петък, 28 ноември 2008 г.

Чудодейното растение жълт кантарион

Жълтият кантарион (Hypericum perforatum)

спада към най-старите лечебни средства. Ценен изключително много в древността, с бързото развитие на научната медицина и фармакология той бива незаслужено изтласкан встрани, където търпеливо дочаква в наши дни триумфалното си завръщане.

Някои учени наричат жълтия кантарион магическа билка, която по естествен начин влива светлина и жизненост в обремененото от грижи и болести човешко тяло. Жълтият кантарион е преоткрит от учените едва през последните години. Изследванията показват, че жълтият кантарион действа точно толкова добре, колкото синтетичните психофармацефтични препарати, без обаче да има техните странични ефекти при продължително приемане.

Растението започва да цъфти на 24 юни, денят на Св. Йоан и жълтите му слънчеви цветове радват окото почти до средата на септември. Ако решите сами да събирате билката трябва да знаете, че това се прави в началото на цъфтежния и период и по възможност, когато луната изгрява. Тогава всъщност растението съдържа, което е научно доказано, най-голямо количество хиперицин, на който се дължи лечебното му действие. За събиране е подходяща надземната част на кантариона. Стъблото се реже с остър нож на около 5 см. от земята.

Събраният кантарион предвиден за сушене, се събира на малки китки, които се окачват в сенчесто, проветриво помещение, обърнати с цвета надолу. Температурата трябва да е под 30 градуса. Цветчетата се пазят от нахлуване на светлина, за да не получат никакви изменения в състава на веществата. След около 1 седмица цветчетата и листата са годни за по нататъшна обработка.

В жълтия кантарион се съдържат много вещества, които въздействат на мозъчната обмяна на веществата, поради което могат да доведат до дългосрочно подобряване на настроението и общата душевна кондиция.

Хиперицин

Хиперицинът е най-важната съставка на растението. Той има положително влияние върху мозъка следователно и върху психиката. Хиперицинът оказва влияние върху мозъчната обмяна и играе важна роля при пренасянето на нервните импулси. Изсушеният кантарион съдържа 0,1 - 1,5% хиперицин, а цветовете 0,2-0,3%.

Главно за хиперицина е, че е в състояние да управлява невротрансмитерите в мозъка. Разграждането на медиаторите, като напр. доптамин, норадреналин, или серотонин се регулира именно от него. Когато тази система е в равновесие ние се чувстваме добре.

Флавоноиди

В жълтия кантарион се съдържа цяла редица от специални флавони. В листата например се съдържат двата флавона - кверцитрин и квертецин, които имат несравнимо влияние върху нивото на хормоните, като регулират разграждането на т. нар. хормон на щастието - серотонина. Именно серотонина е този, който ни осигурява удовлетворението и доброто настроение, улеснява заспиването.

Хиперфорин

Към основните лечебни съставки на жълтия кантарион спада и хиперфоринът. Той притежава бактерицидни свойства, действа дезинфекциращо, и поради това благоприятства заздравяването на рани. Той обаче е много нетраен и под въздействието на топлината и светлината бързо се разгражда. По тази причина наличието му може да се открие само в пресните растения и прясно получения маслен извлек от кантарион.

Етерични масла

Чудодейната билка съдържа в своите цветове, стебло и листа висок процент етерични масла. Нанесени външно, те действат упояващо, охлаждащо и болкоуспокояващо. Жълтият кантарион е особено подходящ за лечение на спортни травми и наранявания, като кръвоизливи, изкълчвания, натъртвания, разтягане на сухожилията и навяхвания.

Дъбилните вещества

Жълтият кантарион е известен с високото си съдържание на дъбилни вещества. Едно от тях е хиперфоринът.

Дъбилните вещества имат много медицински свойства, те например повишават кръвоснабдяването на сърдечния мускул и го подсилват. Редовното взимане на препарати от жълт кантарион помага при сърдечна слабост.

Дъбилните вещества имат положителен ефект и при стомашно-чревни неразположения. Те действат заедно с противовъзпалителните аментофлавони в стомаха и червата и затова жълтият кантарион е надеждно средство против инфекции като диспепсията в кърмаческа възраст.

Специфичните активни съставки на жълтия кантарион са изследвани научно заради техните лечебни качества. Но още народната медицина е доказала, че билката помага при следните заболявания:

- депресии - жълтият кантарион въздейства позитивно върху мозъчната обмяна и стимулира производството на повишаващи настроението хормони.

- психосоматични заболявания - жълтият кантарион успокоява нервите и отпуска, чрез което могат да бъдат отработени страховете, които често са дълбоката причина за психосоматични оплаквания

- рани и изгаряния - билката има антисептични, а така също и бактерицидни свойства, което я прави подходяща за по-бързо лечение на отворени рани.

- вътрешни инфекции - жълтият кантарион проявява в организма своите противовъзпалителни свойства, които ускоряват лечението на вътрешни инфекции. Облекчава менструалните болки. Помага при жеснски проблеми, главоболие, нощно напикаване, нарушения на съня, при заболявания свързани с климактериума.

- спортни травми - масленият извлек от жълт кантарион и компресите с него действат охлаждащо и облекчават кръвоизливи, навяхвания, изкълчвания.

- сърдечна слабост - благодарение на дъбилните вещества, които съдържа, жълтият кантарион подсилва сърдечния мускул и е много ефикасен при терапия на физиологично обусловена сърдечна слабост.

- предотвратяване на ракови заболявания - високото съдържания на флавони възпрепятства окислителните процеси и го прави незаменим в борбата срещу рака. При това той обезврежда онези агресивни молекули в кръвта, които иначе разрушават клетките. Билката действа профилактично срещу хормонално обусловените ракови заболявания, като напр. рака на гърдата.

В зависимост от вида заболяване жълтият кантарион може да се приема вътрешно като чай, прах или тинктура, или външно да се нанася под формата на маслен извлек.

- чай - вътрешната употреба на жълтия кантарион като чай е най-простата форма за използване на неговите активни вещества. За това е необходима изсушената билка, набрана по възможност в началото на цъфтежния период. По правило 6 ч.л. билка се накисват в 1/2 л. вряща вода. Оставят се да престоят най-малко 5 мин. Съдът трябва да е захлупен за да не отлетят етеричните масла.

- прах - стритата на прах сушена билка притежава свръхвисока концентрация на кверцетин и е едно бързодействащо средство против психични оплаквания. Прахът се препоръчва за рязко покачване на настроението и е смятан за много ценна профилактика срещу рака, тъй като за разлика от чая и маслото, той съдържа много флавони.

- тинктура - тинктурата представлява алкохолен извлек от определени части на растението. По този начин целебните свойства на жълтия кантарион се усилват и едновременно с това запазват. Приет вътрeшно, алкохолът изпълнява функцията на носеща субстанция. Активните вещества, разтворени в него, попадат чрез лигавиците в кръвта веднага след изпиването. Това повишава действието на концентрирания извлек.

Вътрешните инфекции, като напр. някои бронхити се лекуват с тинктури, тъй като техният потенциал на действие е много по-висок, отколкото, примерно, на един чай. Тинктурите са препоръчителни и при нарушения на храносмилателния тракт. Те се оказват много надеждни в борбата с тениите и глистите в червата.

За лечение на вътрeшни инфекции се вземат дневно 2-3 пъти към основното ядене 8-10 капки от неразредената тинктура. Можете да използвате този метод най-малко две, но не повече от 4 седмици.

- маслен извлек - най-ценните форми на приложение. Намира приложение предимно външно при ревматични заболявания и подагра, както и при отворени гнойни рани. Маслото може да се намери в аптеките или билковите магазини, но ако желаете можете да си го приготвите и в домашни условия.

Рискове и странични действия:

- дозировка - отделните препарати на пазара се различават един от друг предимно по количеството съдържащ се екстракт от жълт кантарион. При това производителите все още не могат да се споразумеят за препоръчителната дозировка. Указанията за употреба се разминават и са напълно объркващи за хора без специализирано медицинско образование.

Така например една от препоръките е да се взема общо 0,30 мг. кантарион дневно, докато друг производител твърди, че оптималното дневно количество е 0,7 мг. Самите лекари и лечители също се затрудняват, когато се налага да предпишат точна дозировка.

- рискове - по принцип жълтият кантарион се понася добре, така че по-високата доза не би могла да се окаже опасна. Дневната дажба на хиперицин обаче не бива да надвишава 1 мг., ако се касае за дълъг период от време. Проверявайте винаги даните за общото количество в указанията към готовите препарати. Именно то е важното, а не количеството на сухия екстракт.

Ако една таблетка съдържа примерно 0,25 мг. това означава, че трябва да вземете до 5 пъти на ден от препарата.

Принципно дозирането при таблетките и капсулите се поддава по-лесно на регулиране и е по-лесно напасването към индивидуалните нужди , отколкото при течните препарати.

- странични действия - жълтият кантарион повишава чувствителността на кожата към светлина. Приет в свръхвисоки дози, той може да предизвика у някои чувствителни хора нарушения в пигментацията на кожата. Когато приемате жълт кантарион трябва да избягвате интензивното слънчево облъчване или да употребявате козметични кремове, които имат висок слънцезащитен фактор.

селенабг.ком

Няма коментари: