вторник, 12 август 2008 г.

Липидите и сърдечно съдовите заболявания

Роля на липидните нарушения за развитието на сърдечно-съдовите заболявания

Холестеролът е необходим за нашия организъм, той е съставна част на всички клетъчни мембрани, на нервната тъкан. Холестеролът играе роля при образуването на жлъчните киселини, стероидни хормони и витамин Д. Холестеролът се образува главно в черния дроб, като в повечето случаи количеството му е достатъчно да покрие потребностите на организма. Следователно, внесеният с храната холестерол в по-голямата си част е излишен. Ако черният дроб не преработва или елиминира ефективно холестерола, количество му в кръвта се повишава и може да доведе до постепенното му натрупване в стените на артериите в т.нар. Атеросклеротични плаки.

Холестеролът се пренася с кръвта чрез липопротеини, които представляват агрегати от белтъчни и липидни молекули. Липопротеините са различни видове, които имат различни функции. Липопротеините с ниска плътност пренасят холестерола от кръвта до всички тъкани, а липопротеините с висока плътност пренасят холестерола от тъканите обратно в черния дроб, където той се преработва и елиминира. Холестеролът в липопротеините с ниска плътност е известен като “лош холестерол” по отношение на сърдечно-съдовите заболявания, защото неговото високо количество увеличава риска от натрупването му в кръвоносните съдове. Обратно, холестеролът в липопротеините с висока плътност е известен като “добър холестерол” по отношение на сърдечно-съдовите заболявания, защото той отстранява холестерола от тъканите на кръвоносните съдове и така намалява риска от натрупването му в атеросклеротични плаки.

Високите нива в кръвта на общия холестерол, на холестерола в липопротеините с ниска плътност или “лошият” холестерол и на триглицеридите (основните мазнини в организма), както и ниските стойности на “добрия” холестерол (холестерола в липопротеините с висока плътност), повишават риска от атеросклеротични промени в кръвоносните съдове и развитието на сърдечно-съдови болести.

Ето защо е добре да понижим не само общия холестерол, но също така да намалим “лошия” холестерол, а да увеличим “добрия” холестерол. Важно е да намалим и окислението на липопротеините с ниска плътност, тъй като то съществено допринася за развитието на атеросклеротичния процес.

Хранителни фактори, повлияващи липидния статус

Високият прием на някои наситени мастни киселини, чиито източници са главно животинските мазнини, е свързан с повишаване на общия и “лошия” холестерол. Обратно, полиненаситените и мононенаситените мастни киселини, намиращи се основно в растителните мазнини могат да намаляват холестерола в кръвта. Най-ефективни в понижаването на общия и “лошия” холестерол са полиненаситените мастни киселини, чийто основен източник в нашето хранене е слънчогледовото олио. Това не значи, че трябва да прекаляваме с него, тъй като полиненаситените мастни киселини се окисляват лесно и при голяма консумация водят до увеличаване окислението на липопротеините с ниска плътност, което стимулира развитието на атеросклерозата. Прекомерният прием на полиненаситени мастни киселини също може да доведе до намаляване на полезните липопротеини с висока плътност. Освен чрез слънчогледовото олио полиненаситени мастни киселини може да приемете от слънчогледовите и тиквените семки, от ядките и разбира се от всички останали растителни масла. Особено полезен е зехтинът, тъй като той е богат не само на полиненаситени, но и на мононесатиени мастни киселини, които също понижават “лошия” холестерол, но и увеличават”добрия” холестерол. Освен това мононенаситените мастни киселини са значително по-устойчиви на окисление.

Твърдите маргарини на база растителни мазнини могат да имат голямо съдържание на транс форми на ненаситените мастни киселини, които се получават при производствените процеси. Транс мастните киселини повишават лошия холестерол в същата степен, както и наситените мастни киселини.

Мазнините на рибата са богати на специален вид полиненаситени мастни киселини (n-3), които при здрави индивиди могат да намалят “лошия” холестерол, но при вече повишен “лош” холестерол могат да допринесат за неговото увеличаване. Рибните мазнини обаче са много полезни за намаляване образуването на кръвни тромби, което е от особено значение за намаляване риска от сърдечен инфаркт и мозъчен инсулт. Те забавят също така нарастването на атеросклеротичните плаки, чрез потискане на веществата, допринасящи за възпалителните процеси. Доказано е, че консумацията на риба е свързана с по-ниска смъртност от сърдечно-съдови заболявания.

Растителните разтворими влакнини (пектин), може също да намаляват общия холестерол в кръвта. Пектинът намалява и увеличените нива на “лошия холестерол” и на триглицеридите, без да намалява нивото на полезния холестерол в липопротеините с висока плътност.

Растителните храни (зеленчуци, плодове, зърнени и бобови храни, ядки) съдържат много вещества с антиоксидантно действие, които защитават мастните киселини в клетъчните мембрани от окисление в организма и по този начин намаляват риска от атеросклеротични изменения на съдовете. Такива антиоксиданти са витамин Е, витамин С, каротини, флавоноиди и други полифенолни съединения. Ето защо вегетарианците обикновено са с по-ниски нива на общия и “лошия” холестерол, както и с по-високи стойности на “добрия” холестерол в сравнение с хора, консумиращи месо. Заболеваемостта и смъртността от сърдечно-съдови заболявания при вегетарианците са по-малки.

Затлъстяването и диабетът често са причина за повишаване на общия и “лошия” холестерол, на триглицеридите в кръвта. Храненето играе важна роля при развитието на тези заболявания. Даже умерено намаляване на теглото може да понижи увеличените стойности на холестерола и триглицеридите.

Злоупотребата с алкохол намалява нивото на “добрия” холестерол в кръвта.

Холестеролът в консумираната храна, когато е в умерено количество (200-300 мг дневно) повлиява в минимална степен нивото на холестерола в кръвта, тъй като потиска синтеза му в организма. Високият прием на холестерол обаче води до повишаване на общия и “лошия” холестерол в кръвта, особено когато вече има нарушения в обмяната на холестерола.


гювеч.бг

Няма коментари: