Да поговорим за сърдечно-съдовите заболявания...

В живота на всеки човек идва момент, в който се замисля дали болестите и съдбата на неговите родители и близки няма да го настигне. Всеки здравомислещ човек си дава сметка, че тялото му един ден ще реагира на претоварването, лошия начин на живот и хранене, стреса и замърсяванията. Най-широко разпространени и водещи до сериозни последици са сърдечно-съдовите заболявания.

Това налага да си зададем и въпроса как да се предпазим от сърдечно-съдовите заболявания, какви са модерните методи на диагностика и как да разберем дали имаме проблеми със сърцето? Отговорите на тези въпроси дава в "Ники Кънчев шоу" по Дарик Радио, в рубриката "Доктор – ох, боли!", реализирана с подкрепата на Актавис, д-р Борислав Георгиев, сърдечносъдов специалист в Национална кардиологична болница.

Какво правите, когато един пациент дойде и каже: „стягаме” или това вече е късно?

Имам студенти, които са били и на обучение в чужбина, някои са завършили в чужбина и не виждам парадоксите в тяхното обучение. Когато задам този въпрос – какво ще направим на този пациент – получавам отговора „скенер, резонанс”. За да се направи правилна диагноза, трябва да се спазват класическите принципи на диагностиката. Това е кардиограмата, кръвните показатели, а преди тях пациентът трябва да бъде прегледан, преслушан и добре да му е снета анамнезата, тоест историята на неговото заболяване. След това трябва да се започне адекватна диагностика. Диагностиката в кардиологията е конвенционална, тоест това, което навсякъде може да се направи, малко по-специализирана и високо специализирана. Конвенционалната се прави от всички, включително и от общопрактикуващи лекари и всички интернисти. Малко по-специализираната се прави навсякъде. Това са велоергометриите - стандартната ехокардиография. Има модерни методи и на диагностика, и на лечение, които вече се правят на няколко места, както и едни свръхмодерни, които се правят само в отделни центрове в България и в Европа.

Коронарографията, вече сме споменавали за стенчетата, които обтягат кръвоносния съд. Масово ли се прилага това?

Коронарографията е важен инвазивен метод, тоест това е метод, при който се слага катетер в артерията и във вената и през артериален път се достига до сърцето. Тя е инвазивен метод и е златен стандарт за установяване на коронална болест на сърцето, тоест някаква атеосклероза в артериите. Коронарография се прави само от хора, които имат опит. Ако един човек прави качествено коронарография, той трябва да има зад гърба си около 1000 коронарографии. Когато се стигне до интервенция, тоест до надуване на балон, до поставяне на стенд, той трябва да има много голям опит в тези неща. Не може всеки кардиолог да прави коронарография и стентиране. В болници като нашата и в цял свят се прави една много особена диагностика по време на коронарографията. Това е вътресъдов ултразвук. По един много специален катетър се вкарва в короналните артерии и се вижда каква е плаката, тоест с ултразвук се вижда нещо, на коронарографията ние го виждаме като сянка. Това е най-добрият начин да се установи дали имаме проблеми с плака, дали добре е сложен стентът и дали имаме някакви други проблеми, които бихме могли да очакваме. За съжаление, това се прави от свръхспециализирани екипи и не се прави рутинно навсякъде в страната.

Има ли някои най-нови методи за превенция на сърдечно-съдовите заболявания?

Преди две седмици излезе една студия „Джупитер”. През 1998 година на един от водещите лепидолози на САЩ зададох въпроса: „Какво ще стане, ако на всеки даваме статин за първична профилактика”? Той каза: „Америка ще банкрутира, защото нямаме толкова пари да покрием статините”. Вече имаме евтини статини, но нямахме доказателства или големи доказателства. Преди няколко седмици излезе една много голяма студия, едно много голямо доказателство, че при някои, високо рискови хора с нормален холестерол, които обаче имат възпалителни маркери, ако им се дава средна или малка доза от определен статин се намалява рискът от инфаркт и инсулт. Това беше удар върху съвременната концепция, защото това налага преподредба на концепциите, тоест това е новото. Другото, което е новото е, че витамин C, E не намаляват смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Това излезе съвсем на скоро в групата на фини анализи, на витаминозната профилактика на сърдечно-съдовите заболявания. Нещо, с което също би трябвало да се съобразяваме е наднорменото тегло, не затлъстяването. Наднорменото тегло и метаболитният синдром, тоест когато имаме наднормено тегло, леко гранично кръвно налягане, леко гранична кръвна захар, значимо повишават риска от инфаркт и инсулт заради, което ние трябва да решим проблема и с метаболитния синдром – намаляване на теглото, намаляване на холестерола и поддържане на оптимално физическо натоварване.

От най-новите методи – към най-обикновените способи – как да разберем, че имаме проблеми със сърцето?

Това е рутинният преглед, който се прави от всеки лекар, преглед, свързан с преслушване, с измерване на кръвното налягане и измерване на холестерола. Холестерол се мери сутрин, човек не трябва да е ял, желателно е предишния ден и последните три дни да не е консумирал алкохол, да не е консумирал високи на холестерол храни, за да може да излезе нормален неговият липиден профил. Ако той не спазва това ще има някои отклонения в триглицеридите. Добрият холестерол намалява при тютюнопушене. Така че да не се чудят някои пушачи, когато видят, че им е нисък добрият холестерол. Тютюнопушенето най-много вреди – намалява ниския, добрия холестерол.