Разпространение.Култивира се из цялата страна. Отечеството му е Южна Америка.
Описание. Едногодишно тревисто растение със силно разклонено неувивно стъбло. Листата му са триделни, с широко яицевидно заострени листчета, покрити с власинки. Цветовете са бели или розововиолетови.
Използваема част. Сухите бобове без семената, брани след пълното им узряване
– през юни – септември. Събраните бобове се оставят на слънце да се доизсушат. Изсушената билка е с бял или слабожълт цвят, без миризма и със сладникаволигав вкус. Опакова се в бали. Запазва се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Съдържат инсулиноподобно вещество, аргирин, аспарагин, тригонелин, тирозин, лизин, левцин, белтъчни вещества, силициева киселина, танини, витамин С, около 40%хемицелулоза и др.
Лечебно действие и приложение. Бобовите чушки понижават количеството на захарта в кръвтта, действат пикочогонно и обезводняващо. Благодарение на това се прилагат като допълнително средство при захарна болест и като лечебно средство при заболяване на пикочните пътища /със задръжка на урината/, при водни плеврити, хроничен ревматизъм, сърдечносъдови заболявания – възпаление на обвивката на сърцето /перикардити/ и сърдечна недостатъчност, придружена с отоци – при повишено кръвно налягане в началния стадий.
В българската народна медицина се употребява счукано на прах печено бобено семе за посипване при различни екземи.
Начин на употреба. 3 супени лъжици ситно нарязани бобове се варят 10 мин в 0.5 л вода. Прецедената отвара се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
окултиззъм.биз
Няма коментари:
Публикуване на коментар