Докторе, какво е ХИПЕРТОНИЯ?

Известно е, че България е на едно от първите места в света по броя на мозъчни инсулти и инфаркт на миокарда. Високото кръвно налягане играе първостепенна роля за тази нерадостна статистика. Почти във всяко българско семейство има човек с повишено кръвно налягане. Тревожен е също фактът, че през последните 15 години се наблюдава снижаване на възрастовата граница за възникване на хипертонията.

Кръвното налягане съответства на налягането /натиска/, което се упражнява върху стените на артериите, по които преминава кръвта. Това кръвно налягане се изразява чрез две числа, например: 15/9 или 150/90, които съответстват на налягане, изразено в сантиметри или милиметри живачен стълб. По-високата стойност – 15 или 150, е систоличното кръвно налягане; то съответства на максималното налягане в момента, когато сърцето се свива. По-ниската стойност – 9 или 90, е диастоличното кръвно налягане; то съответства на минималното налягане в артериите, когато сърцето е в покой между две съкращения.

Стойностите на нормалното кръвно налягане не са еднакви за всички възрасти. При децата стойностите са по-ниски, при хората на средна възраст – по-високи, а за възрастните – още по-високи. За лица между 16- и 30-годишна възраст нормалното систолично налягане се движи между 115 и 160 мм, а диастоличното – между 60 и 85 мм живачен стълб. За лица над 50-годишна възраст нормално систоличното налягане може да се движи между 115 и 160 мм, а дистоличното – между 70 и 95 мм. Всяко диастолично налягане над 95 мм трябва да се счита за повишено независимо от възрастта.

Посочените стойности за кръвното налягане не трябва да се смятат за абсолютни и решаващи, тъй като кръвното налягане може да показва известни отклонения. Например при един и същ човек стойностите на кръвното налягане могат да се променят ден за ден или час за час в рамките на деня. Те намаляват по време на сън; обратно, увеличават се по време на усилие, при емоция, стрес, болка и др.

От значение е и разликата на стойностите на кръвното налягане в миналото и в настоящето.

Когато кръвното налягане, измерено трикратно при пълен покой за хора в средна възраст, покаже стойности над 150 мм за систоличното и над 90 мм за диастоличното налягане, се приема, че е налице повишено кръвно налягане /хипертония/. Когато систоличното налягане е до 170-180 мм, се приема, че хипертонията е умерена, когато е над 200-220, че хипертонията е високостепенна.

Различават се два типа високо кръвно налягане. При първия тип високото кръвно налягане не се съпровожда от друго заболяване – бъбречно, ендокринно и пр. В тези случаи говорим за първична /есенциална/ хипертония или за хипертонична болест. При втория тип високото кръвно налягане се дължи на заболяване на други органи – например бъбреци, жлези с вътрешна секреция и пр. В тези случаи хипертонията е вторична и е само признак на друго заболяване.

Затова при откриване на повишено кръвно налягане основният въпрос, на който трябва да се отговори, е за каква хипертония става дума: първична /есенциална/ или вторична. Тъй като вторичната хипертония най-често се дължи на заболяване на бъбреците, то неколкократното изследване на урината е задължително при всеки новооткрит болен с повишено кръвно налягане, за да се изключи или потвърди бъбречният произход на хипертонията. За съжаление твърде много болни се лекуват години наред за повишено кръвно налягане, без да изследват урината си. Такива болни често се изненадват по-късно от напреднал и трудно лечим бъбречен процес.



дар-ценър.ком