Розмарин означава морска роса и е чудна билка с невероятни възможности.Синоними: Див розмарин.
Разпространение: Расте по мочурливи места в Скандинавските и Прибалтийските страни.
Използваема част: Листата
Химичен състав: Етерично масло, арбутин, ериколин и др.
Лечебни свойства: Ревулсивно и силно възбужда централната нервна система с безпокойствие и парализа на жизнено важни центрове. В хомеопатични дози действа успокоително, успокоява сърбежа. Основното му действие се дължи на етеричното масло. Предпочитана форма при вътрешна фитотерапевтична употреба трябва да бъде тинктурата – принципно при същите показания, каквито са ароматерапевтичните: ниско кръвно налягане, слаба памет, някои форми на главоболие (вкл. при махмурлук); жлъчни и ставни болести; външно – при възпаление на венците. Може да се употребява при астма, коклюш, подагра ревматизъм, маточни кръвоизливи, мокра екзема, акне, лимфаденопатия. Добре е също така да взаимстваме малко повече и от някои южни кухни, където този „морски тамян” се употребява често по малко и към храната като подправка. Особено ако се окажат верни някои предположения от последните години, че той действа противораково.
Розмариновото масло е едно от най-важните за ароматерапията. Действа общо и нервнотонизиращо, подобрява възприятията и паметта, служи като естествен стимулатор на надбъбречните жлези. Често стабилизира състоянието на страдащите от ниско кръвно налягане. Има и противомикробно действие при хреми и кашлици, активизира кръвообръщението в ставите и мускулите (за ароматомасаж); подобрява дренирането на жлъчния мехур при дискинезии, хронични възпаления и пясъци. Старо средство срещу някои форми на косопад и „уморена” кожа. Концентрациите, в които се използва могат да варират значително, но обикновено са около 2% (по-разредени, но добри за козметично приложение извлеци могат да се получат чрез накисване на самата билка в растително масло). Да се избягва по време на бременност и при епилепсия.
Противопоказания: Деца до 10 год и стари хора, бременност и период на лактация. Сърдечна, чернодробна и бъбречна недостатъчност, тиреотоксикоза, хипертония.
Странични явления: Силна психомоторна възбуда до клонично-тоничен гърч, парализа на дихателния и съдодвигателен център.
Начин на употреба: Билката се назначава само от лекар и лечението се провежда под негов контрол!
Възможна доза – 1 гр в чаша вряща вода. Употребява се по 1 супена лъжица през 5-6 часа. Все пак, дневната доза от изсушената билка за чай не бива да е повече от 1 супена лъжица, за подправка –изравнена чаена лъжица прах; от тинктурата се вземат 40 до 80 капки на ден, разпределени на 2 до 4 пъти. Няколко пъти по-големи количества влияят твърде силно върху нервите, при някои хора – до степен на наркозоподобно опиянение.
алтернативна-медициба.далир.нет
Няма коментари:
Публикуване на коментар