* Лечението има ли вторични ефекти ?Както при всички лекарства, могат да се наблюдават тенденции за умора, промяна на сърдечния ритъм (внимание при астма), кашлица и др. Медикаментите могат също да причинят промени в поведението, както и влошаване на сърдечния ритъм. При подобни прояви достатъчно е да се замени съответният медикамент с друг.
* Колко време трябва да се вземат медикаментите ?
Може би цял живот, според академичната медицина. Алтернативни начини на терапия могат да помогнат да се подмладят съдовете, да се промени начинът на хранене и използването на различни психотехники да разтоварват нервното напрежение и стреса и така да се намалят възможно най-малко лекарствата или да е премахнат окончателно. Известно е, че те са ефикасни, когато се използват и над 80-годишна възраст.
Дозата може да бъде променена или лечението прекъснато само по решение на лекаря. В лечебния план на всеки лекар трябва да стоят препоръките за хранителния режим:
Антихолестеролова диета. Холестеролът в кръвта е жълто, прилично на восък, мазно вещество и е една от причините артериите да се превръщат в депа за биологическа мръсотия, наречена плака, която свива кръвоносните съдове и скъсява дистанцията, деляща ви от сърдечното заболяване. Някои от неговите компоненти като лош холестерол (липопротеин с ниска гъстота) е опасен за артериите, защото според д-р Стайнбърг и привържениците му, че не е толкова опасен самият холестерол, колкото неговата оксидирана форма (под въздействието на свободните радикали), която гранясва подобно на масло оставено извън хладилника. Макрофагите на организма ни го излапват и така натъпкани с мастни сферички прерастват в страховити „пенести клетки”. Те проникват в стените на артериите и започват да ги разрушават. Постепенно артериите са запушват и създават проблеми. Холестеролът има и добри съставки в лицето на добрият холестерол (липопротеин с висока гъстота). Той подгонва лошия холестерол и го отвежда до черния дроб, където бива унищожен. Очевидно, че съотношението добър/лош холестерол е в обратна зависимост – колкото повече е добрият холестерол в кръвта, толкова по-малко има лош холестерол и по-голяма безопасност за артериите и обратното. Храненето лежи в основата за доброто поддържане на това съотношение. Ако ядете храни, пълни със защитните антиоксиданти, ще спрете токсичната трансформация на лошия холестерол. Това означава, че може да се намесите в процеса на артериосклерозата на всеки етап от живота си и да спрете поредицата от артериални събития, които причиняват запушването на артериите, сърдечните инфаркти и инсулти.
Храни които могат да помогнат за регулиране на холестерола са: фасул, овес, ябълки, моркови, зехтин, авокадо, бадеми, лешници, чесън, лук, морска храна, особено тлъстата риба, плодове и зеленчуци богати на витамин С и бета каротин, каши с високо съдържание на разтворими влакнини, умерено количество алкохол.
Храни, които могат опасно да повишат холестерола са: месото, пълномаслените млека и мазните сирена и други, които внасят в тялото ни наситени мазнини и холестерол.
Най-добрата храна за намаляване на холестерола са бобовите, защото съдържат поне 6 компонента, които му влияят. Д-р Джеймс Андерсън от Медицинския колеж към Университета на Кентъки съветва да изяждате по половин чаша сварен фасул на обяд и вечеря. Може да разнообразите със зелен фасул, леща, нахут, соя. Резултатите настъпват след три седмици.
Д-р Майкъл С. Дейвидсън, доцент по кардиология в Медицинския център „Сейнт Люк” в Чикаго, смята, че изяждането на много голяма купа сварени овесени трици или по-голяма купа овесена каша са достатъчни да се намали холестерола. Веществото, което върши работа в овеса е бета-глюкагонът – разтворимо, лепкаво, влажно, което желира в храносмилателния тракт и възпрепятства абсорбирането и производството на холестерол и така го отстранява от кръвния поток. При стойности на холестерола над 230 с овеса бързо се понижават стойностите му, но ако вече е нисък, овесените трици не дават никакъв ефект. (Синти М. Рипсин от Университета на Минесота).
Три скилидки чесън (варен или суров) дневно намаляват също холестерола, според д-р Робърт Лин, защото биоактивните вещества в чесъна потискат синтезата му в черния дроб. Друго изследване в колежа „Бастир” Сиатъл посочва, че чесновото масло от 3 скилидки чесън не само понижава холестерола, но и покачва полезния холестерол. Половин глава лук върши същата работа, според професор кардиологът Виктор Гуревич, но при него проблема е, че при продължително варене губи способността си.
Може да излекувате холестерола си с чаша ягоди, с 1 цяла ябълка или 1-2 моркова дневно. При тях са от значение витамин С и Е, каротиноидите и други антиоксиданти, както и баластни вещества. Грейпфрутът също не е за подценяване – 2 и половина чаши с парченца грейпфрут с ципата помагат да се намали холестерола, според д-р Джеймс Серди, гастроентеролог в Университета на Флорида. Гроздето също бе преоткрито от учените-диетолози – 2 супени лъжички масло от гроздови семки като допълнение към диетата с малко мазнини повишават полезния холестерол с 14%. Чаша вино, бира също повишават добрия холестерол. От черупчестите върху холестерола добър ефект имат стридите и мидите, казва д-р Мариан Чайдс, специалистка по липидите. Скаридите и сепията не повишават холстерола, но не го и намаляват. Яденето на тлъста риба като сьомга, скумрия, сардина, тон, които са пълни с омега-3 мастни киселини могат да увеличат полезния холестерол дори ако той е в нормални граници. Освен това се потискат и триглицеридите, твърди д-р Гари Дж. Нелсън от Центъра за изследването на храненето в Сан Франциско.
алтернативна-медицина.дарил.нет
Няма коментари:
Публикуване на коментар