сряда, 6 август 2008 г.

Каква е диференциалната диагноза?

При остро начало, гадене, повръщане, развитие на общомозъчна симптоматика, установени високи стойности на артериалното налягане се прави диференциране между мозъчен кръвоизлив и обикновено емболичен инсулт – основно значение за поставяне на точната диагноза имат образните изследвания. Тук в полза на хеморагия говори наличието на менингеално дразнене.

При остро начало се прави диференциране между исхемичен мозъчен инсулт и травми, като важни са КАТ, и рентгенографията на черепа.

Прави се и диференциална диагноза с енцефалити, като там характерно е, че лезиите не са по съдов тип. Важно е отдиференцирането от херпес симплекс енцефалит, тъй като там рано се включва ацикловир – при този енцефалит характерна е темпоробазална локализация.

При подостро и хронично протичане отново с образна диагностика се прави диференциране между субдурален хематом и обикновено тромбочен инсулт. В полза на субдурален хематом говори анамнезата за травма, както и наличието на анизокория – мидриаза от страната на хематома.

При диференцирането между исхемичен мозъчен инсулт и тумор особено важни са образните изследвания с контрастна материя; ликворологичното изследване понякога може да допринесе за диагнозата.

При фебрилитет диференциалната диагноза включва и мозъчен абсцес, където при КАТ с контрастна материя се наблюдава характерна находка.

При алкохолици се мисли и за енцефалопатия на Вернике и за понтинна миелинолиза.

При пациент в кома следва да се мисли за хипогликемия, хипергликемия, хепатална, ренална, кардиогенна причина за състоянието.

пулс.бг

Няма коментари: