петък, 8 август 2008 г.

Медът е най-вкусното лекарство

Преди повече от 50 милиона години фауната на нашата планета се обогатила с още един биологичен вид - малки, симпатични и, общо взето, безобидни насекоми. Хората ги нарекли пчели и, разбира се, обърнали внимание на удивителния продукт, произвеждан от тези миниатюрни труженици. Трябва да се отдаде дължимото на мъдростта и проницателността на нашите предци: те открили лечебните свойства на меда практически едновременно с неговите вкусови качества. Неслучайно съобщения за меда като лекарство може да се прочетат в най-древните трактати, отнасящи се до човешкото здраве.

Забележително е, че древните хора смятали меда не само за отлично средство срещу простудата, а за лечение на рани и гнойни възпаления. Нерядко гнойните рани водели до печален изход, което карало лечителите да търсят ефективни лечебни методи. И медът се оказал един от тях. Манускриптите на древните гърци, асирийци, китайци съдържат информация за меда като отлично средство за лечение на всякакви рани и язви. Аристотел смятал меда за чудесен балсам за лечение на "очни възпаления", а мюсюлманският пророк Мохамед препоръчвал с мед да се лекуват стомашни разстройства и възпаления на тъканите на половия член след ритуално обрязване. Според една от най-древните китайски медицински книги "дългата употреба на мед закалява волята, придава лекота на тялото, съхранява младостта, увеличава продължителността на живота".

Фактът, че и днес народната медицина в много страни е съхранила древните традиции в използването на меда в качеството на лекарство, свидетелства за изключителната ценност на това средство. Например в Индия "лотосовият" мед и досега се смята за панацея при лечението на възпалителни заболявания на очите. Народни лечители от страни с най-различни културни традиции са единодушни в своето отношение към меда като към твърде ефективно "природно" средство за лечение на инфектирани рани, остри възпаления на дихателните пътища, язва на стомаха.

На този фон може да ни изглеждат малко странни дискусиите за принципната терапевтична полезност на меда, които понякога се разгръщат в официалните медицински кръгове. Някои представители на медицинската наука съвсем не са склонни да разглеждат меда в качеството му на лекарствено средство. Например в един от броевете на известното американско списание "Архиви по вътрешна медицина" медът е отнесен в категорията на "безполезните, но безопасни" средства. Очевидно е, че това е твърде категорично и неотговарящо на действителността твърдение за едно средство, което от хилядолетия се използва успешно в народната медицина. Още повече, че до днес са натрупани немалко резултати от научни изследвания, посветени на механизмите на терапевтичното въздействие на меда върху човешкия организъм.

Всъщност медът представлява страничен резултат от пчелната дейност по преработка и концентрация на цветния нектар. Той се използва от пчелите като продукт за собствено изхранване. Както е известно, освен пчелите, "почитатели" на този продукт са мечките и хората. За да "произведе" само един-единствен килограм мед, пчелният рой трябва да извърши наистина титанична работа - да направи 120-140 хиляди пчелни полети и да събере нектар от 5 000 000 цветчета. В тялото на пчелите нектарът се обогатява с липиди, минерални вещества и ферменти, които се образуват в специални жлези и имат принципно важно значение за превръщането на нектара в мед. По-нататък процесът на образуване на меда продължава във восъчните кутийки вътре в кошера или гнездото. Известни са множество медоносни растения, но с най-голяма популярност се ползва медът, който пчелите събират от цветовете на липата.

Що се отнася до лечението на рани, то лечебните свойства на меда са обусловени от няколко фактора. Първо, медът се състои главно от глюкоза и фруктоза, които заедно с водата образуват гъст сироп. Тази толкова висока концентрация на захар създава условия за "изсмукване" от страна на меда на течности от раните и възпрепятства жизнената дейност на микроорганизмите, които предизвикват загнояването. Второ, пресният мед съдържа ферменти, които образуват водороден прекис, притежаващ антисептично действие. Впрочем тези ферменти се разрушават под въздействието на светлината и високата температура. Ето защо медът, пастьоризиран и подготвен за търговско използване, не притежава такива полезни ферменти. Накрая, съдържащите се в пресния мед цветен прашец, прополис, някои етерични масла притежават антимикробно действие и освен това допринасят за бързата регенерация на увредените тъкани. И още - наблюденията на народни лечители по отношение на успешното използване на меда за лечение на язва на стомаха, неотдавна намерили научно потвърждение. Учени от Нова Зеландия открили, че медът влияе пагубно на микроорганизма Хеликобактер пилори, който играе важна роля в пораждането на язвената болест.

Пчелният мед е широко употребявано домашно лечебно средство при простудни заболявания. Особено полезен е липовият мед, който предизвиква най-силен потогонен ефект. При простуда се препоръчва медът да се приема с чай или мляко, с лимонов сок или със сок от други лекарствени растения, притежаващи потогонно или отхрачващо действие. При това се наблюдава взаимно усилващ се лечебен ефект на меда и лекарственото растение.

Не бива обаче той да се приема с твърде горещ чай, тъй като тогава губи до голяма степен своите лечебни свойства, тъй като при 50-60 градуса се разрушават всички негови ценни вещества: ферменти, витамини и др. Ако се сложи мед във врящ чай, от него ще останат само вода, глюкоза и захар. А пък при температура до 40 градуса медът съхранява всичките си лечебни свойства.

И още един важен момент. Ако медът се сипва в чаша с чай, той понякога се усвоява доста лошо. Но ако се сложи лъжичка мед на езика и след това се отпие чай или вода - усвояването е прекрасно. Това се обяснява с факта, че езикът е много добре снабден с кръв, в него има много съдове и веществата попадат директно в кръвта.

Денонощната доза мед за възрастен човек е 100 грама, максимално - 200. Добре е да се знае, че медът не е "диетичен" продукт. В 100 грама мед се съдържат 330 калории, а в 100 грама захар - 390. Както се вижда, разликата не е голяма. В същото време той в по-голяма степен, отколкото захарта, подхожда на нашия организъм в качеството на източник на енергия.

За лечебни цели е най-добре медът да се прилага в разтворен вид, тъй като така значително се облекчава проникването на неговите съставни части в кръвното русло, а след това и в клетките и тъканите на организма.

При изучаване на ролята на меда в профилактиката на сърдечносъдовите заболявания е било отбелязано, че той стабилизира показателите на липидния обмен и артериалното налягане. Медът не предизвиква дразнене на храносмилателния тракт, повишава работоспособността, бързо възстановява изгубената енергия, притежава отпускащо и успокояващо действие. Той се усвоява отлично от мускулните клетки благодарение на наличието в неговия състав на гликутил, поддържа мускулния тонус, поради което още от времето на първите олимпийски игри е бил любима "напитка" за спортистите. Благодарение на съдържанието на желязо, магнезий и фолиева киселина медът допринася за повишаване равнището на хемоглобин в кръвта. Неслучайно в Япония в продължение на 1200 години медът се препоръчва за лечение на анемия и забавяне на физическото развитие при децата. Между впрочем съгласно препоръките 30 грама мед дневно могат да бъдат много полезни за всеки, който прекарва много време пред монитора на компютъра. И, накрая, медът притежава още едно полезно свойство - той се явява уникална основа за разтваряне на други биологично активни вещества. Някои изследователи твърдят, че гликозидите на женшена се усвояват по-добре от човешкия организъм, ако те предварително са сложени именно в мед.

Всичко казано дотук за плюсовете на меда се отнася само за добрия пчелен продукт, т.е. за този, който е еквивалентен на произвеждания от пчелите в природата. Медът, който може да се закупи от пазарите или магазините, нерядко се отличава с доста ниско качество. За съжаление пчелният мед е един от продуктите, които най-лесно се фалшифицират. И тъй като задължителните сертификати, които трябва да придружават предлагания за продажба мед, също могат да се фалшифицират, най-добре е човек да се ориентира по външните признаци. Първо, медът от всеки сорт, когато няма изкуствени добавки, е прозрачен. Ако в него е добавена захар, той бързо помътнява. С времето, разбира се, и истински мед може да се "захароса" - но в този случай продавачът не трябва да ви убеждава, че "медът току-що е изваден от кошера". Второ, истинският мед се отличава с тънка и нежна консистенция - той лесно може да се размаже между пръстите и бързо попива в кожата. Подправеният мед не попива, а образува миниатюрни бучки между пръстите. За да се определи дали в меда е добавена захар, трябва върху лист хартия, добре попиваща вода, да се капне мед. Ако при разтичането на меда върху хартията се образуват влажни петна, то в него има добавки. Медът следва да се съхранява в стъклени, порцеланови или дървени съдове, но в никакъв случай в метални. Тъй като той е хигроскопично вещество, поглъщащо страничните миризми, не бива да се съхранява близо до остро миришещи продукти.

Все пак, независимо от всички свои великолепни свойства, медът не бива да се смята за панацея. И в някои случаи той дори може да навреди. Поради това, ако имате желание да използвате за лечение само мед - непременно обсъдете този въпрос с добър лекар.



лечител.бг

Няма коментари: