Устройство на човешкият мозък

Мозъкът се състои от две полукълба - ляво и дясно. Дясното „отговаря" за възприемането на формите и размерите на телата и положението им в пространството. Лявото -за говора и интелектуалните способности. Кората на главния мозък „отговаря" за висшите интелектуални функции - говор, анализ, управление на сложните съзнателни движения. Малкият мозък - за координацията на движенията и поддържането на равновесието. Мозъчният ствол - за координацията на движението на очите, регулирането на кръвното налягане и дишането.

Мозъкът се снабдява с кръв по следния начин: две сънни артерии водят до предната част на главния мозък, а по-тънки гръбначни артерии - към малкия мозък, мозъчния ствол и задната част на полукълбата.

За устройството на мозъка, в основни линии, това е достатъчно. Главното, което сега ни е необходимо да знаем е за какво именно отговарят едни или други участъци на нашия мозък. Да поговорим за това малко по-подробно. Лявото полукълбо, както вече отбелязахме, управлява дясната половина на тялото, а дясното - лявата. В нормално работещо състояние двете полукълба се уравновесяват и допълват едно друго. Дясното ръководи емоционалното, образно възприемане на живота, лявото - логическото мислене. Лявото полукълбо анализира събитията, ставащи във времето, дясното ги синтезира; лявото преработва новата информация, а десният му двойник по-добре разпознава
вече познатата.

По такъв начин съзнанието на човека е нещо като сливане на два „Аз"-а: „говорещ" и „чувстващ", логически и емоционален.

Ако болестта засегне лявото полукълбо, се затруднява говорът; човек започва да произнася само кратки, шаблонни фрази. Слухът се запазва както преди, но се губи способността да се възприемат думите и понякога на болния изобщо не му се говори. Затова пък светът му се изпълва със звуци: пеене на птици, горски шумове, ромолене на ручеи - звуци, които при нормалната работа на двете мозъчни полукълба са само приятен фон. Сега всичко това придобива самостоятелно значение.

Най-често обаче инсултът не засяга цялото полукълбо, а само малка негова част. И макар че огнището на поражение може да бъде съвсем малко, неговите последици понякога се оказват невъзвратими. Защото мозъкът не е просто сбор от нервни клетки, а преди всичко съвкупност от зони, отговарящи за едни или други функции на организма. Затова и загубите, макар да зависят от конкретното място на засегнатия участък, оказват по косвен начин негативно влияние върху работата на мозъка като цяло.

И така, в областта на предните централни гънки се намират центровете за управление на движенията: в дясното полукълбо - за движенията на лявата ръка и левия крак; в лявото полукълбо - на лявата ръка и левия крак. Ако кръвообращението бъде нарушено в тези области на мозъка, се получава пареза (ограничение движенията на съответстващите крайници) или паралич (пълна липса на движение на съответстващите крайници).

Ако бъде засегнат центърът на моторната реч (център на Брока), се нарушават говорът и писането - болният или не може да каже нито дума, или произнася само отделни
думи и прости фрази, като често ги изкривява до неузнаваемост. Същевременно способността му да разбира чуждия говор се запазва. При частично поражение на центъра на Брока болният говори трудно, речта му придобива т. нар. телеграфен стил, като от нея напълно изчезват глаголите и връзките.

В теменния дял е разположен центърът на общите видове чувствителност. Нарушението на кръвния поток в това място води до разстройване на чувствителността и варира от неприятни усещания като изтръпване, бодежи, „лазене на мравки", до пълна загуба на усещането за болка, топлина и други видове усещания в противоположната страна на
тялото.

На същото място се намира и центърът на т. нар схема на тялото - засягането му нарушава представата на болния за пространствените съотношения и размери на собственото тяло, може да се появи усещане за излишни крайници, да не се разпознават собствените пръсти и т. н.

В слепоочния дял са центровете на сензорната реч, слуха,вкуса и обонянието. Центърът на сензорната реч (за пишещите с дясната ръка - в лявото полукълбо, за пишещите с лявата - в дясното) осигурява разбирането на устна реч.

Болният възприема насочения към него говор като поток от неясни звуци, не разбира въпросите и задачите а в собствения си говор допуска произволна замяна на букви й думи - това свидетелства, че е засегнат дадения център. Тези болни често не осъзнават своя дефект, обиждат се на околните за това, че не ги разбират и говорят прекалено много.

"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева