Есенните болести

Депресияата ни лишава от здраве, воля и радост
Д-р Валерия Евтимова от Пловдив, дипломиран медик и енерготерапевт, е един от най-талантливите феномени на България. Като лекар успешно съчетава методите на академичната и алтернативна медицини, за да лекува широк спектър от заболявания. Обхващайки всички възрасти, нейните пациенти са от цял свят. Постиженията й са невероятни, излекуни са не само физичните, но и духовни и ментални проблеми. Здраве и дълголетие за всички, посетили кабинета й! Д-р Евтимова има кабинет в Пловдив ул. Мали Богдан 66, тел: 032/26 55 58 и 0898/484 154.

*Д-р Евтимова, бихте ли ни споделили с какви заболявания ще се срещнем през есента?

Хепатитът макар и като угасваща вълна още ще ни притеснява. Пловдив, където имаше голям брой заразени от хепатит, предимно в циганската махала, се извършиха крупни профилактични мерки – имуницации на децата и тези от училищата, изчистване и прибиране на отпадъците, здравна култура и др.
Респираторните вируси също няма да стоят кротки. Причините са честите преохлаждания на тялото от по-малкото облекло, както и обратното – претоварването с дрехи води до изпотяване и друхите изсъхват на гърба на децата.
Обаждат се язвите и гастритите поради смяна на хранителния режим.
Възможни са бъбречни обаждания, съпроводени с отделяне на пясъци, активиране на нови и стари инфекции.
Кръвното налягане, повлияно от смяна на електромагнитните вълни на Земята също става по-неспокойно. То ту се вдига, ту пада рязко. Желателно е регулирането на лекарствата адекватно.
Валежите и влажното време помагат да се обаждат и стави и болни кости. Двигателният режим и някои специални попълнения могат да помогнат.
За някои започват смяна на настроенията и есенните мрачни дни отключват есенната депресия и ги оставят без сили и радост.
Променят се и жлезите с вътрешна секреция.

* Искате да кажете, че цялото тяло се променя в зависимост от природни и климатични особености?
* Да, нашият организъм се променя и адаптира на измененото ниво.
* Как хората преживяват това?
* Различно, едни са много адаптивни и не усещат нищо, други се измъчват от различни болежки и смесени чувства.
* Какво ще ни кажете за депресията?
* Освен Депресията, причинена от мрачните дни или липсата на слънце, има много други причини за нея: изпитването на вина, незадоволена нужда от зависимост от домашна любов, невъзможни или липсващи цели, вътрешният разяждащ срам, липсата на отговорност и вътрешен самоконтрол, дори доза генетичност...

Вината е към свои грешки и натрупването на много обикновени грехове или неправенето на нищо по отношение на важни въпроси. Човек се измъчва от гняв към самия себе си и съжаляването за това е неутешимо. Така се ражда депресията.
Незадоволена нужда от завимост към домашна любов. Властни и опекунстващи родители създават зависими, управляеми, лесно манипулирани, изискващи грижи деца. Преди да се депресират те се пристряват и се очертават с лакомия за домашна любов. Тяхното самочувствие се определя от околните. Те се депресират, защото нуждата им не е посрещната и плачат както са правили това като деца.
Чувствайки се слаби и зависими, те се изпълват с яд и дори могат да откажат предлаганата помощ, стават и враждебни. Развиват ниско самочувствие и състояние на безнадеждност. Омразата ги разяжда отвътре. Взаимоотношенията, свързани с брачни проблеми или стресът около децата са най-честият срещан вид стрес, свързан с депресията на жените.
Бих казала, че негативните мисли и липсата на социални умения също водят до дълбока вътрешна борба за оцеляване, защото се пренебрегва любовта, която изпълва целия ни живот и цялата Вселена дори. Това се оприличава с много популярното феминистко виждане за социален натиск върху жените да се откажат от своята индивидуалност срещу това да бъдат „обичани”.
Невъзможни цели или липсата на цели. Взискателните родители перфекционисти, сурови предопределят неспокойните и враждебни деца с нездраво отношение тип „Аз не съм добре” . Те възприемат непостигнатите цели на своите родители. Загубата на цели поражда и загубата на интереси към живота и дейности, решаващи в живота на един човек. Бягането или прекъсването на училището в началото, като големи отказват да работят. Те се чувстват изгубени и несигурни. Това състояние е наричано „екзистенциална невроза” и лекувайки се стремим да възстановим чувството на свобода и отговорност за собствения избор в настоящето и бъдещето. За да се постигне това животът трябва да има смисъл и причина.
Срамът от себе си също води до депресия. Той е чувство, че си неадекватен. За разлика от страха, който включва външна заплаха, срамът се появява, когато сме разочаровани от нещо в самите нас, от нашата истинска същност. Срамът е вътрешно измъчване: да се чувстваш страхлив, глупав, необичан, неструващ, „лош човек”. Ние се крием в срама, т.е. обръщаме се, покриваме си лицето, навеждаме очи, изолираме се. Проблемът е със самоомразата. Причината за това се крие някъде в детството от неправилното отношение на нашите родители или др. фактори.
Липсата на самоконтрол причинява депресия. Бягството от отговорност е с хиляди предизвинения. Но като контраправило: „Поеми отговорността и се излекувай”.
Депресията може да се предопродоля и от генетичност или множество смесени причини.

* Как протича депресията?

Симптомите на силната депресия са:
Не всички депресирани хора имат всички тези симптоми или пък може да ги имат, но не в еднаква степен. Ако човек има 4 или повече от тези симптоми и ако нищо не може да ги накара да изчезнат, и продължават повече от две седмици, трябва да се потърси помощ.

* Постоянно тъжно или "празно" настроение
* Чувствате се обезнадежден, безпомощен, неструващ нищо, песимистичен и/или виновен
* Злоупотреба с алкохол/ лекарства
* Умора или загуба на интерес в обичайни дейности, включително секс
* Смущения в храненето и спането
* Раздразнителност, повече плачене, безпокойство и пристъпи на паника
* Затруднено концентриране, запомняне или вземане на решения
* Мисли за самоубийство; планове или опити за самоубийство
* Постоянни физически симптоми или болки, които не се поддават на лечение

Опасни признаци за планиране на самоубийство:

* Говорене за самоубийство
* Твърдения за безнадеждност, безпомощност или нищожност
* Погълнатост от темата за смъртта
* Изведнъж по-щастлив/а, по-спокоен /спокойна
* Загуба на интерес за неща, за които го/я е грижа
* Посещаване или обаждане на хора, които са му/я скъпи
* Уреждане на нещата, поставяне на всичко в ред
* Раздаване на неща

* Как да ги лекуваме тези пациенти?
* С психотерапия, медикаментоза, психоанализа и други психични мерки.
* Явно повечето започват с психиатър?
* Психиатърът им назначава подходяща медикаментозна терапия и следи състоянието чрез чести прегледи.
* А вие, д-р Евтимова, какво точно им правите?

Налага се провеждането на адекватна психотерапия и енерготерапия (за което ще дойдете при мен), а необходимата медикаментоза в началото нека да бъде назначена от психиатъра, който е започнал наблюдението. Той с времето ще уточни нещата. Аз корегирам наличните грешки в съзнанието, които откривам, както и разглеждам необходимите претенции на личността и възможностите за реализацията им. Потенцирам възстановяването на различните мозъчни химикали, както и удовлетворяването на егото. Налагам специален дневен режим (хигиенно-хранителен и динамичен) и възможности за занимания на личността у дома и извън къщи. Постепенно разширявам социалните контакти на болния и съграждането на по-близки и по-далечни цели. Възстановявам чувствата и променям начинът за осъзнаване на околния свят, очертавам средства за преодоляване на пречки и настройвам положително човека за ежедневието. Трудовите навици решително помагат за удовлетворението на възстановяващия се човек. Обучавам към социална търпимост и начинът за преодоляване на агресията. Решително променям личността в негова полза и създавам по-гъвкаво отношение за адаптиране.


алтернативна-медицина.далир.нет