Често използвани български билки

Билките, още наричани лечебни растения, лечебни треви, обхващат голяма група растения, които се използват в медицинската и ветеринарномедицинската практика за профилактика и лечение на болести.Лечебните свойства на някои растения са били известни още преди повече от 5000 години в земите на Асирия, Египет, Индия и Китай. В своите трудове учени от древността оставят информация за билките, ползвани по тяхно време: римският лекар Гален (129 - ок. 201), основателят на гръцката медицина Хипократ (460 - ок. 370 пр.н.е.), Диоскорид (1 век), таджикския лекар и учен Абу Али Ибн Сина - Авицена.Съществуват сведения и за употребата на билките и по българските земи. В труда си "Изследвания върху растенията" Теофраст, наричан баща на ботаниката, казва, че Тракия е най-богатият на лечебни треви район в тогавашния свят. Подробно описание на използваните от траките билки прави Диоскорид в съчинението си "За лекарствените средства". Данните за славяните пък сочат, че те са се ползвали предимно от лечебните свойства на някои дървесни видове - бреза, бор, върба, ела, липа, клек, ясен. Един от първите източници за практиките на билколечение в българската държава е "Шестоднев" на Йоан Екзарх (7 век), в който се описва лечението на плеврит с върба, кукуряк и топола. Богомилите също са били известни с народното си лечение.
В България съществува голямо богатство и разнообразие на растителни видове, които са около 3600 на брой. Като лечебни растения се употребяват около 650 от тях, а ежегодно се събират 300 вида. Благодарение на разнообразните климатични и почвени условия българските билки съдържат висок процент биологично активни вещества. Те са богати на разнообразни химични съединения: алкалоиди, гликозиди, сапонини, полизахариди, танини, флавоноиди, лигнани, кумарини, етерични и тлъсти масла, витамини, микроелементи и др. На много от тях е изучено фармакологичното и лечебното действие и приложение. Често богатият опит от народната медицина е служил като отправен момент за откриване на потенциални лечебни средства от растенията. Изхождайки от българската народна медицина, беше открита антихолинестеразната съставка в кокичето (Galanthus nivalis L. var. gracilis), която бе изолирана и под формата на препарата нивалин навлезе в клиниките за лекуване на полиомиелит, неврити, радикулити и като антагонист на кураре. Съвременната медицинска наука цени и използва лечебните растения. Голяма част от медикаментите произхождат от билки.


ЛАЙКА

Matricaria chamomilla L.
Семейство Сложноцветни (Asteraceae)

Разпространение. Расте по ливадите, поляните и пасищата, около населените места, покрай пътищата. Разпространена е из цялата страна. Да не се бърка и смесва с полското подрумиче и кучешката лайка, които се различават по листчетата на обвивката на кошничките и имат неприятно тежка миризма.

Описание. Едногодишно тревисто растение с изправено, голо, високо до 50 см стъбло, силно разклонено в горната си част, с последователни, двойно до тройно пересто нарязани листа с тесни заострени дялове. Цветните кошнички са разположени на върховете на стъблените разклонения. Състоят се от 12-18 периферни бели езичести цветчета и многобройни вътрешни жълти тръбести цветчета. Обвивката на кошничките е от керемидообразно наредени, продълговато яйцевидни, тъпи, с широк ципест ръб, жълтеникавозелени листчета. Съцветното легло е голо, с малки ямички, кухо, полусферично при току-що цъфналите кошнички и удължено до конусовидно към края на цъфтенето. Плодът е продълговата кафяво-зелена семка. Цялото растение и особено цветните кошнички имат характерна приятна миризма и остър, възгорчив вкус. Цъфти от май до август.

Използваема част. За лечебна цел се използват цветните кошнички от диворастящи или култивирани растения. Те се берат по време на цъфтежа, май-юни, когато езичетата на периферните бели цветчета са в хоризонтално положение. Брането става ръчно или със специални гребени., като цветовете се откъсват с дръжка не по дълга от 3 см. Сушат се на сянка или в сушилня до 400. Срок на годност: цяла и рязана билка - 1 г., мляна - 6 мес.

Химичен състав. Етерично масло с характерен син или синьозелен цвят (съдържащо хамазулен, азулен, кадинен, терпени и сесквитерпени), флавоноиди, фитостерин, витамин С, провитамин А, горчиви вещества, слуз, кумарин, апигенин, матрицин, апин, херниарин, холин, глицериди на мастни киселини, минерални соли и др.

Лечебно действие и приложение. Лайката има противовъзпалително, антисептично, болкоуспокояващо, спазмолитично, ранозаздравяващо, успокояващо, потогонно и други действия. Отдавна използвана в народната медицина, тя вече е навлязла широко и в научната. Проучени са нейния състав и действие. Най-важната действаща съставка на етеричното масло е хамазуленът. Доказано е неговото противовъзпалително, спазмолитично и газогонно действие, както и стимулиращото действие на етеричното масло върху централната нервна система. Установено е също холинолитичното и спазмолитично действие на гликозидите, както и спазмолитичното на флавоновите и кумариновите производни.

Лайката се прилага главно при заболявания на стомашно-чревния тракт, простудни заболявания на горните дихателни пътища и като успокояващо средство. Билката се използва съответно вътрешно или външно при различни възпаления - на лигавицата на устата, венците, гърлото, при зъбобол, гастрити, ентерити, колити, язва на стомаха и дванайсетопръстника, на конюнктивите, при хемороиди, бяло течение, болезнени и труднозаздравяващи рани, мокрещи екземи, циреи, потене на краката. Под формата на инхалации се предписва при грип, фарингити, ларингити и пр. Намира приложение като успокояващо средство при болезнена менструация и при смущения в съня. В козметиката лайката се използва за освежаване на кожата и за поддържане на цвета на русите коси.

В българската народна медицина лайката се употребява при възпаление на бъбреците и пикочния мехур, безсъние, главоболие, жълтеница, газове, подагра,ревматизъм, епилепсия, хистерия, хемороиди, трудно уриниране и уриниране на кръв, гъбички в устата, задух, жълтеница, болезнена менструация.

Начин на употреба.

Най-добре е да се използва извлек, получен на студено (10 чаени лъжички билка се залива с 500 см3 студена вода, след 8 часа се прецежда и се изпива за 1-2 дни). Може да се направи запарка за вътрешно и външно приложение - 2-3 супени лъжици билка се залива с 250 см3 вряща вода и престоява в затворен съд 1 час. Чаят се изпива на два пъти. Препоръчително е запарката да се прави непосредствено преди употреба (при престояване във воден разтвор хамазуленът бързо се разлага). Пие се 15 минути преди ядене.


МАЩЕРКА (бабина душица, воленика, майчина душица, махра, овчарски босилек, шапово биле, шеркъ, овчарска мерудия, ябълкиня, яребичина)

Thymus sp. div.
Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

Разпространение. Растенията от този вид се срещат по сухи тревисти и скалисти припечни места из горските поляни и пасища, а по-рядко в ливадите из цялата страна. Най-широко са разпространени в предпланинските и средновисоките части на планината.

Описание. Родът Thymus е силно полиморфен и с много голям брой трудноразличими видове и форми. В България има около 15 вида. Мащерките са многогодишни тревисти растения или малки полухрастчета с пълзящи или полегнали четириръбести стъбла и възходящи цветоносни клонки, до 20-40 см. Листата са срещуположни, дребни, приседнали или с къси дръжки, линейно ланцетни, яйцевидни или елипсовидни, с точковати жлези и жлезисти власинки, отделящи етерично масло. Цветовете са двуустни, розови, лилави или бели, събрани по много в пазвите на най-горните листа, като образуват сбити или прекъснати класовидни или метличестисъцветия. Чашката и венчето са двуустни. Тичинките са 4. Плодът се разпада на 4 едносеменни орехчета. Цялото растение има приятна миризма.

Използваема част. Цъфтящите надземни части. Билката се бере по време на цъфтежа май - септември. Суши се на сянка или в сушилня, до 350. Срок на годност: цели стръкове - 3 г., рязани - 2 г.

Химичен състав. Съдържат етерично масло с твърде различен състав в зависимост от таксономичната принадлежност и екологичните условия.В състава му влизат главно тимол, карвакрол и ρ-цимол, терпинен, терпинеол, борнеол и др., както и органични киселини, дъбилни и горчиви вещества, минерални соли, смоли, флавоноиди, витамин С, пигменти и др.

Лечебно действие и приложение. Поради богатото съдържание на етерично масло, мащерката притежава антисептично, противовъзпалително, отхрачващо, спазмолитично и газогонно действие, а така също болкоуспокояващо, нервоуспокоително, противогъбично, противоглистно. Прилага се при всички видове кашлица (като отхрачващо, бронхоразширяващо и дезинфекциращо средство при остри катари на горните дихателни пътища, хроничен бронхит, коклюш, бронхиална астма, суха и спастична кашлица, белодробни възпаления). Широко приложение намира и за лечение на различни заболявания на храносмилателната система (включително от нервен произход) - хронични гастрити и язви на стомаха, колики на стомаха и червата, газове в червата, диарии, гнилостни процеси, чревни паразити.

В българската народна медицина мащерката се използва и при отслабване на сърдечната дейност, задух на нервна почва, епилепсия, липса на апетит, анемия, киселини в стомаха, безсъние, диария.

Начин на употреба. Вътрешно: Приготвя се запарка от 2 супени лъжици ситно нарязана билка и 1/2 л вряща вода (ври около 5 мин.) След изстиване запарката се прецежда и се пие студена по 1 кафена чашка 3-4 пъти на ден преди ядене. Прилага се и като чай, приготвен от 1 чаена лъжичка мащерка и 250 см3 вряща вода, подсладен със захар или мед. Външно (за бани, компреси, гаргара): запарка от 100 г билка и 2 л вряща вода, която се прецежда след като изстинел Прилага се при гнойни рани, циреи и абсцеси; скрофули. Изсушени и стрити листа - за посипване при незаздравяващи рани.


РИГАН (овчарски босилек, черновръхче, витошки чай, вранилова трева)

Origanum vulgare L.
Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

Разпространение. Расте из храсталаци и сечища, по каменливи места и в редки гори предимно в предпланините и планините из цялата страна докъм 1600 м надморска височина (горната граница на гората).

Описание. Многогодишно тревисто растение с късо, пълзящо коренище. Стъблата са 30-80 см високи, изправени, четириръбести, в горната част разклонени, слабо покрити с власинки. Листата са срещуположни, с къси дръжки, продълговато яйцевидни, с власинки и приседнали жлези, 1-4 см. дълги, целокрайни или неясно назъбени, на върха заострени, отгоре тъмнозелени, отдолу - сивозелени. Цветовете са много дребни, бели, светлочервени или розововиолетови, разположени в пазвите на керемидообразни припокриващи се виолетови прицветници. Събрани са по 5-25 в класовидни групи, които образуват щитчета, а от тях се формира сложно метличесто съцветие. Чашката е тръбеста с 5 зъбчета. Венчето е двуустно, тичинките - 4. Плодът е съставен от 4 тъмнокафяви закръглено яйцевидни орехчета Цъфти от юли до септември.

Използваема част. Използват се цветоносните връхни части, събрани по време на цъфтеж, като се отрязват на около 20 см от върха. Бере се по време на цъфтежа юни-юли. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 350. Срок на годност: цяла и рязана билка - 2 г.

Химичен състав. Съдържа до 0,15% етерично масло, съдържащо главно тимол и карвакрол, сесквитерпени и др., както и флавоноиди, горчиви и дъбилни вещества, минерални соли, витамин С, провитамин А и др.

Лечебно действие и приложение. Поради съдържанието на етерично масло риганът притежава антисептично, отхрачващо, антиспастично и успокояващо нервната система действие Стимулира секрецията на потните, храносмилателните и бронхиалните жлези, засилва перисталтиката на червата, възбужда апетита. Прилага се като потогонно, успокояващо кашлицата и отхрачващо средство при остри катари на горните дихателни пътища, при бронхит, трахеит, бронхиална астма, коклюш. Влиза в състава на различни гръдни чаеве. Използва се още при атония и газове в червата, спазми на стомаха и червата, чернодробни и жлъчни заболявания, както и при нервни разстройства.

В българската народна медицина се употребява при глисти, диария, газове, епилепсия, бронхит, трахеит, жълтеница, болести на черния дроб, безсъние, главоболие, полова възбуда, нервна възбуда. Външно под формата на бани - при кожни заболявания (екземи и др.).

Начин на употреба. Може да се приготви като чай - 1 кафена лъжичка билка се кипва и вари в 200 см3 вода 3-5 мин и се пие топъл. За еднодневна доза се прави запарка от 1 супена лъжица билка в 500 мл вода, кисне 2 часа и се прецежда. Пие се по 1 винена чаша 3-4 пъти на ден 15 мин. преди ядене.


ЖЪЛТ КАНТАРИОН (звъника, порезниче, калъчово, кърски чай, сечено биле, твърдокуп, шуплек, пелешница, яневички, яновче, смичак, жълт офит, зверобой, дзуника, мераклива трева, пелесечено биле)

Hypericum perforatum L.
Семейство Звъникови - Hypericaceae (Guttiferae)

Разпространение. Расте из цялата страна по тревисти места, из храсталаците и сечищата, край пътищата и из нивите и в редки гори до 2000 м надморска височина.

Описание. Многогодишно тревисто растение, до 30-100 см., с изправено, гладко, силно разклонено в горната си част стъбло, с две надлъжни ребра. Листата са срещуположни, без дръжки, приседнали, овално елипсовидни до овално ланцетни, целокрайни, дълги 1-3 см, с многобройни просветляващи жлези - гледани срещу светлината, те са пунктирани (перфорирани) поради наличието на вместилища с етерично масло. Цветовете са едри, жълти, събрани в метличести съцветия по разклоненията на стъблото. Чашката е съставена от 5 продълговато заострени, свободни, целокрайни листчета, а венчето има 5 яркожълти листчета; по тях също има маслени вместилища. Тичинките са много, сраснали в основата си в 3 снопчета. Плодът е яйцевидна тригнездна многосеменна кутийка. Цъфти от май до септември.

Използваема част е надземната. Събира се в началото или по време на цъфтежа юли-август. Режат се облистените стъбла с цветовете и пъпките на около 20 см от върха. Не трябва да се събират прецъфтели стръкове! Суши се на сянка или в сушилня при температура до 450. Срок на годност: цяла билка – 2 г., рязана – 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Растението съдържа хиперицин и псевдохиперицин (кондензирани антрахинови производни), флавонови гликозиди (хиперозид, рутин, кверцитрин и др), етерично масло (оцвеетно в зелено и съставено предимно от терпени и сесквитерпени, каротен, никотинова киселина и др.), антибиотикът иманин, биологично активни вещества (октакозан, триаконтан), багрилни вещества, сапонини, пектини, дъбилни вещества, смолисти вещества, каротин, холин, витамин С и др.

Лечебно действие и приложение. Съставките на билката определят нейните разнообразни и много полезни свойства - противовъзпалително, противомикробно, адстрингентно, ранозаздравяващо и противоязвено действие, тонизиране на нервната система, подчертан кръвоспиращ ефект, подобряване на сърдечния мускул, засилване на сърдечната дейност, леко повишаване на артериалното налягане, диуретичен ефект, противоглистно действие.

Жълтият кантарион от дълбока древност досега е една от най-често употребяваните и изключително полезна билка. С изолирани от нея съставки или извлеци са получени препарати за лечение на голям брой страдания. Забележително добре се повлияват възпалителни заболявания и смущения на храносмилателните органи – язвена болест на стомаха и дванайсетопръстника, остри и хронични гастрити, ентероколити, парене, лошо храносмилане, диария и др. Противовъзпалителното, адстрингентното и ранозаздравяващото действие се проявява така също и при изгаряния, замърсени гнойни и бавно зарастващи рани по кожата и лигавиците.

Флавоноидите, които съдържа билката, й придават капиляротонизиращ ефект, действащ при много заболявания, придружени с кървене, възпаление, отоци и др. – хемороиди, обилна менструация, ревматизъм, колити, изгаряния, възпаления на венците и на устната лигавица и др.

Флавоноидните съставки подобряват сърдечната дейност, като разширяват кръвоносните съдове на сърцето, засилват съкращенията му, леко повишават артериалното налягане и действат диуретично – точно затова дрогата влиза в състава на много препарати за лечение на сърдечно-съдови заболявания (особено атеросклероза, нарушения на кръвообращението); изгаряния, възпаление на пикочния мехур, ревматизъм и др., полезна е и при депресия и неврологични оплаквания, както и при изтощение след тежко боледуване. (Успокояващото действие се засилва при комбинация с хмел.)

В българската народна медицина жълтият кантарион се използва при подагра, леки форми на туберкулоза, бяло течение, диария, неволно напикаване, главоболие, мигрена, хистерия.

Начин на употреба. Съществуват различни предписания за начина на приготвяне на запарки и отвари от билката.

Вътрешно се приема най-често като запарка от 1 суп. лъжица ситно счукана билка на 250 см3 (или 2 суп. лъжици на 500 см3) вода. Ври 5-10 мин, прецежда се и след като изстине, се изпива за 1 денонощие (или по 100 см3 15 мин преди ядене 4 пъти дневно). За лечение на язвената болест се използва и запарка от 1 суп. лъжица билка на 1 л вода, която се пие вместо вода за 1 денонощие, като лечението продължава няколко месеца.

Външно приложение: масленият извлек от билката се използва при много кожни заболявания. Извлекът се получава от 20-30 г пресни цъфтящи върхове от растението, счукани ситно и залети с 250 г растително масло (най-добре маслинено, но може и слънчогледово, ленено – пропорцията билка/масло е 1:10). Извлекът се разклаща често. След 2 седмици (по други указания 40 дни) се прецежда и с него се обработват раните. Прилага се за мазане при кожни проблеми, изгаряния, натъртване, навяхване, циреи, за разтривки при ишиас, ревматизъм.

Внимание! Съдържащият се в растението хиперацин създава чувствителност към слънчево облъчване, затова тези, които употребяват дълго билката или нейни препарати, трябва да избягват по-продължително излагане на кожата на въздействието на слънчевите лъчи.


ЧЕРВЕН КАНТАРИОН (трескавиче, горчило, жлъчка, китка, червено которонче, червена жлъчка, червено калъчово, посечниче)

Centaurium erythraea Rafn (Erythreae cebtaurium Pers., Centaurium umbellatum Cilib.)
Сем. Тинтявови - Gentianaceae

Разпространение. Би5лката расте по сухи тревисти и каменливи места, ливади, ниви и горски поляни навсякъде в България.

Описание. Едногодишно или двугодишно тревисто растение с голо, изправено, четириръбесто, разклонено в горната си част стъбло, високо до 50 см.. Стъблените листа са срещуположни, елипсовидни, целокрайни, а приосновните образуват розетка от обратно яйцевидни, стеснени към основата си листа. Цветовете са розовочервени, дребни, събрани в щитовидни съцветия на върха на стъблото. Чашката и венчето са петделни и сраснали в дълга тръбица. Тичинките са 5. Плодът е цилиндрична двугнездна многосеменна кутийка. Цъфти от юни до август-септември.

Използваема част. За лечебна цел се използват цъфтящите стръкове, отрязани на около 15-20 см от върха. Бере се по време на цъфтежа. Суши се на сянка или в сушилня при температура до 400. Срок на годност: цяла билка - 2 г., рязана - 1 г. и 6 мес.

Химичен състав. Съдържа горчиви гликозиди - генциопикрозид, еритроцентраурин, както и до 1% алкалоиди, основно генцианин (производно на пиридина), восък, смоли, етерично масло и др.. Доказано е наличието на флавоноидни вещества и аскорбинова киселина (витамин С).

Лечебно действие и приложение. Билката има апетитовъзбуждащо действие, тонизира стомаха и улеснява храносмилането - стимулира отделянето на стомашен сок, жлъчка и панкреатичен сок. Приписва й се и газогонно действие.

Експериментално е доказано, че съдържащият се в растението генциопикрозид има противоглистно действие.

Прилага се при безапетитие, възпаление на стомаха, свързано с намалено отделяне на стомашен сок, запек с газове, болезнени диспепсии, възпаление на черния дроб, анемия, чревни паразитози, трескави състояния, диабет.. Външно намира приложение при бавно заздравяващи рани. В научната медицина се използва спиртен извлек от надземната част в различни комбинации с други горчиви съставки.

В миналото е използвана за лечение на маларията, тъй като понижава температурата при трескави състояния.

В българската народна медицина червеният кантарион се употребява при болести на черния дроб, жлъчката и далака, при глисти, апоплексия, парализи, епилепсия, запек, туберкулоза, липса на апетит, маточни кръвоизливи, хемороиди, бяло течение, туберкулоза в червата, цироза на черния дроб, воднянка, захарен диабет, главоболие.

Начин на употреба. Вътрешно: От надземната част на билката се приготвя запарка (1 чаена лъжичка билка на 200 см3 гореща вода), която се изпива на 3 пъти, 30 мин. преди ядене (или 1 суп. лъжица в 500 мл вода ври 5 мин и се пие 15 мин преди ядене 4 пъти дневно). Може да се направи и извлек с вино в съотношение 1:10 (60 г билка кисне в 1 л вино за 8 дни, прецежда се и се държи на хладно), който се пие се по една винена чаша преди ядене - при анемия и след тежко боледуване. (По други указания - настойката от билката в червено вино (1:10) се приема за апетит и при слабо зрение по 1 супена лъжица след всяко ядене.)

Външно запарката се прилага за компреси при бавно заздравяващи рани и при косопад. Понякога външно се прилага и счукана билка, смесена със зехтин (кисне се 20 дни в зехтин (1:10) за мазане на рани от изгаряния и гнойни рани.


БОСИЛЕК (бусиляк)

Ocimum basilicum L.
Семейство Устноцветни - Lamiaceae (Labiatae)

Разпространение. Отглежда се като декоративно растение и подправка, главно в южните райони на България. Родината му е Азия.

Описание: Едногодишно тревисто растение. Стъблото е голо, четириръбесто, разклонено и достига височина 60 см. Листата са срещуположни, с дълги дръжки, яйцевидни, заострени, целокрайни, рядко назъбени. Цветовете са бели, по-рядко розови или виолетови и са разположени в пазвите на листата по върховете на стъблото; 5-делна чашка; 5-делно венче; 4 тичинки. Плодът е сух и след узряването се разпада на 4 кафяво-черни орехчета. Цялото растение има приятна миризма.

Използваема част. Използва се цъфтящата надземна част, около 20 см. от върха, без одървенелите долни части на стъблото. Бере се по време на цъфтежа, юли - август и се суши на сянка или в сушилня. Срок на годност: 2 г. /цяла билка/ или 1 г. и 6 мес.. /нарязана/.

Химичен състав. Съдържа етерично масло с разнообразен състав, горчиво вещество, гликозиди, сапонини, танини, органични киселини, минерални соли и др.

Лечебно действие: . Противовъзпалително, противоспазматично, болкоуспокояващо, апетитовъзбуждащо, потогонно и др.

Приложение: Употребява се за възбуждане на апетита, за лечение на хронични колити, гастрити и ентерити, както и при кашлица и бронхиална астма. Прилага се и при възпаление на пикочните пътища и на простатата, зъбобол, хрема, ангина.

Начин на употреба.Външно: жабурене, налагане, за бани. Вътрешно: 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл. вряла вода и кисне 2 ч.– пие се по 1 винена чаша преди ядене 3 пъти дневно, подсладена с мед; или отвара от 1-2 чаени лъжички билка на 250 см3 вода, която се изпива за 1 ден.

Внимание! Ако се приеме в големи количества, билката може да предизвика отравяне! Да се използва по лекарско предписание!


БЯЛ РАВНЕЦ (гущерка, пачи пера, посечена трева, хайдушка трева, еневичка, русулява билка, сърчьово биле, месечняк, еньово биле)

Achillea millefolium L.
Семейство Сложноцветни - Asteraceae (Compositae)

Разпространение. Расте по тревистите места навсякъде в България до 2000 м надморска височина - край пътищата, из нивите, ливадите, по гори и поляни.

Многогодишно тревисто растение.

Описание. Многогодишно тревисто растение с пълзящи подземни издънки, с право, неразклонено стъбло с последователни, ланцетни, двойно или тройно пересто нарязани листа, приосновните - с дълга дръжка, стъблените - седящи. Цветните кошнички са събрани в гъст щит на върха на стъблото и всяка се състои от 5 периферни, бели, езичести цветове и от 3 до 10 жълтокафяви, тръбести. Обвивните листчета на кошничките са керемидоподобно наредени, по ръба люспести, червеникавокафяви, а в средата - зелени. Плодът е продълговат. Цялото растение е покрито с власинки и има характерна миризма. Цъфти от юни до септември.

Използваема част. Съцветието и надземната част, отрязана на 15-20 см от върха. Събират се по време на цъфтежа, юни-август. Сушат се на сянка или в сушилня до 400. Срок на годност: цяла билка - 2 г., рязана или мляна - 1 г.

Химичен състав. Съдържа етерично масло /главно хамазулен/, флавонови гликозиди, горчиво вещество ахилеин, дъбилни вещества, органични киселини, витамин С и др.

Лечебно действие. Основно - кръвоспиращо /доказано експериментално/ и противовъзпалително. /дължи на хамазулена в етеричното масло/. Има донякъде болкоуспокояващ и ободряващ ефект.

Приложение. Прилага се като кръвоспиращо средство при кръвоизливи от матката, венците, носа, стомаха, хемороиди и др. Намира приложение и за възбуждане на апетита, при стомашни възпаления с болки (язва, гастрит), при колит, газове.

В българската народна медицина се използва при бяло течение, виене на свят, сърцебиене, стомашни киселини, глисти, чернодробни и бъбречни болести и др., както и като успокояващо (при неврастения и хистерия).

Начин на употреба.

Външно: Цветът се кисне 40 дни в зехтин (1:10) и се използва за мазане на рани, при изгаряния, натъртвания, екземи. Запарката може да се използва за гаргара при кървене от венците, възпаление на устната лигавица и др.

Вътрешно: Прави се запарка 2 супени лъжици, залети с 500 мл вряла вода, като кисне 1 час. Пие се по 1 с.л преди ядене 3 пъти на ден /или 1 кафена. чашка преди ядене 4 пъти дневно.
Внимание! Ако се приема продължително и в големи количества, билката може да предизвика отравяне!

медикалбг.ком