неделя, 21 декември 2008 г.

Затлъстяването води до емоционални и здравословни проблеми

Наднорменото тегло и свързаните със затлъстяването здравни проблеми са задълбочаващ се феномен за страните от Европейския съюз. Това показаха първите резултати от проведеното тази година изследване IDEFICS (Идентифициране и превенция на индуцираните от храненето и стила на живот здравни ефекти при деца и кърмачета).

Неговата цел е да подобри познанията за хранителните фактори и социалното обкръжение, които влияят върху детското здраве, както и да допринесе за прилагането на специфични мерки за намаляване на заболяванията, свързани с храненето. Една от бариерите за утвърждаване на здравословно хранене при децата се оказва широкото настъпление и агресивните реклами на т. нар. енергийно плътни и бедни на нутриенти храни. Те се характеризират с високо съдържание на мазнини, захар и енергия (мазнините доставят над 2 пъти повече енергия от въглехидратите за единица тегло), но без полезни и незаменими хранителни вещества.

Препоръките за здравословно хранене на децата в ЕС, както и на тези в САЩ, Канада и Австралия включват обратния принцип - намаляване на мазнините и повишаване на приема на храни, източници на незаменими или есенциални нутриенти - витамини и минерали, някои аминокиселини и две мастни киселини - хранителни вещества, които организмът не може да синтезира и трябва задължително да набавя с храната си. Богати на тези есенциални нутриенти са зърнените храни и хлябът, плодовете и зеленчуците и немазни-те животински продукти с ниско съдържание на атерогенни наситени мастни киселини.

В принципите на здравословното хранене за деца и юноши консумацията на хляб и пълнозърнести храни се поставя на първо място, като министерството на здравеопазването на Франция препоръчва прием на хляб и зърнени продукти на всяко хранене. В подготвяните от европейската секция на Световната здравна организация „Европейски принципи за хранене на деца от 3 до 6 г. и от 7 до 18 г." количеството на приема на хляб за децата се препоръчва да достига дневно до 160-360 грама за възрастта 3-6 г., а за по-големите -225-420 грама, разпределени на 4-6 порции и съобразени с теглото и физическата активност. С хляба и зърнените храни децата приемат 40-50% от енергията за деня, над 60% от тиамина (витамин В1) и ниацина, които са катализатори на въглехидратната и енергийната обмяна; около 50% от витамин В6, катализатор на белтъчната обмяна и на синтеза на медиатори за дейността на нервната система; много минерални вещества като калций, магнезий и фосфор, есенциални за изграждането на костната система; микроелементите желязо, цинк, мед, селен и витамин Е, важни за функцията на имунната система и за антиоксидантния статус на детето.

С хляба се поемат и голяма част от растителните фибри или влакнини, необходими за функцията на чревния тракт. В зърнените храни и хляба се съдържат и биоактивните каротеноиди - антиоксидантите лутеин и зеаксантин, а лутеинът, който се среща единствено в ретината на окото, е много важен и за зрението. Хлябът и зърнените храни имат в състава си 7-13% белтък, който освен че е важен за растежа, при смилането си образува нискомолекулни биоактивни пептиди с успокояващ ефект, наречени екзорфини поради аналогичната им структура и функция, наподобяваща тази на мозъчните ендорфини.

Целта на препоръките за повишаване консумацията на хляб и зърнени храни е
Независимо че хроничните заболявания се развиват в по-късна възраст, рисковите фактори като наднормено тегло, повишен холестерол и повишено кръвно налягане могат да бъдат идентифицирани и в по-ранна възраст.

Освен това съществува теорията за „Феталното програмиране" на DJP Barker, постулирана след изследване на 25 000 лица. Тя акцентира върху значението на храненето в ранния период на развитието на човешкия организъм върху по-късната поява на хроничните заболяванията, на които се дължи най-високият относителен дял на смъртните случаи в света - сърдечносъдовите заболявания, хипертонията, рака, диабета и др. Счита се, че защитната роля на хляба и пълнозърнестите храни спрямо сърдечносъдовите заболявания и някои видове рак се дължи на съдържанието му на разтворими бета-глюкани и неразтворими влакнини (целулоза), резистентно нишесте, олигозахариди, антиоксидан-ти, фитоестрогени и същевременно липсата на мазнини. Агенцията за храните и лекарствата на САЩ (FDA) е одобрила здравната претенция, че „диети, богати на пълнозърнести храни и други растителни храни и бедни на общи мазнини, наситени мазнини и холестерол, могат да редуцират риска от сърдечни заболявания и някои видове рак".

чудеса.нет

Няма коментари: