сряда, 10 септември 2008 г.

Българите се погубват от сърдечно-съдови болести

Защо французите почти не боледуват от сърдечносъдови заболявания? Има тайна: наслаждавайте се на живота във всичките му направления.
Ко­га­то се за­го­во­ри за Фран­ция, чо­век пра­ви ти­пич­ни асо­ци­а­ции в ума си от­нос­но та­зи стра­на: френ­с­ки­те пар­фю­ми, вис­ша­та френ­с­ка мо­да, про­чу­ти­те пев­ци на френ­с­ки шан­со­ни и не на пос­лед­но мяс­то - френ­с­ки­те ви­на, а за­що не и френ­с­ка­та це­лув­ка. Но ед­ва ли сме се за­мис­ля­ме за здра­ве­то и на­чина на жи­вот на та­зи на­ция.

Смър­т­ни­те слу­чаи от сър­деч­ни прис­тъ­пи във Фран­ция са два пъ­ти по-мал­ко от­кол­ко­то в САЩ
Сър­деч­носъ­до­ви­те за­бо­ля­ва­ния в све­то­вен ма­щаб про­дъл­жа­ват да са на ед­но от пър­ви­те мес­та по смър­т­ност и то с ми­ли­о­ни преж­дев­ре­мен­ни смър­т­ни слу­чая. Ще за­поч­нем с най-раз­ви­та­та стра­на в све­та, САЩ, къ­де­то въп­ре­ки ог­ром­ни­те уси­лия на ме­ди­ци­те, ед­на тре­та от смър­т­ни­те слу­чаи са по­ра­ди ко­ро­нар­на не­дос­та­тъч­ност.
Прес­тиж­ни­те аме­ри­кан­ци ре­ши­ли да ана­ли­зи­рат ста­тис­ти­ка­та на смър­т­ност­та и в дру­ги­те раз­ви­ти стра­ни, за да си изяс­нят да­ли там не­ща­та са по-раз­лич­ни. Ре­зул­та­ти­те от из­с­лед­ва­ни­я­та бук­вал­но ги по­ра­зи­ли: смър­т­ност­та от сър­деч­ни прис­тъ­пи във Фран­ция се ока­за­ла два пъ­ти по-мал­ка от та­зи в САЩ.
За тях то­ва би­ло ис­тин­с­ки па­ра­докс. Аме­ри­кан­с­ки­те уче­ни оба­че по ни­ка­къв на­чин не мо­же­ли да си обяс­нят то­зи па­ра­докс, въп­ре­ки че те го­ди­ни на­ред се бо­ре­ли поч­ти фа­на­тич­но за по­ни­жа­ва­не ни­во­то на хо­лес­те­ро­ла в кръв­та ка­то на­ма­ля­ва­ли маз­ни­ни­те в хра­ни­тел­ни­те про­дук­ти.
СВЕ­ТОВ­НА­ТА ЗДРАВ­НА ОР­ГА­НИ­ЗА­ЦИЯ ПРИЗ­НА­ВА ФРАН­ЦИЯ ЗА СТРА­НА­ТА С НАЙ-ЗДРА­ВО НА­СЕ­ЛЕ­НИЕ В ЕВ­РО­СЪ­Ю­ЗА

Гле­дай­ки строй­ни­те из­пъ­на­ти фран­цу­зи, чо­век труд­но би по­вяр­вал, че лю­бим те­хен ли­те­ра­ту­рен ге­рой си ос­та­ва не­бе­из­вес­т­ни­ят ла­ком­ник Гар­ган­тюа. А лю­би­ма кни­га на мно­го фран­цу­зи не е “Три­ма­та мус­ке­та­ри”, ни­то е “Граф Мон­те Крис­то”, а... за­бе­ле­же­те “Ку­ли­нар­на­та кни­га”.
Френ­с­ка­та кух­ня оказ­ва го­ля­мо вли­я­ние на мно­го на­ци­о­нал­ни кух­ни. Все­ки от нас знае, пък и мно­го са се убе­ди­ли, че ла­ком­с­т­во­то е на-пре­ки­ят път към зат­лъс­тя­ва­не, към раз­ви­тие на ате­рос­к­ле­ро­за, хи­пер­то­ния, ди­а­бет и мно­го дру­ги бо­лес­ти. То­ва би тряб­ва­ло да оз­на­ча­ва, че фран­цу­зи­те бук­вал­но си иг­ра­ят със смърт­та. В сми­съл, че те мно­го оби­чат да си по­хап­ват ме­со, мас­ло, сме­та­на, си­ре­не (от не­го имат 400 вида) и осо­бе­но про­чу­тия гъ­ши пас­тет.
То­ва оба­че по ни­ка­къв на­чин не пре­чи на Фран­ция да из­ле­зе на ед­но от пър­ви­те мес­та в Ев­ро­па по сред­на про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та - 75 го­ди­ни за мъ­же­те и 83 - за же­ни­те. Но и на пос­лед­но­то мяс­то в све­та по смър­т­ност от сър­деч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния.
През 2002 го­ди­на Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция приз­на­ва Фран­ция за стра­на­та с най-здра­во­то на­се­ле­ние в Ев­ро­съ­ю­за.

ДА­ЛИ ТАЙ­НА­ТА Е ВЪВ ВИ­НО­ТО, ИЛИ В ГЪ­ШИЯ ПАС­ТЕТ?

За да си изяс­нят същ­ност­та на то­зи “френ­с­ки па­ра­докс”, аме­ри­кан­с­ки­те уче­ни ана­ли­зи­рат на­чи­на и струк­ту­ра­та на хра­не­не в раз­лич­ни­те стра­ни. Из­с­лед­ва­не­то из­кар­ва на пре­ден план че­ти­ри фак­то­ра, ко­и­то не­пос­ред­с­т­ве­но вли­я­ят на смър­т­ност­та от ко­ро­нар­на не­дос­та­тъч­ност: на­си­те­ни­те маз­ни­ни и прес­ни­те пъл­но­мас­ле­ни млеч­ни про­дук­ти я уве­ли­ча­ват, а пло­до­ве­те, зе­лен­чу­ци­те, рас­ти­тел­ни­те маз­ни­ни и ви­но­то - точ­но об­рат­но­то - вли­я­ят по­ло­жи­тел­но в то­ва от­но­ше­ние. По пър­ви­те два пун­к­та (маз­ни­ни и млеч­ни про­дук­ти) фран­цу­зи­те да­леч над­ми­на­ва­ли аме­ри­кан­ци­те. По тре­тия пункт - пло­до­ве, зе­лен­чу­ци, рас­ти­тел­ни мас­ла - не­ща­та го­ре-до­лу би­ли ед­нак­ви. За­то­ва из­с­ле­до­ва­те­ли­те при­е­ли, че чет­вър­ти­ят фак­тор - ви­но­то, най-ве­че оп­ре­де­ля на­ли­чи­е­то на то­зи “френ­с­ки па­ра­докс”. Зна­ем, че най-мно­го ви­но се пие във Фран­ция.
Ви­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те във Фран­ция би­ли по­лас­ка­ни от то­ва твър­де­ние. По­я­ви­ли се и из­с­лед­ва­ния за бла­гот­вор­но­то въз­дей­с­т­вие на ви­но­то вър­ху чо­веш­кия ор­га­ни­зъм. А през 1999 го­ди­на бли­зо до град Бор­до се от­к­рил пър­ви­ят в све­та цен­тър по ви­но­те­ра­пия. Ока­за­ло се, че в със­та­ва на ви­но­то вли­зат по­ли­фе­но­ли, ко­и­то на­ис­ти­на пре­чат да се раз­вие сър­деч­на не­дос­та­тъч­ност, ате­рос­к­ле­ро­за и та­ка на­та­тък. Най-мно­го по­ли­фе­но­ли се съ­дър­жа­ли в ко­жи­ца­та и кос­тил­ки­те на гроз­де­то, как­то и в “чеп­ки­те” на гроз­до­ве­те, как­то ние ги на­ри­ча­ме. Но бла­го­да­ре­ние на спир­та те­зи ве­щес­т­ва се прев­ръ­щат във ви­но.
Оба­че ра­дост­та на ви­ноп­ро­из­во­ди­те­ли­те не би­ла за­дъл­го. Дру­ги из­с­ле­до­ва­те­ли до­ка­за­ли, че бу­тил­ка доб­ра би­ра при­те­жа­ва точ­но тол­ко­ва по­лез­ни свой­с­т­ва, кол­ко­то има и в ча­ша чер­ве­но ви­но. След то­ва из­с­ле­до­ва­те­ли­те за­поч­на­ли да при­пис­ват чу­до­дей­ни свой­с­т­ва на зех­ти­на, до­ма­ти­те, чер­ве­ния пи­пер, а ня­кои до­ри за­поч­на­ли да твър­дят, че тай­на­та за от­лич­но­то здра­ве при фран­цу­зи­те се крие в пас­те­та от гъ­ши дроб.

ХРА­НА­ТА ТРЯБ­ВА ДА БЪ­ДЕ РАЗ­НО­ОБ­РАЗ­НА И ДА ДОС­ТА­ВЯ УДО­ВОЛ­С­Т­ВИЕ

Са­ми­те фран­цу­зи обяс­ня­ват та­зи си­ту­а­ция със сво­я­та спе­ци­фич­на кул­ту­ра към яде­не­то - за тях най-важ­но е да по­лу­ча­ват удо­вол­с­т­вие от то­ва. С то­ва си­гур­но е свър­зан и стро­ги­ят ред при при­е­ма­не на хра­на­та. Те твър­дят, че чо­век мо­же да яде всич­ко, ко­е­то му се при­ис­ка. Но по ни­ка­къв на­чин не тряб­ва да на­ру­ша­ва имен­но ре­да - неп­ре­мен­но се за­кус­ва, обяд­ва и ве­че­ря и ни­как­ви про­пус­ки в то­ва от­но­ше­ние не се приз­на­ват. Фран­цу­зи­те не приз­на­ват хап­ва­не­то меж­ду дру­го­то. Те не бър­зат да ста­нат от тра­пе­за­та и по ни­ка­къв на­чин не си поз­во­ля­ват де­серт, ако още не са изя­ли су­па­та, са­ла­та­та и ме­со­то. Вся­ко яс­тие е пред­наз­на­че­но да дос­та­вя удо­вол­с­т­вие. А що се от­на­ся до пор­ци­и­те - те обик­но­ве­но са мно­го мал­ки. Във Фран­ция ни­кой ня­ма да се учу­ди, ко­га­то до­ма­ки­ня­та ку­пи в ма­га­зи­на 100 г са­ла­та и 50 г си­ре­не. За­то­ва пък ме­ню­то им е мно­го раз­но­об­раз­но, а зна­ем, че то­ва е по­лез­но за здра­ве­то.
“Да сед­на на тра­пе­за­та” - та­зи фра­за за фран­цу­зи­на оз­на­ча­ва, че там са под­ре­де­ни доб­ре при­гот­ве­ни яс­тия от ка­чес­т­ве­ни про­дук­ти. Про­я­ва на лош вкус е, ако чо­век си поз­во­ли да по­хап­ва меж­ду от­дел­ни­те при­е­ми на хра­на - за­кус­ка, обяд, ве­че­ря.
Ос­вен то­ва мно­го се по­ощ­ря­ва пи­е­не­то на про­чу­ти­те френ­с­ки ми­не­рал­ни во­ди, ко­и­то ос­вен всич­ко дру­го ле­ку­ват на­ру­ше­на об­мя­на на ве­щес­т­ва­та, про­чис­т­ват ор­га­низ­ма и спо­ма­гат за на­ма­ля­ва­не на тег­ло­то.

ВАЖ­НО Е НЕ КАК­ВО ЯДЕ­ТЕ, А КАК ГО ПРА­ВИ­ТЕ

Фак­тът, че фран­цу­зи­те стра­дат мно­го по-мал­ко от сър­деч­носъ­до­ви за­бо­ля­ва­ния е свър­за­на не с то­ва как­во ядат те, а как го пра­вят. Ако по­пи­та­те ед­на фран­цу­зой­ка да­ли се чув­с­т­ва ви­нов­на, след ка­то си е поз­во­ли­ла да изя­де ед­на ба­нич­ка, или по­доб­на френ­с­ка вку­со­тия, тя ще от­го­во­ри, че яде то­ва, ко­е­то й дос­та­вя удо­вол­с­т­вие. Кол­ко­то по-го­ля­мо удо­вол­с­т­вие по­лу­ча­ва чо­век от ка­чес­т­во­то и вку­са на хра­на­та, тол­ко­ва по-здрав е той.
Нас­ко­ро във Фран­ция и САЩ би­ла про­ве­де­на лю­бо­пит­на ан­ке­та. Учас­т­ни­ци­те тряб­ва­ло да от­го­ва­рят до­кол­ко яде­не­то е пред­мет на без­по­кой­с­т­во за тях; да­ли са заг­ри­же­ни те за здра­вос­лов­на­та и нез­д­ра­вос­лов­на хра­на; ку­пу­ват ли си нис­ко­ка­ло­рий­ни и дру­ги ди­е­тич­ни про­дук­ти и т.н., все в то­зи сми­съл.
Нак­рая ста­на­ло яс­но, че аме­ри­кан­ци­те неп­ре­къс­на­то из­чис­ля­ват ка­ло­ри­и­те и съ­дър­жа­ни­е­то на хо­лес­те­ро­ла и пак смя­тат ме­ню­то си за вред­но. До­ка­то за фран­цу­зи­те яде­не­то е ед­но от най-го­ле­ми­те удо­вол­с­т­вия в жи­во­та и са аб­со­лют­но си­гур­ни, че тях­но­то ме­ню е ис­тин­с­ки по­лез­но за здра­ве­то.
След про­ве­де­на­та ан­ке­та ста­на­ло яс­но и дру­го: тер­ми­нът “шо­ко­ла­до­ва киф­ла” фран­цу­зи­те свър­з­ват с праз­ник, а аме­ри­кан­ци­те - с ви­на. Към тер­ми­на “маз­на сме­та­на” фран­цу­зи­те до­ба­ви­ли епи­те­та “би­та сме­та­на”, а аме­ри­кан­ци­те - “вред­на за здра­ве­то”.

ФРАН­ЦУ­ЗИ­ТЕ ЗНА­ЯТ КАК ДА СЕ НАС­ЛАЖ­ДА­ВАТ НА ЖИ­ВО­ТА

С ед­на ду­ма, ре­зул­та­ти­те от из­с­лед­ва­не­то са дос­та обез­по­ко­и­тел­ни за аме­ри­кан­ци­те: те пос­то­ян­но жи­ве­ят в със­то­я­ние на стрес, за­що­то неп­ре­къс­на­то мис­лят за сво­я­та ди­е­та и ви­на­ги се чув­с­т­ват ви­нов­ни за изя­де­на­та хра­на. А стре­сът на свой ред по­раж­да нез­д­ра­вос­лов­но от­но­ше­ние към яде­не­то. То­ва оз­на­ча­ва, че ед­ни ста­ват фа­на­ти­ци на те­ма ди­е­та, а дру­ги в знак на про­тест за­поч­ват да пре­яж­дат без­раз­бор­но. И ед­но­то, и дру­го­то са ед­нак­во вред­ни за здра­ве­то. Ето за­то­ва САЩ за­е­мат пър­во мяс­то в све­та по брой жер­т­ви вслед­с­т­вие на не­по­но­си­ми ди­е­ти. Но не са­мо то­ва - те са на пър­во мяс­то и по брой зат­лъс­те­ли хо­ра.
Из­ли­за та­ка, че фран­цу­зи­те, ко­и­то мно­го оби­чат да по­хап­ват и то вкус­но, си ос­та­ват строй­ни и не бо­ле­ду­ват от сър­деч­но­съ­до­ви за­бо­ля­ва­ния. До­ри нап­ро­тив - за тях яде­не­то е пре­ди всич­ко из­точ­ник на ра­дост и нас­ла­да.
А “не­щас­т­ни­те” аме­ри­кан­ци из­пит­ват един­с­т­ве­но стра­да­ния от яде­не­то, за­що­то го въз­п­ри­е­мат ка­то пос­тъп­ва­не на вред­ни ве­щес­т­ва в ор­га­низ­ма.
Но, раз­би­ра се, раз­ли­чи­я­та меж­ду две­те на­ции не се из­чер­п­ват с от­но­ше­ни­е­то към яде­не­то. Фран­цу­зи­те ви­на­ги са се сла­ви­ли с уме­ни­е­то си да се нас­лаж­да­ват на жи­во­та във всич­ки­те му про­яв­ле­ния.

Те с ле­ка ръ­ка прев­ръ­щат в мо­да всич­ко, ко­е­то си по­же­ла­ят

Мо­да­та - то­ва не е са­мо мод­ни дре­хи, обув­ки или ак­се­со­а­ри, ни­то са­мо про­чу­ти­те френ­с­ки мод­ни пар­фю­ми. Фран­цу­зи­те са съ­у­ме­ли да из­диг­нат в ранг на вис­ше из­кус­т­во и най-обик­но­ве­ни не­ща: при­гот­вя­не­то на хра­на­та, про­из­вод­с­т­во­то на си­ре­не, про­из­вод­с­т­во­то на ви­но. Всич­ко, с ко­е­то чо­век се за­ни­ма­ва в своя жи­вот, мо­же да бъ­де мо­дер­но и ин­те­рес­но, но най-ве­че - по­лез­но за здра­ве­то. Нап­ри­мер френ­с­ки­ят би­о­лог Ре­не Кин­тон се ув­ля­къл по изу­ча­ва­не­то на мор­с­ка­та во­да. Бил уди­вен от фак­та, че мор­с­ка­та во­да е по­доб­на по със­тав на кръв­на­та плаз­ма на чо­ве­ка. За­то­ва тя е спо­соб­на да про­ник­не в ко­жа­та и кръв­та, да оз­д­ра­ви и под­м­ла­ди ор­га­низ­ма, да ак­ти­ви­зи­ра струк­ту­ра­та на клет­ки­те. А ако към та­зи во­да се до­ба­вят и мор­с­ки­те во­до­рас­ли, ко­и­то из­би­ра­тел­но нат­руп­ват ня­кои не­об­хо­ди­ми за нас хи­ми­чес­ки еле­мен­ти, то чо­век мо­же да по­лу­чи въл­ше­бен, не­из­чер­па­ем елик­сир за дъл­го­ле­тие.
И та­ка, от фран­цу­зи­те, ко­и­то уме­ят с ле­ка ръ­ка да прев­ръ­щат в мо­да всич­ко, ко­е­то си по­же­ла­ят, тръг­на­ла и про­це­ду­ра­та та­ла­со­те­ра­пия - ле­че­ние с мор­с­ка во­да и во­до­рас­ли.

ДА ВЗЕ­МЕМ ПРИ­МЕР ОТ ТЯХ:

Яде­не­то не е прос­то при­ем на хра­на, а праз­ник. При­гот­ве­на с лю­бов и кра­си­во под­не­се­на, до­ри и най-прос­та­та хра­на но­си здра­ве и ра­дост.
Ча­ша на­ту­рал­но су­хо чер­ве­но ви­но - 100-150 г на ден, е мно­го по­лез­но за ва­шия ор­га­ни­зъм.
Всич­ко в жи­во­та тряб­ва да но­си ра­дост. Ако ди­е­та­та вмес­то ра­дост, ви но­си стрес, от­ка­же­те се от нея. Стре­сът и пос­то­ян­но­то чув­с­т­во за ви­на по­раж­дат бо­лес­ти­те.
Фран­цу­зи­те зна­ят ис­тин­с­кия сми­съл на лю­бов­та.

Сил­ни­те чув­с­т­ва и за­паз­ва­не­то на сек­су­ал­ни­те от­но­ше­ния до дъл­бо­ка ста­рост са ед­ни от най-важ­ни­те фак­то­ри за дъл­го­ле­тие.
Не се при­тес­ня­вай­те да след­ва­те мо­да­та: чо­век, кой­то е го­тов да след­ва мо­да­та, той ни­ко­га не ос­та­ря­ва.
Мор­с­ка­та во­да и мор­с­ки­те во­до­рас­ли са прек­ра­сен на­чин да по­доб­ри­те здра­ве­то си


блитц.бг

Няма коментари: