Когато детето е бледо

Железонедоимъчните анемии са едни от най-честите. Те могат да се проявяват още в кърмаческата възраст. .Доносените деца се раждат с малък запас от желязо, което задоволява техните потребности само за около 3—4 месеца. Железонедоимъчната анемия се развива лесно след четвъртия месец у кърмачета, които се хранят изключително само с мляко (последното е бедно на желязо) и не им се дава добавка от зеленчукови пюрета, плодови сокове или жълтък от яйце. Тази .анемия е особено честа при недоносени деца и близнаци, при изкуствено хранени, често боледуващи и само на стаен режим кърмачета. Проявите на анемията са нехарактерни. Кожата и лигавиците изглеждат бледи, децата са капризни и отпуснати, апетитът е намален. В някои случаи децата могат да изглеждат добре охранени, но тяхната двигателна активност и съпротивата им към инфекциозни болести са намалени. Много често тези деца боледуват от хрема, възпаление на гърлото, бронхити и стомашно-чревни разстройства. Всички тези заболявания влошават състоянието на анемията, а самата анемия от своя страна предразполага към нови инфекции.

Железонедоимъчните анемии у по-големите деца се наблюдават при често повтарящи се инфекциозни и глистни заболявания, при непълноценно хранене и дълго пребиваване в затворени помещения. Проявите на тези анемии се вплитат в признаците на основното заболяване. Анемията се установява по-голяма сигурност при изследван-е на кръвната картина.

Анемиите вследствие на кръвозагуба се срещат при обилно носно кръвотечение, при нараняване или заболяване, протичащо с кръвоизливи. В редки случаи тази анемия може да настъпи при кръвоизлив от язва на стомаха или дванадесетопръстника, при спукване на варикозно разширени в хранопровода и др. В тези случаи анемията най-често се развива бързо, детето се чувствува отмаляло и при изправяне получава виене на свят (в редки случаи загуба на съзнание). Всички тези анемии изискват бърза лекарска помощ.

Хемолитични анемии са тези, при които бързо или бавно настъпва усилено разрушаване (хемолиза) на червените кръвни телца. Различават се няколко форми на хемолитични анемии.

Острите хемолитични анемии най-често се явяват като резултат на вродена чувствителност към някои вещества и консумирането или идването в контакт с тези вещества. Най-често тази чувствителност е към лекарства (сулфонамиди, хинин, арсенови препарати, бисмутови съединения и др.) или химически вещества (бензол, анилинови бои, нафталин). Нерядко има чувствителност и към определени храни (бакла, леща и др.).

Началото е внезапно и болестните прояви на анемията се развиват много бързо: непрекъснато засилваща се бледност, висока температура, треска, главоболие, болки в корема и значителна отпадналост. Необходима е незабавна ' болнична помощ и лечение (кръвопреливане). Предпазването се свежда до избягване употребата на споменатите медикаменти и храни. Това е особено необходимо при деца, в анамнезата на конте има сведение за чувствителност към подобни вещества от други членове на семейството.

Хроничните хемолитични анемии са най-често наследствени, които се изявяват с различна по степен анемия която децата дълго време компенсират. При тези анемии често пъти изгледът на лицето е особен («азиатско лице»), бледната кожа има леко жълтеникав оттенък и най-често е налице увеличение на далака и черния дроб. Точното разпознаване на тези анемии изисква консултация с лекар специалист.

лекар.бг