Задстомашната жлеза (панкреасът) представлява голяма храносмилателна жлеза, разположена напречно върху задната коремна стена, зад стомаха. Тази жлеза има едновременно външна и вътрешна секреция. Инсулинът се отделя от вътрешната част на жлезата и отделените от клетките хормони преминават през капилярните стени в кръвта.Инсулинът е свързан с регулиране обмяната на въглехидратите в организма и по-точно помага за усвояване на глюкозата от клетките на тъканите. По-специално в черния дроб и в мускулите.
Инсулинът е единственият хормон в организма, който понижава кръвната захар
При недостиг на инсулин се развива захарен диабет, който се проявява с увеличаване нивото на захар в кръвта (хипергликемия) и с поява на глюкоза в урината (глюкозурия). Заболяването е всъщност комплексно нарушение на обмяната в организма, макар че преди всичко се нарушава въглехидратната обмяна. От него повече боледуват хората, изложени в по-голяма степен на влиянието на стресови фактори, както и хората на умствения труд. А иначе и двата пола боледуват почти еднакво. Заболяването се задълбочава с напредване на възрастта. Увеличава се и броят на болните. В рода на почти 25 на сто от болните лица се установява наличие на двама или повече диабетици. Причина в случая е съществуването на наследствено предаване на неизвестен генетичен дефект.
Болестта зависи и от взаимодействието на генетичните фактори, от вътрешните и външните въздействия. В случая се имат предвид процесите на стареене, както и периодите на ендокринна нагласа на организма през пубертета, бременността, климактериума. Вече споменахме ролята на теглото и особено на наднормените килограми. Причинна връзка вероятно имат острите и хроничните инфекции, стресовите въздействия, както и някои лекарствени средства.
В редица случаи захарният диабет е симптоматичен, т.е. представлява проява на друго основно заболяване - например болести на задстомашната жлеза.
Признаците на двата основни вида - диабет от първи и диабет от втори тип
Болестната картина на инсулинозависимата форма - захарен диабет от първи тип - се проявява чрез няколко характерни признаци. На първо място е честото и обилно уриниране, което по количество достига 3-4 и повече литра в денонощието. Урината е светла и лепкава.
Появяват се сухота в устата и жажда, увеличен апетит, понякога намаляване на теглото, въпреки усиленото хранене. Работоспособността на болните намалява, сънят им се нарушава. Те са отпуснати, кожата и лигавицата са сухи.
Инсулинонезависимият тип - диабет от втори тип - е диабет на зрялата възраст, който често се открива по друг повод - упорит сърбеж, кожна инфекция, дълго незарастващи рани, трайни невралгични болки, нарушение на зрението, наличие на атеросклероза с нарушено кръвооросяване. Болните са основно с наднормено тегло и с високо кръвно налягане.
Инсулинонезависимият диабет може да премине в инсулинозависим, когато възможностите на клетките, отделящи инсулин, се изчерпат. Тогава към болестната картина постепенно се присъединяват “големите” признаци на диабет от първи тип - отделяне на много урина, сухота в устата и жажда, повишен апетит с намаляване на телесното тегло.
Бременността може да бъде провокиращ фактор за развитие на диабет, а това от своя страна да доведе до по-тежкото є протичане, до преждевременно раждане, аномалия на плода, или мъртвородено дете.
Преценката за степента на тежест на заболяването се прави според изразеността на основните признаци, нивото на повишената кръвна захар, необходимостта от лечение с инсулин и дозировката му. При лека степен на захарен диабет е налице слабо повишено ниво на кръвната захар и малки промени в общото състояние на болния. Обикновено болестните прояви се компенсират само с диета и режим.
При среднотежка степен признаците на диабета са умерено изявени - отделянето на захар с урината е повишено, нивото на кръвната захар е по-високо - между 11-17 ммол/л.
При такива болни, наред с диетичния режим, се налага и прием на противодиабетни препарати през устата или инжектиране на инсулин.
При тежка степен на диабета са налице значителна загуба на тегло, високо ниво на кръвната захар и повишено отделяне на захар с урината. Освен това съществува склонност към повишена продукция на кетонови тела. В този случай лечението се провежда с високи дози инсулин.
Причини, предизвикващи недостига на инсулин в организма:
1. Нарушаване на неговото образуване
2. Намаляване на продукцията му или продукция на биологично непълноценен хормон
3. Инактивиране на инсулина в кръвообращението
4. Ускорено разграждане на хормона в черния дроб или в тъканите
Основната последица от недостига на инсулин е намаленото проникване на глюкоза в клетките на тъканите. Поради това нивото на глюкоза в кръвта се увеличава, като при достигане на ниво над определени стойности (9-10 ммол/л), глюкозата вече преминава в урината и се отделя с нея.
КЪДЕ “УДРЯ” ДИАБЕТЪТ
Типичното остро усложнение на инсулинозависимия диабет е кетоацидозата. Това е състояние, при което е нарушено равновесието между киселите и алкалните вещества в телесните течности с преобладаване на киселите. Диабетната кетоацидоза протича в няколко фази. Отначало е налице само влошаване на основните признаци на диабета, но бързо се стига до кома. Болният лежи отпуснат и контактът с него е невъзможен. Кожата е бледа и студена, устните са посинели, телесната температура е понижена, сърдечната честота е увеличена. Отделянето на урина намалява, в някои случаи липсва. Важен фактор в случая са съдовите и нервните увреждания. Съдовите увреждания при захарен диабет са два вида - засягащи капилярите (микроангиопатия) и обхващащи артериите (микроангиопатия).Най-характерното място на възникване на микроангиопатията е ретината на очите и бъбречните гломерули.
Диабетната ретинопатия се проявява с малки аневризми и кръвоизливи в съдовата мрежа на очното дъно. Засягат се и двете очи, макар и в нееднаква степен. В по-напреднал стадий диабетната ретинопатия предизвиква рязко намаляване на зрението и пълна слепота.
При диабетната нефропатия се засягат предимно гломерулните капиляри. Нефропатията протича с отоци, с покачване на кръвното налягане. Болестната картина постепенно се влошава, настъпва гломерулосклероза и се развива бъбречна недостатъчност.
Макроангиопатията не се различава съществено от атеросклерозата. Засягат се артериални съдове в различни части на тялото, преди всичко сърдечните коронарни артерии и артериалните съдове на долните крайници. Макроангиопатията на краката се проявява с изстиване на стъпалата, с побледняване или посиняване на кожата, а у голяма част от болните се развива ограничена или разпространена гангрена. Тя обикновено започва от пръстите и стъпалото.
Нервната система също се уврежда, най-често периферните нерви на долните крайници. Появяват се невралгични болки, мускулна слабост с намалена мускулна активност. Понякога се засягат черепно-мозъчните и гръбначно-мозъчните нерви.
Кожата на диабетиците твърде често се засяга от различни инфекции. Характерно е наличието на малки, кафеникаво пигментирани петна по кожата на предната страна на подбедриците, както и неспецифични бактериални и гъбични инфекции по дланите и по стъпалата.
ДИЕТИЧНО И МЕДИКАМЕНТОЗНО ЛЕЧЕНИЕ
Основната задача при лечението на захарния диабет е да се подобри и нормализира обмяната на веществата в организма. При много от случаите това се осъществява само чрез прилагане на подходящ режим на живот и хранене. Ако след такъв подход не се постигне успех, болестните нарушения трябва да се коригират чрез заместително лечение с инсулинови препарати или с медикаменти, които стимулират продукцията на инсулин в организма.
При всички случаи на захарен диабет болният трябва да спазва строг диетичен режим. Диетата се определя съобразно индивидуалните прояви и трябва да се актуализира периодично в зависимост от прогресирането на болестта.
Преди всичко се налага нормализиране на телесното тегло. Съставя се дневно меню, което отговаря на необходимите количествени и качествени съотношения на хранителните съставки, на вкусовите навици и предпочитанията на болния. Изрично забранени са захар, сладка, бонбони, шоколад, конфитюри, компоти, мед, алкохол. Разрешават се в ограничени количества хляб, тестени храни, ориз, картофи, зрял, боб, леща, плодове. А за предпочитане са зеленчуци, кисело мляко, млечни продукти, яйца, месо, растителни мазнини. За подслаждане се използват в умерено количество синтетични субстанции като захарин и сорбит.
При правилно съставена и съвестно спазвана диета, леката степен на захарен диабет обикновено се повлиява бързо и успешно.
Инсулиново лечение е задължително при болни с диабетна кетоацидоза, независимо от нейната фаза. И особено в детска и юношеска възраст. Съществуват няколко вида инсулинови препарати, които най-общо се разделят на препарати с бързо действие, депо-препарати и препарати с максимално удължено действие. Бързината и продължителността на действие на всички препарати зависят от индивидуалните особености на всеки болен и от приложената доза.
Бързодействащите препарати се прилагат подкожно, мускулно или венозно, а препаратите с удължено действие - само подкожно. Инсулиновото лечение е свързано с някои странични ефекти, които понякога могат да са животозастрашаващи. Такова явление е хипогликемията, т.е. пониженото ниво на кръвна захар под нормалните стойности. При първите сигнали за настъпваща хипогликемия се налага незабавно приемане на захарни продукти - сироп, бонбони, бучка захар, каквото имате подръка.
Паралелно с диетичното и лекарственото лечение се назначава и целесъобразен режим с умерено физическо натоварване, пълноценен сън и хигиенни навици. Всяко усложнение на захарния диабет - ретинопатия, нефропатия, невропатия, микроангиопатия, кожни усложнения - изисква отделно и адекватно лечение. Макар че по принцип инсулиновото лечение забавя тяхното развитие и прогресиране.
Захарният диабет е заболяване, което остава за цял живот. Обикновено то се развива бавно, като нерядко настъпва продължително подобрение - ремисия. Оптималният начин на живот и режим на хранене забавя развитието на усложнения и значително удължава средната преживяемост на болните, като при голяма част от тях запазва и професионалната им работоспособност.
антидиабет.ком
Няма коментари:
Публикуване на коментар