четвъртък, 6 ноември 2008 г.

Половите инфекции удрят в ... сърцето

По­ло­ви­те ин­фек­ции съ­щес­т­ву­ват от Адам и Ева насам. Но през го­ди­ни­те, заедно с на­чи­на на жи­вот, се про­ме­нят и въз­бу­ди­те­ли­те на за­бо­ля­ва­ни­я­та.
Ко­га­то нав­ре­ме­то чу­ма­та и хо­ле­ра­та са от­не­ма­ли жи­во­та на це­ли гра­до­ве и ре­ги­о­ни, си­фи­ли­сът е бил пре­ка­ле­но аг­ре­си­вен. Се­га оба­че гос­под­с­т­ва дру­га ин­фек­ция, уж по-ме­ка, но мно­го въз­п­ри­ем­чи­ва, внед­ря­ва­ща се не­за­бе­ля­за­но в чо­ве­ка.

Половите инфекции по прин­цип не се ха­рак­те­ри­зи­рат с бур­но на­ча­ло, по­ня­ко­га до­ри въ­об­ще не се про­я­вя­ват сим­п­то­ми. До­ри не се про­ме­ня ни­во­то на лев­ко­ци­ти­те в кръв­та. Но па­то­ло­гич­ни­те про­це­си в тъ­ка­ни­те се раз­ви­ват пос­то­ян­но и с го­ди­ни­те се­ри­оз­но под­ко­па­ват здра­ве­то на чо­ве­ка.

Ед­но про­дъл­жи­тел­но про­ти­ча­що ин­фек­ци­оз­но за­бо­ля­ва­не от­с­лаб­ва иму­ни­те­та, на­ру­ша­ва об­мя­на­та на ве­щес­т­ва­та и в ре­зул­тат на то­ва чес­то се сти­га до доб­ро­ка­чес­т­ве­ни, а по­ня­ко­га и зло­ка­чес­т­ве­ни ту­мо­ри. Има дос­та та­ки­ва слу­чаи в ме­ди­цин­с­ка­та прак­ти­ка. Най-тре­вож­но­то е то­ва, че не­ви­ди­ми­те па­то­ген­ни аген­ти жи­ве­ят в ор­га­низ­ма с го­ди­ни, не на­пом­нят по ни­ка­къв на­чин за се­бе си, но в край­на смет­ка во­дят до мно­го теж­ки пос­лед­с­т­вия.

ХЛА­МИ­ДИ­И­ТЕ СА НАЙ-КОВАРНИ

Ин­фек­ци­оз­ни­те бо­лес­ти в по­ло­ва­та сфе­ра но­сят об­що­то на­и­ме­но­ва­ние по­ло­ви ин­фек­ции.
Хла­ми­дио­зи­те са гру­па срод­ни ин­фек­ции, пре­диз­вик­ва­ни от па­то­ген­ни вът­рек­ле­тъч­ни мик­ро­ор­га­низ­ми. За­ра­зя­ва­не­то става най-ве­че чрез по­лов кон­такт или вът­ре­ут­роб­но - от май­ка­та към пло­да. Чо­век не мо­же да из­ра­бо­ти иму­ни­тет про­тив та­зи ин­фек­ция, за­то­ва ще се за­ра­зя­ва тол­ко­ва пъ­ти, кол­ко­то кон­так­ти осъ­щес­т­вя­ва със за­ра­зе­ния си пар­т­н­ьор.
От ед­на май­ка-хла­ми­дия в клет­ка­та се об­ра­зу­ват от 500 до 2000 “по­том­ци”. Ко­га­то клет­ка­та за­ги­не, те из­ли­зат “на лов”, за да об­х­ва­нат но­ви клет­ки и да се нас­та­нят там. Хла­ми­ди­и­те се раз­м­но­жа­ват ос­нов­но в епи­тел­ни­те клет­ки на ко­нюнк­ти­ви­те, брон­хи­те, брон­хи­о­ли­те, бе­ли­те дро­бо­ве, пи­коч­ни­те и по­ло­вите ор­га­ни. За­то­ва съ­от­вет­но стра­дат зре­ни­е­то, ди­ха­тел­на­та и пи­коч­на­та сис­те­ма. Но тъй ка­то ин­фек­ци­я­та се раз­п­рос­т­ра­ня­ва с по­то­ка кръв по це­лия ор­га­ни­зъм, тя мо­же да за­сег­не и жлъч­ни­те пъ­ти­ща, чер­ния дроб, лим­ф­ни­те въз­ли, ста­ви­те, цен­т­рал­на­та нер­в­на сис­те­ма и сър­деч­носъ­до­ва­та сис­те­ма.

УРО­ГЕ­НИ­ТАЛ­НА­ТА ХЛА­МИ­ДИО­ЗА АТАКУВА ВСЕКИ ТРЕТИ

Ед­но от най-раз­п­рос­т­ра­не­ни­те за­бо­ля­ва­ния в пи­коч­на­та и по­ло­вата сис­те­ма е уро­ге­ни­тал­на­та хла­ми­дио­за. По дан­ни на Све­тов­на­та здрав­на ор­га­ни­за­ция в Ев­ро­па всяка година се ре­гис­т­ри­рат око­ло 10 ми­ли­о­на, а в САЩ око­ло 5 ми­ли­о­на слу­чаи на за­бо­ля­ва­не. Хла­ми­ди­и­те мо­гат да ста­нат при­чи­на за раз­ви­тие на фиб­ро­ма­тоз­ни въз­ли и дру­ги пред­ра­ко­ви бо­лес­ти на мат­ка­та, а съ­що и за аде­ном на прос­тат­на­та жле­за и без­п­ло­дие и при два­та по­ла.
При бре­мен­ни­те же­ни хла­ми­дио­за­та ус­лож­ня­ва раж­да­не­то, а в 50-60 на сто от слу­ча­и­те се за­ра­зя­ва и но­во­ро­де­но­то. А то­ва во­ди до увреждания на вът­реш­ни­те му ор­га­ни.
При уро­ге­ни­тал­на­та хла­ми­дио­за са въз­мож­ни обос­т­ря­ния. Те се ха­рак­те­ри­зи­рат с немно­го ви­со­ка тем­пе­ра­ту­ра, за­чер­вя­ва­не ли­га­ви­ца­та на ус­та­та, очи­те и вла­га­ли­ще­то, бол­ки в ста­ви­те, по­я­вя­ва­не на сит­ни об­ри­ви, чес­то ури­ни­ра­не.
Но как­то спо­ме­нах­ме, хла­ми­дио­за­та мо­же да се раз­вие и без ни­как­ви сим­п­то­ми, за­то­ва не мо­же да бъ­де от­к­ри­та и ле­ку­ва­на. А то­ва я прев­ръ­ща в хро­нич­на ин­фек­ция.

ТРИ­ХО­МО­НИ­А­ЗА­ТА УДРЯ ПО ПОТЕНТНОСТТА

Дру­га ин­фек­ция, пре­да­ва­на по по­лов път, е три­хо­мо­ни­а­за­та. В све­та от нея всекид­нев­но се раз­бо­ля­ват око­ло 200 ми­ли­о­на чо­ве­ка. За­бо­ля­ва­не­то е мно­го за­раз­но и чес­то во­ди до теж­ки ус­лож­не­ния ка­то ерек­тил­на дис­фун­к­ция, без­п­ло­дие, на­ру­ше­ния при бре­мен­ност­та и раж­да­не­то. До­ри съ­щес­т­ву­ва хи­по­те­за, че три­хо­мо­на­ди­те са при­чи­на за раз­ви­тие на ра­ко­ви за­бо­ля­ва­ния.
То­зи мик­ро­ор­га­ни­зъм оби­та­ва ос­нов­но вла­га­ли­ще­то на же­на­та, а при мъ­жа - урет­ра­та и прос­тат­на­та жле­за. По то­зи на­чин пре­диз­вик­ва въз­па­ле­ние на пи­коч­ни­те и по­ло­вите ор­га­ни. Не е из­к­лю­че­но ин­фек­ци­я­та да по­пад­не и в лим­ф­ни­те въз­ли.
Пос­лед­ни из­с­лед­ва­ния до­каз­ват па­то­ген­но­то дей­с­т­вие и на дру­ги мик­ро­ор­га­низ­ми - ми­коп­лаз­ми­те. Те са па­ра­зит­ни мик­ро­ор­га­низ­ми и мно­го доб­ре се мас­ки­рат в ор­га­низ­ма на чо­ве­ка. А то­ва пре­чи на имун­на­та сис­те­ма да ги раз­поз­нае. За­то­ва ми­коп­лаз­ме­ни­те ин­фек­ции про­ти­чат скри­то и без­сим­п­том­но. Те мо­гат да пре­диз­ви­кат ва­ги­нит, ен­до­мет­рит, сал­пин­гит, спон­тан­ни абор­ти при же­ни­те. При мъ­же­те во­дят до урет­рит, прос­та­тит и без­п­ло­дие. До­ри при но­во­ро­де­ни­те ми­коп­лаз­ми­те мо­гат да про­во­ки­рат теж­ки за­бо­ля­ва­ния ка­то ме­нин­гит и ен­це­фа­лит.

ВЪТ­РЕК­ЛЕ­ТЪЧ­НИ­ТЕ ПА­РА­ЗИ­ТИ ЗА­СЯ­ГАТ НАЙ-ВЕ­ЧЕ ОТ­С­ЛАБ­НА­ЛИ­ТЕ ОР­ГА­НИ

Не по-мал­ко опас­на за мъ­же­те, же­ни­те, а и за пло­да, е ед­на дру­га ин­фек­ция - уре­ап­лаз­мо­за­та.
Раз­лич­ни­те ти­по­ве па­то­ген­ни бак­те­рии чес­то се сре­щат в съ­че­та­ние, а то­ва, раз­би­ра се, утеж­ня­ва кар­ти­на­та на бо­лест­та. Уре­ап­лаз­ми­те, ми­коп­лаз­ми­те и хла­ми­ди­и­те са вът­рек­ле­тъч­ни па­ра­зи­ти, ко­и­то мо­гат да оби­та­ват не са­мо жи­ви­те клет­ки в ор­га­низ­ма на чо­ве­ка, но и в дру­ги­те па­ра­зи­ти, нап­ри­мер три­хо­мо­на­ди­те.
Те­зи па­ра­зи­ти не жи­ве­ят във вън­ш­на сре­да, ко­е­то оз­на­ча­ва, че за­ра­зя­ва­не­то по би­тов път е почти не­въз­мож­но. То се случ­ва ос­нов­но при по­ло­ви кон­так­ти или вът­ре­ут­роб­но. А па­то­ло­гич­но­то ог­ни­ще мо­же да се раз­ви­ва във все­ки ор­ган и то­ва не за­ви­си от ха­рак­те­ра на за­ра­зя­ва­не, а най-ве­че от фак­та кой ор­ган е по-от­с­лаб­нал.

ДИ­Е­ТА­ТА И ПРО­ЧИС­Т­ВА­НЕ­ТО НА ОР­ГА­НИЗ­МА СА ЧАСТ ОТ ТЕ­РА­ПИ­Я­ТА НА УРО­ГЕ­НИ­ТАЛ­НИ­ТЕ ЗА­БО­ЛЯ­ВА­НИЯ

Важ­на част на ле­че­ни­е­то е про­чис­т­ва­нето на ор­га­низ­ма и наз­на­ча­ва­не на под­хо­дя­ща ди­е­та. Же­ла­тел­но е бол­ни­ят вре­мен­но да спре да кон­су­ми­ра ме­со, за­що­то се изис­к­ва по­ве­че енер­гия от ор­га­низ­ма за пре­ра­бот­ва­не­то му. Тряб­ва да се на­ма­ли и сол­та.
Ка­то про­чис­т­ва­щи про­це­ду­ри мо­же да пред­п­ри­е­ме­те клиз­ма с бил­ки, как­то и упот­ре­ба­та на би­о­ло­ги­чноак­тив­ни до­бав­ки. Про­веж­да се и ло­кал­на те­ра­пия - про­мив­ки на урет­ра­та, на вла­га­ли­ще­то, ба­ни с ле­чеб­ни бил­ки и т.н.
В те­ра­пи­я­та на уро­ге­ни­тал­ни­те за­бо­ля­ва­ния е мно­го по­лез­но да се при­е­ма по-го­ля­мо ко­ли­чес­т­во шип­ко­ва нас­той­ка с мед. По то­зи на­чин ще се из­хвърлят по-лес­но ток­сич­ни­те ве­щес­т­ва от ор­га­низ­ма.
Шип­ките са из­точ­ник на ас­кор­би­но­ва ки­се­ли­на. Но не са­мо. Те при­те­жа­ват сил­ни бак­те­ри­цид­ни свой­с­т­ва. Ле­ку­ват въз­па­ле­на сто­маш­на ли­га­ви­ца, по­ма­гат за раз­реж­да­не и из­х­вър­ля­не на жлъч­ния сок, как­то и за на­ма­ля­ва­не въз­па­ле­ни­е­то в жлъч­ния ме­хур. Ос­вен то­ва шип­ко­ва­та нас­той­ка оказ­ва ме­ко ди­у­ре­тич­но дей­с­т­вие, ко­е­то во­ди до бър­зо от­де­ля­не на ток­си­ни­те. Та­ка из­чез­ват ото­ци­те и се по­доб­ря­ва вън­ш­ни­ят вид.

ЗМИЙ­С­КО­ТО МЛЯ­КО Е МНО­ГО ПО­ЛЕЗ­НО В БОР­БА­ТА С БО­ЛЕС­ТОТ­ВОР­НИ­ТЕ МИК­РО­ОР­ГА­НИЗ­МИ

Та­зи бил­ка оказ­ва ди­у­ре­тич­но, сла­би­тел­но, бак­те­ри­цид­но и бол­ко­ус­по­ко­я­ва­що дей­с­т­вие. Тя по­ви­ша­ва мус­кул­ния то­нус и по­ма­га за за­дър­жа­не рас­те­жа на зло­ка­чес­т­ве­ни­те ту­мо­ри. За­то­ва змий­с­ко­то мля­ко е мно­го по­лез­но в бор­ба­та с бо­лес­тот­вор­на­та мик­роф­ло­ра, за­що­то действа ка­то ан­ти­сеп­тик.
Ето как се при­гот­вя нас­той­ка от змий­с­ко мля­ко за про­ми­ва­не на чер­ва­та: 2 су­пе­ни лъ­жи­ци су­ха бил­ка се за­ли­ва с един ли­тър во­да и смес­та ври 2-3 ми­ну­ти. След то­ва се из­с­ту­дя­ва, до­ба­вя се ед­на су­пе­на лъ­жи­ца гот­вар­с­ка сол и нак­рая още око­ло един ли­тър во­да. Та­зи про­це­ду­ра е приз­на­та от ме­ди­цин­с­ка­та прак­ти­ка­, за­що­то тя мно­го доб­ре про­чис­т­ва сте­ни­те на чер­ва­та - от­ми­ва не са­мо слуз­та и дру­ги­те вред­ни ос­та­тъ­ци, но до­ри пре­мах­ва по­ли­пи­те. Да­же има ре­гис­т­ри­ра­ни слу­чаи, ко­га­то чрез та­ка­ва про­це­ду­ра на­ма­ля­ва рас­те­жът на фиб­ром на мат­ка­та или аде­ном на прос­та­та­та.

Вни­ма­ние!
Вся­ка бо­лест тряб­ва да се въз­п­ри­е­ма в по-ши­рок, фи­ло­соф­с­ки план - ка­то пре­дуп­реж­де­ние, ка­то тре­во­жен сиг­нал за то­ва, че чо­век е из­вър­шил греш­ки или жи­вее неп­ра­вил­но. То­ва има не­пос­ред­с­т­ве­но зна­че­ние осо­бе­но към по­ло­ви­те ин­фек­ции, за ко­и­то до­се­га го­во­рим.
За да мо­же из­ця­ло да се из­ле­ку­ва, чо­век тряб­ва не са­мо да се справи с па­то­ген­ни­те мик­ро­ор­га­низ­ми, но и да се стре­ми към ду­хов­но и нрав­с­т­ве­но здра­ве.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ТРЯБВА ДА СЕ ЛЕКУВАТ И ДВАМАТА ПАРТНЬОРИ!

Ди­аг­нос­ти­ка­та на половите инфекции е дос­та труд­на, въп­ре­ки че съ­щес­т­ву­ват но­ви ме­то­ди на из­с­лед­ва­не. Еди­нич­на ин­фек­ция мо­же да съ­щес­т­ву­ва при мно­го хо­ра, но всич­ки ние сме с раз­ли­чен иму­ни­тет, за­то­ва не мо­же да се пред­п­ри­е­ме един стан­дар­тен под­ход на ле­че­ние. Затова при про­веж­да­не на тепапията се изис­к­ва раз­нос­т­ран­на ан­ти­бак­те­ри­ал­на те­ра­пия, ко­я­то се под­би­ра ин­ди­ви­ду­ал­но. Мо­гат да бъ­дат наз­на­че­ни и ан­ти­би­о­ти­ци.
Лечението би има­ло ус­пех са­мо то­га­ва, ко­га­то се ле­ку­ват и два­ма­та пар­т­н­ьо­ри, за да се из­к­лю­чи пов­тор­но за­ра­зя­ва­не с по­ло­ви ин­фек­ции. Ос­вен то­ва на бол­ния тряб­ва да се наз­на­чат и пре­па­ра­ти за по­ви­ша­ва­не на иму­ни­те­та.
За да бъ­де от­к­рит и уни­що­жен мик­ро­ор­га­низ­мът, е не­об­хо­ди­мо пър­во да се въз­бу­ди, да се из­ка­ра от “скри­ва­ли­ще­то му” и то­га­ва да се наз­на­чи адек­ват­на ак­тив­на те­ра­пия. В про­ти­вен слу­чай па­то­ген­ни­те мик­ро­ор­га­низ­ми мо­гат да жи­ве­ят с го­ди­ни в ор­га­низ­ма на чо­ве­ка; да се про­ме­нят; да ста­ват по-аг­ре­сив­ни; да при­е­мат та­ки­ва фор­ми, ко­и­то дъл­го вре­ме оби­та­ват клет­ки­те и пре­диз­вик­ват раз­лич­ни па­то­ло­гич­ни със­то­я­ния. За­то­ва ефек­тив­но­то ле­че­ние не се ог­ра­ни­ча­ва с един курс.То се про­веж­да до­то­га­ва, до­ка­то бъ­де от­к­ри­та па­то­ген­на­та мик­роф­ло­ра.


блитц.бг

1 коментар:

klonka каза...

Статията е наистина много полезна и интересна, дано я прочетат повече хора, защото това са неща за които не се замисляме често, а в същото време много важни.