неделя, 30 ноември 2008 г.

Биоритмология - накратко

Хронобиологията, или често употребявана като Биоритмология, е наука, която разглежда явленията, отнасящи се към ритмични процеси, проявяващи се при живите организми. Тя разглежда организацията на живата материя във времето. Тя търси отговор на въпросите . Измерват ли живите отганизми времето? По какъв начин се измерва това време? Реално ли е това време или е някакво "собтсвено време"? Съществуват ли биологични часовници и какво време измерват?

От най-дълбока древност човек се е удивлявал на редуването на деня с нощта, на фазите на луната, на разположението на звездите, на завръщането на птиците. Проблемът при чувството за време се е занимавал още Аристотел. Но той не е търсил повторяемостта и ритмиката на явленията във времето. По-системно и задълбочено описание на чувството за време не е известно до 1729 - рожденната година на хронобиологията. Тогава френсият астроном Жан-Жак Дьо Меран описва ритми в разстенията в продължение на едно денонощие.

През 1880 година Дарвин издава книга под заглавие "За способността на разстенията да се движат", като обръща внимание на вътрешната природа на цикличността на движенията.

Нов тласък в развитието на хронобиологията е даден през 30-те години от Клайнхонт, който открива ефекта на ускоряване или забавяне на ритъма при краткотрайно изключване на свртлината, дори само за една минута. Форсгрен изучава ритъма на преобразуване на гликогена в черния дроб. Белинг и Калмус откриват способността на пчелите да измерват време.

Особена роля в развитието на хронобиологията са изиграли опитите на Крамер, който открива, че ориентацията на птиците е резултат на съпоставяне на местоположението на Слънцето и "показанието" на биологичния часовник на птицата, при което грешката по време не надхвърля една минута.

Ритмите, свързани с лунния денонощен цикъл с продължителност 24,8 часа (който предизвиква приливите и отливите), са описани за първи път през 1903 при плоските червей, а по късно и при актиниите. По-късно са открити редица лунни ритми, свързани с размножаването. Явлението, чието обяснение е свързано с тези ритми, е наблюдавано още през 1492 година от екипажа на колумбовата "Санта Мария" в Карипско Коре, което светело през нощта. Това светене е изяснено в наши дни и се дължи на хвърлянето на светещ хайвер от одонтозили през нощта на третата четвърт на Луната с цел да привлекат мъжките.

Днес е доказано, че в периодите на масималка слънчева активност се влушава рязко състоянието на болни от хипертонична болест, инфаркт на микарда, възникват смущения във функциите на нервната система. Френски учеини установяват, че 84$% от внезапните смъртни случай от инфаркти и инсулти се саблюдават в тези периоди на максимална слънчева активност.

Японският учен Масамура на базата на изследвания достига до извода, че увеличението на пътно-трансопортните произшествтия е в зависимост с увеличениеото на броя на слънчевите петна.

Изследванията в областа на хронобиологията през последните десетолетия са свързани с откриването на първие биологичния часовник в организма. Става дума за откривате на Водещи клетни в организма.

Американсият специалист по биоритни Райфлик предлага хипотезата за генетичния часовник, която се състои в брой възмони деления за даден вид клетка. Според тази хипотеза раковите клетки игнорират контрола на часовника и се делят неограничето.
Ако се открие неизправност в генетичния часовник или в контролната му функция, диагнотитака на рака ще бъде безпогрешна.

Хронобиологията се стреми не само да изучи и да използва, но и да управлява процесите, които са предмет на изследване. Същността на това управление се състои в познаване на въздействията на изкуствено наложени синхронезоращи ритми.

окултиззъм.биз

Няма коментари: