Eдин от главните показатели за работата на сърцето е налягането, с което се напомпва кръвта в сърцето. За първи път налягането е измерено от английския свещенник С. Хейлс в 1733 г. За тази цел той съединява с гъвкава тръба бедрената артерия на кон с дълга вертикално стояща месингова тръба, горният край на която остава открит. Щом като притискането на съединителната тръба се снеме, кръвта от артериите се устремява в месинговата тръба и тя започва да се запълва, докато не се повдигне до ниво около 2 м. Налягането на стълба с кръв в месинговата тръба се уравновесява от артериалното налягане и е около 20 кПа. Нивото на кръвта в месинговата тръба не е постоянно, а се колебае с честотата на съкращенията на сърцето между максималните (систолични) и минималните (диастолични) стойности. Систоличното налягане съответства на съкращаването на сърцето, а диастоличното – на разхлабеното му състояние.Методът, който предлага Хейлс е със значителна загуба на кръв и даже риск за живота на пациента. Ето защо с помоща на такъв метод би могло да се измери артериалното налягане само при експерименти с животни. Стремежът да се създаде метод за измерването на артериално налягане в човека е послужило на италианския лекар С. Рива-Рочи в 1896 г. да изобрети прибор, който в известна модификация се използва и досега. Този прибор е предназначен за измерване на налягането в раменната артерия. Тъй като раменната артерия в спуснатата ръка се намира на нивото на сърцето, то налягането на кръвта в тази артерия съвпада с налягането на кръвта в най-близката до сърцето част на аортата.
Методът на Рива-Рочи е основан върху измерването на външното налягане, необходимо, за да се притисне артерията (фиг.1). Затова на рамото на пациента се слага кух гумен манжет и с помоща на помпа се увеличава налягането на въздуха в нея, докато не изчезне пулсът на артерията на предрамото (лъчевата артерия). Налягането на въздуха в манжета в момента на изчезването на пулсовите вълни в лъчевата артерия (когато в нея се прекратява кръвотока) трябва да бъде равно на систоличното налягане.
При експерименти с животни, кръвното налягане може да се измери и с непосредственото вкарване в кръвоносния съд на куха игла, съединена чрез гумена тръба с манометър.
В 1905 г. руският лекар Н.С. Коротков видоизменя метода на Рива-Рочи така, че да може да се измерва и диастоличното налягане на кръвта. Той предлага пулсовите вълни на лъчевата артерия да се прослушват с фонендоскоп ( прибор, състоящ се от чувствителна мембрана и две гъвкави тръбички, подвеждащи звуковите колебания до тъпанчетата на ушите). Ако налягането на въздуха в манжета се повдигне по-високо от систоличното (ръката се свива) и след това се понижава постепенно (при изпускане на въздуха) с помоща на специален клапан (с помоща на манометър се измерва налягането), то при налягане, равно на систоличното, се появяват характерни звукови сигнали. Отначало излишното над атмосферното налягане на въздуха в манжета е равно на нула, манжетът не притиска ръката и артерията. С постепенното напомпване на въздух в манжета, той започва да притиска раменната артерия и в нея се прекратява кръвотока. Ако мускулатурата е разхлабена, то налягането на въздуха в манжета, състоящ се от еластични стени, приблизително е равно на налягането на меките тъкани, които са в контакт с него. Изпускайки въздуха от манжета се намалява налягането в манжета и в меките тъкани, с които той контактува. Когато налягането стане равно на систоличното, кръвта ще бъде способна да "пробие" през притиснатата артерия и възниква турбулентно течение. Това е същноста на физичния принцип на "безкръвния" метод на измерване на кръвното налягане.
Докато артерията е притисната силно, във фонендоскопа не се чуват никакви звуци. При понижаването на налягането в манжета започват ясно да се чуват разделени тонове, наречени начални. Появява се и пулс на лъчевата артерия. Тези тонове са свързани с вибрацията на стените на артериите непосредствено под манжета в резултат от действието на порции от кръв, които проникват през притиснатият от манжетата участък на кръвоносния съд само в моментите на систола на сърцето (максималното налягане - систоличното), т.е. при сърдечна контракция.
Произходът на тези характерни тонове и шумове (тонове на Коротков), които съпровождат процеса, е свързан със сложния характер на разпространение на пулсовата вълна по частично притиснатата артерия. Лекарят ги прослушва с фонендоскопа, който се слага върху артериите на дисталните манжети (т.е. на сравнително голямо разстояние от сърцето). Когато налягането в манжета стане по-малко от диастоличното, с което се възстановява ламинарното течение на кръвта, артерията започва безпрепятствено да пропуска кръв и тоновете на Коротков рязко намаляват и изчезват. Ето защо, налягането в манжета, съответстващо на изчезването на тоновете на Коротков, се приема за диастолично. Артериалното налягане се регистрира с две цифри, които отразяват систолната и диастолната стойности. Измерва се в милиметри живачен стълб (mm Hg).
Приборът за измерване на артериалното налягане се състои от три основни части: манжета, нагнетател на въздух (круша) и манометър (фиг.1). Приборът с живачен манометър се нарича сфингоманометър, а този с мембранен манометър – сфингмотометър.
В хирургичната практика непосредственото измерване на налягането в кухините на сърцето се извършва чрез катеризация, т.е. с въвеждането през един от големите кръвоносни съдове на тънка полиетиленова сонда, в края, на която се намира миниатюрен електроманометър.
Адекватното артериално налягане (АН) е основния фактор за поддържане на храненето и функционирането на жизнено важни органи. Измерването на артериалното налягане е ключов момент при мониторинга на болните по време на анестезия и интензивна терапия.
кладата.ком
Няма коментари:
Публикуване на коментар