Хранене при инсулт

Диетите и здравословното хранене в профилактиката на инсулта

Диетата е един от компонентите на профилактика на мозъчния инсулт и има много по-голямо значение, отколкото е прието да се смята. Статините (тип медикаменти) например оказват силно действие върху нивото на липидите. Те могат да намалят нивото им с 50-60% на гладно, а диетата с ниско съдържание на мазнини - само с 5-10%.

Резултатите от различни изследвания показват, че т. нар. средиземноморска диета, която включва голямо количество полезни полиненаситени мазнини, зърнени храни, плодове и зеленчуци, т.е. все храни с ниско съдържание на холестерол и животински мазнини, намалява риска от инфаркт с 60% в продължение на 4 години в сравнение с диетата, препоръчвана от Американската кардиологична асоциация. Този ефект почти 2 пъти надвишава ефекта на статините, наблюдаван в изследване, проведено от скандинавски специалисти, в което относителният риск от инфаркт на миокарда, при правилно хранене, в продължение на 6 г. намалява с около 40%.
Основният проблем обикновено се състои в това, че много пациенти имат неразпознат недостиг на витамин В12, изискващ назначаването на по-големи дози от него.
Несполучливи се оказват и опитите да се постигне положителен ефект чрез назначаването на хранителни добавки, съдържащи големи дози витамини Е и С и бета-каротин. Според много специалисти традиционните за средиземноморската диета големи количества плодове и зеленчуци дават на организма естествените антиоксиданти, от които той има нужда и резултатът е много по-добър, отколкото приемането им по изкуствен път.


докторбг.ком

Диета при атеросклероза

Храни, консумацията на които се препоръчва: пълнозърнести храни, сурови зеленчуци, плодове, соя, боб,грах, риба: сьомга, скумрия, сардина, пчелен мед . От зеленчуците се препоръчват лук,чесън,семена от слънчоглед, лен, тиква, пшеничен зародиш.

Храни, консумацията на които следва да бъде ограничена:тютюн, червено месо, яйца, млечни продукти, тъмно месо от пиле или пуйка (богато на мазнини), хидрогенирани мазнини, пържени храни, кафе, сол, алкохол, захар и то рафинирана или т. нар бяла захар и рафинирани зърнени храни. Поемайте по-малко калории. Големите порции храна предразполагат към затлъстяване – най-големия враг на сърцето.

Яжте храни, богати на фибри. В проучване от 1996 г. се казва, че мъжете, които поемат чрез храна дневно по 28 грама фибри, значително намаляват риска от сърдечно-съдова атака.

Намалете кафето. Кофеинът, съдържащ се в него има пряка връзка с нивото на холестерола в кръвта, особено при хора, консумиращо повече от три чаши кафе дневно.

Яжте плодове и зеленчуци, пълнозърнести храни, риба, млечни продукти (нискомаслени), нетлъсто месо, ядки и семена. Включвайки посочените продукти в своя хранителен режим, вие ще поемате по-малко мазнини и холестерол.

Този тип диета ще намали нивото на холестерола в кръвта и мазнините с около 20%. Рискът от сърдечни болести намалява с 2% на всеки 1% снижаване на холестерола, ако прилагате диета, бедна на мазнини, с високо съдържание на фибри и съдържаща разнообраен комплекс от въглехидратни храни. Или като цяло можете да намалите риска от сърдечно-съдови заболявание до 40%.

Ето и храните, които са особено важни за здравето на сърцето: бирена мая, чесън, джинджифил, зелен чай, овесени ядки, лук, сливи – сушени, соя и вино.


докторбг.ком

Храненето на деца с хронична бъбречна недостатъчност

Диетичният режим е важен елемент в консервативното лечение на хроничната бъбречна недостатъчност. Трябва да се удовлетворят няколко изисквания : да осигурява правилно израстване на детския организъм, да ограничава вноса на белтъци, да пречиства добре реналните структури и да е възприемчив за детето и семейството му.

Режимът трябва да се установи при съвместна работа с родителите и да се имат предвид хранителните вкусове и навици на детето.

Енергиен внос

Енергийните нужди на детето с ХБН са редуцирани на 70 – 80 % от препоръчителните за съответната възраст. При липса на затлъстяване могат да се увеличат до нива от 100% от препоръчителните дози, а дори и малко повече при кърмачетата.

Намалението на протеиновия внос изисква заместителен внос предимно на липиди, около 45% от дневното количество калории, 45% се падат на въглехидратите и около само 8- 10 % са протеините.

Поради риск от вторична хипертриглицеридемия при ХБН, препоръчва се въглехидратите да са под формата на бързоразграждащи се захари и наситените мастни киселини да са ограничени.

Протеинов внос

Принципът за рестрикция на протеините се основава не само на желанието за намаление натрупването на азотни продукти, но и за теоретично спиране на прогресията на хроничната бъбречна недостатъчност.

Последната констатация почива на опити направени с плъхове, след направена субтотална нефректомия.

На практика се препоръчва умерено ограничение на протеините, което да покрива нуждите, дефинирани от „Основа на храната и храненето” на Националния изследователски институт на САЩ. Те са определени според изследване на популация от здрави деца.

възраст --- ккал/кг/дн --- протеини гр/дн
0-6 месеца --- 108 --- 2,1
6-12 месеца --- 98 --- 2
1-3 години --- 102 --- 16
4-6 години --- 90 --- 24
7-10 години --- 70 --- 28

момчета
11-14 години --- 55 --- 45
15-18 години --- 45 --- 59

момичета
11-14 години --- 47 --- 46
15-18 години --- 40 --- 44

Въпреки намалените количества протеини, вносът на есенциални аминокиселини трябва да покрива нуждите , затова се препоръчва белтъци с висок биологичен индекс ( животински аминокиселини ).

При кърмачетата, тъй като храната е само майчиното мляко, трябва в него протеините да са около 7% от общата калоричност. Протеиновият внос да е около 2,1 до 2,6 гр/кг/24ч, каквото и да е нивото на гломерулна филтрация.

Внос на вода

В повечето от случаите, ХБН се съпровожда от намаление на концентрационната способност и се нуждае от повишен внос на вода от съответното кличество за възрастта при здрави деца. Това е особено валидно за малформационните уропатии и някои нефропатии. При големите деца нуждата от течностти се контролира добре от жаждата. За кърмачетата и децата под 2 години, жаждата е трудно да се долови, и трябва да се осигури редовен нос на вода през деня и нощта. На практика нуждите са установени според функцията на осмотичното напрежение на режима и на концентрационната способност.

Внос на електролити

Натрий – Намалението на гломерулната филтрация е свързано с намаление на възможностите на бъбреците да се адаптират към различен внос на натрий. Нормалното количество на натрий при ХБН е 1-2 ммол/кг/24ч. Те трябва да се увеличат ( 5-6 ммол/кг/24ч ) при някои особени състояния на нефропатия със загуба на сол : уропатии, бъбречна хипоплазия, тубуло-интерстициални нефрити . Тук трябва да се имат предвид и медикаментозния внос на соли (натриев бикарбонат, ефервесцентни таблетки на калций или фосфор).

Хлор – Хроничната бъбречна недостатъчност е дълго време съвместима с постоянен равновесен внос на хлор. Това е така до понижение на гломерулната филтрация (ГФ ) под 20мл/мин/1,73м2, тогава трябва да се намали на половина и вноса на хлор, именно този в плодовете и зеленчуците. В претерминалният стадий, ГФ под 10, приемът на тези продуктите трябва да бъде много силно ограничен, до 1 ммол/кг/24ч хлор. Това се изразява в пълна забрана на свежи плодове и зеленчуци.

Киселинно – алкалното равновесие

Продукцията на водородни йони произлиза от преработването на аминокиселините. Бъбрекът осигурява киселинно – алкалното равновесие чрез реабсорбирането на бикарбонатите и екскрецията на водородни йони. Тези две функци могат да бъдат променени при ХБН. Един евентуален излишък на йони, причинен от не спазване на ограничителен внос на белтъци, би довел до развитието на хронична ацидоза. Излишъкът от водородни йони стимулира костната резорбция, благоприятстваща деминерализацията. Още повече хроничната ацидоза често е свързана с забавяне в израстването.

Забраната на белтъци, евентуално заедно с прием на бикарбонати пер ос ( основно около 1-3 ммол/кг/24ч на 1-3 приема ) позволява контрол на ацидозата, и така се подпомага минерализацията и костното израстване.

Прием на фосфор и на калций

Хиперфосфатемията играе основна роля в развитието на хипопаратиреоидизма. Чревната абсорбция на фосфор не е променена от ХБН, а точно обратното реналната екскреция е намалена, което води до положителен баланс при нормален хранителен режим.

Хранителният внос на фосфор е редуциран главно поради намаления прием на протеини. Най- често е необходимо това количество да се придружи с прием на интраинтестнални хелатори на фосфора. Използват се калциев карбонат, приема се по време на основните хранения. Така той играе ролята на хелатор.

При ХБН чревната абсорбция на калций е намалена. Още повече, хранителният режим често е много беден на калций поради намаленото количество на приети млечни продукти, с цел ограничен внос на протеини и фосфор. Това изисква допълнително внасяне на калций, както е описано, чрез прием на калцив карбонат ( 500 до 1000 мг/м2/24ч ).

Витамини и олигоелементи

Освен витамин Д, за всички останали витамини не са посочено като необходимо да се дават като допълнителен прием.

Приемът на витамин Д е необходим още с началните изяви на заболяването, при ГФ под 60 мл/мин/1,73м2 .

Желязо - Няма специфични показания при умерена и компенсирана ХБН. В терминалните стадии, поради силно редуцираното хранене и поради кръвните загуби по време на диализата, загубите трябва да бъдат заместени. Правят се редовни изследвания на нивото на феритин в кръвта, при ниски стойности се започва заместително лечение.

Цинк – Дефицитът на цинк се наблюдава при изостряне на бъбречната недостатъчност. Днес не е доказана ефективността на заместителното лечение.

Заключение

Значението на диетичния режим при деца с ХБН не трябва да се забравя от лекари и диетолози, трябва да се има предвид че става дума за силно ограничение на ежедневня живот на детето и неговото семейство. Целта е така да се съхрани максимално дълго бъбречна функция, да се предпази от резки промени в хидро-елетролитното състоние. Също така да се осигури на детето достатъчен хранителен режим, който да обезпечи нормалното физическо и умствено развитие.


докторбг.ком

Диета без натрий

Да се предпише правилната диета, е също толкова трудно колкото да се предпише подходящият медикамент. Диетичната прескрипция почива едновременно на доброто познаване на хранителните елементи и на хранителните навици на болния. Показанията за диетичен режим трябва внимателно да бъдат побрани подберат. Днес вече не съществуват принципни режими на хранене. Реално хранителният режим има за цел да предпази от болест, да подпомогне нарушения метаболизъм или да се включи на патофизиологично ниво.

Основни принципи на диетичния режим

Да се прецизират обектите на режима преди да се подходи към предписание.
Да се проведе хранително интервю. То позволява да се опознаят качествените и количествените параметри на хранителните навици на болния.
Единствено персонално изготвената диета има шанс да бъде ефикасна.
Тя трябва да бъде съобразена с хранителното равновесие, за да се избегне поставянето на режим, който по-късно може да се окаже вреден.
Нужно е често да се повтарят срещите с болния, за да се коригира менюто и да се подобрява съобразно с динамиката на състоянието му .

Безсолна диета

Днес не се прибягва веднага до нея, тъй като е заместена от диуретиците, но все пак безсолната диета си остава едно лечение при оточните състояния, при артериална хипертония и някои нефропатии. Анорексична, трудна за спазване, но се оправдаваме с необходимостта от сол. Обикновено човек дневно приема около 12г натриев хлорид ( сол ), от които около 3 до 5г се внасят чрез хранителните продукти, а останалите около 8 г е чиста сол. В същото време човешкият организъм има необходимостта само от тези 3 до 5г сол дневно.Увеличението на натриевия капацитет при недостатъчна екскреция води до задръжка на течности, особено на ниво плазма. 1г NaCl е равен на 400мг от Na, a толкова количество натрий изисква задръжка на 1л вода в кръвта. Тази задръжка на натрий само по себе си води до множество ефекти – намаление на ефективно циркулиращия обем или намаление на концентриращата способност на бъбрека.

И обратно, много стриктният режим също би могъл да е опасен, тъй като при отрицателен баланс на натрия, има риск от хиповолемия с установяване на функционална ренална недостатъчност.

Храните се разделят на няколко класа според съдържанието на NaCl в тях. Клас 1 са млечните продукти - в прясното мляко солта е около 50мг на 100г; при сиренето варира в количества от 500-1000мг на 100г продукт. Вторият клас хранителни продукти са месата - пилешкото съдържа около 100-250мг на 100г; яйцата – 150мг на 100г; рибата, в зависимост от вида и начина на приготвяне е от 1000 до 15 000мг на 100г риба.Шунката и беконът съдържат по 1500-2000мг на 100г. Трети клас се определят консервираните храни, като при тях съдържанието на сол е много голямо - средно около 100-300мг на 100г. В следващия клас спадат сладкарските изделия, които са бедни на сол в сравнение с месните продукти – 200-500 мг на 100г. Последният клас хранителни продукти включва водите. В зависимост от минерализацията им те могат да съдържат от 1800мг до 10мг на 100г вода.

Хранителният режим е ефективен предимно при данни за екстрацелуларно задърржане на вода, което може да е с кардиачен, хепатален ( при цироза и асцит) или ренален (остър гломерулонефрит,нефротичен синдром) произход. При артериална хипертония, ефикасността на този хранителен режим е доказана в множество епидемиологични проучвания и позволява като краен резултат значително да се редуцира съдовата резистентност. Стрикността на диетата трябва да е съобразена със стадия на заболяването и еволюцията. При продължителна кортикотерапия умерената безсолна диета предпазва от развитието на някои усложнения.

Друго показание на тази диета е затлъстяването. Задръжката на вода и мастното натоварване са две тотално различни по своята същност. Отслабващият ефект на диета се проява сами при някои.

По време на бременност този режим не е препоръчителен, особено през третия триместър, тъй като чрез създадената хиповолемия благоприятства развитието на прееклампсия и хиповолемия. Отоците по време на бременността не се третират с диети

Според стрикността и ограничението на NaCl в дневното меню съществуват три вида хранителни режими. Широка диета е тази, която позволява до 5г NaCl на ден. Тя разрешава умерена употреба на допълнителна сол и употребата на солени меса, но в ограничено количество, също така и сирене. Продуктите могат да съдържат до 120г NaCl на 100г продукт.

Втората по-ограничение диета се нарича стандартна. Тук са разрешени до 2г NaCl дневно. Позволени са хлябът, сладкарските изделия, бишкоти. Хлябът има в себе си около 20г NaCl на 1 кг, а млякото 1,6г NaCl на 1 л. В този случай трябва да се избягват някои медикаменти, богати на сол, като ефервесцентните таблетки, сиропите на основата на Na бензоат и някои антибиотици ( напр. ампицилин) . При този режим се прилагат предимно животински протеини като мляко, където човек може да коригира съдържанието на сол, например чрез мляко, бедно на Na, или такова сирене.

Най – стриктната диета позволява под 1г NaCl на ден. Тази диета е на базата основно на ориз, свежи плодове и зеленчуци. Месото и рибата за ограничени до 100г на ден. Животинските белтъци са изключени, а мазнините са намалени до 5г. В момент на криза се изключват и въглехидратите, съдържащи сол. Безсолен хляб, картофи и зеленчуци остават. Отхвърлят се сухите зеленчуци и другите варива освен ориз.

Съществува и хипонатриен режим, който е наречен контролиран, тъй като приемът на сол е под формата на желатинови капсули допълнително към предходните вече описани диетични режими.

Много продължителният или нерегулярно спазван режим е неефикасен. Един много стриктен режим може да бъде и опасен. Затова при превеждането на този тип хранене трябва да се следи телесното тегло, нивото на хидратация, нивата на електролитите в кръвта и в урината и съдържанието на азот.


докторбг.ком

Четиристъпален подход при лечението на затлъстяването при деца

Американската медицинска асоциация предлага нов подход за лечението на детското затлъстяване, включващ 4 стъпки. Авторите отбелязват, че голяма част от тези препоръки за превенция могат да бъдат изпълнявани и от личния лекар.

Детското затлъстяване взема все по-големи размери в световен мащаб, особено в развитите страни. Дългосрочните проблеми от тази епидемия са изключителни сериозни. Децата със затлъстяване имат много по-висок риск от децата с нормална телесна маса от затлъстяване и в по-късни етапи от живота.

Докато при години диабет тип 2 беше изключение при децата, сега той съставлява около 50% от всички новодиагностицирани случаи на детски диабет. При възрастни затлъстяването е свързано не само с диабет тип 2, но и с хипертония, остеоартроза, подагра, дислипидемия, сърдечносъдови заболявания, заболяване на жлъчните пътища, рак на дебелото черво и ректума, рак на гърдата (при жени в постменопаузна възраст), рак на ендометриума и хранопровода

Специфичните препоръки за третирането на затлъстяването в детска възраст включват:

- поне една година измерване на височината, ръста, ИТМ
- промоция на физическа активност сред децата (поне 60 минути на ден)
- съветване на децата и родителите за избягване на коснумацията над 1 захарна напитка на ден (натурални сокове, студен чай, кока кола и др.)
- препоръчва се избягването на гледане на телевизия над 2 часа на ден.
- консумацията на бързи храни трябва да се сведе до нула или една консумация на седмица
- препоръчва се детето да се храни със семейството си, за предпочитане - през цялата седмица.

По време на годишните посещения, личните лекари трябва да анализират и обсъдят с пациентите си ключовите хранителни и лайфстайл навици, като например консумацията на сладки напитки и физическата активност. Друг въпрос, който трябва да бъде засегнат, е фамилната история на затлъстяване.

Хранителните навици, които допринасят за развитието на затлъстяване включват честата консумация на бърза храна и сладки напитки, големи порции, пропускането на закуската, употребата на мазни чипсове и снаксове и други храни с висока енергийна плътност, нисък прием на плодове и зеленчуци, нередовно хранене.

Физическите изследвания трябва да включват: измерване на пулса, кръвното налягане и изследване за патологични отклонения, свързани със затлъстяването - хепатомегалия (поради мастен черен дроб) и acanthosis nigricans, която е свързана с инсулинова резистентност. Трябва да бъдат идентифицирани възможно най-много обратими прични на затлъстяването, като виолетовите стрии на синдрома на Къшинг.

Степента на затлъстване и присъствието на съпътстващи заболявания може да наложи назначаването на лабораторни тестове, като липиден профил на гладно, чернодробни ензими, глюкозни нива на гладно, серумни урея, азот и креатинин.

В зависимост от степента на затлъстяване АМА препоръчват стъпален подход с нарастваща интензивност за лечението на затлъстяване при деца и юноши между 2 и 19 години

Стъпка 1 (превенция) - издаването на специфични хранителни и активитетни препоръки с месечно проследяване. Ако ИТМ не се подобри в рамките на 3 до 6 месеца, пристъпете към стъпка 2.

Стъпка 2 (структуриран контролна телесната маса) - този план включва балансирана диета с нискоенергична плътност, структурирани хранения, физическа активност поне 60 минути на ден, ограничаване на гледането на телевизия до 1 ч. на ден, употребата на дневник за самоконтрол. При необходимост личният лекат може да потърси съдействие от специалист. Ако ИТМ не се подобри в рамките на 3-6 месеца, се пристъпва към стъпка 3.

Стъпки 3 и 4 - те включват възможно най-интензивни интервенции, осъществявани от тренирани специалисти. Децата се приемат в специални центрове.


докторбг.ком

Как да се предпазим от мозъчен инсулт?

Какво е мозъчният инсулт?

Инсултът е внезапно нарушение на мозъчните функции – резултат от недостатъчен приток на кръв към определени области на мозъка (исхемичен инсулт) или от излив на кръв в него (мозъчен кръвоизлив). Инсултът се среща най-често при възрастни, но лицата в средна и дори в млада възраст не са пощадени от него. Около 80-85% от мозъчните инсулти са исхемични. Инсултът е една от най-главните причини за смърт или тежка инвалидност. България е на едно от първите места в света по смъртност от мозъчни инсулти. Кои са рисковите фактори за мозъчен инсулт?

Към най-важните рискови фактори за инсулта се причисляват:
• артериалната хипертония
• захарният диабет
• стеснението на сънните артерии
• повишението на “лошия” холестерол
• сърдечните аритмии – предсърдно мъждене
• наднорменото телесно тегло със затлъстяване в коремната област
• фактори свързани с начина на живот – тютюнопушенето, злоупотребата с алкохолни напитки, физическата неактивност, нерационалното хранене
• стресът
• транзиторната исхемична атака, която се проявява с краткотрайни, за 2-15 минути, нарушения на мозъчните функции – парези, смущения в усета на лицето или крайниците и други, е не само рисков фактор, но понякога и предвестник на мозъчния инсулт.

Защо инсултите се по-чести през зимата?

Заболяемостта от исхемични инсулти през зимата е с около 50%, а смъртността - с 15% по-висока, отколкото през лятото. Причините се търсят във влиянията на определени метеорологични фактори – температура, влажност, атмосферно налягане и други. Смъртността от мозъчни инсулти през зимните месеци се свързва не само с по-ниските температури, но и с по-голямата честота на респираторните инфекции.
Ниските температури предизвикват периферна вазоконстрикция и повишаване на кръвното налягане; систолното и диастолното налягане са по-високи през зимата. При това, възрастните болни с артериална хипертония са по-чувствителни към ниски температури. Повишаването на кръвното налягане води до влошаване на мозъчното кръвообращение, с последваща мозъчна исхемия.
Значение имат и някои биохимични промени в състава на кръвта. Стойностите на плазмените концентрации на общия холестерол и на триглицеридите са по-високи през зимата, отколкото през лятото. По-голямо значение обаче, има повишаването на плазмените концентрации на фибриногена и нарастването на кръвния вискозитет. Определена роля за по-голямата честота на исхемичните инсулти през зимата се отдава и на промените в хранителния режим. Намалената употреба на плодове и зеленчуци води до понижаване на капацитета на антиоксидантните системи с последващо повишаване на оксидативния стрес. Недостатъчната физическа активност и по-честата злоупотреба с алкохолни напитки през зимните месеци също допринасят за възникването на мозъчен инсулт.

ВНИМАНИЕ! ЗДРАВЕТО Е ВАШЕТО НАЙ-ГОЛЯМО БОГАТСТВО! ИНСУЛТЪТ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПРЕДОТВРАТЕН!
Всеки трябва да направи своя избор и заедно със своя лекар да тръгне по пътя на по-доброто здраве, по-добрия и по-дълъг живот!

Как да се контролират рисковите фактори за мозъчен инсулт?

• Периодично измерване на кръвното налягане. Стриктно спазване на предписаното от лекаря антихипертензивно лечение за поддържане на посочените от лекаря стойности на кръвното налягане.
• Системно лечение на захарния диабет, на предсърдното мъждене и понижаване на “лошия” холестерол в кръвта според лекарските предписания.
• Спиране на тютюнопушенето.
• Нормализиране на телесното тегло.
• Да не се злоупотребява с алкохолни напитки.
• Да се извършват редовни физически упражнения – бързо ходене по 30-40 минути дневно или друга физическа активност.
• Ограничаване на употребата на готварска сол до 6 грама дневно и на животинските мазнини, приемани с храната. Ежедневно да се консумират плодове и зеленчуци.

Паралелно с комплексното лечение на всички рискови фактори целесъобразно е, съгласно лекарските наставления, приемането на медикаменти с невропротективно действие, които защитават мозъка от исхемия. Прилагани в оптимална доза и достатъчно продължително, невропротекторите биха могли да спомогнат за предотвратяване на инсулта.

Контролирането на рисковите фактори за инсулт може да бъде успешно само при мотивираното участие на болния и безрезервното му сътрудничество с лекаря.

“Първичната профилактика на исхемичните инсулти
добавя години към живота и живот към годините...”


докторбг.ком

Симптоми на инсулта

Какво бихте направили ако изведнъж се почувствате замаят и изпитате проблем със зрението?

Повечето хора не предприемат нищо срещу симптомите на инсулта – внезапно замайване или загуба на баланс, зрение на едното или другото око. Все още експертите твърдят, че ранното лечение може да предотврати тежките последствия от инсулта – смърт, нетрудоспособност.

Д-р Virgina J. Howard и екипът й проучили данни от в момента протичащо изследване, включващо голяма група хора (черни и бели) в САЩ над 45 годишна възраст. В края на изследването около 30,000 от тях ще бъдат интервюирани и ще им бъде взета кръвна проба, направена електрокардиограма и други медицински изследвания за да се установи защо при негрите и при хората, живеещи в югоизточната част на САЩ – т.нар. „инсултов колан” или „инсултна зона” – инсултът е много по-често срещан от средната стойност при белите хора и тези от останалите части на САЩ.

80% процента от инсултите се предизвикват от тромб, запушващ кръвоносен съд към мозъка – исхемичен инсулт. Другият вид инсулт, когато се разкъса кръвоносен съд в главния мозък.

За да разберат връзката между инсултите и поведението на хората, учените попитали участниците в изследването дали са имали някакви симптоми за инсулт и дали съответно са потърсили медицинска помощ.

Тези, които са имали симптоми, но не са установили със сигурност, че са имали инсулт или мини-инсулт – повече от 51,4% - не са потърсили медицинска помощ.
Не е известно дали наистина тези хора са преживели инсулт, но нежеланието им да потърсят консултация е тревожно, тъй като приемането на тромборазграждащо лекарство е най-ефективният метод за лечение при положение, че се приеме до 3 часа след изпитване на симптомите.

Има много причини, поради които хората не предприемат мерки – обикновено не разпознават симптомите. Американската Инсулт Асоциация съветва да се следят за следните знаци/симптоми:

• внезапна вкочаненост или отслабване на лицето, ръка или крак, особено в една от частите на тялото.
• внезапно замайване, затруднения с речта
• проблеми със зрението при едно или двете очи
• залитане, загуба на баланс
• внезапно, силно главоболие без ясна причина

Учените предлагат акронима FAST – face, arms, speech, time – сред американците. Идеята на акронима е много по-бърза реакция. Сред проучените при около 88% има ефект. Някои пациенти обаче също обаче не могат да индикират инсулта, тъй като акронимът не съдържа headache – главоболие, споделят учените.


докторбг.ком

Болестите личат по ръцете

По състоянието и оттенъка на кожата на ръцете, както и по тяхната температура, може да се разкрият важни проблеми с вътрешните органи на човека. При това подобна диагностика няма нищо общо с хиромантията, а се базира единствено на медицински факти.

Повишеното потене на ръцете е чест спътник на невротичните състояния, свързани с повишена тревожност.

Студените ръце на фона на бледа кожа и влажност на дланите са проява на нарушения в регулацията на съдовия тонус и вегетативната нервна система, например при хипотония.

Студените пръсти и нокти със син оттенък говорят за нарушено кръвоснабдяване. Най-честите причини са сърдечна недостатъчност и диабет.

Появата на кафеникави пигментни петна от обратната страна на дланта говорят за нарушения в работата на чревната система, застояване на жлъчен секрет. Подобни петна при старите хора са показател за възрастови изменения, снижаване на изработката на меланин.

Сухи горещи длани често имат хората, страдащи от хронични белодробни болести, туберкулоза.

Морковеният оттенък на дланите е сигнал за възпаление на черния дроб. При децата това може да бъде една от проявите на хранителна алергия, най-често по отношение на цитрусовите плодове.

Жълтеникавата кожа на китките сигнализира за нарушения в оттока на жлъчния секрет. Възможни са проблеми с жлъчния мехур, а така също се среща при хронични проблеми с черния дроб.

Подутите, ясно очертани сини венички по обратната страна на дланта, но без възелчета, са проява на затруднен венозен оток, може би при исхемична болест на сърцето, нарушения във функцията на сърдечните клапи, тромбофлебит.

Асиметричното потреперване на ръцете, т.е. когато едната ръка трепери повече от другата, е признак за неврологични нарушения в мозъка, начало на болестта на Паркинсон.

Симетричното треперене, възникващо при психическо напрежение, е проява на невроза.

Сухата кожа на лактите може да се дължи на недостиг на мастноразтворими витамини - А и Е, също така може да бъде сигнал за нарушения в мастния обмен, например след прекалено строга диета.

Венозният рисунък върху външната страна на дланта с добре изразени възелчета е признак за нарушения в холестероловия обмен при развитие на атеросклероза или диабет.

Честите, неизвестно откъде появяващи се синини по ръцете говорят за крехкост на съдовете и нарушения в съсирваемостта на кръвта.

Повишената чувствителност на китките на ръцете към студа е признак на алергия към студа, която по-често се среща при жените, съпровожда се с втрисане и покашляне. При недостатъчно кръвообращение през цялото време мръзнат крайчетата на пръстите.

Удебеляването, а с времето и деформацията на ставите на пръстите може да бъде признак на полиартрит, подагра, нарушения в солевия и минерален обмен на веществата.


докторбг.ком

Рисковите фактори за сърдечен инфаркт

1. Наднорменото тегло
Увеличаването на теглото често става около 30тата и 50тата година от живота.Което е особено критично за кръвообръщението и за сърцето. Специалистите казват, че дори само опит за редуциране на теглото намалява рискът. И това е така, защото с диетата човек започва да приема повече пресни плодове и зеленчуци за сметка на месата и сладките храни. Правилното тегло вече не означава само броя килограми. нОт значение е и обиколката на корема. Измерва се на нивото на последното ребро. Независимо от ръста, тя не трябва да надвишава 88см при жени и 108см при мъжете.

2. Тютюнопушенето
Тютюнопушенето повишава кръвното налягане и освен това сериозно увеличава риска от сърдечен инфаркт. Пушачите умират около 5 пъти по-често от инфаркт на миокарда, отколкото непушачите. Затова силно се препоръчва да се откажете от цигарите, ако пушите редовно.

3. Алкохолът
Злоупотребата с алкохол може да доведе до физическа и психическа зависимост. По правило уврежда непоправимо черния дроб, стомаха и повишава възможността за развитие на неоплазми. Изследванията в действителност показват, чев малки количества може да бъде полезен на сърдечно-съдовата система, тъй като разрежда кръвта и почистава от отлагания. Но малки количества означават 30г концентрат или една чаша вино, най-добре червено вино. Но само тези количества са препоръчителни. Ако се превишават , то алкохолът има вече обратния ефект.

4. Високо кръвно налягане
Според статистическите данни 58%от мъжете и 60% от жените пострадали от сърдечен инфаркт са били с повишени стойности на атрериалното налягане.Разумно е редовно да се измерва и ако се налага да се контролира с медикаментозни средства. Търсете съвет от лекар, ако стойностите са над нормалните за съответната възраст.

5. Повишените нива на холестерол
Нивата на холестерол са едни от основните рискови фактори за развитието на сърдечен инфаркт. Той е параметърът, който допълнително довежда до увреждане на съдовете като стимулира възпалителни процеси и подпомага склерозирането на съдовете.

6. Атеросклерозата
Отлаганията по периферните съдове са сред значителните фактори. Те могат да бъдат установете чрез компютърна томография, без контраст. Високите нива на калциране обаче не означават автоматично стесняване на съдовете. Възможно е това разпределение да е повърхностно. В тези случаи се прави натоварващо изследване ЕКГ.

7. Фамилна обремененост
Успоредно с традиционните фактори от значение е и фамилната обремененост. Днес голям брой генетични фактори позволяват да се диагностицира индивидуалния риск. Те дават сведения за поносимостта към определени медикаменти, регулирането на кръвното налягане и възпалителкните промени в организма.

8. Захарният диабет
Високите нива на кръвната захар са много опасни за съдовете. Много лесно може да се измерят стойностите на кръвната захар или на захарта в урината. Това може да стане във всяка една лаборатория. Дори и при личните лекари, които разполагат с глюкометри. И тъй като наднорменото тегло е един от предразполагащите фактори, е въпрос на личен избор и профилактика да се пристъпи към изследване и диагностициране навреме.


докторбг.ком

Хрян / Armoracia rusticana

Обикновеният хрян (селският или градински) е многогодишно издръжливо на студ растение, което добре зимува на открито в почвата и понася дори суровите безснежни зими. Хрянът има мощно месесто коренище, страничните корени на което силно се разклоняват и израстват на дълбочина до 2 и повече метра. Централният корен е дебел, покрит с израстъци, наподобяващи брадавици, от които като правило израстват коренчета и филизи. Стъблото е право, клонесто. Листата около корена са много големи, с продълговато-овална форма.
Цветовете са бели, събрани са в дълго гроздовидно съцветие. Хрянът цъфти през май-юни. Плодът-шушулка е с продълговато-овална форма. Семената обикновено не дозряват и са непригодни за размножение. Затова хрянът не се размножава чрез семена. За тази цел се използват калемите от страничните корени.

Родината на хряна е Югоизточна Европа, откъдето той се е разпространил из цяла Европа. Хрянът се среща в див вид в европейската част на Русия, в Кавказ, в Сибир и в Далечния изток. Расте предимно на влажни места в долчинките и по бреговете на реките. Сравнително неотдавна хрянът е определен като култура и сега се отглежда повсеместно като хранително, лекарствено и декоративно растение.

В миналото хората са поставяли листа от пресен хрян върху абсцеси за бързо оздравяване. При оттоци на шийните жлези са правели компреси с хрян и ряпа, взети в равни количества и настъргани на ренде. При главоболие и отравяне са мирисали настърган хрян. Той е бил смятан за едно от най-добрите противоскорбутни средства: сварявали са настъргания хрян в квас от захарно цвекло и са правили гаргара в устата по 4 пъти на ден.

Корените на хряна съдържат синапено масло, захар, аскорбинова киселина, богати са на минералните соли на калия, натрия, сярата, калция, фосфора, магнезия, хлора, желязото, медта и органичните съединения. Аскорбиновата киселина се съдържа в листата на хряна 3 пъти повече, отколкото в корените.

Съдържащите се в хряна летливи вещества – фитонциди, способни да убиват болестотворните микроби, дават на хряна бактерицидни свойства. Прясно изстисканият сок, кашицата от корените на хряна и водните запарки се прилагат като антимикробно средство, за гаргара при възпаление на устната кухина и глътката.

За приготвяне на водна запарка се взема 1 супена лъжица настърган корен, залива се с кана кипяща вода, запарва се тридесет минути в затворен съд и се прецежда. Същата запарка се приема за повишаване на апетита по 1 супена лъжица 30 минути преди ядене.

В сока на пресните корени на хряна се съдържа лизоцим – вещество с антибиотично действие. Това е естествен антибиотик, затова хрянът прекрасно действа при лечението на болести с инфекциозен произход. Добрите бактерицидни свойства на хряна позволяват да се приема при лечението на възпалителните процеси в гърлото, ушите, за зарастване на стари гнойни рани и язви. Сокът от хрян се капва в ушите при загнояване.

Сокът, извлечен от цялото растение, се препоръчва да се приема сутрин и вечер при наличие на камъни в бъбреците и в пикочния мехур. При заболяване на черния дроб се приема сок от корен на хрян с мед или захар. Хрянът се използва и като ефективно козметично средство за премахване на лунички и тъмни пигментни петна по кожата. Проблемните зони се натриват със сок от хрян, разреден с вода.

При преохлаждане на организма, за да се избегнат простудните заболявания, се препоръчва да се притисне настърган хрян към стъпалата и коленете. А при напрежение, умствен и физически труд хрянът може да се използва като общоукрепващо средство.

Настърганият корен от хрян, сварен с бира и хвойнови ягоди, се употребява при водянка. Сокът, смесен с денатуриран спирт, се приема за разтриване при ревматизъм, при тъпа болка в ставите и костите. С обгорен хрян лекуват язви, а също и гнойни, дълго незарастващи рани.

Кашицата, която се получава след настъргването на корените, се смесва със захарта и меда и се употребява вътрешно при инфекциозни заболявания на бъбреците и пикочния мехур . Хрянът с добър успех се използва за лечение на стомашно-чревните заболявания. Настърганият корен, сокът и водните разтвори усилват секрецията на стомаха. Затова в народната медицина хрянът активно се прилага при лечението на гастрит с понижена киселинност на стомашния сок.

Между другото едно време често са употребявали хряна при различни неприятни усещания в стомашната област, заедно с киселия квас. Хрянът е противопоказен при възпалителните заболявания на стомашно-чревния тракт, черния дроб и бъбреците.

Настърганият хрян се прилага външно като обезболяващо средство за компреси при главоболие или зъбобол, болки в гърдите и в ставите, при радикулити и астма. Кашицата от настърганите корени по силата на действие не отстъпва на синапа. Затова настърганият хрян може да бъде използван като синапена лапа. Питката, получена от кашицата на настъргания хрян, се налага върху ставите, гърдите, кръста. Подобно на синапена лапа, тя оказва силно сгряващо действие. Наистина, такива „питки” не трябва да се държат върху гола кожа повече от 10 минути, тъй като могат да предизвикат раздразнение, а понякога и изгаряне на кожата. С кашица от хрян, в смес с настъргана ябълка в съотношение 1:1, се налагат кръстът и ставите на ръцете и краката, за да намалее болката.

Нашите прадеди отдавна са прилагали хряна за лечение на сърдечно-съдови заболявания – стенокардия и исхемия. За тази цел са настъргвали пресен хрян, смесвали са 1 чаена лъжичка от получената кашица със същото количество мед, така че цялото количество на меда и кашицата от хрян да не превишава 1 супена лъжица, и са изяждали на гладно тази смес един час преди закуска.

Тази стара рецепта смело може да се използва и сега. Само трябва да се отчете, че в такъв вид хрянът не бива да се употребява повече от 30 дни поред. При неприятни усещания трябва да се намали дозата на хряна, а после постепенно да се доведе до 1 чаена лъжичка. При необходимост лечението може да бъде възобновено, но не по-рано от 2 месеца. По време на лечението не трябва да се пуши, да не се употребява алкохол и да няма пренапрягане. В течение на 3 години се препоръчва да се провеждат 5-6-месечни курсове за лечение с хрян.

От хрян може да се приготви прекрасно очистващо средство, което изкарва от организма слузта, като не поврежда и не раздразва слизестата ципа. За тази цел трябва да се смесят 150 г кашица от настърган хрян и сокът от 2-3 лимона. Тази смес трябва да се приема по половин чаена лъжичка 2 пъти дневно – сутрин на гладно и преди обед. Полученото билково лекарство не трябва да се държи повече от седмица в хладилника. В началото на приема това средство предизвиква сълзливост, неприятни усещания в главата, но на това не трябва да се отделя голямо внимание, а да се продължава лечението. Ако неприятните усещания изчезнат, значи организмът в пълна степен се е освободил от слузта. След това се препоръчва в течение на няколко дни да се пие пресен сок от моркови преди хранене. Той ще помогне да се изведе от организма разтворилата се благодарение на хряна слуз и да се укрепи слизестата обвивка на целия организъм.

Изсушените корени на хряна може да се стрият до прахообразно състояние и прахът да се пази в плътно закрит съд. При необходимост от него може да се сготви кашичка, като се разрежда до нужната консистенция. Получената кашеобразна маса се използва за компреси при подагра, радикулити, възпаление на мускулите. Прашецът от сухите корени не губи своите лечебни свойства в течение на 2-3 години.

докторбг.ком

Безценните рецепти на Петър Димков

ЗА ВЪЗРАСТНИ, ПРОТИВ АТЕРОСКЛЕРОЗА
Смесват се: 7 пресни орехчета, счукани с черупките, 2 супени лъжици ситно нарязани корени от коприва, 2 супени лъжици овесени зърна. Сместа се поставя да ври на тих огън в 1.5 литра вода 15 минути.

Към отварата се прибавят: 1 супена лъжица листа и цвят от очанка, 1 супена лъжица борови връхчета, 1 лимон, разрязан на 4 части, 2 супени лъжици мед.

Всичко ври на тих огън 15 минути. Прецежда се като изстине.

Пие се по 1 кафеена чашка 3 пъти дневно преди ядене.

За хората от третата възраст е полезно да си приготвят няколко пъти през годината от тази отвара и да я вземат като предпазно средство срещу атеросклероза.

СРЕЩУ ВИСОКО КРЪВНО НАЛЯГАНЕ
Вземат се по 50 г от цвят агримония, листа и цвят от босилек, листа от широколистен живовлек, жълта комунига, риган, шишарки от хмел. Размесват се добре.

1 супена лъжица от сместа се запарва в половин литър кипяща вода, оставя се така 10 минути под похлупак, прецежда се и се добавят мед и лимон на вкус.

Пие се преди ядене по 1 кафеена чашка.
Може да се комбинира с рецептата дадена по-горе. В такъв случай се пие 10 минути след като е взета супената лъжица от втората рецепта.

ЗА УКРЕПВАНЕ НА СЪРДЕЧНИЯ МУСКУЛ
Смесват се: 50 г чисто краве масло, 50 г ориз, препечен до пожълтяване и смлян в машинка за кафе, 50 г смляно семе от фий, 150 г мед, шепа сурови тиквени семки, обелени и счукани в хаван.

Всичко се размесва добре. От сместа се поема по 1 чаена лъжичка сутрин, обед и вечер. И здрави, и болни могат да вземат от сместа по 1 месец през месец за неопределено време.

ПРОТИВ ПРОСТУДИ
250 грама обелени скилидки чесън се заливат с 1 литър ракия или водка и се поставят на слънчево място да престоят 14-20 дни. Получава се извлек, който се пие по 1 супена лъжица всеки ден преди ядене, най-добре - на обед.

СРЕЩУ ГАСТРИТ И КОЛИТ
Пресни цветове от жълт кантарион се нарязват на ситно. Вземат се от нарязаните цветове 6 супени лъжици и се поставят в бутилка с 0.5 литър чист зехтин. Бутилката се оставя да постои на слънце 10 дни, зехтинът почервенява. Прибавят се още 6 супени лъжици нарязан цвят и отново се оставя на слънце 10 дни. Същото се прави още 2 пъти - общо 4 пъти за 40 дни. Получава се тъмно червена течност. Взема се на гладно 3 пъти по 1 супена лъжица - при язви и гастрит на стомаха и други стомашно-чревни оплаквания. Може да се употребява и външно - успокоява и подпомага заздравяването на рани. Необходимо е леко намазване с течността. В много случаи на остър и хроничен ставен ревматизъм се получава облекчение след като се намаже страдащата става. Най-добре е да се използват пресни цветове от кантарион. Ако разполагате с изсушени, количеството им трябва да е 6 пъти по-малко.

ПРОТИВ ИШИАС И ЛУМБАГО
1 -2 коренчета хрян се настъргват на ситно и се разбъркват с оцет и трици докато се образува кашица. Сместа се слага в торбичка от хасе и се закрепва на болното място. Оставя се да действа 8 часа при възрастни или 2 часа при деца. Повтаря се всеки ден, 10 дни, след което лечението прекъсва. След всяко налагане, болното място се промива с отвара от трина и мляко.


lekar.bg

Народни средства за прочистване на кръвоносните съдове

Добра профилактика за кръвоносните съдове са народните средства. Много полезен е белият имел. Той оказва успокояващо въздействие и регулира кръвното налягане.

• Имелът се смила като брашно и една чаена лъжичка се залива с чаша вода. Сместа се слага 6 термос да престои през нощта. Приемат се по 2 супени лъжици на малки глътки 15-20 минути преди ядене.
Тази билка се приема 3-4 месеца и много добре прочиства кръвоносните съдове. Прави ги меки и еластични.
Много полезни са «чесновите» методи за прочистване на кръвоносните съдове. Ние ще ви предложим няколко от тях. • Смелете 200 г чесън, залейте го с половин литър водка и оставете сместа за две седмици на тъмно. След това прецедете през плътна тъкан и добавете сока от 5-6 лимона. От така получената смес пийте по една супена лъжица с вода 2-3 пъти на ден преди ядене. Това лекарство е полезно при атеросклероза, спазми на кръвоносните съдове на главния мозък и хипертония.
• Смелете една глава чесън и я сложете за една нощ 6 чаша кисело мляко. На другия ден изпийте тази смес на няколко приема.
• Смесете равни количества чесън и мед. Приемайте по една чаена лъжичка 2 пъти на ден половин час преди ядене.
• Вземете един килограм боровинки и 200 г чесън. Изчистете ги, измийте ги, след което да се изсушат и стрият. Тази смес се оставя за 12 часа на тъмно, после към нея се добавя половин килограм мед. всичко се разбърква много добре. От получената смес се приема по една супена лъжица 2 пъти на ден преди ядене. Такъв курс на оздравяване на кръвоносните съдове е полезно да се провежда два пъти 6 годината - през пролетта и есента.

Ето една стара билкова рецепта за прочистване и укрепване именно на малките кръвоносни съдове -капилярите.
• Вземете по 100 г смлени сушени цветове от лайка, жълт кантарион, имортела и брезови пъпки. Една супена лъжица от сместа се залива с половин литър гореща вода, след това се слага да ври още 3-4 часа. Прецежда се половината настойка, в нея се разтваря една супена лъжица мед и се изпива вместо вечеря. Сутринта вземате останалата течност и я нагрявате, отново добавяте една супена лъжица мед и изпивате сместа вместо закуска. Правете си тази отвара, докато билковата смес свърши. Това лечение се провежда един път на пет години.
• Сокът от киви също много добре прочиства кръвоносните съдове. При това е достатъчно да се изяждат не повече от 3-4 плода на месец. И не пренебрегвайте грейпфрута - основната му лечебна сила се намира в неговата бяла месеста ципа, която обикновено отстраняваме. Тя съдържа пектин и значително понижава съдържанието на холестерол в кръвта. Предпазва от атеросклероза на кръвоносните съдове на главния мозък. Добре би ви се отразило, ако на седмица изяждате по един-два грейпфрута.


лекар.бг

ИНСУЛТ! проверете кръвоносните си съдове

За съжаление, не съществуват ясни симптоми, които биха могли да покажат нарушение на мозъчното кръвообращение в най-ранен стадий. Такива признаци като виене на свят, главоболие, влошаване на зрението, паметта и вниманието, които често се наблюдават в т.нар. прединсултен период, могат да се проявяват и при хора с напълно здрави мозъчни кръвоносни съдове.

Затова след 40-годишната възраст, веднъж в годината всеки трябва да изследва състоянието на мозъчното си кръвообращение. Прави се с помощта на дуплексно сканиране на сънната артерия или с ултразвукова доплерография на съдовете на главния мозък. Важно е хората, които са в групата на риска, навреме да си направят и тези, и други изследвания. А най-точният метод е магнитно-резонансна томография. В групата на риска влизат страдащите от атеросклероза, хипертония, сърдечни заболявания и захарен диабет. Също така и хората с наднормено тегло, както и тези, които водят нездравословен начин на живот. И не на последно място – сериозен фактор е и наследствеността, при това в голяма степен по майчина линия.

Най-важно е да не се пропуснат първите симптоми
След прекаран инсулт оцелява всеки втори човек, но много от пострадалите остават инвалиди. На Запад обаче статистиката е по-различна – до летален изход се стига само при 10-20 на сто. Това отчасти е поради факта, че на Запад отдавна вече използват метода на тромболизиса. Което означава приемане на препарати, разтварящи тромбите. Това е и най-ефикасният начин за лечение на исхемичния инсулт в остър период; той позволява по-бързо и пълно възстановяване на нарушените неврологични функции.

В днешно време тромболитичната терапия вече става достъпна и у нас. Технически тя не е кой знае колко сложна. На пациента се вкарват венозно специални препарати, помагащи за разтварянето на тромбите. Но такава терапия се провежда само след изследвания.

Не трябва да се прибягва до тромболизис, ако например известно време преди инсулта болният е прекарал някаква хирургична операция, или травма. Същото се отнася и за случаите, в които болният страда и от други заболявания. За осъществяване на тромболизиса, освен денонощно работещ кабинет по компютърна томография, се изисква и оборудване с модерна апаратура. А тромболитична терапия се провежда само след такова изследване.

Клиниката, в която се извършва тя, трябва да разполага с неврореанимация и лаборатория, където да се направят анализите - анализ на кръвта, коагулограма и т.н. Но найважното, което трябва да се отбележи за тромболизиса, е, че към него се прибягва само през първите 3 часа от началото на заболяването. Именно затова е важно да не се пропуснат първите симптоми на исхемичния инсулт.

Признаците на исхемичния инсулт
Ето кои са признаците, които биха подсказали началото на исхемичен инсулт. Те обикновено възникват внезапно:

• слабост или изтръпване в крайниците от едната страна - например лявата ръка и левия крак;

• изкривяване на лицето или изтръпване на половината му част;

• неразбираема реч, усещане за каша в устата или пълна загуба на говора.

Тези първи нарушения могат да се установят с много прости тестове. Например болният трябва да се опита да се усмихне, след това да изпъне ръце и да ги подържи няколко секунди. Трябва да се опита да каже числото 33. Ако пострадалият не се справи дори и само с една от тези задачи, задължително се обадете на “Бърза помощ”. Помнете, нещата се случват за минути.


лекар.бг

Как да се предпазим от инсулта

Сърдечносъдовите заболявания, сред които и инсултът, са една от основните причини за смъртност почти в целия свят. Затова борбата с тях е много важна и колкото и банално да звучи, тя вече се поставя на нова основа. За да бъде здрав човек, трябва да се научи да живее здравословно, като на първо време преосмисли вредните си навици и се заеме с тяхното преодоляване и отказване. Много от тези навици са дълбоко вкоренени у нас, затова е толкова трудно да бъдат премахнати. Защото доброто здраве е най-добрата награда за всеки. Трябва да бъдем оптимисти, за да можем крачка по крачка да постигаме целите си. Здравето означава благополучие и не трябва да се отчайваме, защото не гоним съвършенство - съвършенството е недостижима цел. От нас се изисква да живеем здравословно, защото сме отговорни за своето здраве.

Симптоми и клинични форми на мозъчния удар
Инсултът означава нарушение на мозъчното кръвообращение. Мозъчните тъкани получават около 15 процента от цялата кръв, която сърцето изтласква, защото поддържането на функционалната активност се нуждае от постоянен приток на кислород и глюкоза.
За разлика от клетките на другите органи, мозъчните клетки са неспособни да съхранят енергията, която получават при окисляване на глюкозата. И затова, когато мозъкът престане да се снабдява с кислород, човек може да живее само няколко минути. Това може да се случи при спиране на дишането или прекратяване биенето на сърцето. Веднъж загинала, мозъчната тъкан не може да се възстанови.

В 10 на сто от случаите настъпването на инсулта се съпровожда с характерни симптоми. Микроинсултът може да предизвика загуба на чувствителността от едната страна на тялото, нарушение на речта, а понякога и засягане на окото от тази страна. Такива пристъпи обикновено продължават по-малко от 30
минути, след което нормалната активност постепенно се възстановява.
Но в случаите, когато причината за инсулта е тромб, симптомите се запазват по-дълго време и се изразяват в забавени реакции, главоболие, изчезване на дясната половина на полезрението, затруднена реч, слабост и накрая парализа. Около две трети от всички случаи на мозъчен инсулт са обусловени от запушване на артериите, подхранващи мозъка. Много по-опасно състояние е кръвоизливът в мозъка, който се предизвиква от спукване на мозъчната артерия. 15 на сто от всички случаи на инсулт се получават именно по тази причина, като 50 на сто от болните умират. Тази форма е по-опасна от исхемичния инсулт, защото “изливащата” се от спуканата артерия кръв “убива” околните мозъчни тъкани. Друг вариант е аневризмата, която, за съжаление, е по-често срещана при младите хора.
Рисковите фактори се предават и по наследство
Основната причина за инсулта е повишеното кръвно налягане. Хората с високо кръвно получават 3-4 пъти по-често инсулт от тези с нормално налягане.
В най-рисковата група попадат възрастните хора, пушачите, алкохолиците, болните с диабет, прекаралите операция на сърцето, а също и хората с прекаран по-рано инсулт.
Статистическите данни показват, че това заболяване най-често се среща при мъжете, при хората с тъмен цвят на кожата, както и при тези, чиито родители са пострадали от инсулт. Както се казва, това са вероятните “жертви” на инсулта. Не можем все пак да не отбележим, че през последните десетилетия смъртността започва да намалява. Особено в САЩ, където хората започнаха да следят не само теглото си, но и нивото на своя холестерол, както и да отделят по-голямо внимание на това с какво се хранят. И не на последно място, разбира се, заниманията с физкултура.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО Е ТРУДНО И МЪЧИТЕЛНО
Нарушението на мозъчното кръвообращение уврежда нервната система. Затова при лекуване на последиците, освен физическа терапия, в повечето случаи е необходима и медикаментозна. Лечението се назначава и контролира от квалифициран специалист след качествена диагностика на увредената нервна система и въобще на състоянието на организма като цяло.
Медикаментозното лечение е насочено към възстановяване или стимулация на мозъчните огнища, отговарящи за движенията и речта. И само ако се възстановят функциите в тези мозъчни огнища, тогава може да се говори за пълно физическо възстановяване.
Съществува специално създадена методика за това възстановяване. Ние няма да се спираме на подробности от нея, само ще споменем някои основни аспекти.

• Когато състоянието ви след прекаран инсулт започне леко да се стабилизира, опитайте се да поседнете в леглото, но без да се престаравате. Ако почувствате виене на свят, веднага си лягайте.

• При първите опити да станете прав, трябва да имате предвид, че мускулите ви са увредени, краката ви са много слаби и до голяма степен атрофирали. Трябва ви помощник, поне в началото. Не стъпвайте веднага на увредения крак, опитайте първо със здравия, а след това постепенно с болния. Сам контролирайте времето, за което ще можете да стабилизирате стоенето прав.

• Ако състоянието ви позволява да стоите на крака, следва да направите първите крачки и това е много важно. Вашият помощник трябва да е от здравата ви страна. Това е доста трудно, но така трябва, защото позволява повече свободни придвижвания. Но тук решаващо влияние има и степента на увреждане на мозъка - от това зависи как ще проходите.

• Времето, за което болният може да се научи да ходи, е различно за различните болни, но в края на краищата всеки ще се научи да ходи. Разбира се, походката няма да е идеална. Трябва да се натоварва увреденият крак и когато равният под у дома и асфалтовият път вече няма да бъдат достатъчни за това натоварване, излезте в полето във висока трева, или на снега през зимата.

• Един от основните проблеми, с който ще се сблъскате, е трудността при сгъване на краката в коленете. Ние ще ви предложим само едно упражнение, което ще улесни тази ваша задача, но с помощта на добър физиотерапевт ще се справите още по-добре. И така: легнете по гръб и се опитайте да изпънете крака си. След това помолете помощника си да ви го сгъне отново. После отново го изпънете. Повтаряйте това много пъти. Целта на упражнението е да се накарат мускулите да заработят. Така те няма да атрофират.

По отношение на засегната от инсулта и увредена ръка препоръките са същите. Трябва да се опитвате да раздвижите мускулите, въпреки спазмите, които отначало много ще ви измъчват. Мускулите са изгубили своята еластичност.
Същото важи и за пръстите. Тях най-лесно ще раздвижите, като се опитвате да движите някакъв предмет -топче, химикал и т.н.
В крайна сметка, най-важното е да не бездействате, защото бездействието впоследствие усложнява нещата.

КАК ДА КОНТРОЛИРАМЕ РИСКОВИТЕ ФАКТОРИ?
Не пушете!
По мнението на водещи специалисти, това е най-опасният фактор на риска при сърдечносъдовите заболявания. Никотинът повишава честотата на сърдечния ритъм и кръвното налягане. Въглеродният окис, съдържащ се в цигарения дим, измества кислорода и уврежда артериите. А това помага за образуването на атеросклеротични плаки. Но ако човек откаже цигарите, рискът намалява няколко пъти.
Следете нивото на холестерола в кръвта си
Ако то е по-високо от 200 мг%, го обсъдете със своя лекар. Повишеното ниво на холестерола и липопротеините с ниска плътност значително увеличават риска от развитие на атеросклероза. Основното изискване в случая е да се употребяват колкото се може по-малко продукти, богати на холестерол и наситени мазнини. Няма никакви съмнения, че храненето влияе на нивото на холестерола в кръвта. Ограничете говеждото месо, яйцата, говеждия черен дроб, пълномасленото мляко, маслото, шоколада. Наблегнете на плодовете и зеленчуците, на птичето месо, на киселото мляко и нетлъстата риба.

Следете нивото на захарта в кръвта си
Защото е установено, че диабетът не просто помага за развитието на сърдечносъдови патологии. При диабет, когато вследствие неправилното производство на инсулин се нарушава въглехидратната обмяна, се увреждат кръвоносните съдове. Това заболяване често се развива при хора с наднормено тегло и затова се наблюдава тенденция към увеличаване концентрацията на мазнини в кръвта.
Състоянието на болните с диабет може да се контролира с диета, а ако е необходимо, и с медикаменти.

Затлъстяването, хиподинамията и стресът са фактори, които в никакъв случай не трябва да се подценяват
Данни от последни изследвания пораждат предположението, че вероятността от развитие на сърдечносъдови заболявания се определя и от мястото на отлагане на мазнините. Например ако при мъжете обемът на талията превишава обема на бедрата, значи вече са в групата на риска. Заседналият начин на живот допълнително се отразява на състоянието на кръвоносните съдове. И накрая за стреса: въпреки че е трудно да се определи нивото му, защото то е индивидуално при всеки, прекалените стресови въздействия вредят на здравия човек. Още повече че намиращият се в стресова ситуация човек не усеща как посяга например към цигарите.

Занимавайте се с физически упражнения
Упражнявайте някакъв спорт поне 3 пъти в седмицата.

Периодично измервайте кръвното си налягане и стриктно спазвайте предписанията на лекаря

А и не пренебрегвайте редовните прегледи за измерване нивото на холестерола. И въобще, правете си основни медицински прегледи. Освен избягването на всички рискови фактори, е целесъобразно, съгласно лекарските предписания, да се приемат и медикаменти с невропротективно действие. Те защитават мозъка от исхемия и могат да предотвратят инсулт.


лекар.бг

Сърцебиене

Усещането, че сърцето ви бие учестено, пропуска удар и излиза от ритъм, поражда чувство на тревога. Това може да е симптом на сериозно сърдечно заболяване, затова винаги се консултирайте с лекар, дори да се окаже, че причината е съвсем незначителна. Ако е така, можете да се справите с проблема посредством редица природни средства.

Човек обикновено не обръща внимание на сърдечната пулсация. Когато сърцето работи по-усилено от обикновено, това се усеща веднага. По време на физическо натоварване и след това' сърдечната дейност се усилва. Така сърцето осигурява допълнителен кислород и хранителни вещества за мускулите, които се съкращават, и отделя въглеродния двуокис и другите отпадъчни вещества от организма. Същото се наблюдава и при стрес, тъй като високото ниво на адреналин подготвя тялото за реакция от типа „борба или бягство" при евентуална опасност.

Други причини за учестена, но ритмична сърдечна дейност (тахикардия) са: непоносимост към храна, повишена температура и кофеин (който вдига нивото на адреналина). Определени лекарства (вкл. за алергичен ринит), хиперфункция на щитовидната жлеза или атеросклероза също влияят върху сърдечната дейност. Само в редки случаи учестеният пулс сигнализира за животозастрашаващо сърдечно заболяване.

Един вид тежко нарушение на сърдечния ритъм - фибрилацията на предсърдието, засяга 2% от хората над 65 години. То се дължи на заболяване на щитовидната жлеза, атеросклероза или на злоупотреба с алкохол и изисква спешна медицинска намеса. Друга, по-малко опасна причина представлява пролапсът на митралната сърдечна клапа. Заболяването се среща при 5% от хората и засяга предимно жени. Изисква наблюдение от специалист, но обикновено не се налага специфично лечение.

ПРОФИЛАКТИКА
За да намалите риска от сърцебиене и сърдечно заболяване, се занимавайте редовно с физически упражнения, не пушете, прилагайте стратегии за овладяване на стреса, хранете се балансирано и се придържайте към оптималното за вашата височина телесно тегло.

ЛЕЧЕНИЕ
Сърцебиенето, проявяващо се като епизод на учестена сърдечна дейност или като екстрасистоли, обикновено не се нуждае от лечение, освен ако не е симптом на сериозно заболяване или ако се придружава от световъртеж или други оплаквания. При всички случаи обаче е важно своевременно да се консултирате с лекар.

Физически упражнения: Когато аеробните упражнения предизвикват учестена сърдечна дейност (тахикардия), това е сигнал, че сърцето и белите дробове не могат да снабдяват адекватно организма с кръв, обогатена с кислород и хранителни вещества. Подходяща и степенувана програма с упражнения за период от няколко месеца ще увеличи капацитета на белите дробове и силата на сърцето. Непременно потърсете мнението на лекар, преди да увеличите интензивността на натоварванията, особено ако сте предразположени към сърдечносъдови заболявания (например при наднормено тегло или тютюнопушене).

Справяне със стреса: Ако сърцебиенето е свързано със стрес, се занимавайте редовно с релаксация. Масажът също облекчава състоянието. Използването на техники за справяне с напрежението ще предпазят сърцето ви от свръхстимулация поради хронично повишено ниво на адреналин в кръвта.

Хранителен режим
• Консумирайте храни, богати на фолацин, магнезий и витамин В6 и В12.
• Освободете се от излишните килограми, за да се товари сърцето по-малко.
• При съмнение за чувствителност към определена храна установете кой е причинителят и го изключете от менюто си.
• Ако кофеинът или алкохолът предизвикват силно сърцебиене, ги избягвайте. Опитайте кафе без кофеин или чай от лайка.

Билколечение: Използвайте билки, назначени единствено от специалист. Обикновено се препоръчва глог, който подобрява помпената функция на сърцето.

Храна за сърцето
Фолацинът, магнезият и витамин В6 и В12 са много важни за сърцето. Рационалното меню, включващо месо, миди, раци и други морски дарове, фасул, грах, зеленолистни зеленчуци и пълнозърнести продукти, набавя нужните хранителни вещества.

Ароматерапия: Полезни са успокояващите етерични масла от лавандула, майорана, горчив портокал или нероли (масло от портокалови цветчета). Напръскайте няколко капки върху носна кърпа и вдишвайте или използвайте изпарител. Втрийте 2 капки масло от горчив портокал в гърдите си.

Други методи: Ако в основата на вашия проблем лежи недостатъчно движение, се обърнете към фитнес инструктор, за да разработи програма за сърдечносъдовата система с постепенно увеличаване на натоварването. Биологичната обратна връзка може да ви помогне да се справите с физическите си реакции към стреса, ако причината е тревожно разстройство. Редовните занимания с йога, упражненията за дълбоко дишане, релаксацията или медитацията също ефективно регулират сърдечната дейност.

КОГА ДА ПОТЪРСИТЕ МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ
• Имате необяснимо сърцебиене.
• Искате да спортувате, но по-рано сте получавали сърцебиене.
• Възнамерявате да използвате билкови средства за сърцебиенето.

Незабавно потърсете лекар, ако:
• Имате болки в гърдите, чувство за слабост, световъртеж, рязко влошаване на зрението, гадене, задух или дезориентация.
• Пристъпите на сърцебиене са променливи по характер или пулсът ви е учестен над 140 удара в минута.



лекар.бг

Констриктивен перикардит

Определение: Констриктивният перикардит представлява хронично възпаление на перикарда с давност по-голяма от 6 месеца. Характеризира се със задебеляване, сбръчкване и частично калцифициране на перикардната торбичка, което води до притискане на сърцето, затрудняване на неговото пълнене и нарушаване на сърдечната функция.

Етиология: Етиологията е еднаква с тази на острия перикардит. Констриктивният перикардит най-често е последица на прекаран остър или подостър перикардит. Най-честите причини са: туберкулоза, травма, колагенози, тумори, уремия, вирусни и бактериални инфекции.

Патофизиология: Силно фиброзиралият и понякога калцифициран перикард ограничава разтегливостта и диастолното пълнене на сърцето. Получава се венозен застой в големия кръг на кръвообращението, както и намаление на ударния и минутен сърдечен обем.

Клинична картина: Наблюдават се прояви на десностранна сърдечна недостатъчност – подути шийни вени, отоци по краката, асцит, увеличен черен дроб. В някои случаи се добавят и прояви на левостранна застойна сърдечна недостатъчност – задух при физическо усилие и в покой, кашлица. Поради намаления сърдечен минутен обем са налице отпадналост, обща слабост, лесна уморяемост при физически усилия, тахикардия, хипотония. Среща се pulsus paradoxus – отслабване на пулса при вдишване. Може да се наблюдава положителен белег на Kussmaul, който се изразява в нарастващо подуване на шийните вени при вдишване. Този белег е резултат от затрудненото от констрикцията навлизане на повишения от вдишването кръвоток към дясната камера.
При аускултация се установяват глухи сърдечни тонове, патологичен допълнителен трети тон, няма сърдечни шумове.

Изследвания:
1. Рентгеново изледване. Обикновено сърдечната сянка е с нормални размери. Могат да се видят калциеви отлагания в перикарда.
2. Електрокардиограма (ЕКГ). Измененията са неспецифични – нисък волтаж, негативна Т-вълна, разширена и назъбена Р-вълна, наподобяваща P mitrale. При около 50% от случаите има предсърдно мъждене.
3. Ехокардиография. Показва силно задебеляване на перикарда, патологично движение на междукамерния септум, патологично движение на камерната стена, горната и долната празна вена са разширени и др.
4. Компютърната томография и магнитния резонанс дават точна информация за дебелината на перикарда.
5. Инвазивни изследвания - сърдечна катетеризация, лява вентрикулография, коронарна ангиография.

Диагноза: Поставя се въз основа на клиничната картина, ехокардиографията, рентгенографията.

Диференциална диагноза: Прави се с: рестриктивна кардиомиопатия, синдром на горна празна вена, чернодробни и интраабдоминални тумори, нефрозен синдром, трикуспидална стеноза и/или инсуфициенция и др.

Лечение: Лечението на констриктивния перикардит е оперативно. Извършва се перикардектомия - частично или тотално изрязване на перикарда.

На латински език: Pericarditis constrictivа.
На английски език: Pericarditis constrictive.

лекар.бг

Инфарктът при жените е по-безмилостен

В последно време жените все по-често се сблъскват със сърдечни нарушения. „Женският" инфаркт си има своите особености, на които сега ще отделим по-специално внимание. Въпреки че мъжете шест пъти по-често се сблъскват с това сърдечно нарушение, тази статистика се променя при жени, навършили 55 години. А към 80-годишна възраст процентите на двата пола се изравняват. Рискът от инфаркт при мъжете с диабет се увеличава два пъти, докато при жените се увеличава пет пъти.

Първата особеност на „женския" инфаркт е повишеното ниво на глюкоза в кръвта. По принцип диабетът отдавна се смята за един от основните рискови фактори при инфаркт, но напоследък се появи статистика, която потвърждава тази опасност. Ако жена с диабет е прекарала един път инфаркт, то рискът от повторна сърдечна атака нараства 10 пъти.

Но кардиолозите изразяват своите опасения не само от наличието на диабет. Те се страхуват и за тези пациентки, които отбелязват дори и незначително повишаване нивото на глюкоза. Това обстоятелство може да провокира влошаване на и без това неблагоприятното развитие на нещата при инфаркт. Затова сега се обръща повече внимание на нивото на глюкоза при жени, постъпили в кардиологично отделение с някакви оплаквания.

И, разбира се, не трябва да се забравя за профилактиката. За хората в средна и напреднала възраст са много важни физическото натоварване, нормалното тегло, отказът от сладкото. В случай че вече страдате от диабет, трябва много отговорно да изпълнявате препоръките на лекуващия лекар, защото за пореден път ще повторим - в случай на инфаркт те могат да се окажат решаващи.

СТРЕСЪТ, УМОРАТА, ДЕПРЕСИЯТА СА ОСНОВНИТЕ ПРОВОКАТОРИ НА ИНФАРКТА ПРИ ЖЕНИТЕ.
Разбира се, те не са единствени, значение имат и съпътстващите заболявания. Например артериалната хипертония, сърдечната недостатъчност, захарният диабет, инсултът. Значително влияние оказва наследствеността, особено за така наречения ранен инфаркт - преди 60-годишна възраст.

Но ако при мъжете основни виновници за инфаркта са чисто физически фактори - заседнал начин на живот, наднормено тегло, пушене и прочие, то при жените на първо място излизат проблемите от емоционален характер.

Може би затова се увеличава броят на дамите от средна възраст, които се сблъскват с инфаркта. По-рано такива случаи са били изключение, сега се превръщат в правило. А причината е ясна - напрежение и съсипващият изтощителен ритъм на живота.

Практиката показва, че ранният инфаркт при жените протича много тежко и често води до инвалидност или летален изход. Съгласно данни на американските специалисти, ако жената получи инфаркт до 55-60 години, тя има много повече проблеми с възстановяването и по-нататъшните прогнози за здравето й.

Затова не трябва да се пренебрегват призивите за по-позитивен поглед на живота, за по-добро настроение. Не затваряйте очите си пред хроничните стресове и умора. Вижда се, че от добрата настройка и душевното спокойствие зависи не само здравето, но и животът.

ИНФАРКТЪТ ПРИ ЖЕНИТЕ Е НЕВЕРОЯТНО КОВАРЕН
Той често протича в скрита форма. Може да не се проявят никакви ярки признаци на болестта като силна болка в сърцето, задушаване, загуба на съзнание.

Най-често жените усещат някакъв дискомфорт, но по никакъв начин не свързват своето неразположение с такъв сериозен проблем. И естествено, само лекар може да установи здравословното състояние.

Минава време, жената не се обръща към медиците, предполагайки, че скоро всичко ще премине. Когато най-накрая решава да позвъни в „Бърза помощ", се оказва, че е пропуснала момента.

Инфарктът е коварен точно с това - с бързината, с която поразява сърдечния мускул. Тук става дума вече не за дни, а за часове. Всеки час задържане няколко пъти увеличава риска от неблагоприятен изход.

Освен субективните причини съществуват и обективни. На първо място - не навсякъде може да се окаже бърза помощ при инфарктно състояние. Особено в малките населени места. А и не само там.

Веднага ще противопоставим американския опит. Там всички пациенти, постъпили в клиниката с болки в сърцето, веднага биват насочвани към кардиологичните отделения. И чак тогава медиците изясняват какъв е проблемът. Оказва се, че само 5 на сто от тях са с инфаркт на миокарда, но важното е, че не се губи време. На медиците им се удава да „хванат инфаркта" в подходящия момент и съответно бързо да окажат необходимата помощ.

Остава да вярваме, че и при нас, в България, ще се осигури навременно оказване на помощ на хората с инфаркт.

Прочети и запомни!
При лечение на инфаркта се използват препарати, разреждащи кръвта. А при жените тези лекарства по-често предизвикват кръвоизливи, отколкото при мъжете. Това е допълнителен фактор, усложняващ лечението на болестта.

Тези лекарства са много необходими, затова трябва да се има предвид тази особеност и отрано да се предприемат предпазни мерки: да се следи дозировката и често да се контролира състоянието на жените. В никакъв случай не прибягвайте до самолечение.


лекар.бг

Аритмията не е толкова страшна

Нарушенията на сърдечния ритъм (аритмиите) се дължат на преумора, на нервно напрежение, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол или кафе и редица сърдечни заболявания. При увеличение на сърдечната честота над 100 удара в минута (за възрастни) и равномерен правилен ритъм на сърцето, се говори за синусова тахикардия. При забавяне на сърдечната дейност под 60 удара в минута и правилен ритъм се говори за синусова брадикардия. С понятието синусова аритмия се означават периодите на смяна на забавен с учестен ритъм и обратно. В някои случаи синусовата аритмия е физиологична - сърдечният ритъм се ускорява при вдишване, а се забавя при издишване. Тази аритмия се нарича дихателна, тъй като е зависима от дишането.

Друг вид разстройство на сърдечния ритъм са екстрасистолите. Те представляват прибързани сърдечни удари в хода на нормалната сърдечна дейност, след които настъпва по-продължителна пауза до следващия нормален сърдечен удар. Обикновено екстрасистолите се усещат субективно като кратко „спиране" или „прескачане" на сърцето. По своя произход екстрасистолите биват предсърдни и камерни. Както предсърдната, така и камерната тахикардия и брадикардия представляват тежко нарушение на сърдечния ритъм.

Те обикновено се дължат на заболявания на миокарда, които засягат и сърдечнопроводната система, нерядко имат пристъпен и преходен характер и се преодоляват след лечението. При редица заболявания на миокарда се развива абсолютна (трайна) аритмия, която не се повлиява от лечение. При този вид аритмия съществува и пулсов дефицит: сърдечната честота е винаги по-висока от пулсовата честота (например при 70 сърдечни удара в минута пулсовата честота, т.е. - честотата на периферния пулс, е 55-60 удара в минута). При състояние на екстрасистолия и абсолютна аритмия се удължава следекстрасистолната пауза и настъпват пристъпи с временна загуба на съзнанието (т.нар. пристъпи на Адамс-Стокс). Тези пристъпи са с преходен характер.

Прогнозата на повечето видове аритмии е благоприятна. По показание се прилага и инструментално лечение -имплантация на пейсмейкър с трайно регулиран нормален сърдечен ритъм. Болните с имплантиран пейсмейкър са под системно лекарско наблюдение, чрез което работата на пейсмейкъра редовно се контролира.


лекар.бг

Как да убием гръдната жаба?

Вижте тек подробната публикация за лечение на стенокардия или гръдна жаба с мед и специален чай, подпомагащ оздравяването в рамките на един месец: Лечение на гръдна жаба!

Пресните сокове са по-полезни от самите плодове

Учени от университета в Монпелие са открили, че натуралните сокове са по-полезни от самите плодове. Тези френски изследователи са провели експерименти, като сравнили антиоксидантните свойства на плодовете и техните сокове.

Например натуралният сок от грозде и ябълки спира атеросклерозата по-ефективно, отколкото самите плодове. Плодовите сокове по-ефикасно защитават организма от развитието на сърдечносъдови заболявания.

Според проф. д-р Кели Декорт, ръководител на този изследователски екип, данните за това, че плодовете в обработен вид могат да бъдат по-полезни от тези в суров вид, са се появили отдавна, но сега са открити категорични доказателства. Пък и хората най-често ядат плодовете в обработен вид, въпреки че мнозина смятат, че основната полза е от суровите плодове.

За да се сложи край на спора и да се изучат в подробности антиоксидантните свойства на плодовете и техните сокове, френските учени започнали да дават на гризачи грозде и гроздов сок, ябълки и ябълков сок. При това животните получавали храна, очевидно спомагаща за атеросклероза.

Количеството плодове, които получавали опитните животни, съответствало на три ябълки или три чепки грозде на ден за човек. Гризачите изпивали сок, еквивалентен на четири чаши за човек, който тежи 70 кг. Установено е, че в гроздето и ябълките се съдържа еднакво количество антиоксиданти, но в сока на червеното грозде антиоксидантите са 2,5 пъти повече, отколкото в ябълковия сок.

В резултат при животните, пили плодови сокове и яли плодове, в сравнение с тези, които пили вода, нивото на холестерола и окислителния стрес са били значително по-ниски. Освен това при тях са били по-малко мастните отлагания в аортата.

Оказва се, че най-ефикасно е атеросклерозата се бори сокът от червено грозде. На второ място е самото червено грозде, на трето - ябълковият сок, на четвърто - ябълките.

Соковете са по-полезни от самите плодове, защото при изстискването на плодовете и съприкосновението с кислорода се подсилва действието на антиоксидантите.


лекар.бг