Боледуваме зорлем

Преди почти 2500 г. Хипократ съветвал: «За болният – колкото по-малко лекарства, толкова по-добре». Но фармацевтичните компании днес мислят другояче. Те толкова бързо се развиват, че възниква въпросът: кой ще ги купува всичките тези лекарства? И «хората с хапчетата» намериха купувачи. С всички правди и неправди те започнаха да убеждават практически здравите хора с леки възрастови нарушения, че не само им е време да се лекуват, а направо и категорично е необходимо.

Още преди 30 г. директорът на фармацевтичната компания Merck Хенри Гадсден преди да излезе в пенсия беше доста огорчен от това, че може да продава лекарства само на болни и мечтаеше за пазар, на който клиенти на неговата компания да бъдат «всички».
Механизмите, до които прибягват компаниите и мащабите на тяхната дейност са направо стряскащи. «Монополизирана е цялата медицина, от клиническите изследвания на препаратите до до научните списания, медицински конгреси, просветителски кампании и пряка и скрита реклама », - твърди Никола Магрини, директор на Ceveas, Център за оценка на ефективността на медицинската помощ (Италия).

Маркетинговите стратегии на фармацевтичната промишленост са ефективни, а методите на «създаване » на нови заболявание - от холестерин до хипертензия, от депресия до женска полова дисфункция са отработени. Благодарение на някои, достатъчно спорни изследвания, се появиха проблеми, чиято острота е силно преувеличена.

Преди няколко години започнаха да повтарят, че една трета от населението страда от психически заболявания, депрессии и т.н. Как се раждат такива цифри? В различните страни се провеждат изследвания, поръчани и финансирани от фармацевтичната промишленост.

Ето ви типичен въпрос: «Случвало ли ви се е да изпитвате тъга и апатия повече от две седмици тази година?» И този въпрос се използва като един от диагностичните критерии. Положителният отговор се отмята в раздел «депресия» и в крайна сметка такива роднини се оказват цяла армия.

Но има и други трикове. Например, намаляват се праговете на нормалното ниво на определени параметри: холестерин, артериално налягане, гликемия - и броят на болните се удвоява и утроява автоматично. Като провеждат поръчани изследвания и анкети, фармацевтичните компании получава планираните резултати. Има много пътища за достигане на целите. «За научните конгреси, - пояснява Марко Бобио, кардиолог от клиниката Molinette в Турино. - Фармакологичните компании подбират темите на платени участници-лектори и докладчици.
Медиците вземат участие в такива симпозиуми и си мислят, че получават научна информация, подготвена от специалисти. Всъщност тази информация е обусловлена от икономически интереси».

В неотдавнашното си изследване «Изобретатели на болести» журналистът-медик Йорг Блеч писа: «За да поддържа постоянно своя ръст индустрията на здравето трябва все по-често да предзписва лекарства на здрави хора». А как става това у нас?

Икономическите условия, в които днес се намират родните лекари, ги заставят да измислят и лекуват «несъществуващи» заболявания, - казва доктор Калоян Маджаров от клиника «Вита-А». Механизмът е прост: на здравия човек му се внушава, чрез реклама или след изследване, че има някаква патология, каквато всъщност няма. Ярък пример е целулитът. Нарочно наименованието му е подбрано да звучи като болест («ит» означава възпаление), но възпаление няма. Има само излишък от подкожна мазнина.

И човек започва да се лекува с мази, кремове, таблетки за отслабване, даже решава да си прави липосукция – истински опасна операция по изсмукване на подкожните натрупвания на мазнини. А не е нужно да се прави липосукция, а да ядеш по-малко, а да се движиш повече като се примириш, че такава ти е обмяната на веществата. Да се бориш с това е безперспективно.

Още една, «болест» е остеохондрозата. В действителност това са възрастови изменения в гръбначния стълб, които всички хора над 50 г. възраст имат. Съвсем друго нещо е дисковата херния или радикулитът, но да лекуваш възраства норма си е направо дивотия.

Подобна е ситуацията и с остеопорозата. Да, има такава болест, но се среща къде по-рядко, отколкото е прието да се мисли. А днес са готови да ви поставят тази диагноза дори при незначително намаляване на плътността на костната тъкан, което се случва при всички хора над 60 г. възраст. В болшинството случаи такова намаление на плътността не причинява физически страдания, това са също такива възрастови изменения, като бръчките, да речем.

Като се ползват от това, че народът знае за съществуването на микробите, от екрана на телевизора почват да му набиват в главата оферти с антибактериален сапун и други средства, само и само да стане стерилен. Но ние живеем в света на микробите и всеки ден се сблъскваме с най-различни възбудители: с тях е пълно в устата, по ръцете, в червата. Ако се премахне тази микрофлора, то болестотворните микроорганизми ще се размножат до несметно количество, ще се появят гъбички, вируси и всичко ще свърши доста печално.

Втората страна на проблема: всяка болест може да бъде свързана с всякакъв възбудител. Има един виц: «Инфарктът идва от краставиците защото всеки, който е прекарал инфаркт, е ял краставици». Същото е и с инфекциите.
Хламидии, колибактерии има почти у всеки. На всяка крачка диагностицират и лекуват хламидиоза. Известни са ми случаи на заговори на лекари с лаборанти, за да може те в анализите да «намират» това, което трябва. Всичко това кара здравите хора да губят не малко пари за лечение, а после за повторна диагностика.

Посочете ми поне една баба с диагноза хламидиоза. Няма защото бабите нямат пари за такова лечение – следователно нямат и хламидиоза. А и никой не я търси. Като вицът с краставицата и инфаркта. Трябва да има точно доказателство: еди какъв си възбудител, с еди каква си клинична картина и нищо друго ».

За нас изходът е да бъдем по-внимателни към внезапните прозрения на лекуващите лекари. Явен белег, че нещо не е точно така е рекламата на някакво лекарство на гърба на рецептата, която ви дава лекарят. Такъв кочан с рецепти е атрибут на фармацевтичните компании, които работят с лекари-дистрибутори на лекарства.

Има и друг, по генерален и мащабен изход за нашата родна медицина – да се промени начинът на заплащане на труда на лекарите и да се въведе по ожесточен и НЕЗАВИСИМ контрол над провежданото лечение. За това ще помогнат ясни стандарти за диагностика и лечение на различните заболявания и контролът над тяхното прилагане.


лекар. бг