петък, 1 август 2008 г.

Вторична артериална хипертония

По-малко от 5% от хипертониците са с вторична хипертония, но за разлика от първичната при тях е възможно оздравяване от болестта след отстраняването на причината за възникването й. Специфични клинични и лабораторни данни спомагат за правилното диагностициране на вторичните хипертонии. Колкото е по-млад (под 30 г. напр.) или по-възрастен (напр. над 55 г.) пациентът при появата на хипертонията и колкото е по-тежка тя (напр. диастолично налягате над 125 мм), толкова по-голяма е вероятността за наличие на вторична хипертония.

Бъбречна хипертония. Получава се при различни бъбречни заболявания – както при бактериални инфекции (пиелотефрит), така и при имунологични възпалителни процеси (гломерулонефрит) или заболявания на бъбречните съдове – артерии и вени (реновазална хипертония).

Ендокринна хипертония – получава се при болести на надбъбречните жлези (болест на Кушинг, феохромоцитом, първичен алдостеронизъм и други).

Коарктация на аортата (вродено стеснение на най-големия артериален съд, излизащ от сърцето), която предизвиква също покачване на кръвното налягане.

Хроничен прием и злоупотреба с медикаменти, водещи до повишение на кръвното налягане – такива като кортикостероиди, нестероидни противовъзпалителни средства (диклофенак, парацетамол, ибупрофен, аспирин и др.), наркотици. След прекратяване на приема им кръвното налягане се нормализира.


хелтх.бг

Няма коментари: