Съвременно лечение на артериалната хипертония

В настоящата статия искам да отбележа какво се е променило в лечението на артериалната хипертония през последните години.

Някога:

· Целта беше да понижим артериалното налягане.

· Започвахме лечение, ако артериалното налягане бе над някаква стойност напр. над 160/95 mm Hg.

· Целяхме постигане на друга фиксирана стойност напр. под 140/90 mm Hg.

· Медикаментите се оценяваха по това, колко намаляват артериалното налягане.

Основата промяна която настъпи е че се промени целта на лечението. Ако някога целта беше да понижим артериалното налягане, сега целта е пациентът да е жив и здрав, или по-стриктно казано: основната цел на терапията е намаляване на общия риск на пациента от сърдечно – съдова болестност и смъртност. В момента има три утвърдени стандарта за лечение на артериалната хипертония – един европейски (от април 2003 г.)1, един американски (от май 2003 г.) и последният на Световната здравна организация. И трите стандарта са единодушни по отношение на тази цел.

Затова сега:

· Целта е да намалим общия риск.

· Започваме лечение, ако стойностите на общия риск са над определена стойност.

· При по-висок риск целим постигане на по-ниски стойности на артериалното налягане.

· Медикаментите се оценяват по това, колко намаляват общия риск.

Да вземем за пример 18 годишен пациент, с артериална хипертония до 160/95 мм Hg, без други съпътстващи заболявания, без наднормено тегло, без фамилна обремененост, без хиперхолестеролемия. Вероятността той да е жив през идващите няколко години е огромна. Затова оставяме това момче да продължи да води здравословен начин на живот и му назначаваме контролен преглед след няколко месеца.

Обратно, пациентка с артериално налягане 145/92 mm Hg, но със захарен диабет и прекаран миокарден инфаркт има висок риск за сърдечно - съдова болестност и смъртност. Затова при нея веднага започваме активна терапия на артериалната й хипертония, въпреки че нейното артериална налягане е по-ниско от това на момчето преди нея, което сме пуснали без лекарства.

Величината на риска определя и:

· колко често да контролираме пациента. Доволния пациент се познава по това, че на тръгване пита, кога да дойде на контролен преглед. Верният отговор на този въпрос зависи също от риска - по-високорисковите пациенти трябва да се контролират по-често.

· колко време ще продължим с немедикаментозната терапия. Колкото по-рисков е пациента, толкова по-рано преминаваме към медикаментозно лечение.


сотирмарчев.трипод.ком