Вие търсите своето отражение, защото това е е единственият ви източник на психическа храна. Външният ви вид подхранва вашето Его. Нямата чувството, че носите в себе си нещо особено стойностно, ако въобще го има, и затова търсите успокоение в добрата си външност. В тази добра външност вие виждате източник на уважение и възхищение от страна на другите. Възможно е също да мислите, че колкото по-добре изглеждате, толкова сте по-ценен като личност. И така придавате преувеличено значение на тази своя единствена опора.Ниската самооценка често води до усещането за слабо физическо присъствие. Чувствайки липса на значимост, вие търсите в отражението си потвърждение за своето съществуване. Вътре във вас има празнота, която ви кара да се усещате невидими. Вие гледате огледалото, но не можете да възприемете отразяващия се браз като свой. Точно затова, когато гледате своя снимка, често заявявате: „Тук въобще не си приличам”.
Така може да се стигне до трудности в тълкуването на собствените ви емоции; да гледате на своето отражение като на граничение за своите чувства. Когато сте в добро настроение, поглеждайте към огледалото, за да видите собствената си усмивка, да се уверите, че наистина сте в добро настроение. Това се дължи на необходимостта от външно потвърждение на вашите чувства.
1.Направете списък на десетте неща, които харесвате най-много в себе си. Не забравяйте да ги насочите към вътрешните качества, които ви различават от останалите – неща, които едва ли ще съзрете в огледалото. Ето примери: „На работа се справям добре и в срок с ангажиментите”, „Наистина помогнах на съседа си оня ден”, „Приятелите ми твърдят, че правя страхотни купони”, „Когато тичам, всеки път изминавам малко по-голямо разстояние”. Не бързайте със съставянето на списъка от десетте неща. Колкото и „незначителни” да ви изглеждат, не отхвърляйте, нито омаловажавайте някое от тях. Направете колкото можете по-пълен списък, за да се получи пълна картина на всички ваши отличителни черти.
След като вече сте изготвили списъка, зелепете го на огледалото в банята, за да го четете всеки път, когато се погледнете.Това упражнение помага да си припомняте своята истинска стойност – в моменти, когато се чувствате най-уязвими.
Всеки месец актуализирайте този списък. Оставете нещата, които най-много ви харесват, но се постарайте да добавите и нови. Повярвайте, с всяка нова корекция това става все по-лесно. Списъкът непрекъснато ви напомня, че сте движещо се, живо, израстващо човешко същество.
2. Приемайте спокойно признанието. Ако зависите от огледалото като единствен източник на психологическо утвърждаване, значи изпитвате неудобство от признанието, похвалите и положителните думи. Оттървете се от това, като се научите просто да приемате похвалата такава, каквато е, да потискате стремежа веднага да търсите скрит смисъл или да я омаловажите. Не карайте хората да се притесняват, че ви изказват признание; позволете им удоволствието да ви направят комплимент.
Ако целият процес – на получаване и на изказване на признание ви изглежда смущаващ, ще знаете какво трябва да направите: започнете и вие да признавате усилията на другите. Не давайте само, за да получавате, а за да изпитате сами удоволствието да давате. След като разберете колко прекрасно е това чувство, ще бъдете по-малко склонни да отхвърляте признанието, когато е ваш ред да го получите.
Ако цялата идея ви се струва доста противна, помолете приятели или познати да ви кажат едно-две неща, които им харесват особено много у вас. Това не само ще създаде ситуация, при която ще получите признание, но и ще ви даде материал за вашия списък от положителни качества!
3. Научете си вярвате на собствените чувства. Ако цял живот сте се учили да отричате и да потискате емоциите си, значи има от какво да се отучвате. Това може да се превърне в наистина освобождаващо преживяване – почти като да счупиш огледалото! (Макар че не ви го препоръчвам.)
Помните ли времето на вашето детство и играта с чисто новата количка на червени и черни ивици? Как се чувствахте, когато няко по-голям от махалата дойдеше да ви я отмъкне? Несъмнено сте били наясно с чувствата си. С напредването на възрастта ние се научаваме, че не е хубаво да удряш Иванчо, което, разбира се, е вярно. За съжаление научаваме също, че и „лошите” емоции не са хубаво нещо. Затова трябва да се научим да се преструваме., че те не съществуват и да се чувстваме виновни, ако ги изпитваме.
Да приемаме своите чувства, означава да ги приемате всичките – и лошите, и добрите. Когато се случи нещо, предизвикващо чувства във вас, разрешете си наистина да ги изпитате. Ако в киното гледате тъжен филм, дайте воля на сълзите си. Какво мислите, че правят останалите? Ако на работа се сетите за нещо смешно, спокойно се размейте. Ако някой ви засече пътя, изкрещете му с цяло гърло или удряйте с юмрук по таблото на колата, докато чувството отмине. Можете да освободите истинската си същност само като приемате или се опълчвате на дейстквително случващото се с вас във всеки отделен момент, без да се заклеймявате или осъждате. След като веднъж си възвърнете способността да усещате своите емоции, няма да ви се налага да проверявате в огледалото какво чувствате.
алтернативна-медицина.далир.нет
Няма коментари:
Публикуване на коментар