четвъртък, 18 септември 2008 г.

Само 6-10% от хипертониците у нас се лекуват

Пациентите с добра медикаментозна защита са изложени на по-малък риск от инсулти, твърди специалистката
Професор д-р Светла Торбова е специалист по кардиоревматология и клинична хипертония. Работи в областта на клиничната кардиология от 40 години. В момента е началник на Кардиоревматологична клиника в Национална многопрофилна транспортна болница "Цар Борис -III". Ръководител е на работна група по епидемиология, профилактика и рехабилитация на сърдечно-съдовите заболявания към Дружеството на кардиолозите в България. Има над 220 научни публикации.

- Проф. Торбова, кои са причините за високата смъртност от сърдечносъдови заболявания у нас?
- Рисковите фактори за инсулта и хипертонията в България не са в повече, отколкото в другите страни. Но у нас е много висока смъртността от сърдечносъдови заболявания, които са свързани в голям процент с хипертонията. Основната причина е късното откриване на заболяването, късното лечение и последващата неефективност. Има голям период от появата на заболяването до посещението на лекар. А и след това процентът на ефективно лекуваните е много нисък. Може да се каже, че от всички, които имат хипертония, половината знаят, че са болни. От тях половината се лекуват. В България ефективно лекувани се оказват около 6-10% от хипертониците.
Нещата се усложняват, когато има и съпътстващи заболявания - хипертония, затлъстяване, диабет.

- Кога кръвното налягане става повод да се вземат мерки?
- Ако кръвното е над 130/90 и особено когато има и други съпътстващи болести (диабет), когато има тежко бъбречно заболяване с бъбречна неодстатъчност. При хора, които нямат други заболявания, кръвното налягане не трябва да надхвърля границата от 140/90. За да се постави диагнозата хипертония, е необходимо повече от два пъти в два отделни случая да се установи повишено налягане. Необходими са и други допълнителни изследвания, за да се определи състоянието на т.нар. прицелни органи - сърце, мозък, бъбреци и артериалните съдове.

- Какъв процент от смъртността при сърдечносъдови заболявания се дължи на мозъчни инсулти?
- Около 30%, а около 27% е смъртността от инфаркти. И в двата случая обаче има висока смъртност и висока инвалидизация. Затова трябва да има добра профилактика.

- Какво е влиянието на профилактиката върху заболеваемостта и смъртността от сърдечносъдови заболявания?
- Още преди 20 години един от големите специалисти в областта - академик Чазов, беше гост в България и каза, че резултат от профилактиката смъртността от сърдечносъдови заболявания може да падне с 50-80%. А в резултат от успехите на кардиохирургията - от 5% до 10%. Когато се прави лечение с медикаменти, се оценява т. нар. костефективност (колко струва лечението и какъв е ефектът от него). Известно е, че ако пациент с хипертония се лекува с медикаменти от т.нар. група на АСЕ-инхибиторите, стойността на тези медикаменти годишно е равна на стойността на лечението със същите медикаменти и цялостното лечение на същите пациенти за два дни в болница. Паралелно с това се налага и третиране с медикаменти, като например кавинтон с цел пряка защита на мозъчната тъкан. Когато пациентите вече са с тежки заболявания, тогава трябва да им се включат скъпи лекарства. Има проучвания, които изчисляват колко милиона могат да бъдат спестени на европейските страни, ако се лекува добре хипертонията. Затова хората с артериална хипертония трябва да се лекуват ефективно и навременно, за да не достигат до усложнения.

- В каква степен за високата заболеваемост у нас вина има пациентът, и в каква - джипитата? Извършват ли се специални профилактични прегледи, които да са задължителни?
- Има пропуски и при пациентите, и в системата на здравеопазване. Профилактиката е област от кардиологията, която е много ефективна, но ефектът се вижда много късно. И поради това тя е непривлекателна като работа за лекарите. Недостатъчна е подготовката на общопрактикуващите лекари, но, от друга страна, те нямат време. И това е съвсем обективно.

- Какви най-често са симптомите за микроинсулти, които предхождат инсулта?
- Обикновено това са проявите на т.нар. мозъчносъдова болест, на недостатъчност на мозъчното кръвообращение, особено когато има прояви на световъртеж, на нестабилност, на краткотрайна загуба на говорните възможности, упорито главоболие. Това трябва да ни насочи, особено в напреднала възраст. Разбира се, не трябва да се създава психоза и младите жени и мъже да се тревожат. Има допълнителна патология - патологията на шията - т.нар. шипове на шията. Всъщност тази симптоматика става повод пациентът да отиде при лекар и тогава му се открива и високо кръвно налягане. Това налага вече много честото приложение на такива медикаменти, които протектират мозъчната тъкан.

- Кога най-често се получават инсултите?
- През ноември-декември и март-април. Това са периодите на резки метеорологични промени. Например известно е, че има сезонност и в стойностите на кръвното налягане - зимно време са по-високи, по-висок е приемът на солени храни. Студът действа неблагоприятно, съдосвиващо. В тези сезони схемата на лечението трябва да се актуализира и най-често се налага увеличаване на дозировката на медикаментите.
Инсулти и инфаркти се получават най-много в ранните сутрешни часове, между 6 и 12 ч, което се обуславя от денонощния цикъл, свързан с кръвосъсирването, високото кръвно налягане, хормони и биологични фактори. В Америка са отбелязали, че около Деня на благодарността, когато има по-обилно хранене, се наблюдава увеличаване на инсултите. Има данни за земетресението в Лос Анжелис, които показват връзка със стресовите моменти.
Но какво може да се направи? Разковничето е пациентите да бъдат добре лекувани. Хора, които са с добра медикаментозна защита, са с много по-малък риск да получат каквито и да било инциденти. Има основен принцип - трябва да има сигурна диагноза, достатъчно критерии, които да включат този човек, че той е болен, много точна диагноза какъв е неговият риск и точно да се знае с какво той трябва да бъде лекуван. Никакви билки и несигурни мерки - те са помощни. Но има ли нужда от лекарства, те се дават точно на този пациент, точно в тази доза, точно в този срок и само от лекар.

- В каква степен са лечими последиците от инсулт?
- Винаги се знае кога и как започва един инсулт, но никога не не се знае кога и как ще завърши. Т. е. може един много тежък инсулт да бъде преодолян, пациентът да се възстанови максимално и обратното - един малък инсулт, започнал като т. нар. преходно динамично нарушение, да се повтори и да отиде в по-тежка насока. Затова борбата е да няма такива и най-леки инсулти, и най-леки исхемични нарушения на мозъка.


новинар.нет

Няма коментари: