1. Според статистиките американците консумират средно по около 28 килограма захар годишно, повече от половината от които под формата на бонбони. Май имаха проблем със затлъстяването нещо. Има защо.
2. Захарта може да ви сбръчка кожата. Буквално, ако прекалявате с нея. Чез биохимична реакция може да встъпи във взаимодействие с колагена в кожата – процес, познат като гликиране. Вследствие на това кожата губи еластичността си и се сбръчква.
3. Ако намалите приема на захар, гликираният колаген може да възстанови естествената си еластичност и оттам да мъзстанови еластичността на кожата. Необходимо е само да помислите при бъркането в захарницата.
4. Индииците произвеждат захар чрез рафиниране на захарната тръстика от повече от 2000 години. Когато свитата на Александър Велики стъпва по тези земи е удивена от способността да се произвежда `мед` без пчели.
5. През 1747 г. немския химик Андреас Марграф открива, че захарозата в цвеклото е почти същата като в тръстиката. Така през 1802 г. заработва първата фабрика за захар, получавана от цвекло, което значително намалява цената и в студените страни.
6. Половината от близо 9 милиона тонното производство на цахар в САЩ е от захарно цвекло.
7. Можете ли да изядете 16 бучки запар на един път? Може би не. Неволно го правите обаче с изпиването на 1 литър кола.
8. Подсладителите не са по-малко зло. При изследвания с плъхове е установено, че след консумация на напитки с подсладител се увеличава консумацията на храна, което след себе си води до риск от напълняване. Плъховете пили лимонада със захар не показали повишени изисквания към дневното си меню. Захарта не е чак толкова лоша.
9. Още за подсладителите – запаринът и аспартамът са открити съвсем случайно. Откривателите им са се занимавали със съвсем други проблеми, когато за майтап решили да опитат от продукта на химичние реакции. Харесало им. Чиста химия, както се казва.
10. Учените, които са открили сукралозата пък (друг подсладител с търговско име Спленда) са работили върху синтеза на нов вид инсектицид. Незнайно защо опитали химичната смес на вкус, което им е донесло завидни дивиденти.
11. Почти половината от кафявата захар по нашите пазари е фалшива. Както и при черните хлябове, боята тук е много важен компонент.
12. Най-сладкото нещо на света известно до момента се нарича лугдунам – 200 000 пъти по-сладък от захарта. Едва ли бихме разбрали, ако го консумираме в чиста форма.
13. Захарта е изградена от въглерод, водород и кислород. Тези три елемента влизат в състава на три сладки молекули – глюкоза, фруктоза и галактоза. Обикновената бяла захар представлява сукроза – смес от една молекула глюкоза и една фруктоза.
14. Не пренебрегвайте съвсем захарта – все пак тя е от групата на въглехидратите, които са основния компонент в хранителния ни режим.
15. Осем атомни захарни молекули – гликоалдехиди са намерени дори в космоса в междузвезден газ близо до центъра на галактиката Млечен път.
16. Молекули като гликоалехидите може би са предшественици на живота на Земята. За гликоалдехидите е характерна способността да взаимодействат с тривъглеродни захари, при което може да се получи предшественик на молекулата на РНК или ДНК.
17. Облаците от междузвезден газ, където са регистрирани гликоалдехиди съдържат и етилен гликол – захароподобна съставка на земния антифриз. Дали всичко това се е синтезирало преди появата на живота на земята засега не е ясно.
18. Със захар може да се направи ракетно гориво. При изгарянето на сукроза, примесена с царевичен сироп и селитра се получават и аматьорски фойерверки.
19. На американския пазар съществува хапче, наречено Obecalp. То представлява чиста захар и се предписва за успокояване на тревожни от нещо деца. Често децата искат да подражават на големите и искат да пият хапче, за да се оправят. Е, прочетете наобратно името на хапчето и ще видите как лекува. (Placebo – плацебо ефектът)
20. Не всичко, свързано със захар е плацебо. Глюкозаминът, който също е вид захар играе имунопотискаща роля при експерименти с плъхове. Ксилитолът пък (захарен алкохол) лекува ушни възпаления при деца.
греен.демокрит.ком
Няма коментари:
Публикуване на коментар