вторник, 11 ноември 2008 г.

Големият проблем на XXI век - сърдечните заболявания

Заболяванията на сърдечно-съдовата система заемат едно от първите места сред заболяванията на вътрешните органи. Те често са причина за загуба на работоспособността и преждевременната смърт. Най-често срещани са исхемичната болест на сърцето, ревматизъм и ревматични пороци на сърцето, ендокардити (ревматичен и бактериален), миокардити с различен произход и хипертонична болест, на които ще се спрем по-подробно.

Хипертоничната болест е заболяване, чийто основен симптом е трайното високо кръвно, обусловено от нервнофункционалното нарушение на съдовия тонус. От хипертонична болест боледуват и мъже и жени, предимно над 40 години. Трябва да се прави разлика между хипертонична болест и така наречената симптоматична хипертензия, при която повишеното кръвно налягане е само симптом и то не главен. Симптоматичната хипертензия се наблюдава при оклузивни поражения на главните белодробни артерии, коарктация на аортата, атеросклероза на аортата, при нарушени функции на ендокринните жлези.

Основното значение в произхода на хипертоничната болест е пренапрежението на нервно-психичната сфера – стреса. Важен фактор за развитието на болестта е наследствеността. За развитието на това заболяване способстват също пушенето, атеросклерозата, климакса.

Ранният период на хипертоничната болест се характеризира с функционално разстройство на регулацията на съдовия тонус. В началото под влияние на стресовите ситуации се повишава възбудимостта на кората на главния мозък и хипоталамичните вегетативни центрове. Това води до спазъм на артериола на вътрешните органи, особено на белите дробове. През този период съдовото съпротивление се променя малко, но се повишава съдовото белодробно съпротивление.

По-нататък повишаването на артериалното кръвно налягане става постоянно, което се обяснява по следния начин. В регулирането на артериалното кръвно налягане участват не само пресорните, но и депресорните механизми. При хипертонична болест взаимодействието на системите се нарушава, увеличава се влиянието на пресорните механизми, което води до стабилизация на артериалната хипертензия. При това възникват качествено нови хемодинамични изменения, нарастване на общото периферно и белодробно съдово съпротивление.

Свързаната с това секреция на ренин води до още по-голямо увеличение на изработването на ангиотензин - II, стимулиращ секрецията на надбъбречната кора “хормона, задържащ натрий” – алдостерон. Като въздейства на минералната обмяна, той спомага за задържането на натрий и вода в съдовите стени, води до тяхното набъбване и свиване, което на свой ред още повече увеличава артериалното кръвно налягане.

Клиничната картина на хипертоничната болест в ранен период се характеризира предимно с невротични нарушения – обща слабост, понижена работоспособност, безсъние, главоболие, световъртеж, шум в ушите, понякога и сърцебиене. По-късно се появява задух при физическо натоварване, изкачване по стълби, бягане.

Продължителната хипертонична болест води до поражение на съдовете, първо на сърцето, белите дробове, главния мозък. В късния период на болестта може да възникне сърдечна недостатъчност, свързана с пренапрежението на сърдечния мускул в резултат на повишено кръвно налягане.

Често тя се проявява във вид на пристъпи на сърдечна астма или се развива хронична недостатъчност на кръвообращението. Поражението на белите дробове обуславя нарушението на способността да концентрират урина, което може да доведе до задържане в организма на продукти на обмяната, подлежащи на изхвърляне с урината и развитие на уремия. При нарушения в мозъчните съдове под въздействието на високо кръвно налягане може да възникне нарушение на мозъчното кръвообращение, водещо до парализиране, нарушена чувствителност, а често и до смърт.


енерго-диагностика.ком

Няма коментари: