вторник, 4 ноември 2008 г.

Остра сърдечна недостатъчност

Определение: Острата сърдечна недостатъчност е клиничен синдром, който се характеризира с бързо настъпила високостепенна застойна сърдечна недостатъчност (остър белодробен оток, остър системен венозен застой) и/или бързо настъпило силно понижение на сърдечния минутен обем с тъканна хипоперфузия (шок).

Класификация: Острата сърдечна недостатъчност бива:
І. Левокамерна:
1. Предимно застойна - доминира застойния синдром (остра венозна пулмонална хипертония и белодробен застой), настъпва кардиална астма и белодробен оток.
2. Предимно нискодебитна – доминира нискодебитния синдром (силно понижение на минутния обем и развитие на тежка хипоперфузия на тъканите), настъпва кардиогенен шок 3. Смесена.
ІІ. Деснокамерна:
1. Предимно застойна – настъпва остър системен венозен застой.
2. Предимно нискодебитна – настъпва кардиогенен шок.
3. Смесена.
ІІІ. Двукамерна (тотална).

Остра застойна левокамерна сърдечна недостатъчност

Етиология: Най-честите причини са: остър миокарден инфаркт, остър миокардит, хипертонична криза, остро настъпила митрална инсуфициенция, руптура на междукамерната преграда и др.

Патофизиология: При острата застойна левокамерна сърдечна недостатъчност остро се повишава налягането в белодробната венозна система. Повишава се и белодробното капилярно налягани, и когато надмине онкотичното (повиши се над 30 mmHg) настъпва излив на течност и белтъци в интерстициума на белия дроб (настъпва кардиална астма), а по-късно в алвеолите (настъпва белодробен оток).
Клинична картина:
1. Кардиална астма. Проявява се с:
- пристъпи на задух, съпроводени с повърхностно и учестено дишане. Най-често възникват през нощта. Болните се събуждат, сядат в леглото или стават, но задухът не се успокоява (за разлика от ортопнеята).
- суха, дразнеща кашлица;
- бледост, изпотяване, цианоза по устните;
- сърцебиена;
- неспокойствие, страх.
При аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове, предимно в белодробните основи.
Рентгенографията на белите дробове покадва интерстициален оток. Чрез ехокардиографията се установяват белези на основното сърдечно заболяване, довело до сърдечна недостатъчност.
Кардиалната астма може да бъде първа изява на остра левокамерна недостатъчност или да възникне на фона на хронична сърдечна недостатъчност. Пристъпите от кардиална астма продължават от минути до часове. При задълбочаване на сърдечната недостатъчност кардиалната астма преминава в белодробен оток.
2. Белодробен оток. Проявява се с:
- много силен задух, болните заемат седнало положение;
- учестено дишане – 30-40/min, шумно, “клокочещо”;
- дразнеща кашлица, отделяне на розови пенести храчки;
- кожата е бледа, цианотична, студена.
При аускултация на белите дробове се чуват влажни хрипове. Аускултацията на сърцето е затруднена. Има тахикардия, отслабени сърдечни тонове, Т3 галопен ритъм, акцентуиран втори тон на пулмоналната артерия. Рентгенографията на белите дробове показва многобройни конфлуиращи сенки. Кръвно-газовият анализ показва хипоксемия и хипокапния.
В повечето случаи белодробният оток завършва летално.

Кардиогенен шок

Етиология: Може да възникне при: остър миокарден инфаркт, миокардити, руптура на междукамерна преграда или папиларен мускул, перикардна тампонада, голяма белодробна емболия и др.

Хемодинамика: Настъпват следните промени:
- силно понижение на сърдечния минутен обем;
- понижено артериално налягане - систолно под 80 mmHg, диастолно под 50 mmHg;
- учестена сърдечна дейност над 100 удара/ min;
- повишено централно венозно налягане;
- повишено периферно-съдово съпротивление.

Клинична картина: Развива се на фона на основното сърдечно заболяване. Налице е тежко общо състояние, възбуда, дезориентация, унесеност до кома. Кожата е студена, бледосивкава. Дишането е ускорено, повърхностно, пулсът е мек до нишковиден, артериалното налягане е понижено, настъпва олигурия. При повечето болни има белези и на остра застойна сърдечна недостатъчност – задух, цианоза, кашлица, пенести храчки. Често настъпва и деснокамерна сърдечна недостатъчност – повишено централно венозно налягане, подути шийни вени, увеличен черен дроб. Може да има гадене, повръщане, подуване на корема. Установяват се отслабени сърдечни тонове, Т3 галопен ритъм, ритъмни нарушения. Налице е хипоксемия, хипокапния, метаболитна ацидоза, ензимни нарушения и др.
Прогнозата при болни с кардиогенен шок е лоша.

Остра деснокамерна сърдечна недостатъчност

Етиология: Най-честите причини са: масивна белодробна емболия, остър миокарден инфаркт на дясната камера, големи плеврални изливи и др.

Хемодинамика: Повишава се централното и периферно венозно налягане, намалява ударния обем на сърцето.

Клинична картина: Настъпва бързо подуване на шийните вени, увеличен черен дроб, тахикардия, учестено дишане, студена изпотена кожа, периферна цианоза, възниква релативна трикуспидална инсуфициенция, повишено периферно и централно венозно налягане, понижено артериално налягане, олигурия, хипоксемия, ацидоза.
Лечение: При болни с остра сърдечна недостатъчност се налага спешна хоспитализация. Лечението цели повишаване на миокардния контрактилитет и с това увеличаване на сърдечния минутен обем, повишаване на артериалното налягане, намаляване на периферното съдово съпротивление, корекция на електролитни и други нарушения, лечение на основното сърдечно заболяване. Основните средства, които се прилагат за лечение на острата сърдечна недостатъчност са: нитрати (Nitroglycerin), диуретици (Furosemid), морфин, сърдечни глюкозиди, Dopamine, Dobutrex, Noradrenalin.

арсмедика.бг

Няма коментари: