Варикоза - Част 3

Диагноза
* Оглед

* Палпация

* Функционални тестове

Определят се тип и тежест на варикозата При обективно изследване се установяват разширени и змиеобразно нагънати повърхностно разположени вени. Най-често те са разположени по хода на вена сафена магна и нейните магистрални клонове на подбедрицата и долната част на бедрото вътрешната страна. В по-късните стадии на заболяването се установяват уплътнение на подкожието и трофични язви.Варикозните рани първоначално са разположени над вътрешния и по-рядко над външния глезен а в последствие могат да обхванат и циркулярно долната част на подбедрицата. Тя по принцип не създава затруднения.Освен лесно установимите при оглед варикозно разширени вени, се налага да се изясни проходимостта на дълбоката венозна мрежа и състояниет она клапния апарат. За тази цел се използват няколко клинични проби и тестове:

1. Проба на Хакенбрух /Hackenbruch/ - при кашлица в право положение ако има инсуфициенция на клапите на вена сафена магна, обратната вълна се усеща с палпиращата ръка върху варикознопроменените вени на голямо разстояние.
2. Палпаторно-перкусионна проба на Шварц /Schwarz/ - в изправено положение с пръст се перкутира леко върху вена сафена магна в зоната на устието и а едновременно с пръстите на другата ръка се палпира обратната вълна.
3. Проба на Тренделенбург - /Trendelenburg/ - в хоризонтално положение се притиска с пръсти устието на вена сафена магна във фоса овалис и така болният се изправя. Нормално вените се изпълват от долу на горе за около 30сек. Отстраняването на натиска веднага след изправянето на болния не ги изпълва ако клапите им функционират добре. Ноако са инсуфициентни вените мигновенно се изпълват вследствие на обратния кръвоток.

С тези три проби се установява функционалната годност на клапите на повърхностните вени.

1. Проба на Бароу-Шейнис – повдигаме крайника нагоре и в това положение се поставят 3 есмархови турникетав горната трета на бедрото над и под коляното.След изправянето на болния ако някъде между турникетите се появят изпълнени варикозни вени това говори че там има инсуфициенция на перфорантните вени.
2. Проба на Прат /Pratt/ - при вертикално издигнат крак се намотава еластичен бинт от ходилото до основата на бедрото а над бинта се слага есмапхов турникет. Болният се изправя и бавно се развива бинта , като се наблюдава за появата на разширена вена. Последната се маркиа и се продължава по-нататък. Още по-точно се локализират перфорантните вени ако след развиването на 1-2намотки от първият бинт започне започне едновременно навиване на друг бинт в обртна посока отгоре надолу, така че между двата бинта остава свободна малка част от кожата.

Това са проби за проверка на перфорантните вени.

1. Проба на Делбе-Пертес /Delbet-Perthes/ - в изправено положение и при добре изпълнени вени се поставя на бедрото турникет след което болният се движи 5-10мин. Ако разширените вени изчезнат значи има добра проходимост на зълбоките и перфорантните вени, но ако вместо това същите се изпълнят още повече значи дълбоките са непроходими.
2. Проба на Майо-Прат /Mayo-Pratt/ - върху издигнат крак се навива от пръстите до бедрото стегнат еластичен бинт. Болният става и ходи 20-30мин. При нормална проходимост на вените той понася добре превръзката, а при непроходимост същият започва да изпитва разпъваща болка.

В диференциалнодиагностично отношение трябва да се имат следните заболявания –

1. Вродени ангиодисплазии
2. следфлебитен синдром
3. веностаза от централно притискане на магистрална вена
4. трофични язви от артериален или неврогенен произход идр.

Компликации /Усложнения/

1. Варикофлебити
2. Руптури и подкожни хеморагии
3. Улкус крурис с възпалителна индурация в тяхната околност

бг.медифармауики.ком