понеделник, 8 декември 2008 г.

Статините в профилактиката на сърдечно-съдовия риск и хипертонията

Страната ни е на предпоследно място по отношение на използването на статини. Причината е в много голяма степен икономическа. Докато в държавите от бившия източен блок като Словения, Чехия и Полша статините се заплащат от здравните каси почти 100 процента, у нас този процент е много нисък.

За да се постигне контрол на дислипидемията, който да се свърже с таргетните стойности, различни за отделните пациенти, всеки трябва да приема и различни количества статини, съобразени с конкретната патология и риск. Често се налага интензифициране на дозата, но това означава и по-големи инвестиции от болния. Затова нашите пациенти в голям процент въобще не се лекуват, казва доц. Гочева.

Според нея под 30% взимат статини, а от тях много малък процент достигат стойностите на холестерола, съобразно ръководството на европейското кардиологично дружество. Това е огромен проблем на българския пациент, защото за статините съществуват абсолютни доказателства, че могат да намалят честотата на сърдечно-съдовите усложнения.

Впечатленията на доц. Нина Гочева са, че българските лекари имат добри теоретични познания за европейските и за националните ръководства за добра медицинска практика в областта на кардиологията. Причината ние да сме на незавидни места по отношение на вторичната профилактика по-скоро се свързва с икономически проблеми и с манталитета на българския пациент. Особено по-младите не са склонни да се лекуват така, както ги учи техният лекар.

В България пациентът трябва да изпитва осезателен дискомфорт, за да предприеме активни мерки. А и хипертонията, и дислипидемиите, често протичат тихо и безсимптомно дълго време. Настройката е за лечение по няколко дни, седмици и в най-добрия случай - месеци. От това не произтичат добри резултати.

хелтх.бг

Няма коментари: