понеделник, 17 ноември 2008 г.

Хипокалиемия, Хиперкалиемия

Калият е главният катион на вътреклетъчното пространство - 98% от него се намират в клет­ките и само 2% в извънклетъчната течност. Транспортът на калия през клетъчната мембрана се осъществява по два начина:
1."изпомпване" на нат­рия от клетката и обмяната му с калий, който навлиза във вътрек­летъчното пространство;
2. пасивно преминаване на калия от клетките в извънклетъчното пространство поради наличната кон­центрационна разлика.
При обичаен режим на хранене, ежедневно се приемат около 80-100 mmol К+ и също толкова се отделят от ор­ганизма - 10% през червата и около 90% през бъбреците. При бъб­речна недостатъчност нараства отделянето на К+ през гастроинтестиналния тракт.

Материал за иследване: серум, урина от 24 h.

Референтни граници:
Серум:
новородени недоносени 4,0-8,0 mmol/l
новородени 4,0-6,0 mmol/l
кърмачета 3,8-5,6 mmol/l
деца и възрастни 3,5-5,6 mmol/l
24-часова урина (възрастни) 35 - 90 mmol/24h
Ликвор 2,7-3,2 mmol/l
Клирънс на калий 0,5 ml/s

Хипокалиемия: серумен калий под 3,5 mmol/l.
Най-честите причини за намаляване на калия в организма са:
1. Недостатъчен внос чрез храната.
2. Повишена загуба на калий през стомашночревния тракт:
- тежка диария;
- злоупотреба със слабителни средства;
- обилно повръщане;
- малабсорбционен синдром;
- дренажи и фистули.
3. Повишена загуба през кожата:
- обилно изпотяване;
- обширно изгаряне;
- секретиращи рани.
4. Повишена загуба на калий през бъбреците:
- лечение с диуретици (салидиуретици);
- бъбречна недостатъчност - полиурична фаза;
- лечение с амфотерицин В, карбеницилин, гентамицин;
- осмотична диуреза (хипергликемия);
- нарушена тубулна функция (пиелонефрит, ренална тубулна ацидоза);
- повишена минералкортикоидна активност: първичен хипералдостеронизъм ( синдром на Соnn); вторичен хипералдостеронизъм; хипергликокортицизъм - болест и синдром на Иценко-Cushing; лечение с кортикостероиди.
5. Преразпределение на К+ от извън- във вътреклетъчното прост­ранство:
- лечение с инсулин;
- след 2-3-дневно лечение с витамин В]2 и фолиева киселина при предхождаш недоимък;
- остра алкалоза.
При хипокалиемия се наблюдават слледните симптоми: мускулна слабост, хипотония, сърдечна аритмия, запек, илеус, никтурия, полиурия, полидипсия.
Лечението се провежда с калиев хлорид.

Хиперкалиемия:
серумен калий над 5,6 mmol/l.
Най-честите причини са:
1. Повишен прием на калий:
- вливане на инфузионни разтвори, съдържащи К+;
- лечение с калиеви пеницилини във високи дози, със съхраняващи калия диуретици, АСЕ инхибитори;
- вливане на големи количества консервирана ("остаряла") кръв – хемолиза.
2. Намалено отделяне на калий през бъбреците:
- остра (олигурична фаза) и хронична бъбречна недостатъчност;
- хипоалдостеронизъм (болест на Addison);
- лечение с диуретици, съхраняващи калия - спиронолактон, триамтерен, амилорид.
3. Преразпределение на К+ от вътре- в извънклетъчната течност:
- масивен разпад на тъкани (изгаряния, мускулни травми, ту­мори) или клетки (остро настъпила хемолиза, лечение с цитостатици);
- дефицит на инсулин;
- дигиталисова интоксикация;
- остра ацидоза;
- тъканна хипоксия.
При хиперкалиемия се наблюдават: адинамия, парестезии, парализи, запек. Поради опасност от сърдечна ритъмна смърт, хиперкалиемията представлява спешно състояние. При калий над 6 mmol/l настъпват ЕКГ промени: повишаване на Т- вълната, удължаване на РQ интервала, разширение на QRS комплекса, а накрая камерна тахикардия и камерно мъждене.За лечение на хиперкалиемията се използват: калциев глюконат, натриев бикарбонат, инсулин, йонообменни смоли, фуроземид.

арсмедика.бг

Няма коментари: