четвъртък, 4 декември 2008 г.

Гъбата Мейтаке е полезна за хипертониците

Мейтаке (Grifola frondosa)

Наричат я Гъба-овен, а японското и название- „Танцуващата гъба”е свързано с нейната форма, която напомня танцуваща нимфа. В древността хората, които имали щастието да намерят тази гъба танцували от радост, тъй като през феодалната епоха за нея давали сребро, равно на теглото и (а тя по някога стигала до гигантски размери- повече от 50 см в диаметър и до 4 кг тегло). Използували я основно за намаляване на „злобата и болестите на живота” и за успокояване на нервите.

Гъбата расте в див вид в Япония и някои райони на Китай. Използува се традиционно в китайската и японска кухня. Наричана е още „Гъба на японските гейши”. Гейшите били лъжни да опитват всяко от многобройните блюда на госта да не би да е отровно и така те били застрашени от напълняване. За да не напълняват, редовно приемали Мейтаке и ефектът бил отличен.

В англоговорящия свят, Мейтаке е известна като „горската кокошка”. Казва се че гъбата, която расте на снопове, прилича на настръхналата опашка на мътеща кокошка. По-рядко гъбата се нарича „овча глава”, а понякога и „кралят на гъбите” заради размера си. Латинското й име е Grifola frondosa (Грифола фрондоса). Грифола е името на гъба, която расте в Италия. Някои учени вярват, че е получила името си от митичното същество грифон, което имало глава и криле на орел и лъвско тяло. Фрондоса означава „като листо”, тъй като припокриващите се качулки на гъбите мейтаке наподобяват листа.

Мейтаке е вкусна кулинарна гъба, но японците я ценят и заради лековитите й свойства. Традиционно са я използвали като тоник за стимулиране на имунната система и увеличаване на жизнеността, и се е предполагало че предпазва от рак и високо кръвно налягане. Поради тази причина учените се насочили към ефекта й върху тези болести при началото на експериментите с Мейтаке преди три десетилетия. В последните години гъбата е обект на голям научен интерес. В Медлайн, интернет база данни на Националната библиотека по медицина, съществуват повече изследвания на мейтаке от колкото на която и да е друга описана гъба.

Тъй като култивирането на Mейтаке е скорошно изобретение, производителите успяват да станат независими от гъбарите едва през последните 2 десетилетия. Японската промишлена култивация започва през 1981 с 325 тона предимно за храна. Световното производство на Mейтаке днес може би надхвърля 50 000 тона.

бг-пищов.ком

Няма коментари: