вторник, 20 юли 2010 г.

Системата на кръвообръщението

Сърцето е нашият мотор, кръвта - горивото, а кръвоносните съдове - маркучите, по които това гориво се движи. Впрочем това са алегории. Когато разглеждаме такъв съществен въпрос, какъвто е инсултът, трябва да говорим сериозно.

И така, сърцето е кух мускулен орган, който се състои от три слоя: ендокард, миокард и перикард. За изпомпването на кръвта отговаря вторият слой, наричан миокард. Миокардът се свива автоматично, без каквито и да било импулси от страна на нервната система, и изтласква кръвта по артериите. Артериалните стени се състоят от три обвивки; в тях завършват разклоненията на чувствителни нерви, по които в централната нервна система (която по-нататък ще наричаме съкратено ЦНС) постъпват сигнали за химическия състав на кръвта и нивото на кръвното налягане. Кръвта се връща в сърцето по вените. Движенията, ходенето и всяка друга дейност на мускулите облекчава протичането на кръвта по вените и придвижването на кръвта към сърцето.

Най-малките кръвоносни съдове се наричат капиляри. Те съединяват артериите и вените; техните стени са изключително тънки, така че кислородът и хранителните вещества постъпват през тях направо в тъканите.

Както казахме в началото, основната маса на сърцето се състои от миокарда, който е своеобразен мускул. Плътна надлъжна преграда разделя сърцето на дясна и лява половина, а всяка половина на свой ред се състои от две кухини: горна (предсърдие) и долна (камера). В разделящата ги преграда има отвор с клапи. Клапи има и там, където от сърцето излизат големите кръвоносни съдове - аортата и белодробната артерия.

Всички клапи се отварят само в посоката, в която се движи кръвта. Благодарение на това движението на кръвта при свиване на съответните кухини се извършва само в една посока: от предсърдието в камерата, от камерата - в аортата и в белодробната артерия.
За работата си миокардът се нуждае от обилно снабдяване с кръв. Многобройните му кръвоносни съдове образуват гъста мрежа от коронарни съдове. От началото на аортата излизат две (а понякога и три!) коронарни артерии, пронизващи целия слой на миокарда.
От дясната камера излиза белодробната артерия, по която кръвта от сърцето преминава към белите дробове. В капилярите, обгръщащи белите дробове с гъста мрежа мехурчета (алвеоли), кръвта се обогатява с кислород и се освобождава от въглеродния диоксид, който излиза при издишване на въздуха. След това по белодробните вени кръвта попада в лявото предсърдие и в лявата камера. Това се нарича малък кръг на кръвообращението.
Лявата камера изпълнява най-отговорната работа и затова има най-силна мускулатура в сравнение с останалите части на сърцето. От нея излиза аортата, а от аортата -редица големи артерии, разклоняващи се на по-малки съдове, преминаващи в капиляри. След обмяната на веществата между кръвта и тъканите, кръвта постъпва от капилярите в малките вени, от тях - в по-големите и се връща отново в дясното предсърдие, а от него - в дясната камера. Това е големият кръг на кръвообращението, благодарение на който се осигурява храненето на тъканите и отделянето на продуктите на обмяната.
Сърцето, което тежи средно само 300 грама, извършва колосална работа - за една минута, в състояние на покой, всяка камера изтласква в артериите от 3 до 5 литра кръв, а при физическо натоварване - до 25 литра! За 70 години човешкото сърце се свива 2600 милиона пъти и изпомпва 155 милиона литра кръв! Такава огромна работа е по сили¬те на сърцето ни само защото периодите на свиването му постоянно се редуват с периоди на отпускане, по време на които миокардът си почива и успява да възстанови силите си. Какво осигурява този завиден постоянен ритъм на работа на нашето сърце?

Работата е там, че в мускула на миокарда се намират струпвания на клетки и снопчета влакна, притежаващи особени свойства, благодарение на които се осъществява регулирането на сърдечните свивания. Процесът на свиване става автоматично и се разпространява от едни влакна към други, като обхваща целия миокард. След всяко свиване, продължаващо едва няколко десети от секундата, настъпва отпускане. Честотата, ритъмът и силата на тези свивания са подчинени на влиянието на ЦНС, а нервните възли на миокарда са свързани с нервите на главния и гръбначния мозък. Благодарение на това се осъществява приспособяването на сърдечносъдовата система към различни промени както в самия организъм, така и в заобикалящата среда.

"Инсултът как да се върнем към пълноценен живот" Н.Яковлева

Няма коментари: