Няколко часа повече работа седмично, увеличават риска от хипертония

Който остава всеки ден да работи до късно в офиса или в предприятието, рискува да си “заработи” тежка хипертония. Тежката работа и преработването са най-лесният начин да влошите здравето си и водят до ранна смърт, категорични са американски учени от Университета на Калифорния в Ървин (University of California in Irvine), доказали напрактика предполагаемата връзка между работния режим и здравословното състояние.

Предишни изследвания показаха, че сътрудниците, оставащи редовно до късно на работа, са подложени на по-голям риск от различни заболявания, травми и сърдечни пристъпи. Освен това жените, работещи до късно, пушат повече, прекаляват с храната и се занимават по-малко със спорт, припомня Financial Times Deutschland.

Като основа за изследването на калифорнийските учени послужило проучване сред 24 205 жители на щата, проведено през 2001 г. Резултатите от изследването са публикувани в октомврийския брой на специализираното издание на Американската кардиологична асоциация, Hypertension.

Заключенията на учените са, че дори няколко часа повече работа седмично, се оказват вредни за организма. В сравнение с тези, които работят по-малко от 40 часа седмично, при хората, които работят от 41 до 50 часа рискът от развитието на хипертония е с 14% по-голям. При работещите над 51 часа седмично, рискът от повишено кръвно налягане вече е с 29% по-голям.

“Проблемът се състои в това, че не е нужно да работиш много повече от нормалното, за да се появи този ефект”, посочва Дийн Бейкър (Dean Baker) от Калифорнийския университет в Ървин, съавтор на изследването и директор на Центъра за медицински изследвания, свързани с работната и околната среда.

Прекомерната работа не е рядкост сред калифорнийците, като 18% от запитаните признават, че работят повече от 50 часа седмично. Към момента, американците като цяло, работят почти 25% повече отколкото европейците и много повече от жителите на останалите развити държави. Удълженото работно време в случая се явява също толково значим фактор за развитието на сърдечно-съдовите заболявания, като мъжкия пол или бедността например. При злеплатените работници, работещи на конвейер повече от 40 часа седмично, рискът да се разболеят е най-голям.

От друга страна, възможността за промяна на условията на труд може да намали риска от хипертония. Така например, при еднаква продължителност на работния ден, при офис-чиновниците и работниците без специализирано образование, се наблюдава средно 23 и 50% по-голям риск да получат подобна диагноза, отколкото висококвалифицираните сътрудници. Това означава, че работата, която изисква повече интелектуално напрежение, но и предоставя повече възможности за влияние върху условията на труд, е по-малко рискова за развитието на хипертония.

“За работещите е важно това, че в течение на професионалната си кариера могат да научат за негативните последствия от работата за тяхното здраве. Работодателите от своя страна трябва да разберат, че прекомерното експлоатиране на служителите може да доведе до повече разходи за тях, заради осигуровките при болест и болничните”, коментира значимостта на изследването Бейкър.

За последните 10 години, броят на работните часове в Америка се е увеличил в сравнение с останалите части на света, посочват статистиците. Така например, през 2003 г., средностатистическият работник в САЩ се е трудил около 2000 часа годишно, докато същия показател за традиционно славещите се с работохолизма си японци е бил 1950 часа, а за европейците – 1650 часа. В останалите развити държави, само жителите на Тайланд, Хонгконг и Южна Корея работят повече.

слкбг.ком