Ако сме здрави, не се замисляме кога и как се храним или пием вода, как разговаряме или ходим. Това е толкова лесно, получава се от само себе си.Но е толкова мъчително трудно, когато организмът отказва да се подчини, когато се налага да усвоява всички тези навици отново, и то с огромни усилия. Ако болният постепенно започне да свиква да обслужва сам себе си, толкова по-бързо той ще се оправи. Най-страшното за всеки човек е да смята себе си за бреме и тежест. Всяка крачка по пътя на възстановяването е голяма победа за него, колкото и минимална подробност да е това за здравия човек.
Не трябва да правите за болния това, което той сам може да си свърши, дори и да не се получи както трябва. Всяко самостоятелно, осмислено действие е тренировка за всички системи в организма. В нашия организъм всичко е взаимосвързано. Лекарствата предотвратяват рецидивите и повишават пластичността на мозъка
След прекаран инсулт лекарствената терапия е насочена за постигане на две цели. Първата е да се предотвратят рецидивите, т.е. да се избегне повторен инсулт. Втората - повишаване пластичността на мозъка.
Лекарствата от първата група нормализират кръвното налягане, не допускат съсирване на кръвта, възстановяват ендотелия (вътрешната обвивка) на кръвоносните съдове. Доказано е, че ако долната граница се понижи дори само с 5 пункта за 2-3 години напред, това понижава риска от повторен инсулт. А приемът на препарати, нормализиращи съсирването на кръвта, намаляват този риск с 30 процента.
Лекарствата от втората група въздействат непосредствено върху нервните клетки. Подобрява се предаването на нервните импулси в невроните и церебралния кръвоток. Активизират се и обменните процеси в главния мозък. Освен това се укрепват и разклоненията на невроните, а това помага за образуването на нови връзки между тях и също - здравите части от мозъка да поемат функциите на пострадалите.
блиц.бг
Няма коментари:
Публикуване на коментар