С кръвното шега не бива!

Около въпроса с артериалното налягане има много неразбиране, но и много парадокси, казва доц. Нина Гочева, национален консултант по кардиология и зам.-шеф на Националната кардиологична болница, все още наричана Трета градска. Едно от малкото места у нас, където наистина не отказват прием на тежките случаи и не питат колко си платежоспособен. Доц. Гочева ръководи и клиниката по кардиология с интензивно отделение.

Когато става дума за високо кръвно, повечето хора са склонни да “пропуснат” темата край ушите си, защото всеки знае пример като “баба с него си живее от 30 г.” До момента, когато проблемът не стане личен в някоя от многото форми: инфаркт в разцвета на силите около 40-те или инсулт по-късно, сърдечна недостатъчност, хипертония плюс висок холестерол. Изведнъж започваме да разпитваме за добър кардиолог. Първо очакваме бърз резултат, после установяваме, че 2 плюс 2 тук не прави 4.

Една от заблудите на пациентите с хипертония е, че лекарствата се пият, докато свалят кръвното. Или само когато са го вдигнали “много”. Всъщност терапията е доживот, и то не само с един препарат. Лекарят не си измисля какво да предпише, а действа по насоки за поведение от Европейското дружество по кардиология според степента на риска от сърдечно-съдов инцидент. Тя пък се определя с таблица, еднаква за цяла Европа. Налице е и разнообразие от лекарства, повечето на поносими цени. И въпреки всичко, само 41% от пациентите постигат добър контрол на артериалното налягане.

Водим се от насоките, но в един момент се стига до задънена улица - като цяло контролът не се подобрява, обяснява доц. Гочева. Причината, разбира се, не е ясна. Може да е в лоши комбинации от лекарства или пък в неправилно приложение на даден препарат спрямо пациента.

Много важно е и как се измерва артериалното налягане. Простото правило човекът да е в покой 5 минути преди меренето, се пренебрегва дори в лекарските кабинети. Друг е въпросът с какво измерваме кръвното. Носи се слух, че Еврокомисията ще забранява обикновените апарати с помпичка, защото са живачни. Остават електронните, но не са стандартизирани, отбелязва доц. Гочева.

Всички са склонни веднага да започнат с хапче, но истината е, че без промени в стила на живот желаното подобрение не е възможно, казва кардиологът. Тук опираме до най-трудното: да смениш манталитета. Започва се от навиците в храненето, минава се през борба с обездвижването, самоналагане на мерки против стрес и създаване на дисциплина във вземането на лекарства. Всичко това значи да постигнеш самоконтрол, а по-сложно нещо от това няма, казва доц. Гочева.

Според нея бъдещето е в генно ориентираната терапия.

Когато човек си носи нещо по наследство, медицината може само да отложи появата на усложненията във времето - почти нищо не се лекува дефинитивно. Затова има смисъл да се прави генна карта и всеки да знае какво му е кодирано, за да предприеме съпротива навреме. Както и по гените да се открие кои лекарства са най-ефективни за конкретния болен.

Доц. Гочева приема, че стресът е полезен до известна степен. Просто ако не си вдигаш адреналина от време на време, губиш тонус, казва тя. Въобще, той е полезна субстанция - мобилизира и мисленето, и действието. Щастлив непрекъснато, е невъзможно състояние, а и не бива да го искаме, смята кардиологът. Тъй като всичко в живота е биохимия, да не забравяме, че голямото количество от т.нар. хормони на щастието ни прави лениви и не се отразява добре на остротата на мисълта, смята тя.

“Позитивен човек съм. Ядосвам се, но бързо ми минава и дори забравям какво съм казала в такъв момент”, описва себе си доц. Гочева. Признава, че скоро не е мерила кръвното си, нито холестерола, но обещава да го направи в най-скоро време, въпреки че няма оплаквания.



Доц. Нина Гочева: През лятото терапията не бива да се променя

В горещините нараства рискът от хипертонични кризи, обяснява доц. Нина Гочева. Човек се поти повече, от което спада нивото на натрия и се активира система, която води до покачване на артериалното налягане.

Не съм сигурна в тезата, че при високи температури кръвоносните съдове се разширяват значително, казва доц. Гочева. Просто в тези процеси участва и вегетативната нервна система, която балансира тонуса на артериите. Затова, когато падне кръвното в жегите, трябва да се търсят причините, съветва кардиологът.

В никакъв случай пациентът не трябва сам да си намалява дозата или да изключва лекарство, защото е чувал, че така се прави през лятото, предупреждава доц. Гочева. Това може да бъде и опасно и се преценява само от лекар. “Лично аз не променям терапията на пациентите през летния сезон”, отбелязва тя. Някои медикаменти пък действат така, че ако пропуснеш доза, след няколко часа може да се стигне до хипертонична криза.

Най-топлите часове на деня са опасни особено за децата и възрастните хора, тъй като реагират по различен начин на високи температури.

Реакцията може да бъде понижаване или повишаване на артериалното налягане. Причината е, че при тях системите за контрол на температурата не работят пълноценно. Затова те трябва да излизат предимно сутрин и вечер, когато горещините са отминали и няма да се потят много.

При всички случаи трябва да се носи шапка, когато сме навън. Другото задължително нещо е водата. Повечето хора нямат навик да вземат със себе си бутилка вода при излизане и въобще да пият вода равномерно през деня. Бързо се обезводняват, губят електролити с потенето и увеличават риска от топлинен удар.


24часа.бг