Най-страшното е, че почти половината от заболелите от исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда умират! Цигарите и лошият холестерол са главните гробокопачиОколо 150 хиляди души годишно в България заболяват от исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда, като почти половината от тях умират! Смъртоносната болест връхлита поради отлагане на холестерола. Артериите се възпаляват и удебеляват, като се стеснява вътрешното им пространство. И идва страшното.
Според статистика всяка година само в САЩ се диагностицира исхемична болест на сърцето при 5-6 милиона души! Почти милион и половина прекарват инфаркт на миокарда и около 500 хиляди от тях умират.
В Източна Европа цифрите са по-различни. Например в Русия около 4-5 милиона биват диагностицирани от исхемична болест на сърцето, но смъртните случаи са около 50 на сто от тази цифра.
Подобна е статистиката и в България. Около 150 хиляди души всяка година се разболяват от исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда, като почти 40 на сто от тях умират.
Ако съпоставим Източна Европа и САЩ, ще установим, че процентът смъртни случаи в САЩ е много по-малък.
Защо? Отговорът е прост - в Америка успешно се прилага аортокоронарното шунтиране (поставяне на обходен път за кръвотока) и стентиране (поставяне в сърдечните кръвоносни съдове на протеза - стент).
ВЕРНЕР ФОРСМАН ПОЛОЖИЛ ОСНОВАТА НА ИНТЕРВЕНЦИОННАТА МЕДИЦИНА НА СЪРЦЕТО
Пътят към успешното хирургично лечение бил положен от самоотвержени лекари, които често пробвали опасни експерименти върху самите себе си.
През 1929 година 25-годишният немски хирург Вернер Форсман, изучавайки възможността от вътресърдечно вкарване на лекарствени вещества, извършил върху себе си следния опит. Той прекарал катетър с дължина 65 см през вената на лявата си ръка в собственото си сърце, след което се качил на следващия етаж в рентгеновия кабинет и си направил рентгенография, която доказала възможността от катетаризация на живо сърце.
Неговите колеги не разбрали същността на този експеримент, не оценили перспективата му и му отправили доста сериозни критики. Обаче Форсман упорито продължил да изучава методите на катетаризация на сърцето и по този начин поставил основата на интервенционната медицина на сърцето и кръвоносните съдове. За разлика от обикновената операция интервенционната не изисква разрязване на тъканите на сърцето.
Неговото откритие било оценено заслужено чак през 1956 година, когато на Форсман и на група учени била присъдена Нобелова награда по физиология и медицина.
Пак горе-долу по това време хирургът Селдингер създал революционния метод на подкожна слаботравматична катетаризация на кръвоносните съдовете през бедрената артерия. Тази методика и сега се използва като основен начин за вкарване на катетър в сърцето.
Малко по-късно хирургът Рубио Алварес с група специалисти извършил операция на десетмесечно бебе. В хода на тази операция чрез катетър с модифицирани накрайници и пуснати през него проводници били разцепени срасналите крила на клапана на белодробната артерия. Благодарение на това при детето забележимо се подобрила работата на сърцето.
Тези уникални операции и експерименти, за които споменахме, правят историята на сърдечно-съдовата хирургия. Една от основните им задачи била да търсят методи, позволяващи да се възстанови кръвотокът в сърдечния мускул, когато се установи остра или хронична исхемия (малокръвие). Казано с други думи, по този начин се дава възможност да се спасят болните от исхемична болест на сърцето и да не се позволи да загинат от остър инфаркт.
Към реализацията на такава дръзка и както тогава се е казвало, неосъществима цел, хирурзите пристъпили вече през 60-те години на миналия век. Тогава вече били натрупани знания и разработени технологии в областта на изкуственото кръвообращение, реаниматологията, тъканната трансплантация и лъчевата диагностика.
ХИРУРГИЧНОТО ЛЕЧЕНИЕ Е НЕОБХОДИМО, НО ВСЕ ОЩЕ НЕ СЕ ПРИЛАГА ДОСТАТЪЧНО
Американските специалисти първи в света извършили операция на дясната реваскуларизация (възстановяване на съдовото русло) на миокарда, използвайки за шунтиране вените на самия пациент.
Пробив направили и в руската кардиохирургия. Професор Колесов първи в света извършил реваскуларизация на една от сърдечните артерии с помощта на вътрешната гръдна артерия.
От този момент нататък започнало усвояването на аортокоронарното шунтиране и методиките на Колесов в клиниките на САЩ и Европа. Но в Източна Европа, включително в Русия, тази операция започнала да се прилага чак в началото на 80-те години.
Техническото осигуряване на тези операции се намирало все още на много ниско ниво, поради което те често се оказвали неуспешни особено при остър инфаркт на миокарда.
За съжаление и сега нещата не са напълно уредени, въпреки че нараства необходимостта от хирургично лечение на болните от исхемична болест на сърцето. В Русия, в цяла Източна Европа, както и в България, делът на този вид операции е много по-малък от необходимото. Докато в САЩ на един милион жители се провеждат повече от 2000 такива операции; в Западна Европа - от 600 до 1000; в Източна Европа на един милион жители се изпълняват най-много 200-300 такива животоспасяващи операции.
РЕНТГЕНОЕНДОВАСКУЛАРНАТА ОПЕРАЦИЯ
При много болни, особено по-възрастни, има доста противопоказания към открита оперативна намеса, а аортокоронарното шунтиране е такава операция. Затова паралелно с технологиите по аротокоронарното шунтиране са започнали интензивно да се развиват по-малко травматични лечебно-диагностични операции. Говорим за така наречените рентгеноендоваскуларни операции. Това означава операции под контрола на рентгена.
При тях се вкарват видими (рентгенопозитивни) специални тръбички - катетри, в артериите или вените на краката и ръцете, през които се вкарват лекарствените препарати непосредствено в съдовото русло на органа. Този метод се използва и при лечение на остър панкреатит и заболявания на белите дробове. Прилага се и при аневризма (изпъкване) на кръвоносни съдове на различни органи - бъбреци, главен мозък.
Едновременно с тези методики се усъвършенстват катетърните и рентгеноконтрастните методи за изследвания и лечение на болно сърце.
ТЮТЮНОПУШЕНЕТО Е РАВНО НА САМОУБИЙСТВО
Производителите на тютюн дезинформират хората, за да печелят много пари
Знаете ли, че тютюнопушенето предизвиква същата зависимост, както и хероинът.
А също и това, че във всички цивилизовани държави хората вече масово отказват цигарите. Това не може да се каже за нашата страна. Сигурно защото на Запад познават истината за тютюна. Познават я, защото там работят мощни профилактични програми в тази посока. Дори лекарите в нашата страна пушат - и то над 50 на сто от тях! А в САЩ пушат само 2 на сто от лекарите...
Пушенето е основният предотвратим фактор, който влияе на здравето на населението в развитите страни. Борбата с тютюнопушенето в развитите страни подбужда производителите на цигари да търсят нови пазари, какъвто е нашият.
Тютюнът убива пушача. Това е единственият продукт, който дори и в малки дози влияе на здравето. Пушачите умират 10 години по-рано заради тази своя пагубна страст.
Пушенето вреди на здравето и убива хората около пушача. Пасивното пушене е само наполовина по-малко вредно от истинското.
Пушенето вреди на здравето и убива децата. Повишава зависимостта от никотина.
Пушенето предизвиква силна зависимост, сравнима по сила с хероина. Това се потвърждава от цифрите. При проведено изследване в продължение на 6 месеца 43 на сто от пушачите се опитвали да откажат цигарите, но това се удало само на 1,8 на сто. А 50 на сто от болните след операция от рак на белите дробове и 40 на сто след операция от рак на гръкляна започват пак да пушат.
Няма безопасни цигари. Въздействието на леки, меки и прочие модерни цигари не се различава от въздействието на всички други папироси.
Производителите на цигари безнравствено и цинично дезинформират потребителите. Дълго можем да говорим за рекламата.
Тютюневите компании вкарват в заблуда и плашат обществеността от икономически последствия от борбата с тютюнопушенето.
Маркетинговите ходове на тютюневите компании са крайно изострени.
Пушенето е свободен избор на всеки човек? Едва ли! Попитайте тези, които пушат и искат да откажат цигарите.
ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ ОТНОСНО СТЕНТИРАНЕТО
На въпросите на наши читатели по отношение на тази животоспасяваща операция отговарят водещи специалисти.
1. Може ли стентът да се размести, или да ръждяса?
След като бъде поставен, стентът не може да се размести. Той не може и да ръждяса, защото е изработен от антикорозионен материал.
2. Може ли безпрепятствено да се премине през метален детектор след операция по стентиране?
Може да се премине, без да се опасявате от нищо. Детекторите не реагират на стента, защото той е изработен от ненамагнитена сплав.
3. Може ли да се прави изследване на томограф, ако човек има поставен стент?
Да, може, защото стентът не създава никакви пречки. Но преди изследването вие трябва да съобщите на лекаря, че имате поставен стент.
4. Кога човек може да се върне на работа, след като му е поставен стент?
Сроковете по рехабилитация и възстановяване са индивидуални. Много болни възвръщат своята работоспособност само няколко дни след такава процедура.
5. Какво трябва да направи болният, ако известно време след стентиране се появи болка?
Ако почувствате болка, незабавно съобщете на кардиолога или в болницата, където са ви поставили стента.
6. Може ли човек, подложен на операция по стентиране, да се занимава със спорт?
Да, но трябва да бъдете внимателни. Вашият лекар ще определи кога и с какъв вид спорт можете да се занимавате.
7. Към какви правила за хранене следва да се придържа човек, прекарал процедура по стентиране?
Да се намали употребата на продукти, съдържащи голямо количество животински мазнини - сирене, месо, масло, яйца. За сметка на това да се увеличи употребата на зеленчуци и продукти с ниско съдържание на холестерол. Полезна е мазната морска риба, защото тя съдържа вещества, възпрепятстващи отлагането на холестерол по стените на кръвоносните съдове.
ПРОДЪЛЖИТЕЛНОСТТА НА ЖИВОТА ЗАВИСИ ОТ НИВОТО НА ХОЛЕСТЕРОЛА
Вече сме свикнали да чуваме, че холестеролът е нещо лошо. Но в крайна сметка човешкият организъм не може да съществува без него, защото той участва във важни обменни процеси.
Има полезен (тежък) холестерол, има и вреден (лек). Тежкият холестерол изкарва от организма лекият холестерол - същият този, който във вид на липопротеинови молекули засяда на стените на кръвоносните съдове и с годините се превръща в атеросклеротични плаки.
Част от лекия холестерол организмът изработва сам, а една част ние употребяваме заедно с храната - хайвер, колбаси, пастет, месо, масло, яйца и млечни продукти.
Продължителността на живота на човека зависи пряко от нивото на холестерола. В миналия брой “Доктор” писа по-подробно за холестерола, но пак ще повторим, че този показател трябва да започне да се измерва още от 18-20 годишна възраст и да се проверява на всеки 5 години.
Невъзможно е нивото на холестерола да се определи по външния вид на човека. При млад човек, спортист, нивото му може да бъде също толкова високо, както и при пенсионер.
Биохимичният анализ на кръвта, който се прави при обичайно медицинско изследване, показва нивото само на общия холестерол. Това обаче не е достатъчно. По-важно е да се разбере колко е лекият и колко тежкият холестерол. За тази цел се извършва подробен разгърнат анализ на кръвта.
Кога може да се случи фатално запушване на кръвоносните съдове, зависи от това, дали човек има волята и желанието да изпълнява необходимите препоръки: преди всичко да се откаже от пушенето и правилно да се храни. Трябва да се стремим да приемаме минимум калории и мазнини. Не са забранени говеждото и кокошето месо, но по-добре е рибата. А свинското месо, колкото и мазно и вредно да е, е по-добре от колбасите.
При дневна потребност на организма от холестерол не повече от 300 мг, ние изяждаме около 400 мг. Излишните 100 мг в случая трябва да се обезвредят със салата, копър, магданоз. Точно те предотвратяват възпалението на стените на кръвоносните съдове и не позволяват на липопротеините да се залепят върху тях.
И все пак практиката показва, че промяната на храненето наистина намалява нивото на холестерола, но само с 10 процента. Разбира се, като изхвърли някой и друг излишен килограм, човек се защитава от захарен диабет и от други ендокринни нарушения, но за кръвоносните съдове това е малко.
Нормализирането на нивото на холестерола трябва да стане с помощта на специални препарати - статини. Те улавят и насочват за преработка в черния дроб вредния лек холестерол и премахват възпалението по стените на кръвоносните съдове. За някои пациенти това може да бъде алтернатива на аортокоронарното шунтиране, за което говорихме по-горе. Ако нивото на холестерола се намали двойно, значи лечението е ефикасно.
БАЛОННА КОРОНАРНА АНГИОПЛАСТИКА СПАСЯВА ХИЛЯДИ ОТ СМЪРТ
Интервенционната хирургия се превръща във феномен в края на ХХ век
През 1977 година немският хирург А. Грюнцих извършил първата успешна операция по разширяване на стенозирана коронарна артерия, използвайки балонен катетър. Попадайки в стеснения съд, балонът се раздува, притиска атеросклеротичната плака и разширява пространството на кръвоносния съд. Тази операция получила наименованието транслуминална ангиопластика или балонна коронарна ангиопластика.
Ендоваскуларното лечение на исхемичната болест на сърцето се развивало стремително и търсело усъвършенстване на технологиите по диагностична коронарография. Чрез нея се определя точната локализация на стенозата и степента на увреждане на коронарните артерии. Появила се необходимостта да се развива и техниката на самата оперативна намеса - интервенцията.
Интервенционната хирургия на кръвоносните съдове на сърцето фактически се превърнала в нова дисциплина в традиционната сърдечносъдова хирургия. Тя е феномен в края на ХХ век.
ПРОБЛЕМИТЕ СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА НАЛОЖИЛИ ТЪРСЕНЕТО НА НОВ ПОДХОД
Днес в света всяка година се изпълняват около 600 хиляди такива спасителни интервенции - коронарна ангиопластика. И всичко би било чудесно, ако не са се появили проблемите. Оказало се, че разширената коронарна артерия след премахване на балона и завършване на ангиопластиката често отново се стеснява. Скоро след операцията или известно време след нея се развива повторна стеноза, възвръщат се клиничната картина на стенокардията и опасността от инфаркт на миокарда. Тогава възникнала необходимостта от допълнителни операции, от повтаряне на ангиопластиката или аортокоронарното шунтиране. (Шунтирането е по-травматична операция от ангиопластиката). Това много усложнило лечението и нещата се оказали в тунел. Имало остра нужда от нов подход. И той бил открит.
РЕВОЛЮЦИОННА КРАЧКА В ИНТЕРВЕНЦИОННАТА ХИРУРГИЯ СЕ ОКАЗАЛО СЪЗДАВАНЕТО НА СТЕНТА
Американските изследователи Хулио Палмац и Ричар Шатц създали стента. Това е устройство, което е длъжно да задържа отвътре нужния диаметър на коронарната артерия след ангиопластиката. И съответно да попречи за нейното повторно стесняване. Опитът се оказал революционна крачка в ендоваскуларната интервенционна хирургия.
През 1986 година френските хирурзи Жак Пеел и Улрих Зигварт поставили първия стент в коронарна артерия на човек.
Самият стент е една сгъваема тръбичка, чиито стени представляват метален мрежест скелет. Той се поставя в края на катетъра в сгънат вид и заедно с него се вкарва в кръвоносния съд, където на необходимото място се разтваря.
С времето стентът отвътре се покрива (обраства) с епителен слой клетки от вътрешната обвивка на коронарната артерия. Такава реанимирана артерия при благоприятни условия - лекарствена терапия, правилен начин на живот и прилагане на общи рехабилитационни мерки - е способна дълго време, и то пълноценно, да служи на сърцето и безпроблемно да го насища с кислород.
Стентовете се изработват от специални метални сплави. Сега хирургията използва вече второ поколение коронарни стентове - с покритие. Те се различават от обикновените метални с това, че на тяхната повърхност е нанесен слой лекарствени вещества, които бавно се отделят в пространството на кръвоносния съд. Това препятства повторното стесняване на коронарната артерия. Усъвършенстват се и самите методики на стентиране.
ИСХЕМИЧНАТА БОЛЕСТ НА СЪРЦЕТО СЕ ОПРЕДЕЛЯ КАТО САМОСТОЯТЕЛНО ЗАБОЛЯВАНЕ
В съвременната кардиохирургия вече никой не спори за приоритетите на двата основни оперативни метода за лечение на исхемична болест на сърцето. Тези два метода се допълват един друг. На някои от болните е подходящо шунтирането, на други - стентирането.
Интервенционните хирургични технологии действително откриха нова ера в кардиологията. Когато говорим за исхемична болест на сърцето, естествено е да разбираме атеросклеротично увреждане на коронарните артерии. Така е в повече от 95 на сто от случаите. Ако подобно атеросклеротично увреждане се диагностицира при болния, това означа, че този човек в една или в друга степен има увреждане и на другите артерии. Ето затова исхемичната болест на сърцето през втората половина на ХХ век по изкуствен начин се отдели като самостоятелно заболяване от Световната здравна организация.
Освен признаците на атеросклерозата има и други рискови фактори за исхемична болест на сърцето. Например възрастта и полът. Исхемичната болест на сърцето се развива с възрастта и по-често се среща при мъжете, отколкото при жените.
ВЪПРЕКИ УСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО НА МЕТОДИКАТА НЕ СА ИЗКЛЮЧЕНИ УСЛОЖНЕНИЯ
Хирургичната кардиоангиология спасява много животи, но до окончателната победа над исхемичната болест на сърцето е още далече. Дори операцията по стентиране, макар и опростена, си остава сложна и доста опасна процедура особено за възрастните пациенти с исхемична болест на сърцето. Опасна е и за болните, прекарали инфаркт на миокарда, с множество увреждания на коронарните артерии и със съпътстващи заболявания.
Дори коронароангиографията да е златен стандарт за изследване на болните с исхемична болест на сърцето, тя не е безобидна процедура. При цялото си съвършенство и техническо обезпечение може да се случат алергични реакции по отношение на рентгеноконтрастното вещество. Не е изключено да се получи остро рефлекторно свиване на коронарните артерии, а също и кървене от бедрената артерия на мястото, където е вкаран катетърът.
Това може да стане, ако отворът не се затваря лесно поради склерозирането. Рискът от усложнения след интервенционна хирургия се увеличава, ако болният освен всичко друго страда и от диабет.
Така че в хирургията при исхемична болест на сърцето има над какво още да се работи, има какво да се подобрява и да се изобретява. Това е една млада, но много перспективна наука.
блитц.бг
Няма коментари:
Публикуване на коментар