вторник, 6 януари 2009 г.

Спорт на всяка цена?

Досега всяка моя статия е била в подкрепа на спорта и спортуването. И тази ще бъде. Аз съм за спорта, защото знам какви ползи може да донесе той. Но не съм за спортуването на всяка цена.

Няма да говоря за хората, които по медицински и здравословни причини не могат да спортуват каквото и да било. Ще стане въпрос за други хора - за тези, които изпитват абсолютно неудоволствие от движението в разнообразните му форми. Има такива, не се учудвайте. Такива хора се срещат много рядко, според мен. Знам, че звучи почти невероятно, но ако такъв човек се “напъне” да спортува, то той е толкова нещастен и изтормозен от това, че всички ползи, които ще му донесе физическото натоварване губят смисъла си. А дори може и да му нанесе вреди - такъв човек отива да спортува с такова нежелание и толкова отпуснат, че много лесно може да се нарани или контузи и повече никога да не посмее да пробва какъвто и да е спорт.

Спортът има най-различни аспекти, свързани с начина на движение, вида натоварване, комфорта, красотата, спокойствието на мястото и приятната компания на останалите спортуващи. Наистина е трудно да си представим, че съществуват хора, които не харесват нито един вид тренировка. Повечето от тези, които смятат, че не са създадени за спорт, всъщност не са открили този, който да ги грабне, вдъхнови, разпусне и забавлява. Затова винаги съветвам да се опитват различни спортове, в различни обстановки и места, с различни хора. Може би просто не сте открили спортната си любов

Все пак допускам, че както има хора, които харесват и им се удават почти всички видове спорт, има и такива (макар вероятно много малък процент), които не харесват тренирането и движението, то не им носи радост, а само тягост, стрес и неудоволствие. Ако който и да е спорт, колкото и да е модерен, разпространен или белег на социален статус, ви носи такива отрицателни усещания, вместо лекота, удоволствие, забавление, еуфория, по-добре се откажете от него, спрете да спортувате или се насочете към друг вид тренировки.

Има и други хора, които се срещат доста по-често. Те обичат да спортуват, но в определени дни или седмици не се чувстват особено настроени за спортни занимания. Такива хора са свикнали на физическо натоварване и понеже им е съвестно, че ще пропуснат тренировка или ще нарушат спортния си план, те отиват на спорт, въпреки нежеланието на тялото им да се движи. Ако докато спортувате (дори и любимия си спорт), настроението ви не се подобри, не се почувствате “по-леки” и освободени, ако ви тежи и чувствате, че се задушавате и всяко усилие ви носи болка - значи днес не ви е ден за спорт. Починете си и опитайте отново на следващия ден. Има моменти, дни, а може би и по-дълги периоди, в които по-добре да не се заемате със спорт. Нали спортът трябва да е удоволствие? Ако насилите себе си и въпреки, че тялото ви неистово се съпротивлява, отидете да тренирате, това може да доведе до неприязън към движението и спорта. И последствията да са тотално отказване от физическо натоварване. Може би любимите ви тренировки са в определени дни, а на вас точно в тези дни не ви се спортува. Може би това е шанс за вас да опитате някакъв нов стил, нов спорт, които впоследствие да включите в тренировъчната си програма. Възползвайте се.

Ако днес ви се вие свят, главата ви тежи, мускулите ви се чувстват уморени, отпаднали сте - отдайте се на почивка, на разходка или на друго любимо занимание, което не изисква от тялото ви кой знае какви усилия. От друга страна моят опит показва, че спортът е добър начин да се излекуваш и от най-силното главоболие.

Вслушвайте се в тялото си и улаваяйте точно сигналите му - дали наистина не иска да се движи днес или просто ви е обзел мързел. Защото мързелът е различно от това, за което аз говоря. Затова не търсете в тази моя статия оправдание за мързела си - той е нещо много лесно лечимо. С помощта на съвсем малко усилие и още по-малка подкрепа

Пренебрегването на сигналите, които тялото ни подава, води и до една много разпространена сред спортуващите грешка. Много често, вследствие на това, че са пропуснали тренировки или са силно мотивирани в кратки срокове да постигнат определни резултати, трениращите се пренатоварват. Вследствие на това си докарват травми, мускулна треска, прекалена умора и схващания, които освен, че са много вредни, могат и да ги откажат завинаги от определен спорт или от движението въобще. Спортът се прави умно, умерено и постоянно. Всички инцидентни натоварвания трябва да се правят много внимателно. Когато тренирате редовно, сложността и трудността на натоварването трябва да се повишават постепенно. Следвайте тези индикации: трябва да ви е трудно, но тренировката не трябва да ви изцежда докрай. Не трябва да ви “прескача сърцето”, да ви “спира дъха”, да ви боли непоносимо. Не се отказвайте прекалено бързо, но и не се пренатоварвайте. Тялото ви наистина знае най-добре докъде може да издържи - само трябва да го слушате.

Със сигурност това вече сте го чували от мен, но аз пак ще го кажа: спортът е на първо място удоволствие! Ако спортувате и се движите за удоволствие, забава, разпускане, а не “на всяка цена”, то спортът и движението ще ви донесат всички останали ползи - здраве, хубава фигура, добра кондиция, настроение и енергия.

здравея.ком

Няма коментари: