Повишеният холестерол и наднорменото тегло са здравни проблеми, които засягат около 35 % процента от населението на САЩ.Годишните разходи за лечение на основните и съпътсващите заболявания вследствие на хиперхолестеролемията и затлъстяването като диабет и сърдечно съдови заболявания, надхвърлят 2 милиарда долара.
Не без основание тези състояния се квалифицират като епидемични и учените търсят възможности за оврадяване и профилактика на сегашното тревожно положение.
Често биомедицинските изследвания са много малко информативни ако не се извършва експеримент с опитни животни, които живеят кратко и са лесно податливи откъм влияние върху активността на някои гени и протеини.
Наскоро американски учени установиха,
на базата на лабораторни опити, как хранителния режим оказва влияние при регулацията на холестерола в кръвта и затлъстяването при лабораторни мухи – дрозофили.
Основният извод, до който достигат учените, че при дрозофилите,
както може би и при хората, основната причина за повишеното равнище на холестерол,
както и склонността към напълняване се крие в хранителните навици.
Те, разбира се, не са единственият показател, който води организмовия метаболизъм в правилна или грешна посока, а зависят от някои специфични молекулярни характеристики
Благодарение на сходството в молекулните механизми между дрозофилите и хората, които се `грижат` за правилния баланс на холестерола, са възможни и молекулярно-генетични изследвания, каквито са невъзможни за изпълнение с хора.
В резултат на такива изследвания учените установяват нов вид протеин, наречен DHR96, който е свързан с регулацията на холестерола и влияе на метаболизирането на още една важна мастна молекула – триацилглицеролът. (ТАГ)
DHR96 представлява ядрен рецептор или образно казано е един вид датчик, прикрепен към външната мембрана на ядрата на клетките.
Той е много подобен в структурно и функционално отношение на човешкият LXR (пак ядрен рецептор).
От работата на този датчик зависи активирането на цяла поредица молекулни реакции, стартиращи от гените, отговорни за метаболизма на холестерола, съдържащи се в ДНК.
Благодарение на възможностите за `отиграване` на няколко варинта мухи – такива с включен или изключен датчик (рецептора DHR96), или пък преекспониране на активността му изследователите успяват да засекат обсега му на компетентност в `ръководенето` на молекулните реакции, включени в холестероловата обмяна.
Така се установява, че при `изключен` рецептор, основният фактор, който влияе на количеството на холестерол в кръвта е количеството, в което той постъпва с храната.
При индивиди, у които DHR96 си работи правилно, независимо от количеството приет холестерол с храната, организмът е в състояние да поддържа една относително постоянна, в рамките на някаква дрозофилна норма, концентрация в кръвта.
Може би, според изследователите, при някои хора именно това е причината за повишените нива на холестерол, а оттам и на последващите усложнения от това, например затлъстяването.
Факт е, че в много случаи на хиперхолестеролемия не е известна причината за разстроения метаболизъм на мазнините, което и затруднява излючително много лекарите при вземането на правилно решение за лечение на засегнатите.
Резултатите от това изследване са ценни и интересни, но съвсем не открехват завесата докрая.
Тепърва предстои изследването на гена, който кодира DHR96 и установяването на причините, поради които в даден момент може би `изключва`.
Всичко това са планове на учените, достигнали дотук и нищо чудно в скоро време същият екип да ни представи резултатие си и идея за използавено им в медицината и фармацията.
греен.демокрит.ком
Няма коментари:
Публикуване на коментар