понеделник, 5 януари 2009 г.

Поточарка лекува анемията

Поточарка (мокреш, кресон) — Nasturtium officinale R. Br. (Rorippa nasturtium-aquaticum (L.) Науек)

Сем. Кръстоцветни — Brassicaceae (Cruciferae)

Описание. Многогодишно тревисто растение, в основата с полегнало и вкоре-няващо се във възлите стъбло, нагоре възходящо до изправено, 10–60 см високо. Листата са нечифтоперести, с почти целокрайни, закръглени или широко елипсовидни листчета; долните листа са с 1–3, а горните — с 5–9 и повече листчета. Цветовете са бели, разположени на върха на стъблото в гроздовидни съцветия, удължаващи се след прецъфтяването. Чашката и венчето са четирилистни. Тичинките са 6, с виолетови дръжки и жълти прашници. Плодът е тясно елипсоидна, сърповидно извита, странично сплесната шушулка с яйцевидно лещовидни, червенокафяви семена. Цъфти май—юли.

Разпространение. Расте край извори, планински потоци, реки, езера и други водоеми из цялата страна докъм 1500 м надморска височина.

Употребяема част. Използува се цъфтящата надземна част (Неrba Nasturtii-aquatici) в свежо състояние.

Химичен състав. Съдържа серния гликозид гликонастурцин, който отделя етерично масло, подобно на синапеното. Освен това съдържа витамин С, каротен и минерални соли.

Действие. Има данни, че дрогата води до снижаване нивото на кръвната захар. Притежава още отхрачващо и противоскорбутно действие.
Приложение. Листата на поточарката намират приложение като пролетна салата поради богатото съдържание на витамин С. От стари времена е известно използуването на растението като отхрачващо средство при хронични бронхити, за лечение на скорбут (авитаминоза С). Пресните листа се използуват още при лечение на скрофулоза, анемия, на заболявания на щитовидната жлеза, при възпалителни заболявания на пикочния мехур, на жлъчните пътища, при кожни обриви.

Начин на употреба. Листата на растението се прилагат под формата на салата — по 1–2 шепи дневно в продължение на 2–3 седмици.

читанка.инфо

Няма коментари: