръщания и диарии), тежки инфекции и др.
Заболяването протича много тежко. Поради спрялото отделяне на урина организмът се отравя от неизхвърлените токсични вещества и бързо (в разстояние на 4-5 дни) развива уремия. Болният започва да повръща, не се храни и ако не се вземат енергични мерки, след 8-10 дни може да настъпи смъртен изход. Напредъкът на медицинската наука и техника даде възможност при тези болни да се приложи лечение с изкуствен бъбрек и да се поддържа животът им, докато болните бъбреци отново започнат да отделят урина. Това става най-често след 15-30 дни.
Тези състояния трябва да се различават от заболяванията, при които болният не може да уринира не защото бъбреците не могат да образуват урина, а защото съществува механична пречка за изпразване на пълния с урина пикочен мехур. Последното състояние се среща най-често при възрастни мъже с увеличена простатна жлеза. Катетеризацията на пикочния мехур потвърждава наличността на задържана урина и облекчава състоянието на болния.
За пр1едпазване от остра бъбречна недостатъчност се вземат мерки за намаляване на травмите, за предотвратяване на инфекциите (специално криминалните аборти), отравянията и тежките остри заболявания на бъбреците.
С хронична бъбречна недостатъчност
завършват обикновено различните хронични бъбречни заболявания - хронични нефрити, хронични пиелонефрити, бъбречна поликистоза и др. Хроничната бъбречна недостатъчност се развива бавно и постепенно в течение на години и в някои случаи незабележимо.
Най-често, с течение на времето болните започват да се оплакват от лесна умора, стават по-бледи (развиват анемия), апетитът им намалява. Започват да уринират по-често и отделят голямо количество урина с ниско относително тегло.
Лечението
на хроничната бъбречна недостатъчност е сложно и комплексно, съобразено с тежестта на заболяването в различните му стадии. В стадиите, предхождащи бъбречната декомпенсация и тежка уремия, се прилага консервативно лечение, което има за цел да намали прогресията на бъбречната недостатъчност, да понижи концентрацията и вредните ефекти на отпадните азотсъдържащи вещества и да възстанови нарушенията в оптималната вътрешна среда на организма. В крайните стадии на хроничната бъбречна недостатъчност методите на консервативното лечение се оказват недостатъчни сами по себе си и тогава в комбинация с някои от тях се прилагат методите на диализа и филтрация на кръвта. Това не е окончателно лечение на болестта. В крайния стадий на бъбречната недостатъчност единствен шанс за окончателно излекуване носи бъбречната трансплантация.
Трансплантирането на бъбрек изисква специфично поддържащо лечение и наблюдение от специалист, продължаващи до живот.
блитц.бг
Няма коментари:
Публикуване на коментар